ПЪТИЩАТА

Очите ни се срещнаха и долових притеснението му, или нещо подобно. Защо толкова се разтревожи....за мен....? Усетих силната му захватка на рамото си и потреперих от допира, макар и през плата на наметалото. Хванах кърпата, като я притиснах към носа си и бързо изскочих от колата.
-Нищо, нищо. Добре съм, нищо ми няма.
Продължавах да притискам носа си, кръвта беше почнала да намалява.
-Това е от кръвното. Да, имам ниско кръвно, понякога ме боли главата, но бързо се оправям. Няма причини за тревога.
Повдигнах глава нагоре, за да спря кръвта по-лесно. Не знам дали ми повярва, но не можех да му кажа, че виждам бъдещето. Още не мога да повярвам, че го казах на Вал. Сега съжалявам за това. Колкото по-малко хора знаят, толкова по-добре и за мен и за тях. Николас винаги ми е казвал, че ако неподходящите хора разберат за умението ми ще свърша в някоя лаборатория като експериментално зайче. И аз съм напълно съгласна. Не казвам, че Локър е такъв човек, но никога не можеш да си прекалено предпазлив. Ако хората знаят, ще се появят прекалено много въпроси.
Върнах се в колата и запалих все едно нищо не се беше случило.
-Вече съм добре, може да продължим. -казах сухо. След няколко минути хвърлих вече неупотребяемата кърпичка. Кръвта беше спряла, а Колин ме гледаше озадачено.

Колата пак летеше по пътя. Колин си стоеше замислен и от време на време поглеждаше към Ния. Очакваше някакво по-смислено обяснение от това, което получи. Надяваше се тя да му каже какво всъщтност ставаше, но вампирката не продума. Той се облегна удобно в седалката и си подпря ръката на вратата. Слънцето съвсем залезе. Двамата мълчаха. Той се чудеше какво да каже, но при създалата се ситуация всички нормални теми бяха неуместни, затова си мълчеше. Накрая след около половин час попита:

- Ако искаш да поспиш кажи, аз ще те сменя. Уморена ли си?

По дяволите! По дяволите! По дяволите! Защо все се случва в най-неподходящите моменти. Слънцето залезе и небето се обсипа със звезди. Имаше почти пълнолуние, но не съвсем. Ако не спирахме и карахме през нощта на сутринта щяхме да сме стигнали.
- Ако искаш да поспиш кажи, аз ще те сменя. Уморена ли си? -ме попита Колин.
Поклатих глава отрицателно:
-Да!
Ъъъъ....? Нали поклатих глава отрицателно, как тогава казах "Да"? Спрях колата.
-Май, наистина съм изморена малко. Нека се сменим, но само за малко. за два часа макс.
Сменихме си местата и когато седнах на неговото запалих цигара. Той потегли. Караше бързо, но стабилно. Изпуших цигарата си и хвърлих фаса. От време на време го поглеждах. Струва ми се, че искаше да си говорим. Странно...
-Знаеш ли, обичам да пътувам. - наруших тишината. - Да обикалям света. Не, че е много хубав, но все пак. Преди...така де преди трансформацията бях като затворник. Баща ми бдеше над мен като цербер. Имах сумати задължения и отговорности. Почти не излизах, нямах приятели, не беше приятно. Помня, че първото място на което отидох с....с.... - замислих се дали да кажа името на Ник, но накрая реших да го пропусна - ....На което отидох беше Италия. Наистина хубава страна, в сравнение с повечето. Понякога се чудя какво ли е било преди. Майка ми ми разказваше истории, че преди е било наистина красиво, мирно и....и....
Очите ми се затвориха, тялото ми се отпусна и главата ми тупна на рамото на Колин. Заспах против себе си.

Колин се усмихна леко. Остави я да си спи така на него. Не му пречеше. Той караше максимално стабилно за да не се клатушка колата. Нещо странно ставаше с него. Симпатии към Ния? Не, не може да е това. Нямаше как. Той бръкна под ризата си и извади медальона си. Загледа се като от време на време вдигаше поглед към пътя. Миналото. Какво не би дал да е пак там. Тогава когато слънцето грееше, птичките пееха, а животът бе хубав... с нея. Той се натъжи. Животът му бе станал суров без той да го е желал. Той си бе мислел че може да съчетае нещата. Да върши мръсната си работа и да живее с жената на живота си. Какъв глупак. В имението тя бе в безопастност... до едно време. След това всичко се пропи с кръв. Най-лошото бе, че Ния беше косвено свързана с това. Тя нямаше вина все пак. Той си представи момента в който тя научава историята му. Растърси глава. По-добре не.

