СТАЯ 13

Прибрах се. На масата беше оставена вечерята ми и каничка с кръв. Забелязах, че веднъж седмично ми оставяха по една такава. Отидох и отпих една глътка. Сега ми стана ясно, от къде я набавят - животинска е. В миг се отвратих от червената течност. Обърнах се и с вик я запратих към стената. Тя се разплиска, а каната падна на земята. Същото последва и с другите съдове. Свлякох се на земята до леглото си. Свих се на кълбо и се разплаках с глас. Вече нямаше нужда да се стискам. Излях всичко навън. Просто стоях и плачех. Чувствах се страшно празна, виновна, самотна....

Минавах на път за моята стая, покрай нейната.Чух някакъв плач, явно е от нея.Притесних се.Отидох до вратата й и я чух.Явно е разстроена.Реших се да вляза.Отворих леко вратата и я видях.Беше легнала и свита на топка.По стената имаше кръв, нещо беше станало преди да дойда.Отидох леко до нея, без да ме усети и я прегърнах силно.
-Спокойно до теб съм.
Докато я гледах ми се насълзиха очите.Стиснах я още по-здраво, не исках да я изгубя.

Вкопчих се за гърбът му. Забих ноктите си. Толкова много имах нужда от него. После като удавник за спасителен пояс обгърнах врата му и зарових глава в гърдите му.
-Знам....точно за това ме е страх.
Погледнах го в очите, бяха насълзени. Погалих лицето му.
-Обещай ми, че ще станеш силен. Много силен, за да може да си с мен...дълго.
Той положи длан на сърцето ми и усети колко бясно бие. В този момент се зарекох, че няма да позволя да му се случи нищо. Този сън...това видение. Не знам какво е и защо Ник беше замесен, но който и да се опита да ме убие и в последствие него....нека да кажем, че не е познал с кой си има работа. Нямаше да се дам толкова лесно. Нямаше да дам и Вал. Няма да се откажа от него.

Доста е притеснена за мен.
-Не се притеснявай за мен, аз мога да се пазя.Смятам да стана най-силния човек живял някога на земята.И смятам започна още сега.Отивам да намеря Евънстийл да ме обучи още, а после смятам да посетя асасина.Отивам да си взема меча и книгата и отивам.Не се притеснявай за мен нищо няма да ми се случи.
Целунах я леко и се запътих към стаята да си взема меча и после да отида на тренировки.Мисля, че вече се бях възстановил въпреки че не изглежда така.

Целуна ме, стана и излезе. Исках да го спра, да остане още с мен, но не успях. Изхвърча като хала. Поне видях решителност в него, което ми допадна. Самата аз избърсах сълзите си и влезнах в банята. Изкъпах се, подсуших се и почистих стаята си. Събрах храната и счупените съдове и ги хвърлих, а стената измих с мокър парцал. Още беше следобед. Имах планове, но нещо ми подсказа, че трябва да отида при Анита и да видя как е. Имах чувството, че и тя самата не е много добре. Сложих едни къси панталони - бели и бяла тениска с някаква картинка на нея, зелени кецове и зелена шапка с козирка. Косата си хванах на опашка, която промуших през отвора на шапката. Оправих се и излязох.

По пътя на тук минах през стаята на Вал, но него го нямаше. Кой знае къде е и какво прави. Затворих вратата без да я заключвам и влезнах в банята. Пуснах душа и застанах под топлата струя вода. Действаше ми повече от освежаващо. Не спирах да мисля за всичко видяно и чуто днес. Не спирах даже за секунда. Мислех за Милена и за интересът й към мен. Едва ли е заради потенциалът ми, зад всичко това има много повече. Чудя се какво ли ми кроят тези преподаватели. А това което видях в кабинета им не ми даваше мира. Има прекалено много неизяснени въпроси, свързани с нас. Защо почти нищо не е написано за 300 годишният живот на Анита? Едва ли се е хрантутела през цялото време. Защо информацията за Валак беше повече от подробна? Прекалено подробна даже. Защо не се споменаваше нищо за животът ми преди да стана вампир, освен имената на родителите ми и способностите на майка ми? Още по-странно - защо нямаше много и за животът ми след това. Споменаваше се, че живея с Ник, но нямаше много друго. Колкото до Вескин информацията за него бе достоверна и точна. Личеше си, че всичко е както трябва, но мисията му беше повече от съмнителна. Такъв поход само с трима човека, едното дете. Да не говорим, че любимият на Анита ми беше повече от съмнителен. Не знам защо, но не мога да се отърва от това усещане за него.
Спрях душа и излязох. Изсуших се и тупнах на леглото. Заспала съм почти моментално изморена от дългият и напрегнат ден. Надявах се нещата малко по малко да ми се изяснят.

Събудих се сутринта. Не беше много рано, даже тъкмо на време. Станах измих се и се погрижих за тоалета си. Облякох се със стегнати, но еластични дънки с ниска талия, която идеално откриваше корема и кръста ми. Татуировката се виждаше повече от лесно. Отгоре сложих двоен потник - бяла основа и отгоре втори пришит черен. Обух черни кецове, сложих си кожена гривна и излезнах. Време беше да се запозная с г-н Локар - великият убиец.

