ПЪТИЩАТА

Това ме успокои поне малко. Но вече никога нямаше да мога да гледам Роза с очите, с които я гледах преди. Обвинявах се за това, че не настоях за по-голям ескорт, за това че се съгласих малката да ме придружи в пътуването. Решението не бе мое, Евенстийл го взе, но можех да откажа нейната помощ. Ако беше станало така аз нямаше да срещна Бека, но и тя нямаше да е мъртва.

Яздехме с шеметна скорост. Не бяхме яли нищо целия ден. На никой не му бе до това. Наближавахме гористата местност около царството на Арманд. Вече си представях изражението му. В мен бе пусто – не ме беше грижа за това че можеха да ме обвинят. Бях привързал един клон за тялото си и на него се развяваше черното ми наметало – траурно знаме. Според мен бе най-малкото което можех да направя.

Още малко и щяхме да пристигнем. Във въздуха витаеше нещо злокобно. Слънцето клонеше към залез. Вятърът свиреше в клоните на дърветата. Чуваше се грозно грачене от черните птици ноколо.

След няколко часа яздене двамата стигнаха до горите. До още един вече щяха да са пристигнали в елфското царство. И двамата знаеха, че ги очакват много въпроси и обяснения. Роза нямаше сили да погледне баща си в очите, Сентинел още по-малко.


/Пиши как пристигате в горите при елфите/

Лутах се по пътищата вече с дни. Беше ми писнало да се мотам, като нормален човек и малко ускорих крачката. Сигурно отстрани изглеждах нереално. Почти 20 сантиметрови ботуши, нарамила 3 сака и 4 куфара. И си ги нося без усилие... Не ми се мисли. Добре, че последните няколко километра не срещнах никой. Вече не ми се прави на безпомощна девойка. Най-накрая ме намерих Чехия. И малко по малко започнах да се ориентирам към крайната си цел.

Реших да повикам верния си маг - Мал'Ганис.Той се появи и го попитах:
-Приятелю ,моята цел в живота е да подобря уменията си на макс и да изчистя земята от всичката измет.Някакъв съвет да ми дадеш ,на къде да се запътя?
-Чехия - там са най-добрите учители от цял свят.
-А как да стигна до там?
-Върви на северозапад по главните пътища и след 5 дена ще стигнеш
-Очакват ли ме някакви изненади по пътя?
-Да и то доста ,но не се притеснявай аз ще те пазя ако има нещо по-опасно
-А не може ли просто да се телепортираме?Би било доста по лесно.
-Сам го каза ,нали искаше тренировка и предизвикателство - следвай си пътя и ще ги получиш
-Ти си истински "приятел" ,можеше да ми спестиш доста усилия ,но реши да не го правиш ,благодаря ти искрено
-"Няма проблем"
Продължих си по пътя и не след дълго ме нападнаха банда крадци.Бяха около десетина човека.Извиках -Нуждая се от съдействието ти
-Нямаш проблем
Извадих си меча и бях готов ,но нещо стана с мага.Той просто седеше и не мърдаше.
Крадците ме атакуваха всичките на веднъж.Направих няколко резки посичания и половината бяха долу ,но един успя да ме събори и замалко да ме убие ,но успях да избегна довършващия му удър.
Ето че и мага се включи в боя и построи една огнена стена около мен и оцелелите избягаха.
Попитах го:
-Защо не ми помогна от самото начало?
-Дадох ти един от най-важните уроци в този живот - не може винаги да разчиташ на мен ,когато аз не ти помогна в определена ситуация ,аз просто те оставям да се научиш сам да се справяш ,не го приемай като бездействие
-Пак ти благодаря.
Изгледах го пренебрежително и си продължих пътя

Нощта се смени с ден. Някъде по обед стигнах замъка. Бях уморен, но не толкова заради пътуването, колкото заради преживяното. Спрях се за момент. Извадих учебника на Ин-Яо. Загледах се. Сега ми се струваше безмислено да се уча от него. Та нали бях в училише? За какво ми е специален учебник? Хората тук щяха да ме научат на много неща. Смисълът в мисията ми се губеше. Реших да мисля за това по-късно. Минах през портата и се озовах в градината.

