СТАЯ 3

Чух как отново сгромолясват вратата ми и "изненада: веднага й познах гласа.Това беше Ния.За целия ми ден, тя беше малката ми радост.Бутнах зависките на страна, че да си отвия главата и я видях.За миг болката изчезна.Скочих от леглото, веднага я прегърнах и я целунах по бузата.Усмихнах й се и я попитах:
-Здравей ,какво те води в моята скромна квартирка?

-Ъно...скромна?.....
Въртях си главата наляво надясно, като оглеждах стаята. Скромна, скромна, колко а е скромна. Тъй като бях изключително весела и разлигавена, нямах намерение да спирам. Впих устните си в неговите, като леко ги издърпах. После се отскубнах от прегръдката му, завъртях се грабнах две чаши, сипах в тях уиски. Подадох му едната и весело казах:
-Тук съм, за да пием...
Чукнах чашата му и отпих.
-Слънце, слънце, в много окаяно състояние си. Кой те подреди така?
Придавах си саркастичен вид, но всъщност ми бе толкова забавно.Денят беше хубав, отдавна не се бях чувствала щастлива. Освен с Вал, но там имаше и болка и страх.

-Aми, такава беше тренировката.Малко ме поутрепаха от бой, но какво да се прави.Уйскито ще ми дойде много добре.Благодаря ти много за приятната изненада.Настанявай се където ти е удобно.
Ето, че и аз малко радост да получа.Усмихнах и се и я гледах щастливо.
-И само пиенето ли те води насам, ами аз?
Отпих една стабилно голяма глътка.Не беше лошо.
-Изглеждаш доста щастлива, ще споделиш ли причината?

Метнах се на леглото, държах си чашката. Свалих си кецовете и кръстосах крака.
-Наслаждавам се на момента, Вал, просто се наслаждавам на момента... Беше хубав ден. Не помня кога за последно съм имала хубав ден. Намерих си и приятелка. Такова нещо пък никога съм имала. А не е като да съм на 22, нищо, че изглеждам на толкова, хаха.
Изпих уискито и го наблюдавах. Реших да пропусна отговора на въпроса му само заради пиячката ли съм дошла и вместо това, хвърлих чашата на земята, погледнах го лукаво и перверзно и го повиках с показалец. Макар, че беше понатупан това не го правеше по-малко сексапилен.

Гледаше ме доста палаво.Направих няколко крачки да отида до нея.На последната стъпка, краката ме предадоха.Залитнах напред и я съборих на леглото.Бяхме един върху друг.Тя беше толкова красива.Целунах я по врата и реших да я захапя лекичко, все пак това беше нейния специалитет.После се предвижих малко по-нагоре.Целунах я отново и пак я захапах, но този път за устните и леко ги дръпнах.

Обкрачих кръста му и го притиснах до себе си. Погледнах го в очите и прошепнах като си предадох разочарован вид:
-Ти май имаш навика да падаш върху мен....или просто си карък...
Целунах го пак, целувах цялото му лице - устните, бузите, брадичката, носа, челото, очите. Обърнах го по гръб и разкъсах дрехите му. Езикът ми почна да се спуска по гърдите и цялото му тяло. Целувах и ближех всяка едно място, което беше синьо. Това трябваше да му помогне поне малко, исках да изкарам всичката болка от него. Не след дълго осъзнах колко изморена съм. Докато го целувах по корема изведнъж главата ми тупна на торса му и заспах.
Спах така доста време, може би няколко часа, докато не се случи. Всичко пак се яви, всичко се показа на ново. Много хора, аз по средата. От всички страни летяха ножове, които се забиваха в гърлата и телата на заобикалящите ме. Труповете падаха като листа един след един. Стоях там и се биех, бях ранена, но продължавах. И тогава пак го видях. Николас Заргин - мъжът, който толкова много обичах и който се опитвах да отмъстя и в същото време да забравя. Същият този мъж стоеше пред мен и ме ръгаше като побесняло животно. Падайки на земята виждах изпитите, обезобразени лица около мен. Гледаха ме с отворени очи и сякаш ме проклинаха.
Почнах да се мятам и да бълнувам на сън:
-Не...не....мъртви...всички са мъртви....Ник недей...моля те недей...
Пот се стичаше по лицето ми, но не се събуждах. Видението не ме оставаше намира. Продължавах да се въртя като луда, треската се засилваше, а аз не се събуждах.

