СТАЯ 17

Стаята е единична. Разполага с баня, легло, двукрил гардероб, маса, шкаф и прозорец. Ако ученикът иска може да дообзавежда стаята си по личният си вкус.

Почуках и влезнах, стаята беше празна, не разполагаше с много - но за един войник беше абсолютно достатъчно.
Оставих багажа си на земята и отидох да се измия. Това което видях в огледалото отново не ми хареса, за това го свалих и прибрах в гардероба. След като свърших с почистването си се заех да подредя багажа си. Стаята беше изключително чиста, или я пазеха по някакъв начин стерилна или имаха много добри слуги, които да ги поддържат в ред.
Малкото багаж който носех със себе си се побра идеало в половианта гардероб, в другата половина с успех можех да се пъхна аз - толкова беше голям.
Постлах завивките на леглото и се отпуснах. От утре ме очакваше нещо ново. Сега беше време за почивка.
Мислите прехвърчаха из главата ми като ураган, но една не ми даваше мира най-много защо ми е да се науча да стрелям, аз вече знам, пък и... искам да разбера какво става с мене, а не модерните оръжия.
Явно нямаше да мога да заспя така и взех 2 успокоителни...

Събуждането след като си спал на нормало легло за пръв път от... много време, е нещо много интересно. Хем не се чувстваш комфортно поради причината, че не е обичайното място, хем носталгията по това тъй съвършенно удобство създаваше илюзията, че си се наспал отлично.
След като отмих следите от съня от лицето си се заех с приготовления за задачата която ми предстоеше - да открия така наречения Атлетиум и "да се науча да стрелям".
Излязох от стаята и се заоглеждах, стълбища, коридори - нищо необичайно за една сграда с внушителни размери.
На края на стъ;бището водещо към моята стая зърнах нещо подобно на табела, но с гръб към мен. След като слязох и погледнах от лицевата и страна открих карта на Имението. С моя безпогрешен нюх за карти записах най-важното в мозъка си и тръгнах към Атлетиум-а.

Завърнах се от лечебницата и след като се измих и съблякох се отпуснах на леглото. Беше все така твърдо но нямаше металните скоби които измъчваха крайниците ми. След по-малко от минута съм заспал, явно мозъкът ми е бил много изморен.
След като се събудих установих, че за четирите часа сън съм бил неподвижен. Станах, раздвижих болящите ме мускули и се насочих към приготвяне за тренировка. Дали младока щеше да е там? Щях да разбера след по-малко от 15 минути.

Върнах се от атлетиума отпаднал. Застанах на ръба на леглото и се концентрирах. Извадих аптечката и си превързах раните. Бяха почнали да заздравяват но не биваше да допускам грешки. Още повече, че трябва да ида пак при Аида, а там болката е много.
Изтегнах се на леглото и в момента в който придърпах завивката си съм заспал.
Нощта явно съм се въртял доста, понеже като станах чаршафите бяха на топка. Изпънах ги, направих разгрявка, измих се и тръгнах към Вортекса.

Строполих се на леглото и заспах, даже нямах сили да се измия....