Карах по пътя и внимавах да не се блъсня някаде в някое дърво. След известно време се поуспокойх и малко се отпуснах.
- Някаква музичка имаш ли? Че така като е тихо и е леко изнервящо.
Внимателно пуснах едната си ръка и развързах коста. Харесваше ми вяратът който ме разроши.
- Найстина е много приятно, от кога я имаш?

Добре се справяше като за първи път.
- Имам я от близо 25 години. Трудно се поддържа, защото почти не са останали бензиностанции. Но аз имам голям запас в багажника и знам къде да отида, за да си набавя още бензин. Доста глави паднаха, за да я получа и затова си я обичам.
От време на време минаваше през някоя дупка или бабуна, но почна да свиква и даже си позволи леко да засили. А пита ме за музика. Радиото не работеше от много години. То вече няма и радиостанции, малкото хора, които създават музика пеят само на живо. Но аз нали съм си певица събирам си компилации. Отворих жабката и изкарах от там едно CD. Пуснах го и засвири. Сигурна съм, че музиката ще й хареса, оказа се, че имаме еднакъв вкус в това отношение. Първата песен беше една от любимите ми: Ozzy Osbourne - Scream. Един стар откачалник от преди столетия, който обаче кефеше на мах. Не се сдържах и почнах да пея заедно с песента. Не ми пукаше без това имам хубав глас, жалко само, че не можах да го използвам по предназначение. Еми така де, къде сте виждали вампир да пее на широката сцена.

Изведнъж срещу колата се появи препятствие, едно дръвче. Кажи речи около 2 метра в диаметър и към 30 метра дълго, изпънато перпендикулярно на пътя, така, че нито да го прескочиш нито да го заобиколиш. Или спираш или се блъскаш в дървото и... пак спираш.
Дървото беше с меко казано странна кора, виолетова с тъмно зелени отенъци. Дълбоко набраздена от годините. Мека като кадифе но в същото време трудна за разбиване, чупене и каквито се опиташ още със сила. Дървото принадлежеше на вид известен с наименованието Ясокве. Тези дървета са многогодишни - каже речи 10 години. Израстват адски бързо и като умрат сле дне повече от 11-12 години стават твърди като камък и стърчат към небето. На места изсъхнали гори приличат на ров пълен със забити копия, паднеш ли - излизане цял няма.
Повалено от човешка ръка обаче, това дърво става адски жилаво и съхне много бавно. Големите му размери дават идеалното средство за строеж на временни укрепления и сгради.

/ Опиши как спираш колата - не е много лесно особено като не са ти казали къде са спирачките И какво правиш след като стигнеш до дървото /

По едно време се появи някакво доста голямо дърво пред нас.
-Анита , спри.
Тя се затрудни не бях и обяснила как да спре. Почна да се притеснява, хванах волана и малко подадохме. Натиснах мощно спирачката, колата направи дрифт, гумите се завъртяха и спря. Малко пушек излезе, а ние за малко да се ударим, което щеше да е гадно, защото колата нямаше въздушни възглавници. Излезнах и погледнах под капака. Оправих една две джаджи и го затворих.
-Няма проблем, но няма да е лошо да разкараме дървото, за да продължим или за да обърнем нормално и да се връщаме. Какво ще кажеш?

Излязох от колата и застанах до Ния.
- Богове, това си бе страсшничко. На мен не ми се прибира още.. Някакви идей как да махмен това чудовище?
Аххх, беше ми се изпари всякакво желание за учене, с нея ми бе толкова забавно, че не ми се прибираше.