Докато ме целуваше, изведнъж заспа.Стори ми се доста странно, но бях твърде уморен да мисля и затова и аз реших да направя, като неа.Прегърнах я, завих я и заспахме заедно.Докато затворя очи и вече бях заспал.По едно време взех да чувам много силни викове, мислих си, че някой отвън нещо прави.Игнорирах ги.Не след дълго, тя ме изрита в корема.Болката беше адска.Превих се на две и отворих очи.Тя крещеше и се въртеше.Явно имеше доста страшен сън.След като я видях за миг се разсъних и скочех отгоре й.Взех да я бутам и да крещя:
-Събуди се, Ния.Събуди се, моля те.
Но това не помагаше.Пребягах до банята и напълних една кофа с вода.Тя продължаваше да вика.Засилих се и излях кофата на главата й.Тогава всичко спря.Май се беше събудила.Отидох до нея и я прегърнах:
-Спокойно, това е просто кошмар.Не се притеснявай, аз съм до теб.

По едно време вода се изля върху главата ми и аз се събудих стреснато. Вал ме прегърна.
-Спокойно, това е просто кошмар.Не се притеснявай, аз съм до теб.
Каза го с притеснение. Имаше защо. Главата адски ме зацепи, както винаги, още треперех. В миг нещо се надигна нагоре. Сложих ръка на гърдите му и бързо го избутах от мен. Той се залепи на стената и ме погледна уплашено. Виеше ми се свят много, мозъкът ми щеше да експлодира. Опитах се да стана. Направих една крачка. Не...повдигането, не е гадене...това е....Преди да се усетя устата ми се отвори и избълвах голямо количество кръв. Паднах на колене, не можех да се държа на краката си. Положих длани на земята и продължих да плюя кръв. Какво беше това? Да, знам какво е. Когато виденията са прекалено силни те ми се отразяват не само психически, но и физически. Затова винаги ме болеше главата, но понякога това не е достатъчно. Понякога се отваряха вътрешни рани като тази и тогава се получаваше това. Чух зад себе си как Вал трепери от страх и притеснение. Искаше да дойде при мен. Обърнах се едвам и видях ужасеният му поглед. Вдигнах ръка с разперени пръсти и извиках почти зверски:
-Не ме доближавай...
Преди да успея да продължа, нова доза кръв излезе от организма ми. Пред мен се беше образувала червена локва, а краищата на косата ми бяха напоени от нея. Хриптях и плюех. Скоро щеше да свърши, но щях да съм много зле и отпаднала.

Погледнах Ния, а тя бълваше кръв.Нещо не е наред.Чух само един яростен вик:
-Не ме доближавай...
За миг се озовах залепен на стената.Доста ме заболя, заради вчерашните тренировки.Гледах локвата кръв, гледах и нея.
Бях се ошашавил целия.Не знаех какво да правя.Всичко е доста странно.
-Остави ме да ти помогна.
Ядоса се още повече, явно не беше свикнала да й помагат.Приближих се до нея леко.Доближ врата си до устните й.
-Хапи, загуби доста кръв.Имаш нужда от това.

Погледнах го с невярващи и насълзени очи. Бях пребледняла, едвам се движех от кръвозагубата и обезводняването. Спрях да бълвам кръв, локвата беше доста голяма. С много сили от моя страна вдигнах ръката си и я поставих на лицето му. Почнах да вдигам и другата, за да хвана врата му, но в този момент спомена за видяното в главата ми ме озари. При вида как той пада на земята с нож в челото зениците ми се разшириха. Върнах бързо ръцете си към мен като опарени от огън.
-Не...мога... да ти го...причиня - бе единственото, което успях да кажа.
Очите ми се затъмниха. Припаднах в ръцете му.