Прибрах се. Беше следобед и се тръшнах на леглото както си бях мръсна и изподрана. Заспах почти мигновено. Спала съм близо два часа. Когато се събудих по моите изчисления трябваше да е към 18:00 часа. Станах, съблякох се и влезнах директно в банята. Изкъпах се с голям кеф. Беше ми трудно да измия косата си от всичките листенца и клонки, но и това стана. Излязох и почнах да се подсушавам. С тази дълга коса ми отне известно време. Оправях се близо час и половина заради нея. Когато накрая изсъхна, мушнах пръстите си в корените и я разроших. Тя запада на вълни. Това ми бе повече от достатъчно, не ми се занимаваше да я изправям или да я връзвам по някакъв начин. Отидох до гардероба и си избрах дрехи. Една черна къса пола, дълги до колената черни ботуши от плат, стояха малко като обикновена обувка и дълъг чорап. Много си ги обичам. Краката от коляното до бедрата ми бяха оголени. Нагоре метнах един кожен сутиен вместо блуза с връзки отзад и надписи отпред. Сложих любимото си кожено яке, кожената гривна и талисманският ми синджир от черна връв и японски йероглиф за висулка. Лакирах ноктите си в черно, сложих си черни сенки отгоре и отдолу и излязох. Не ми беше до никакъв тип компания, така че щях да търся уединение.

Влезнах и затворих вратата след себе си без да я заключвам. Махнах ботушите си и закрачих към банята, като с всяка следваща стъпка свалях по дреха и я хвърлях на пода. Влязох вече гола и за минута се огледах на огледалото. Погледа ми бе безизразен. Прокарах ръце през леко подпухналото ми лице. Отидох до ваната и я напълних с топла вода. На шкафчето имаше сапуни и други тоалетни принадлежности. Взех едно шише и изсипах част от него във водата. Образува се много пяна, която покри цялата повърхност на ваната и топнах в нея. Стиснах очите и носа си и се потопих навътре. Стоях така близо 3 минути, когато въздуха почна да ми свършва се надигнах. Повторих процедурата. Искаше ми се да остана така много време -5 мин, 7 мин, 10 мин. Имах ли смелостта да го направя? Не! След 4-тата минута се повдигнах и се закашлях. Пригладих косата си назад и облегнах глава на парапета на ваната. Гледах в тавана известно време. Ръцете положих също странично на парапета. Краката извадих и разтворих, като положих бедрата си по същият начин, а от коляното надолу висяха във въздуха. Стоях така замислена сигурно 2 часа, че и повече. Водата отдавна беше изстинала, само пяната още стоеше и закриваше торса ми, но аз не излизах. Бях се вглъбила в себе си и изгубих представа за времето. След още половин час излязох, изплакнах себе си и ваната. Върнах се в основната част на стаята и както си бях мокра легнах. Свих се на страни, завих се и загледах напред. След няколко часа успях да заспя.

Събудих се общо взето рано. Май беше към 7, почти не спах през нощта. Станах, измих се и почнах да се обличам. Сложих си един дълъг черен клин, който подчертаваше всяка част от краката и тазът ми. Наметнах една изчистена жълта, прилепнала тениска и едни жълти кецове. Исках да ми е удобно, защото ще ходя при асасина и сигурно ще наблегнем на физическите упражнения. Докато се обличах леко ме заболя главата и поредното явление изскочи. Видях как с Локър обикаляме и следим един симпатичен, червенокос мъж. Къде беше това? А...това е Милано! Видението изчезна и разтърсих глава. Наплисках се малко със студена вода, за да притъпя болката и след няколко минути тя отмина. Странно....Защо пък Милано?
Захванах се да оправям косата си. Днес ми се иска нещо ново. По принцип ми е чуплива и пада свободно на вълни, но реших че сега искам да я изправя. Включих пресата си, тя се нагря и почнах да процедирам. След близо час косата ми беше изправена и гладка. Така ставаше още по-дълга и достигаше почти до кръста. Бритона си изправих също и го сресах на дясната страна.
Когато бях готова взех саите си и излязох. Май Локър беше мърда и не ходеше много рано в подземията, но мен не ме свърташе на едно място и щях да отида там.

Даже не си направих труда да потърся Вал. Когато минах през вратата му не усетих присъствието му и просто си продължих. Знам, че иска да стане много силен и прочие, но като че ли ме отбягва последните дни. Като се замисля единственият човек, с който контактувах последните дни е Локър. Хах, какъв късмет само! Г-н Студен и г-ца Недостъпна на едно място. Голям екип ще сме, няма що!
Тупнах се на леглото и заспах почти моментално. На сутринта се събудих към 6 часа. Имах два часа да се подготвя, напълно достатъчно са. Влязох в банята и се изкъпах, подсуших се и почнах да събирам малко дрехи в една не много голяма чанта. Оставих саите си, няма да ги взимам, не искам някой да се усъмни. Взех две кутии цигари, една книга и най-важното. Отворих долното подразделение на един от двата ми сака и извадих от там една пачка с едри банкноти завита с хартия. Сложих я в чантата и я закопчах. Милано е изискан град ще ни трябват пари и то не малко, а аз имам в излишък. Все пак съм графиня, още имам запаси от семейното богатство, а и съм си изкарвала и допълнителни доходи по един или друг начин....
Остана и аз да се облека и съм готова. Сложих си черни кожени панталонки тип боксерки. Бяха доста къси, покриваха дупето ми и толкоз. Облякох си и един черен потник с гол гръб, който се връзва само на врата и на кръста, черни кожени боти до глезените, черни кожени ръкавици без пръсти и наметнах сиво-сребърното си наметало. Винаги го слагах при път. Взех чантата и излязох. Бях готова.