Приближих се до дървото. Прокарах пръст по кората му и го помирисах:
-Странен аромат, леко дразнещ.
Дървото си бе голямо и дълго, не можем да го преместим. Значи трябва да го разрушим. Застанах по средата, клекнах, сложих ръка на кората и доближих ухо. Вдишах дълбоко, като извлякох част от енергията му. Изправих се.
-Било е отсечено скоро. Било е отсечено скоро и е сложено тук нарочно. Още има живец в него, това предполагам ще ни улесни. Не се е втвърдило много.
Замислих се. Тази пречка не е поставена тук случайно. Естествено не е голямо предизвикателство за хора пътуващи пеша. Те просто могат да го прескочат. Но за превозни средства е невъзможно да го преминат. Щом е тук, за да пречи на коли и камиони, значи някой не иска в провинцията да се внася нещо....или да се изнася.
Абсорбирах магията и аурата си в дясната ръка. Разлях я по продължението на крайника, като не забравих да обхвана рамото. Свих юмрук, засилих се и го ударих силно. Дървото почти не помръдна. Само малка част от кората се разцепи.
-Ани, ще ми трябва помощта ти. Ще го ударим заедно тук - в средата. Нека разцепим копеленцето на две.
Докато се приближаваше към мен отпуснах още повече енергия. Тя обви жилите и мускулите на ръката ми. Енергията течеше по вените и обхващаше всяка една част- от врата до кокалчетата на вече свитият ми юмрук. Бях готова. Оставаше Анита да направи същото и да ударим проклетото растение.

Застанах до нея.
- Така да бъде.
Свих юмрук и засилих силата с магията, която бе в мен. Трябваше да внимвам да не си счупя нещо.
- Давай по твой знак.
Усмихнах и се и зачаках да каже да действаме.

И двете бяхме готови. Усетих силата й. Не бе хич малка. Удара щеше да е мощен. Въпроса е дали щеше да е достатъчно мощен. Хубавото тук е, че не се осланяме само на сила, а и на магията която щеше да проникне в сърцевината на дървото и да го разчупи отвътре.
-Сега!
Замахнахме и с всички сили ударихме. Магията ни пропи през кората и се запъти навътре. Сега само трябваше да се разчупи...

Разбиха дървото и потеглиха отново.

Карах по-стабилно от предни малко.
- Хах, мога и да свикна с това. - Усмихнах се. - Но сега какво ще правим?
Изчаках Ния да даде предложение, аз си нямах и на идея къде и какво да правим.

Усмихнах й се доволна от успеха.
-Сега, моме, ще караме напред докато душа ти иска....и ще пеем....
Насилих радиото на мах. Звучеше Animal i have become и почнах да пея колкото ми гърлото държи. Пуснах и аз косата си и тя веднага се развя. Чувствах се свободно.
-Хайде момиче, подкрепяй ме! I can't escape this hell, so many times i've tried.....

Подхванах с нея и запяхме с цяло гърло.
But I'm still caged inside
Somebody get me through this nightmare
I can't control myself

So what if you can see
The darkest side of me
No one will ever change this animal I have become
Help me believe it's not the real me
Somebody help me tame this animal
(This animal, This animal)

I can't escape myself
So many times I've lied
But there's still rage inside
Somebody get me through this nightmare
I can't control myself

Some what if you can see
The darkest side of me
No one will ever change this animal I have become
Help me believe it's not the real me
Somebody help me tame this animal I have become
Help me believe it's not the real me
Somebody help me tame this animal

Somebody help me through this nightmare
I can't control myself
Somebody wake me from this nightmare
I can't escape this hell

This animal
This animal
This animal
This animal
This animal
This animal
This animal

So what if you can see
The darkest side of me
No one will ever change this animal I have become
Help me believe it's not the real me
Somebody help me tame this animal I have become
Help me believe it's not the real me
Somebody help me tame this animal

This animal I have become...


Песента свърши и се пусна Break
- Хайде пак, няма задръжки!!!
Tonight, my head is spinning
I need something to pick me up
I've tried but nothing is working
I won't stop
I won't say I've had enough
Tonight, I start the fire
Tonight I break away,

Пеехме и куфеехме като за световно. Ако някой ни види от страни или ще се уплаши или ще ни стане фен. Изведнъж тръгна нещо, което бях забравила даже, че съществува. Напуши ме смях, даже се разлигавих. Една балканска група от онези времена, когато всичко е било как беше думата?....Айляк!
Толкова се въодушевих, че както Анита си караше станах, стъпих на седалката, хванах се за предното стъкло и леко си танцувах в движение:

ЕХ АКО МОЖЕХ ТЪЙ ДА ЖИВЕЯ
КАТО ХАЛБА ЗА БИРА СТОЯЩА НА БАРА
МОГА ДА КАРАМ САМО НА ХЛЯБ,
АКО МОЖЕ ОТ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕ И ВИНО

