КОРИДОРИТЕ

Те свързват отделенията на етажа и стаите на учениците. Като цяло са мрачни, осветяват се от факли. По стените са закачени картини, а точно до стълбището е окачен портрет на създателя на гилдията - Морган Абсолют -най-силният мъж в света. Вече възрастен и оттеглил се магьосник, който все още следи как се развива обществото му, но от далеч.

Вървях към стаята си когато изведнъж глезена ме заболя силно. Не знам защо. Може би беше изкълчен по-лошо отколкото мислех. Спрях се и концентрирах магията си да облекчи болката. Получи се донякъде но само докато траеше терапията. Когато спрях болката пак се засили. Явно трябваше да го види някой опитен лекар. Е, добре. Така и така щях да ходя там. Запътих се към лечебницата. Бях даже любопитен – не бях ходил там, въпреки че имах повод няколко пъти.

Вървях по коридорите. Подминавах врата след врата без да им обръщам внимание. Все едно нищо около мен не съществуваше. Единственото, което гледах бе огъня излизащ от факлите, докато не минах покрай стая номер 3. Спрях се и почуках. Не получих никакъв отговор. Почуках пак и зачаках с длан поставена на масивното дърво. Чаках така 5 минути, гледаща глухо и мрачно. Нямаше никой. Прокарах пръстите си по дървото, обърнах се с блуждаещи очи и продължих пътя си. Само пламъците ми правеха компания...