Покоите на Колин Локър

Всичко тук е от масивно дърво. Спалнята е за един, банята също. Преобладават кафявите и бежавите нюанси. Пода е застлан с персийски тъмно и светло кафяви килими, има една полица с книги, и два гардероба. Единият е за дрехите на Колин, а в другия държи оръжията си. Колекцията му е впечатляваща - като се почне от кунаи, премине се през почти всички видове хладни оръжия та се свърши до огнестрелни.

Милена дойде до стаята му и почука. Не знаеше къде е бил до сега и защо не бе на съвета, но усети че е тук сега. Тя скръсти ръце пред себе си, личеше си, че е ядосана. След минута вратата се отвори и мъжа застана пред нея със студеният си, безизразен поглед. Двамата не бяха в най-добрите отношения. Нито се харесваха, нито се мразеха. Тя вярваше, че той е най-добрият убиец. Той вярваше, че тя може да направи всичко каквото си науми. Имаха някакъв скрит респект един към друг, без никакви симпатии.
-Здравей, Колин. - каза тя сухо - Може ли да влезна?
Той постоя така известно време, обърна се и навлезе в покоите си. Тя го последва, спря се по средата и го запита още по-сухо.
-Защо не беше на съвета, Колин? Специална покана ли чакаш?

Колин наклони глава. Беше леко замислен. След дълга пауза отговори.

- Имах работа. Разговарях с Мариовска. Исках да знам доколко е наясно с миналото. Не можах да разбера, тя не каза нищо съществено. Когато разбрах, че си губя времето, си тръгнах. Като дойдох в кабинета нямаше никой.

Локър си запали цигара. Поредната, може би десетата от сутринта. Не му беше до това да отговаря пред Милена. Той си имаше приоритети. А и без това другите учители не се интересуваха от мнението му. Можеше да го каже само на нея, беше достатъчно. Той продължи:

- Тя има големи заложби. Ще се научи.

Убиецът се придвижи до прозореца. Загледа се в небето. Нощта беше красива.

-Мариовска, а?
Жената се намръщи като чу това име. Въпреки, че съпругът й имаше големи очаквания от вампирката, тя лично не я харесваше ни най-малко.
-Щом си толкова въодушевен от нея, да направим малък експеримент.
Тя отиде до него и му подаде една снимка.


-Това е Лоренцо Фортуна. Живее в Милано и се изживява като най-големият мафиот в цяла Италия. Търгува с наркотици, контрабанда на оръжия и алкохол. Мисли си, че може да прероди едновремешната сицилянска сила. И успява. Той е пречка, Локър. Елиминирай го! Вземи и скъпата Евгения със себе си. Без това не е ходела на мисии откакто е тук. Фортуна обожава кабарета и малки, хубави певици. Охраната му е многобройна. Трудно може да му се отвлече вниманието. Ето къде ще се намеси Мариовска. Използвай я за примамка. Подгответе се колкото можете. Тръгвате след 2 дена.
Милена се обърна и тръгна към вратата. Преди да излезе се спря и допълни:
-Колин....Ако даже и за секунда си помислиш, че Евгения е заплаха за нас....Убий я!
Тя затвори вратата след себе си и остави асасина сам.

Колин прибра снимката след като запомни физиономията на жертвата. Поредният безкрупулен престъпник, заслужаващ да умре. Щеше да е интересно. Особено начинът по който Ния трябваше да се вмъкне през охраната. Вампирите това го могат по-добре от хората. Тепърва трябваше да се проучват много неща. Маршрута на мишената през деня и през нощта, прищявките, охраната... Нищо особено, просто рутина. На Мариовска щеше да й хареса да изпие кръвчицата на тоя красавец. Колин отиде до шкафа с оръжията си и взе да си избира.

Комплект кунаи, гарота, дълга кама, къс заострен меч, пистолет, заглушител... и някои други необходими неща. Да са готови още от сега.