МОГА ДА БЪДА ДИЛЪР ЩАСТЛИВ
МОГА ДА БЪДА И ПЪЛЕН НЕЩАСТНИК
НО НАЙ СЕ ХАРЕСВАМ САМО ТАКЪВ –
УХИЛЕН, ПОЧЕРПЕН, БЕЗГРИЖНО ПОВРЪЩАЩ

БЕЗКРАЙНИ ПРАЗНИЦИ, КАКВИ БЕЗДЕЛНИЦИ
ЩЕ ПИЕМ ЗДРАВО ДО ЗОРИ
СЛОЖЕТЕ МАСИТЕ, ВДИГНЕТЕ ЧАШИТЕ
ДА ПИЕМ ЗДРАВО ДО ЗОРИ

ЕХ АКО МОЖЕХ ТЪЙ ДА ЖИВЕЯ
КАТО ХАЛБА СТУДЕНА, СТОЯЩА НА БАРА
ПЪЛЕН ДО ГОРЕ С БИРА ПЕНЛИВА
ПИЙТЕ ОТ МЕНЕ ЗА ВСЕКИ ЩЕ ИМА

БЕЗКРАЙНИ ПРАЗНИЦИ, КАКВИ БЕЗДЕЛНИЦИ
ЩЕ ПИЕМ ЗДРАВО ДО ЗОРИ
СЛОЖЕТЕ МАСИТЕ, ВДИГНЕТЕ ЧАШИТЕ
ДА ПИЕМ ЗДРАВО ДО ЗОРИ

Харесваше ми как пее Ния и се смеех гръмогласно.
Започна някаква странна песен и тя продължи да пее. Нека бъде каквото падне.
Ah ah ah ahhh
Oh god damn
I'm gonna facckin cum
Oh shit, oh yeah
Fack fack faaaack
Fuck I am
I am,
I'm going to cum
I'm cumming

Пеехме ли пеехме, по едно време колата почна да спира. Ауу, свърши ни горивото.
-Няма проблеми ей ся ще го оправя.
Скочих на земята, отворих багажника и изкарах една туба с бензин. Взех един маркуч, махнах клапана, пъхнах го в резервоара и го напълних. Запалих си цигара, влезнах обратно и седнах като вдигнах единият си крак на седалката.
-Хммм, да се прибираме лиии, да не се лиии? Какво ще кажеш?

Обърнах глава към нея щастлива.
- За днеска да не си напъваме късмета. Хайде ще се прибираме.
Обърнах колата с триста зора, но го направих. Смеех се и замечтана за малко се загледах в звездите, който почнаха да се появяват.
- Сладур, прекарахме почти целия ден заедно, направо супер яко. Хахаха.
Продължих да карам и започна една от любимите ми песни. Колко сходни неща имахме с нея.
You see me - I see through you
You say fuck me - I say fuck you
You don't love me - I don't love you
I rise above and I say "Fuck You Bitch"

Пътувахме вече близо половин час. Локър мълчеше, а аз си пеех без да му обръщам голямо внимание и си тактувах като тупках по кормилото с пръсти.
-Whoa, Black Betty Bam-ba-Lam Whoaaaa , Black Betty Bam-ba-Lam. Black Betty had a child Bam-ba-Lam. The damn thing gone wild Bam-ba-Lam. She said, "I'm worryin' outta mind" Bam-ba-Lam. The damn thing gone blind Bam-ba-Lam.
I said Oh, Black Betty Bam-ba-Lam. Whoa, Black Betty Bam-ba-Lam.
Вятърът вееше косите и качулката ми, бях вдигнала единият си крак на седалката и натисках педалите само с левият. Бях идеален шофьор, макар и малкооооо бесен, хаха.

Времето минаваше. По едно време Локър се обади и завърза разговор. Някакви общи неща. След това започнаха да си разправят смешни истории от миналото си – една от друга по-пикантни. Колата летеше по пътя. След близо два часа приказки той взе да разказва вицове. Настроението беше на шест. По едно време се завъртря една архаично остаряла, но златна песен:

Left a good job in the city,
Workin' for The Man ev'ry night and day,
And I never lost one minute of sleepin',
Worryin' 'bout the way things might have been.

