Йога център

Медитация или упражнения за разтягане. Това е мястото, за освобождаване на ума и тялото.

На път за фитнеса намерих стая за йога. Усмихнах се. Тъкмо това ми трябваше. Влязох и се събух на входа. Няма как да е удобно йога с обувки, независимо дали са високи или ниски. Застанах на едно от килимчетата по-настрани от централните и започнах с упражнения за успокояване на дишането. След 15-20 минути започнах с разстяганията. Направих арка и започнах да редував издигане и спадане. След 20 минути пак се отдадох на дихателни упражнения за успокоение. И след това пак разтягане и пак дихателни. Мисля скоро да не си тръгвам.

Вратата на центъра се отвори и през нея влезе полугол мъж само по хавлия около кръста и с друга една на главата, с която бършеше косата си. Идваше точно от сауната и си личеше, че е дезориентиран. Когато усети, че се намира на грешното място и нечие чуждо присъствие, Чад свали кърпата от очите си като почна да се извинява.
-Съжалявам, сбъркал съм залата. Надявам се, че не съм ви обе.....е... -думите му заглъхнаха в полуотворената му уста.
Вече беше махнал кърпата и беше съзрял, че чуждото присъствие всъщност бе Анита. Косата му беше разчорлена, а погледът му беше някак учуден ту от изненада, че я вижда тук и сега, ту от радост. Знаеше, че й беше обещал да я посети още като се върне, но не му остана време, за което му беше леко гузно. Сега случайността пак бе на негова страна. Не напразно му викаха "Късметлията". Той я погледа още малко така и усмихнато каза:
-Здравей! Виждам, че си в перфектна форма.
Чад стоеше така и я наблюдаваше. Не знаеше дали случайно не му е сърдита и затова не смееше да се приближи към нея.

Когато чух, че има някой зад мен се обърнах. Беше Чад. Пулеше се нещо.
- Дам, в добра форма съм, както и ти, както виждам... Кога се върна? Добре ли мина мисияата или там каквото беше?
Исках да си изкарам ядът на някой, че йогата нещо не помагаше...

Една капка пот се стече по челото му. Даааа, беше сърдита, или ядосана или нещо такова. Той се хвана за тила и се почеса по главата като се хилеше тъпо:
-Ами да.... Все още съм цял, ха-ха-хаааа.....ааааа...
О, майко....Малката раздаваше яки намеци, биваше си я. Чад въздъхна и тръгна към нея. Стигна я, седна като скръсти краката си и я погледна право в очите. По добре да си изтърпи наказанието отколкото да се чуди как да замаже положението. Надяваше да не му е много ядосана. Все пак го харесваше, нали? А и той нямаше намерение да я разкара от живота си...все още.
Той протегна ръката си и докосна една от растите й.
-А ти как си тези дни. Не ти липсвах, нали? -ухили се пак тъпо.

Мислеше се за интересен. Хъм, нещо май не бе наред. Мислех, че розата е от него, но май не е. Това си бе тревожно. Правеше се на тъп, а това не ми се нравеше, нямаше значение, че не бе дошъл по-рано да се видим, все пак не бяхме нищо кой знае какво. Приближих се към него и лицата ни бяха на един дъх разтояние.
- За какво да ми липсваш? Това би означавало да ми пука за теб.

Чад сви вежди. Не, малката нямаше да му се прави на интересна. Опита се да се изкара глупак заради нея, но търпението му се изхаби. Той я грабна за раменете силно и я придърпа към себе си.
-А не ти ли пука?
Попита я сериозно и преди да успее да отговори я целуна силно. Когато я пусна, стана доминиращо над нея, като скръсти ръце.
-Ако искаш да си изкараш ядът давай. Хайде - обиждай, викай, удряй, каквото искаш. Но го направи точно и ясно, без заобиколки. Ако ли не, стани и ме прегърни за добре дошъл. Е какво решаваш Анита Блейк?

Сега пък се ядосва, не го разбирам. Въздъхнах така, че да ме чуе. Уморих се от това. Станах и дигнах глава на горе. Беше си висок и малко помислих. Е и без това исках само едно нещо от него. Надигнах се на пръсти и се хванах за раменете му, скочих и обвих крака около тазът му.
- Хвани ме преди да падна, де. - и той го направи. Бе очуден. - Не съм ядосана на теб, както и да е. Да почнем от начало. - Усмихнах му се сладко и подкупващо. - Здравей. - И го целунах слтрастно, нямаше да отговоря на въпроса му дали ми пука за него, защото и аз не знаех точно. За сега това бе достатъчно.

Той пое целувката й и на свой ред отвърна. Държеше я за дупето, за да не падне. Всъщност бе сладка, такава мъничка.
-Ето това е най-хубавото посрещане, което съм получавал.
Целуна я пак леко и й се усмихна. Хрумна му какво може да я разведри:
-Ако си ядосана има само едно лечение за това.
И без да казва каквото и да е я понесе към вратата. Някак си му хареса да си я мъкне като кукла. Странно...

/Мацко пиши как те води в сауната и там продължавай/

Минах през тука за малко да си взема обувките, обух ги и се запътих за тренировка. Нямаше да се къпя пак, щеше да е тъпо.