СТАЯ 1

Стаята е единична. Разполага с баня, легло, двукрил гардероб, маса, шкаф и прозорец. Ако ученикът иска може да дообзавежда стаята си по личният си вкус.

Влязох в стаята и се изненадах колко уютна е всъщност. Без излишни неща, само най-необходимото. Какво е това? Легло с дюшек! В манастира на Драконовото крило спахме направо на дървена дъска. Пробвах го. Бях отвикнал на такъв комфорт, но реших да си го припомня. Полежах някой друг час. После реших да медитирам. След това се заех да разгледам учебника на предишния си учител, който ми остана от разрушения манастир.

Учебникът имаше стоманен калъф с ключалка. Перфектна изработка. Може би можеше да се разбие, но книгата щеше да се повреди. Пък и не изключвах възможността да има защитен механизъм против насилствено отваряне. Ключа го пазеше самия Ин-Яо. Ако само можех да знам дали е още жив и къде се намира... Може би трябваше да се върна в разрушения манастир и да потърся ключа и стария учител. Или поне някаква следа. Реших при първа възможност да питам някои от учителите тук.

Външният стоманен калъф на учебника беше опушен, гравиран с йероглифи и изящна плетеница от лозови елементи. В средата беше символът на Драконовото Крило и Железният Юмрук – двата стила които впоследствие се разделили.

През прозореца чух познатият детски кикот и малкото момиче елф - Роза се появи на дървото отвън. Поговорихме си за моето изпитание и някои неща от миналото ми. Също и за учебника. Свечери се. Детето си тръгна.
Оставих ценната книга, поседях още малко и реших да си взема душ.

Когато излязох видях на масата сложена вечеря. Странно, не бях чул някой да влиза. Как го правеха това тия хора?

Виж това беше изискано. Две пилешки бутчета, перфектно изпечени, гарнирани със салата от маруля и варени картофи. В добавка имаше млечен сос. А питието – чаша червено вино. Явно тук се грижеха добре за учениците. Бях толкова доволен, че си измих съдовете даже. След това си легнах.

Думите на Гридор в Катедралата ме ободриха след мрачното пътуване до Чехия. Въпреки, че не успях да сваля меча от ръката му, той реши да се обучавам тук. Днес поставих ново начало. Вълнуващо е. Всички тези нови хора... Мислите ми се размиха и се унесох. Утре първата ми работа бе да отида в Подземието.

Последната ми мисъл преди да заспя беше дали ще намеря следа от Ин-Яо или поне ключа за учебника. И като че ли в отговор на моите въпроси дойде сънят. Отново бях в стаята на стария си учител. Този път той беше в чисто бели одежди и бе някак безплътен. Блага усмивка грееше на лицето му. Думите му бяха като далечен шепот.

- Гордея се с теб. Ти си най добрия ми ученик. Благодаря за споделеното ни време.

След това продължи:

- Аз вече съм на място, където никой смъртен не е бил. В нощта когато манастира на Драконовото Крило бе разрушен, аз загубих живота си. Убих два от огнените демони, но последния ме рани смъртоносно. Сега тялото ми е в гората южно от манастира, близо до реката. Лежа в корените на едно дърво. Ключът за учебника, който ти търсиш, е под тялото ми, заедно с меча ми – Последна Песен. Тези неща вече са нужни само на теб. Вземи ги.

Понечих да задам въпрос, но не можех да говоря в този сън. Все пак получих отговор.

- Зная, че си оцелял благодарение на връзката ти с Природните Сили. При теб тя е много силна. Като те посветихме ти припадна когато осъществи връзката със Силите. Беше в безсъзнание седем часа. Това не се е случвало с никой новопосветен. Те те промениха. Знаех, че не съм сбъркал с теб. Но имаш още много да учиш. Сега всичко е в твоите ръце. Успех, ученико!

Учителят разми очертанията си и се изпари, заедно със стаята. Озовах се буден в леглото си. Беше към 3 часа сутринта. Не можах да заспя повече. Реших при първа възможност да поискам разрешение да отида да погреба Ин-Яо и да взема това, което ми е оставил. Учебникът щеше да е полезен за всички, стига да разгадаем тайния код, на който е написан.