Тя припадна в ръцете ми.Не е никак добре.Това, че тя не иска кръвта ми, не означава, че няма да й я дам.Поставих я на леглото и отидох до масата.Взех един нож.Седнах до нея, разтворих и леко устата.Разрязах си ръката и я стиснах.Бавно, малко по малко потече кръвта ми.Доближих юмрука си до устнитя й.Kaпки кръв попаднаха в устата й.Зъбите й се заостриха и се опита да ме охапе, но я задържах с другата ръка.Това е някакъв инстинкт за самосъхранение.Опитваше се да се възстанови без да има никакъв контрол над тялото си.Искаше да захапи ръката, която я храни.
-Надявам се това да ти стигне.
Стоях над нея и чаках да се свести.Минаха часове, а тя още беше в безсъзнание.Взех един парцал да поизчистя малко пода.
Пооправих малко стаята и пак застанах до нея.Чаках, чаках, но тя не се събуждаше.

Отворих очите си. Клепачите ми бяха натежали, трябваха ми към 5 минути да ги отворя нормално. Погледнах нагоре, настрани и напред. Тогава видях как Вал седи в полуседнало положение, облегнат на стената и държащ ръката ми. Дланта му беше разрязана. Надигнах се леко, главата още ме болеше, но болката отминаваше малко по малко. Колко ли бях спала? Сигурно повече от 12 часа. Усетих нова сила в тялото си. Дланта му! Кръвта му! Какво беше направил? Не можех да повярвам. Докоснах лицето му и го погалих. Той отвори очи наполовина и ме погледна. Не знаех какво да чета в тях. Отворих изсъхналите си устни и зашепнах:
-Какво си направил? - посочих дланта му. - Не беше нужно да го правиш. Щях да се оправя.

Усетих някой да ме побутва лекичко.Разсъних се.Тя се беше събудила и веднага ме попита.
-Какво си направил? Не беше нужно да го правиш. Щях да се оправя.
-Ами каквото мога.Знам, че можеше да се справиш сама, никога не съм се съмнявал в теб.Но реших малко да ти помогна.Май не си свикнала да ти помагат?
Вътрешно бях щастлив, че тя е вече по-добре.

-Ти не разбираш. Не е до това дали съм свикнала да ми помагат. Просто не искам.... - не знаех как да се изразя - ...Не искам да страдаш заради мен, още по-малко да си посягаш.
Говорех някак си глухо. Въпреки, че онзи ден сама го захапах, след това всичко се промени. Щях да убивам, щях да ловувам, но не искам да се храна с него. Не искам да губи кръвта си, за чудовище като мен.

Изглеждаше сякаш и тя не знаеше какво й е.Имаше някакви смесени чувства.
-Ти за мен не се притеснявай, аз съм перфектно.
Казах го това с усмивка на лице.
-Не си давай много зор да мислиш, сега си почивай.Нещо да ти донеса, още една възглавница, одеяло?
Толкова слаба до сега не я бях виждал.Явно това е повече от сън.Надявах се да ми каже, но не исках да й давам зор.
Когато реши, тя ще ми каже, без да я насилвам.

-Не, не, добре съм. Вече съм добре. Всъщност...
Станах и се обух.
-Всъщност трябва да тръгвам вече. Ще си сложа един душ, ще закусвам нещо и ще съм свежа като краставичка.
Усмихнах се доколкото мога искрено. Трябваше добре да помисля над съня. Бях се възстановила с негова помощ. Когато ми се случваше нещо подобно после някой умираше и се наяждах с него. Сега кръвта на Вал течеше във вените ми и макар по-малко пак бе достатъчно.
-Да ти кажа, не се притеснявай за мен. Това което се случи през нощта....сигурно е от алкохола. Много пих, нещо стомаха ми се е раздразнил, хаха.
Отидох до него и леко го целунах.
-Благодаря ти! Отивам да се оправям и после на тренировки.
Целунах го пак, като го прегърнах и излезох от стаята.

