Вечност или нещо друго?...

Как се казвам ? Не съм сигурна,че помня.Е-Ев-Егения!?Дааа!Евгения Мариовска.
Един есенен ден преди 102 години се разнесе новината,че Евгения Мариовска е мъртва.Като че ли беше в друг живот.
Младата графиня била намерена в леглото си с разрязано гърло.Това разказваха всички.Но всички грешаха.Сигурно много хора знаят значението на предателството,но аз знам какво е човекът дал ти живот да го отнеме.В тези времена в Трансилвания витаеха вампири-безпощадни,жестоки и жадуващи кръв.Народът беше изпаднал в ужас,а аристокрацията се смяташе за недосегаема.И тя грешеше.Често изчезваха хора или бяха намирани разкъсани.Най-богатите откупваха живота си с пари или с дарове, но и това не бе за дълго.Една дъждовна нощ чух потропване по прозорците.Не обърнах особено внимание,мислех,че е от падащите капки.Тъкмо се упражнявах на пияното.Баща ми беше наел най-добрият градски музикант да ме обучи.Нивото ми като графиня беше от изключителна важност.Имах частни учители,взимах уроци по пеене,пияно,учех различни науки,още повече,че за ръката ми се бореха едни от най-богатите ергени.А аз се славех като едно от най-хубавите момичета в областта.
Въпросната вечер душата ми се наслаждаваше на музиката,сините ми коси буйно се спускаха по раменете ,а сивите ми очи отразяваха лунната светлина.Още от бебе са си едни такива... странни-огледални.Баща ми ме посети за лека нощ,целуна ме нежно по челото и ми прошепна,че каквото и да става е горд с мен и аз съм най-скъпото,което може да пожертва.Без да разбирам,за миг се спрях на портрета на покойната си майка,после му се усмихнах топло и се отправих към покоите си. Как умря майка ми? Беше изгорена на кладата.Вярваха,че е вещица и както казваха ни правеха услуга като "отърваха" семейството от нея, за да не стана някой ден и аз като нея.Не осъзнаваха обаче,че аз вече бях същата.С тези мисли си легнах.
Бях събудена от допирът на леденостуден език.Преди да се усетя устата ми беше запушена от най-силната ръка,четири остри остриета проблеснаха.Единственото,което чух бе:"Баща ти беше прав-ти ще си най-големият ми шедьовър."След секунди адска болка преряза сънната ми артерия.Прозрачно бялата ми нощница стана аленочервена.Вените ми изпъкнаха,сякаш ще се пръснат.Чувствах как зениците ми се разширяват,а тръпки побиха цялото ми тяло.Агонията беше непоносима.Не можех да мърдам,камо ли да се боря.Малко по малко,този звяр ми отне всичко-мечтите,радостта,животът.
Бях мъртва.Или поне така си мислех.Странно,но не видях бяла светлина.Не знам къде се намирах,но бе пусто,самотно,една безкрайна бездна.И после стана.Отворих очи.Почнах да се гърча в собствената си кръв.Задушени ридания излизаха като глъчка от гърлото ми.Усетих жестокото животно в себе си.Усетих устните му по гърдите си,ноктите му по гърба си,члена му във вътрешностите ми.Врагът ми ме чукаше като дявол-груб,красив и зъл.Беше като падналият ангел от библията-Ангел на демоните.Отне ми всичко,заключи ме между ада и рая,аз бях чужда в собствената си страна.
Тази нощ се преродих.Изпълних се с омраза.Омраза към баща си-заклах го като куче,а главата му забих на кол пред собствената му къща.Омраза към всички хора от родният ми град-толкова повърхностни,толкова слаби.Избих повечето от тях и изчезнах...с него.Николас беше прав-аз съм шедьовър.Той ме превърна в такъв.Онази вечер Евгения наистина умря.Изгуби се в мрака.Остана само Ния-красива,зла,студенокръвна и съвършена.
От тогава двамата живеехме заедно в постоянно движение.Той бе изключително силен.Научи ме на всичко,което знам.Но за жалост силата му не бе достатъчна да го опази.Преди 7 години един мръсник го уби.Не знам защо ме пожали.Сигурно не ме смяташе за заплаха.
Сега се лутам сама,не обичам никой,не контактувам повече от необходимото.Пуша много,мечтая малко,обличам се небрежно,устата съм и не вярвам на никой.Никога не съм искала безсмъртие,но го получих и трябва да живея с това проклятие.От както се помня нещо се случва с мен.Будя се нощем с писъци, сънувам убийства и унищожения, както и собствената си смърт.Всичко, което сънувам се сбъдва. Когато бях малка, майка ми каза, че съм наследила пророческата й дарба. От тогава тя ме измъчва.Запътих се към Чехия защото искам отговори, а единственото място където мога да ги получа е в една тайна провинция.Или ще ги получа или ще изгубя живота си търсейки ги.И в двата случая печеля.