Първата ми задача, когато слънцето изгрее, бе да тренирам в Подземието. След това ще питам Гридор и Милена за пътуването до разрушения манастир.

Влязох в стаята, а там ме чакаше поредното изискано ястие. След като се нахраних, си взех душ и подготвих старата си броня и оръжията си – един меч, купен от последния керван и една по-голяма кама. Също имах комплект кунаи – щяха да свършат работа. Може би щях да попитам Евенстийл за лък, но това утре.

Легнах и се унесох. Мислите ми бяха ту тревожни, ту спокойни. Утре предстоеше голямo пътуване.

Прибрах се, изкъпах се. Учебника, ключа и меча оставих в гардероба. Стоях на леглото потънал в мисли и спомени. Опитах се да медитирам. Не се получи. Очаквах да стоя в стаята си минимум три дни. Но тъгата стана непоносима. Привечер вече не можех просто да стоя там. Взех решение. Облякох се с черни дрехи, наметнах черна монашеска роба, закрих лицето си с качулка и излязох от стаята. Тук някъде трябваше да има кръчма или нещо като бар. Попитах някакъв ученик, даже не погледнах лицето му, каза ми че в Игралната зала има пиене. С маршова стъпка се запътих натам, а факлите по стените потрепваха от мрачните ми мисли.

Поизмих се и легнах. Заспах моментално.
На другия ден след якото главоболие се приготвих за тренировка. Взех новия си меч Последна Песен и го огледах. Беше невероятно изработен – от цяло парче метал, не беше сглобяван. Дръжката беше удобна, не много претрупана с орнаменти – даже семпла. Не знам дали беше посребрен или изцяло сребърен. Острието беше идеално гладко въпреки че оръжието бе използвано стотици години, имаше леко вълнист ръб от вътрешната страна – класика. Със същия този меч аз щях да отсичам главите на онези огнени изчадия, които отнеха живота на всички които ми бяха приятели. Прибрах меча в ножницата и мрачно се запътих към градината при Евенстийл.

Влязох, взех душ и се преоблякох. Взех учебника на Ин-Яо. Държах тежката книга в ръцете си. Реших да погледна. Взех ключа и отключих учебника. Разгледах първите страници. Всичко беше написано с йероглифи, чиято подредба не значеше нищо ако ги четеш както би трябвало. Книгата беше написана на таен код. Аз лично нищо не разбирах. Реших, че Милена няма да се зарадва особено на този факт. Все пак ще й го покажа. Заради този учебник се случиха толкова лоши неща. Дано поне да може да се научи нещо от него... Стоях така замислен около две минути. Излязох, заключих и се запътих с решителна стъпка към кабинета.

Прибрах се, взех душ и седнах на леглото. Реших да се опитам да полекувам раните си с магията. Изправих гърба си и затворих очи. Извиках онази енергия около себе си и я моделирах за лекуване на рани. Макар и със затворени очи аз пак виждах и около мен бяха познатите лъчи. Те обвиха тялото ми, още мокро от банята. Усетих лек приятен хлад по кожата си, раните боляха по-малко. Чувствах ги все по-добре, заздравяваха постепенно. Трябваше да съм в кондиция за утре, защото щях да тренирам повече. Останах така в медитация още около половин час, след което си легнах. Благодарение на магията ми, раните не боляха вече толкова и спокойно можех да спя. Сънят дойде.

Събудих се рано. След закуската дойде медитацията, после облякох дрехите си и бронята. Сложих меча на кръста си и се подготвих за учене. Не се мотах много, а направо се запътих към градината за тренировката с Евенстийл. Какво ли щеше да измисли този път?

Прибрах се, взех душ и направо си легнах. Сънят дойде на момента, беше много хубаво усещане. Не помня какво сънувах. Събудих се на сутринта от писъците на Хаяте. Закусих и медитирах. За начало днес щях да ходя пак при Евенстийл да си довършим тренировката от вчера. После щях да посетя тази мадам Виктория. Облякох сиво монашеско кимоно, черни широки панталони и удобни обувки. Взех меча си и се запътих към градината.