СТАЯ 3

Стаята е единична. Разполага с баня, легло, двукрил гардероб, маса, шкаф и прозорец. Ако ученикът иска може да дообзавежда стаята си по личният си вкус.

Ето, че стигнахме най после.Кой би си помислил, че един километър ще го измина за над час.И пиенето оказа влияние, не ми беше лесно, но поне бях щастлив.Хвърлех я на леглото ми и веднага се хвърлех върху нея и продължихме с целувките...

Целуваше се добре, трябва да му се признае. Отпиваше от всяка една част. Притискаше ме така, все едно ще ме изгуби. Хах, будала. С едно движение го обърнах и го обкрачих. Разкъсах блузата му и прокарах език по цялото продължение на торса му, та чак до врата. Захапах го, но без да забивам вампирските си зъби и без да пускам кръв. Само една синина се появи. Нека има нещо за спомен. Усещах, че му става горещо бързо. Почнал беше да се възбужда. Хванах мъжествеността му с едната си ръка и почнах да я масажирам. С другата го хванах за врата и го придърпах към себе си. Притиснах гърдите си до неговите и ефекта се засили. Той се отскубна от устните ми и почна да целува гърлото и деколтето ми. Хвана шнолата от косата ми и я махна. Сините кичури се изсипаха като вълни. Тъкмо когато беше на косъм да ме разсъблече аз ахнах в такова учудване, каквото изобщо не е очаквал. Погледнах го със сивите си очи. Предадох си стреснато и шокирано изражение.
-О, неее. Забравих, че трябва да тренирам.
Физиономията ми бе повече от искрена. Избутах го мощно от себе си и той падна назад като труп. Беше толкова учуден, че не знаеше какво да каже.
-Трябва да тръгвам. Чао!
С това скочих от него и изтичах през вратата, като я оставих широко отворена. Той остана сам с изумлението си, синината си и шнолата ми. Горкичкият, хахаха. Едва ли повече ще ме потърси. Гадна кучка съм си, какво да се прави.

Беше доста странно преживяване, сънувах ли, не знам.Явно беше от алкохола...Надигнах се и видях Мал с една доста самодоволан усмивка.Беше доста весел, обикновенно все ме поучаваше или мрънкаше, но този път беше различно.
-Голям си загубеняк, на какво те направи момичето.По-силна е от теб, можеше да те убие както си иска, но ти хич не слушаш главата си.А не, слушаш я, обаче грешната глава, синко.
-Може ли просто да млъкнеш.
-Ами не, мълчал съм хиляди години, а сега имам повод да говоря и да не спирам изобщо.Ти си отчайващ и безнадежден.
-Няма значение, важното е че съм естествен.
-Докато те баламосваше, ти пази ли меча и книгата?
-Не, но нещо ме караше да и имам доверие.Отивам да я намеря!
Наметнах си първите дрехи, които намерих, взех шнолата и излязох бягайки...

Когато го видях ми идеше да го убия. Мислех, че ще нахалства, ще напада, ще вдигне скандал, но той...просто ми върна шнолата. Той...той...що за човек беше....
Хвърлих шнолата и тръгнах след него. Иронично нали. Не знам защо тръгнах, краката ми вървяха против мен. Стигнах до вратата му. Подуших я. Тук е! Аз не съм като него, няма да тропам. Вдигнах единият си крак, свих го в коляното и изритах вратата. Тя се отвори с трясък и почти не се счупи. Гледах да не използвам цялата си сила. Той се обърна и ме загледа. Гледахме се така близо минута, без да знаем какво да кажем. Накрая проговорих:
-Това което направи...не е типично за човек, с който са се подиграли. Сам видя, че не отидох да тренирам. Защо тогава ме потърси, а после се държа...добре...

-Защо ли, ами защото мога.Както сама каза всички тука са убийци или са извършели някакво престъпление.Е, аз не съм един от тях.Малко култура никога не е излишна.А и защо да се ядосвам, сигурно си имаш причина за да направиш така?!Учили са ме, че най-важното нещо за един воин е самоконтрола, аз се опитвам да го овладея.А ти защо дойде?!Каква е причината?!

Слушах го и не вярвах, че такива хора още могат да бъдат намерени.
-А ти защо дойде?!Каква е причината?!
Стиснах юмруци, тръгнах към него спрях се на няколко крачки и му зашлевих доста силен шамар. Лицето му се изкриви, а бузата се зачерви.
-За това!- казах студено - И за това!
Грабнах го за блузата с двете си ръце, и го придърпах към себе си, като жадно впих устните си в неговите. Този път игра нямаше. Исках да го направя. Не знам защо, но исках. Отлепих се и го пуснах. Обърнах се без да кажа нищо и тръгнах към вратата. Можеше да ме спре ако иска, но се съмнявах да го направи.

