Магазинът за костюми на Дазлин

Тук може да се намерят всякакъв тип елегантни дрехи и костюми за маскарадни балове. Собственичка е Дазлин - студена и високомерна жена, но изключително добра в занаята си. Цените са високи. Принципът на магазина е "Дай най-много, за да получиш най-доброто".


Дазлин

Стигнахме до портите на магазина. По пътя говорехме общи приказки и се опитвахме да заличим спомена от снощи...до колкото е възможно.
-Това е мястото, за което ти говорех.
Отворих стъклената врата и влезнахме вътре. Обзавеждането беше впечатляващо - в бароков стил, преобладаваха кафявите цветове и бордото. Пробните бяха големи, с червени завеси, а самият магазин бе на два етажа. На стълбите стоеше една висока, леко едра жена с аристократична стойка и високомерен поглед и наблюдаваше как върви бизнесът й. И все пак човек беше склонен да й прости защото дрехите й бяха от хубави по-хубави. Двамата с Локър почнахме да разглеждаме, но малко по малко той се отдалечи към мъжкото отделение. След известно търсене намерих един кабаретен черно-червен костюм. Състоеше се от червен корсет с черни връзки отпред и отзад, а долната част беше нещо като къси черни панталонки до дупето, обшити с червени дантели. Беше идеално. Съчетах ги с едни черни ботуши до колената, червени ръкавици без пръсти до лактите и един черен жартиер и тоалета за представлението ми бе готов. Оставаше да намеря нещо и за след това. Почна трескаво търсене. Оглеждах рокля след рокля. Това щеше да е трудно, защото не обичам много рокли, не съм носела не помня от кога. Най-накрая намерих нещо, което ми допадна доста- една черна рокля с презрамки и дълбоко деколте по кожата. Самата рокля бе по тялото, с гол гръб, а надолу от таза съвсем леко се разширяваше, така че да пада свободно. Беше отрязана под наклон. Лявата страна стигаше до средата на бедрото ми, а дясната малко под коляното. Беше изчистена, елегантна и в същото време сексапилна. Взех я и влезнах в една от пробните. Облякох я за няколко минути и се огледах на голямото огледало. Стоеше ми точно по мярка, гърбът ми се подчертаваше чудесно, бюста също. Бих казала, че изглеждах зашеметяващо. Но имах нужда от потвърждение. Подадох главата си през завесите и фокусирах Колин, който се шляеше и оглеждаше.
-Колин, ела за малко.
Той дойде и аз го вкарах в пробната. Завъртях се леко да ме види в целият блясък на роклята, погледнах го и го запитах:
-Какво ще кажеш? Как изглеждам?
Не знам, но вътрешно толкова ми се искаше да одобри. Сякаш исках да признае, че съм красива. Не че не го знаех, но исках да го чуя...от него.

Колин погледна, премигна на парцали и си залепи една демонстративна плесница. Ръката му остана на бузата, а той остави устата си отворена и беше опулил очи. Изглеждаше идиотско, но така той искаше само да подчертае емоцията си – като замаян ученик взиращ се в невероятна мадама. Той се ухили. Всъщност не бе виждал такава прелест от много време насам.

- Изглеждаш неотразимо. Прииска ми се да те поканя на вечеря, но само ако си с такава рокля. – той снижи глас – Честно казано хайде аз да застрелям онова копеле, а ти ела с мен в някой ресторант.

Колин говореше с насмешка, но сам знаеше че не харасва мисълта Ния да се развява с Фортуна в кабарето с такава рокля, а той да е някъде навън и да обезврежда охранители примерно.

- Не, сериозно, много ми харесва. - каза той после. – Наистина.

Беше си искрен. Личеше му.

-Хахаххаа, какви ги говориш Локър?
Този човек ще ме подлуди. Ама че реакция! Още повече, че ми стана и изключително приятно. Явно роклята си я биваше. Приближих се до него и положих ръце на раменете му. Застанах лице в лице с него и прошепнах:
-Но наистина, ако искаш да ме заведеш на вечеря....не знам...може и да се съглася.
Погледнах го лукаво, забавлявах се. Ту си играех с него ту влагах доза истина и желание. Приближих се още повече до него и устните ни почти се докосваха:
-Сигурен ли си, че ще издържиш на темпото ми, господин Убиецо?
Гледах го право в очите, бях го прегърнала и тялото ми се притискаше в неговото. За момент ми се прииска да ме награби все едно около нас не съществува нищо и никой. От една страна това ме плашеше, но от друга изгарях от желание. Какво ли ми ставаше?

Колин я придърпа страстно към себе си сякаш играеха танго. Наведе глава напред и челата им се докоснаха. Той я гледаше предизвикателно с искрящ поглед.

- А ти сигурна ли си, че можеш да запалиш огъня в мен, Синекоске?

Преди Ния да каже нещо той я хвана за ръката и я завъртя – наистина си танцуваха танго в съблекалнята. Тя мина през завесата и двамата излязоха с танцова стъпка насред магазина под смаяния поглед на магазинерката.

Колин все още не беше разбрал какво прави, но му харесваше. Беше се пуснал изцяло по течението. Нещо му подсказваше, че ще съжалява за това, но той го игнорира. Хвана Ния през кръста, тя вдигна бедро и той я наведе назад. След това се завъртяха, тя се изправи, стояха един срещу друг с вперени погледи. Играта продължаваше.

Когато ме изправи забихме погледи един в друг. Дишах шумно, с полуотворена уста и на пресекулки. С едната си ръка държах врата му, а другата беше положена на сърцето му. То биеше силно и бързо. Имах чувството, че ще се разтопя в обятията му. Този мъж ме подлудяваше даже без да си дава зор. Не помня кога за последно съм се чувствала така. И точно затова го мразех толкова много. Беше прекалено сложно. Желаех го и в същото време го ненавиждах. Иди ме разбери. След още няколко секунди така се усетих, че собственичката ни гледа повече от яростно, даже май нещо почна да вика. Аз се обърнах към нея и се засмях:
-Съжаляваме! Просто искахме да видим дали роклята е разтегателна, хахаха.
С това положих и другата си ръка на гърдите му и го забутах към съблекалнята.
-След 5 минути ще ви се махнем от главата. - извиках преди да влезем в съблекалнята.
Избутах го бързо до стената и го тряснах грубо в нея. Идеше ми да го убия, че направи такъв цирк. Явно не само аз мога да оплескам нещо. Хванах го за яката, за да го ударя, но вместо това впих устните си в неговите. Затворих очи и го целунах страстно, дълго и дълбоко. Даже май леко изстенах от удоволствие. Сигурно продължи минута, даже и повече. Накрая отворих рязко очи и го изгледах кръвожадно и яростно.
-Никога не прави повече така!
Обърнах се ядосано, свалих роклята направо пред него. Изобщо не ми пукаше, че е тук. Заслужаваше един стабилен бой. Облякох се бързо и излязох от съблекалнята. Отидох до касата, платих като прибавих нещо допълнително за проблемите и излязох от магазина. Колин можеше да ме настигне на улицата.