Луда жена.Май за нищо не й пука.Не иска помощ от никого.Е ,какво пък.Мисля, че е време да се поразходя малко.
Излязох от стаята и отново не заключих.То няма нищо ценно.Обичам простичкия живот без кой знае какви богатства.

Прибрах се.Яко, вратата не е заключена и не са ме ограбили.Хах, те няма какво да вземат.Засилих се към леглото, взех едната книга и легнах да чета, докато не заспах.

Дойдох до стаята му и почуках. Бях ядосана и си личеше. Какво си мисли той? Отдавам му се, опитвам се да го предпазя, дава ми кръвта си, а после ще разправя наляво надясно, че просто ме чука и нищо повече. Чувствах се обидена и използвана. Всички мъже са еднакви. Защо ли си мислих, че той ще е различен? Пак почуках настоятелно и силно. Не ми пука какво прави. Ако се къпе ще излезе гол, ако спи ще се събуди.

Станах, ових се с одиялото и викнах.
-Taка ли и не научихте, че винаги е отключено.Влизай.

Отворих вратата сравнително бавно и направих няколко крачки. Облегнах се на касата със скръстени ръце и скръстени глезени. Пак спеше. Погледнах го строго, почти злобно, но реших да не викам, да не крещя, все пак не съм някоя лигла. Спокойно, със студен тон му казах:
-Здравей Вал! Наспа ли се?

Почесах се по главата.Все още съм неадекватен, мозакът ми не работи и действах по енерция.
-Доста злобно ме гледаш, а тези кръстосани ръце?!Ще ме биеш ли?Обичам когато ме гледаш така.
Каквото и да е станало имам логично обяснение и съм невинен, да знаеш.Имай милост, моля те.
Нямах си и напредстава за какво ми е ядосана, но трябва да се измъкна някак си.
-Неее, ти не си ядосана, просто ме гледаш палаво, нали?Извади мръснишкия поглед.Не съм в настроение за такива работи, боли ме главата.
Усмихнах и се идиотски и се надявах да не ме линчува.

Сключих вежди. Тоя подиграва ли ми се? Говорех спокойно и делово:
-Кажи ми, Вал. Обясни ми, защото може би аз съм тъпа, не знам. Онези приказки, които постоянно чувам от теб как си щял да се жертваш за мен, как не можеш без мен, как имаш нужда от мен и тем подобни, само лъжи ли са?
Вдигнах ръце и направих леко учуден поглед:
-Моля те обясни ми като на прост човек, защото мога да се закълна, че когато ги говореше ти повярвах. Ако си целял само да ме вкараш в леглото си добре, няма нищо лошо, пробвал си получило ти се е. Евала за което. Да си призная успя да ме залъжеш. По-добър актьор си отколкото очаквах.
Стоях и чаках отговорът му. От вътре кипях. Все повече се убеждавам, че не знача нищо за него, освен поредната мадама. И от това ми ставаше гадно.

-За нищо не съм те лъгал и всичко, което съм ти казал е от сърце.Но би ли ми казала, какво е станало, че да си опресня малко паметта.
Нямах си и напредстава, какво е станало.Явно е нещо сериозно, което я е засегнало.
-Какво има, скъпа, ще споделиш ли?Никога не съм те лъгал, заклевам се в душата си.Само това ми остана, друго нямам.
Бях искрен, повече от всякога.
-Какво те е разстроело, можеш да ми кажеш и тогава би могла да получиш точен отговор от мен.

-Ооо, неее, нищо не е станало. Но някак си не мисля, че човек, на който уж му пука за мен ще разправя наляво надясно ...чакай да видя как точно се изрази новият ти приятел....."чук-чук и чао-чао" Да, така беше!
Говорех иронично, почти саркастично. Вбесявах се. Това щеше да е краят, не вярвах на нито една негова дума:
-Та следващият път, в който даваш зелена светлина на някой и позволение да ме изчука, първо ме уведоми, барем сама си го избера.
Обърнах се и излязох като тръшнах вратата след себе си.