Все още не осъзнавах, какво се беше случило.Погледнах къв вратата и си спомних.Посъвзех се малко и ето, че я видях.Готвеше се да излезе.Все още зашеметен извиках:
-Стой, нуждая се от теб, и паднах на колене.

Спрях се в крачката си. "Нуждая" ли каза? От кога не съм чувала нещо такова? Кога за последно някой е искал да бъде с мен, заради самата мен? Спряла съм да броя. След Ник никой нямаше значение. Само марионетки, кукли, от които извличах полза и се хранех. А сега този мъж ми пада на колене.
-Защо съм ти? Та ти дори не ме познаваш. - говорен глухо, сякаш на себе си, с гръб към него. Стоях с гръб, за да не може да види очите ми. Те издаваха болката и страха. Страха от новото.

Тя се спря.Надигнах се, отидох и просто я прегърнах.Нищо друго не можах да направя...

Когато ме прегърна потреперих. Това бе истинско. Никой не прегръща просто така, но защо... Въздъхнах и просто се отпуснах в ръцете му. Изморих се от тази игра на куче и котка. След минута се изтръгнах от ръцете му и закрачих към вратата. Усетих как едната му ръка остана вдигната към мен, а очите му бяха на косъм да се насълзят. Стигнах до вратата, спрях и я затворих. Обърнах се към него и бавно го достигнах. Погледнах го в очите. Двата цвята сякаш си паснаха и се сляха - сивото и черното. Свалих коженото яке и го пуснах на земята. Положих длан на мястото, където преди малко го бях ударила.
-Вземи ме!
Очите ми бяха леко насълзени. Изпитвах голям страх, страх от допирът му, от думите и постъпките му, но в момента имах нужда от него. Бях готова да му се отдам.

Думите не стигаха, каквото и да кажа няма никакво значение.Вкопчих се здраво за нея, макар да знаех че може да се измъкне.
Държах я здраво и не я пусках.Не можех да я пусна да си отиде.Ако тя го направи, някаква част от мен щеше да умре, а аз не искам това.прегърнах я още по-здраво и си отпуснах главата на нейното рамо.Целунах я по врата и пак продължавах да я държа.

Вдигнах ръце едвам едвам и го прегърнах. Усещането бе странно, отвикнала съм, не помнех какво е. Беше топло и сигурно. Той ме стискаше здраво, но в същото време бе нежен. Повдигнах главата му и съвсем леко го целунах. Хванах ръката му и тръгнах към леглото. Когато стигнах до него се спрях, обърнах се пак към Вал, прегърнах го наново и го целунах. Една бавна, страстна, спираща дъха целувка. Държеше ме за кръста и след малко ме положи на леглото, без да ме тръшка. Легна до мен и се загледа в лицето ми. Сякаш се опитваше да съзре мислите ми. Ръката му се плъзна по бюстието ми, стигна до голия корем и го погали. След това ме съблече, а аз на свой ред съблякох него. Не мислех за нищо, просто реших да се отдам на момента.

Тя беше толкова красива.Обсипвах я с целувки по цялото тяло, галех я, нежно я докосвах, не знаех дали ще и допадне, но реших да опитам, тя беше по-бойна и груба.Усещах тялото й.Чувството беше неописуемо велико.С никоя досега не го бях изпитвал.Беше великолепна.Не можех да спра.Почувствах истински екстаз, накрая преплетохме голите си тела целунахме се.Тя заспа, а аз продължавах да я гледам, не можех да откъсна очи от нея.