Big wheel keep on turnin',
Proud Mary keep on burnin',
Rollin', rollin', rollin' on the river...

Докато Локър се усети Ния запя с цяло гърло. Той се цупеше за момент, но накрая също запя. Двамата се бяха прегърнали, пееха и се поклащаха в ритъма на песента. Когато музиката свърши те се засмяха и викнаха срещу вятъра. После настана неловка тишина, двамата се усетиха че правят нещо неприсъщо за момента и забиха погледи напред. Слънцето беше към заник и гледката представляваше едно оранжево-червено небе и пурпурни облаци. Красиво наистина. Той реши да наруши мълчанието.

- Хубаво пееш. Пусни още нещо.


Песента която слушахте е тази: https://www.youtube.com/watch?v=XfyEpmQM7bw

Неочаквано Колин наруши тишината и преди да се усетим почнахме да си разправяме истории от детските си години. Как родителите ни са ни сгащтвали в бели и подобни неща. Аз нямах много такива, за жалост детството ми не е хич хубаво, но все пак се намираха една две. После запях и за моя огромна изненада той последва примера ми. Очите ми се ококориха като го видях, не можех да спра да се смея. Пееше толковааа злееее, хахах. Какво не бих дала за камера в момента. Неусетно докато пеехме се бяхме прегърнали през раменете, но когато песента свърши се усетихме, че сме прекалено близко един до друг и се дръпнахме.
-По дяволите, момче! Кой да предположи, че можеш да се забавляваш, хахаха?
Настъпи мълчание. Загледах леко лилавеещият залез. Те първа беше почнал. Беше толкова красиво. Очите ми заблестяха, а беше още само ден. Това рядко се случваше през деня.
- Хубаво пееш. Пусни още нещо.
Обърнах се към него:
-Благодаря. Едно време мечтаех да стана певица. Не такава, която пее стари парчета по клубовете, а истинска. Мечтаех да пиша и творя музика, да радвам хората с нея, да правя концерти.
Носталгична усмивка се показа на лицето ми, а погледът ми гледаше розовеещите облаци:
-Но това беше много, много отдавна....Още преди да си бил роден....
Пуснах някаква музика да звучи, за да слуша нещо. Беше много странно да съм с него. Ту ме караше да го харесвам, ту да го мразя. Другите или само ги харесвах или само ги мразех. Защо при него бе различно?
Докато мислех по този въпрос главата ме зацепи силно. Изпуснах контрол над колата и тя поднесе. Свалих десният си крак и го сложих на педала. Завъртях кормилото и колата спря доста рязко. Телата ни поднесоха напред, но се разминахме без да се ударим... за малко. Главата пак ме зацепи, положих я болезнено на кормилото и се хванах за челото. Видението беше като филмова лента. Виждах това момче, младо, прекалено младо да умре. И все пак гърлото му бе разрязано. Видях ясно как устрието минава през кожата, то се гърчи и кръвта му изтича, а пълната луна мрачно осветява лицето му.
-Аххх... - простенах леко, не можех да си позволя да покажа болката си, колкото и голяма да беше. Все пак Колин е до мен. Когато тя отмина след 2-3 минути се повдигнах и го погледнах:
-Добре ли си?
Чак тогава усетих, че от носа ми тече кръв и се стича към устата и брадичката ми. Хванах го, но кръвта не спираше. Проклета дарба!

Колин извади кърпичка забърса кръвта на Ния. Без да иска докосна устните й с ръката си. Беше чувал че има видения но не беше сигурен дали сега имаше такова. Изглеждаше озадачен. Ръката му беше на рамото й.

- Добре ли си? Да поспрем. Ако искаш аз да карам? Какво ти е?

Асасинът сам се учуди на загрижеността си. По принцип не го бе грижа за никой откакто почна работа в имението. Е, все пак не можеше да стои безучастен. Той я изправи и погледна лицето й. Тя бе пребледняла, очите и блуждаеха. Колин не знаеше какво да прави. Той попи още малко кръв и очите им се срещнаха. Той долови тревогата й.

- Какво стана? - попита