ЛЕЧЕБНИЦАТА

Тук работи Наоки Хикару. Това е голям, бял кабинет с много прозорци и лавици пълни с магически отвари и лекарства.

Стигнаха тук и Арида отвори голямата порта. Когато влезнаха видяха японската гейша с вързана на кок коса, с две лилави клечки в него и червено кимоно. Тя четеше някаква книга съсредоточено и мъмреше тихо някакви билки. Красотата й озаряваше залата. Когато гостите влезнаха остави всичко и се запъти към тях. Положи Нероу на един стол, докато Арида й обясняваше положението.
Тя седна срещу него и с мек и благ тон заготови:
-Няма нищо страшно, ще те оправим набързо- чаровно се усмихна тя.
Нероу видя как загрява ръката си и тя засвети в жълтиникав отенък. Положи я на челото му и магията почна да прониква. Отначало чувството беше леко неприятно. Кожата му се нагряваше, но малко по малко болката отшумя и след минути нямаше и спомен от нея. След процедурата Наоки смели някакви билки, смячка ги и добави някаква смес. Получената каша изля в едно шише и го подаде на странният мъж.
-Ето, след всеки сеанс пий по две супени лъжици, докато не свърши. После ела пак при мен, ако имаш нужда.

- Благодаря ти Наоки. Явно медицината днес прави чудеса. По мое време щяха да ме натъпчат с огромна доза морфин и ако оцелеех на следвашия ден шяха пак да ме наблъскаът с отвратителния наркотик... Сега ще се оттегля за почивка а след нея ще се поупражнявам малко в атлетиума. Мисля, че ще трябва да си припомня наученото от младока. Благодаря Ви за помощта дами!
Излязох от помещението и се насочих към личните ми покои.

-Aбе тука хората нещо много груби.
-Ами ти какво очакваш - каза пренебрежително магьосника.
-Ами сега къде е тази лечебница?
-Аз от къде да знам?!
-Не можеш ли да ме излекъваш?Използвай силите си.
-Аз съм пиро-маг глупак такъв.
-Е, добре де, не ми се карай.
Стиснах зъби и продължих да обикалям.Питах хората покрай мен, но те сякаш не ме виждаха.Бяха забързани и безразлични.
Всичко беше толкова странно за мен.Бях свикнал да обикалям и хората по другите места бяха по-приветливи и дружелюбни.
След часове лутане стигнах до тази прословута лечебница.Влязох в сградата ,единственото ,което ми направи впечатление беше младата дама...

Наоки погледна раненото момче и веднага го подкани мило:
-Спокойно, новобранецо, ще те оправим - усмихна му се тя
Хикару го постави да легне на една кушетка. Пипна челото му да види дали има температура. Е, имаше, но точно след минута тя изчезна. След това гейшата премести ръката си върху неговата счупена. Тя засия в успокояващо жълто и почна да изправя костта. Болка имаше, но Валас я изтърпя. След още две минути ръката му бе като нова.
Жената го погледна нежно и каза:
-Готов си. Гледай да не се налага да ме посещаваш много често.

-Mного ти благодаря.Аз се надявам да те посещавам често, по-добре при теб с травма, от колкото няколко метра под земята.
Та до другия път ,предполагам, че често ще се мяркаме.
Усмихнах се чаровно и си продължих по пътя.

Влязох в лечебницата.Видях лечителката и се приближих към нея.Беше уникално красива, по красива жена през целия си живот не бях виждал.
-Добър ден, госпожице, аз съм Мал'Ганис.Дойдох при вас, за да ви помоля да ми станете учител.Бих желал да науча всичко, което знаете и да го използвам за добро.
Надявах се да приеме и да започнем с уроците.

Наоки изгледа благо магът и му отговори:
-Съжалявам, но мисля, че сте се объркали. Аз съм лечител, а до колкото виждам вие сте пиромаг. С какво мислите, че мога да ви помогна аз?
Гейшата го гледаше с очуден поглед, но също така с интерес. До сега не й се бе случвало магове да искат да се обучават в лечителство.

-Не мисля, че съм се объркал.
Явно не иска да ме учи, съмнява се в мен.
-Искам да помагам, а и нещо ново, което може да се използва, никога не е излишно да се научи.Смятам че скоро може да ми потрябва.
Mного исках да ми помогне.
-Та аз дори не съм и по специалност пиромаг.Просто това се наложи да изуча.

