Покоите на Франсоа Миньон

Те са изящни, в буржоазен стил. Всичко тънеше в лукс и си личеше, че са отделени време, прецизност и средства , за да се постигне крайният резултат. Бяха светли и просторни, с голяма тераса, с изглед към гората. Ваната беше голяма и пригодена за двама, както и леглото, застлано с червени сатенени чаршафи. По стените имаше закачени картини на френски художници. Самите стени също бяха червени, а на тавана бе изрисувана прочутата картина на френския художник Енгър „Турска баня“.

На вратата се почука. Французинът се събуди, наметна един халат и отвори. На прага му стоеше ниска, красива, чернокоса жена, в предизвикателна поза.
-Закъсня!
-Знам! Имах малко работа.
Той се отмести, за да й направи място и тя спокойно влезе в стаята. Загледа се в картините, винаги го правеше когато е тук, след което излезе на терасата. Луната озаряваше бялата й кожа. Той застана зад нея и целуна рамото й, като прокара език по врата и стигна до ухото, усмуквайки го. Прокара ръка по гръбначният й стълб и тя потрепери.
-Къде е Гридор?
-Спи. Днес му дойде в повече.
Тя замълча за момент. Много добре знаеше, че на Франсоа му е неприятно да пита за съперникът си, но винаги го правеше за всеки случай. Това харесваше в него - беше мистериозен, но винаги се застраховаше.
-Появи се жената на Заргин. - в тонът й се усещаше студ.
Миньон учудено повдигна вежди:
-Тя знае ли как е умрял?
-Не... все още... Гридор каза, че иска да тренира и за убиец.
-C'est vrai? Да я поема ли?
-Не! Нека Локър се разправя с нея.
-Колин е много безчувствен.
-Точно затова искам той да я обучава.
-Какво има, мила, страхуваш се, че ще я прелъстя ли? - самодоволна усмивка се появи на лицето му.
Жената се обърна рязко и студено отвърна:
-Не се надценявай. Изобщо не ме интересува с кой спиш.
Мъжът се усмихна още по-предизвикателно, отвърза халата и го пусна на земята. Хвана я за раменете и я придърпа към себе си. Бяха на един дъх разстояние. Той нежно прошепна:
-Лъжкиня.... - И я целуна страстно и дълбоко. Ръцете му се озоваха на стегнатият й малък задник. Хвана го и я повдигна, като краката й се оказаха околу кръста му.
Франсоа я тръшна на леглото и с един замах измъкна дрехите й, без да ги скъса даже малко. Телата им се вплетоха в едно, а допирът на сатена допринасяше за усещането.
След един час тя положи глава на гърдите му. Дишаше на пресекулки.
-Утре ще дойде един човек при теб. Казва се Нероу. Постарай се с него...важен е.
-Колко важен?
-Много.
След няколко минути красавицата се надигна и почна да се облича.
-Трябва да тръгвам.
Франсоа хвана крайчеца на косата й, сякаш не искаше да я пуска:
-Знаеш, че не си длъжна.
Тя се отскубна и закрачи към вратата.
-Длъжна съм.
-Защо? - ядосано се повдигна Миньон
-Обичам го!
-А мен?
Тя се спря и се обърна към него:
-Теб!? - гледаше повдигнатият на лакти мъж, толкова хубав и нежен - Теб... те обичам.
Без да каже нищо повече, тя излезе. Мъжът още стоеше така и я гледаше как си отива. Отиваше си по този начин по няколко пъти в седмицата, през последните две години. Погледна към луната и се сети за очите й. Тези черни очи...