В пустинята видях човек - гол, озверял, клечеше на земята, стискаше сърцето си и го ядеше.
- Добро ли е, приятелю? - му казах аз.
- Горчиво е - отвърна той. - Но ми харесва, защото е горчиво и е мое.
Ужасена направих няколко крачки назад. Изведнъж пропаднах и се озовах в някаква гора. Около мен имаше хора. Лица, които не познавах. Николас беше там. Отидох до него радостна, че е жив. Той само ме погледна и ме целуна. Болка проряза стомаха ми. Погледнах надолу и видях забит нож. Ник го извади и го заби отново и отново. Чу се вик. Вал тичаше към мен. Ник се завъртя и изстреля ножа, който се заби в челото му. Вал падна мъртъв. Свлякох се на земята, кръвта ми изтичаше. Вдигнах глава и осъзнах, че той бе пътешественика в пустинята, а аз ядях сърцето си. Последното, което видях бе каменният му поглед, докато умирам.
Събудих се и светкавично се надигнах в полуседнало положение. Бях обляна в пот. Сърцето ми биеше бясно. Погледнах през прозореца и видях, че е тъмно. Обърнах се на другата страна. Вал спеше спокойно, не ме беше усетил. Хванах се за главата, болеше както всеки път. Това видение бе по-различно от останалите. Нямаше как да е истина, Ник е мъртъв. Но пък виденията ми никога не са били грешни. Никога! Какво значеше тогава? Стоях така известно време и наблюдавах спокойно спящият мъж до мен. В умът ми изкачаха картини от преживяното. Малката пикла, уискито, шамара, целувките му, докосването...
Какво правя по дяволите? Станах безшумно от леглото и също толкова безшумно се облякох. Усещах, че не трябва да съм с него. Не мога...Излязох от стаята без да ме усети. Когато се събуди няма да ме намери до себе си....

Чух глас:
-Събуди се, красавецо.
-Пак ли ти бе?!Къде е Ния?
-Излезе.
-И къде отиде?
-От къде да знам.
-Не я ли попита?
-Не!
-Защо не я спря?
-Ами да не е мойта жена?!Да те предупредя - изглеждаше доста притеснена.
Благодаря ти за бездействието.Отидох да я потърся, исках отговори.

Върнах се в стаята си отчаян, никъде не я намерих.Реших, че е време за тренировки.Трябваше да намеря Евенстийл или Ред.Реших да пратя Мал да търси Ния, а аз да отида при Евенстийл, все пак той пак беше боец, а на мен маг не ми трябва.
Така и направих, преготвих се и инструктирах другаря си.Взех си "Рагнарока" и излязох.

Прибрах се след тренировката да видя дали другарят ме чака тук с информация.Лошо, никой нямаше тук.Стаята беше по-празна от всякога.Преоблякох се и излязох.Бях дочул, че има тренировъчна зала.Реших малко тежести да поблъскам, да поизпусна парата.Вече се бях претеснил за тях двамата, какво ли им се беше случило.Нищо не можех да направя сега.Затова излязох...

Влязох през вратата, буквално, все пак бях дух.За какво ми е да отключвам.
-Ето, че аз се прибрах, а Вал още го нямаше.Е, ще го изчакам.Чудното е, че говорех сам на себе си.Липсваха ми разговорите с него.

Moмчето цяла вечер го нямаше, къде ли беше.Сигурно е добре, той знае как да се пази горе-доли.Мисля че ми е време за тренировка.Бях целия изпълнен с енергия и готов за подвизи.

Бях пред стаята ми.Бях си забравил ключа в нейния апартамент, но не мислих да се връщам.Свих си ръката на юмрук и насочих всичката си енергия на там.Не ми беше останало много количество, но беше достатъчно да счупи бравата.Изгърмях вратата и влязох.Забърсах се с една хавлия, наметнах си първите дрехи, които видях.Някакви гащи, тениска и наметало.Друго не можах да намеря.Взех си меча и тръгнах да излизам.

-Ето че най-после стигнах.Време беше за сън.
Засилих се към леглото без да заключвам и се тръшнах с дрехите без много да му мисля.Болката ми пречеше да заспя, но умората беше доста по-силна.

Разделихме се с Анита с усмивка, тя отиде да потренира малко. Аз знаех къде искам да съм и се запътих натам. Носех бутилката с уиски и стигнах пред вратата на Вал. Почуках, но никой не ми отвори. Може да е в банята или да е заспал. Ей сега ще го събудя аз него. Почнах да тропам силно и без да спирам, бях се разлигавила нещо и докато тропах се смеех тихичко. Май чух движение от вътре. Ха, събуди се. Лепнах си една 24 каратова усмивка и зачаках да ми отвори вратата.

Някакво силно блъскане ме събуди.Кой ли можеше да е?Беше ми толкова отпаднало, че изкрещях само:
-Влез, отключено е.

-Влез, отключено е.
Влез ли, хахах, щом си казал. Изблъсках вратата мощно, май и друг път го бях правила. Нахлух вътре като хала, усмивката не слизаше от лицето ми. Вдигнах нагоре бутилката и извиках:
-Изненадааа!!!!!