-Ооо - интересът на младата жена почна да се засилва още повече. Пиромаг, който искаше да се научи да лекува. Това щеше да е предизвикателство, но тя не бе от типа хора, които отказваха помоща си. Най-малкото можеше да пробва дали духът има нужните качества и гени за тази цел. Тя стана, отиде до рафта с медицински книги и взе една. Отвори я и затърси нещо.
-Ето тук е обяснено човешкото тяло в най-малки детайли - външни характеристики и организма. Вземете този учебник и хубаво го разучете. Научете всичко, което е написано в него и след няколко дни, когато сте готов елате. Ако искате да се научите ще трябва да почнем съвсем от началото с вас, даже от теорията. Не ви обещавам, че ще успеете, но ще видим до къде ще я докараме. Съгласен ли сте?
Хикару се усмихна чаровно и зачака отговорът на мага.

-Благодаря ви много.До няколко дена ще я изуча цялата.
Взех книгата и се запътих към дома.Доста съм доволен, ще науча всичко за тази наука.

Стигнахме до лечебницата.Влязохме и видяхме Наоки.
-Здравейте, госпожице, прочетох книгата, даже ви водя пациент върху, когото мога да се опитам.
-Здравейте.Мал, надявам се, че знаеш какво правиш.
-Разбира се, че знам, не се съмнявай в мен.Готов съм за изпита.

Наоки ги прие както винаги с усмивка. Вал го помнеше от преди. Тя ги подкани да седнат:
-Е, Мал няма да стане от първият път. Това е нещо много трудно. Кажи ми като за начало какво разбра за човешкото тяло? Какво знаеш за скелета и човешките органи?
Тя зачака отговора на мага. Не бързаше. В този занаят търпението и прецизността бяха от най-голямо значение, а и Вал не беше ранен лошо, така че можеше да почака.

Влязох вътре и се изумих колко много лекарства бяха наредени по рафтовете. Нещо привлече вниманието ми като магнит. Една приказно красива гейша стоеше там, бегло погледна към мен когато влизах и тоя поглед ме замрази на място. Неволно се усмихнах. После видях Валак и още един странен субект до него. Приличаше на маг. Ама какво? Той беше прозрачен. Дух? Или просто някаква магическа форма. Не ми се мислеше за това сега. Тук май се провеждаше някакъв изпит. Е, добре, намерих колегата си. Зяпах лечителката като ученик докато чаках да се разберат. Такава източна красота беше точно по моя вкус. Глезенът ме болеше, но не исках да ги прекъсвам.

Наоки погледна бегло, но с благ поглед Вескин и му посочи един стол, на който да седне.
-Заповядайте. Не се стеснявайте. Надявам се не бързате много. С господина тук имаме малко работа, ако сте в голяма болка кажете да обърна първо внимание на вас.
Хикару зачака отговора на мъжа докато Мал преговаряше наученото.

- Няма проблем, ще изчакам. Само ми дайте нещо за болката и после като свършите, го погледнете. Мисля че е изкълчено. – казах и седнах на стола.

Хмм, тук ставаше нещо интересно. Доколкото бях чул този до Вал трябваше да каже нещо което лечителката го беше питала. Наистина нещо като изпит. Явно двамата мъже имаха нещо общо.

Наоки се наведе и хвана глезена на Вескин.
-Да изкълчен е. Но със здравето не бива да се отлага.
При тези думи жената нагря ръката си в жълто и я положи на глезена на война. След минута запарване и лек некомфорт, Вескин не чувстваше никаква болка. Подутината изчезна и кракът му бе като нов. Гейшата го погледна благо и се усмихна:
-Готов сте. Сега ще ви помоля да ни извините, но приятелите ви са тук за урок. При други обстоятелства щях да ви поканя всички на чаша чай, но знанията преди забавлението.
Наоки говореше спокойно и мелодично. Гласът й бе като стъклени камбанки, а лицето все още усмихнато.

Колко хубаво. Болката изчезна. Интересно как го правеше? Непременно трябва и аз да науча това. Помня че и Бека можеше нещо подобно. Това ми даваше само допълнителен стимул.

- Ббблагодая... – казах аз завалвайки думата и премрежвайки клепачи, защото изведнъж ужасно ми се приспа.

Исках да изчакам Валак, но нямаше начин. Ако бях постоял още малко сигурно щях да си заспя там при тях. Очите ми се затваряха сами. Запътих се към стаята си.