Продължи да кара. Запали си цигара и дръпна силно. Лицето му отново се превърна в камък. Погледът му бе суров и пуст.

-Мммм...Ник.... -измърморих на сън. Разместих главата си и тя падна във въздуха. Събудих се сепнато. Повдигнах се и се загледах. Почваше да се зазорява, а пътищата да стават по-цивилизовани. Обърнах се рязко към Колин:
-Цяла нощ ли караше? Защо не ме събуди?

Той се усмихна и отговори:

- Реших така. Ти спеше толкова хубаво. Не посмях да те будя. Скоро ще пристигнем.

Колин запали цигара и продължи да кара. Покрай тях минаваха малки къщи, ферми, електрически стълбове и лампи. Градът се виждаше в далечината. Красива гледка. Той се наслаждаваше на пътуването. Денят беше спокоен и слънчев. Дано само Ния да не помрачи настроението му с някоя хаплива забележка.

Усмихнах се и то искрено и чаровно. Това е нещо много рядко. Пуснах player-а и една любима моя песен, която винаги ме зарежда с добро настроение: Goo Goo Dolls- Up Up Up.
Оглеждах се и потупвах с ръка, докато вятъра вееше. Чувствах се така все едно отивам на екскурзия, а не на мисия. По едно време се сетих, че отиваме в Милано, а аз не съм облечена подходящо.
-Ако в хотела ме видят така ще помислят, че съм проститутка, хахаха. Сега ще оправя работата. Не е нужно да спираш колата.
Казах това и се прехвърлих в движение на задната седалка. Отворих сака си, свалих наметалото и го прибрах.
-Не гледай! - казах на Колин, като посочих огледалото за задно виждане.
Изхлузих подобието на панталонки и вместо тях си обух бежави панталони от лен, дълги до коляното. Махнах кожените ръкавици, а на тяхно място сложих една сребърна гривна. Въпреки, че изглеждаше така сякаш Колин не ме наблюдава на огледалото, за потника се обърнах с гръб към него, защото бях без сутиен. Така и стана. Обърнах се, отвързах връзките и парчето плат падна на седалката. Сега и да видеше нещо щеше да е само голият ми гръб и татуировката ми. Сложих си един бял дантелен потник и едно елече комплект с панталона. Обърнах се пак нормално, вързах косата си на долен кок и сложих една бежава италианска барета на главата си. Прибрах останалите дрехи, закопчах сака и се върнах обратно до него.
-Е вече сме в стил висшето общество - усмихнах му се.

Колин на свой ред оправи яката на ризата си – сива и с черни стилизирани шарки. Панталоните му бяха дънкови, но не изглеждаха никак обикновени – чисто нови, сивкаво сини на преливащи тъмни и светли петна. Обувките му бяха сиво-черни, семпли, но стилни, от велур. Той съвсем демонстративно извади парфюм за уста и се пръсна веднъж. Беше му забавно да се държи като сноб.

- Ще използваме други имена, защото в Милано имам врагове. Аз ще съм Фабио Медичи, ти ще си Изабела Морети. Ето фалшивите паспорти. – той й подаде нейния.

- Скоро ще сме в хотела.

Локър настъпи газта и колата се понесе по шосето. Все повече къщи се виждаха. Ето и първите други коли. Бяха в покрайнините. Навлизаха в града но имаше още до крайната дестинация. Стана по-оживено, хора и автомобили се виждаха навсякъде. Стигнаха до първия светофар и спряха не червеното. Там на тротоара един младок издърпа чантата на някаква жена и побягна. Приятелят й беше тромав и дебел и не можеше да го настигне. Локър се засмя.


/Опиши дали понечваш да се намесиш или не, но не тръгвай направо. След твоя и моя пост ще пишем в Милано./

-Хъх! Глупак.... - измрънках и дискретно с показалец изтрелях малко магия, която така или иначе беше невидима за останалите освен за мен. Тя настигна младока, обви краката му и той се спъна и падна. Останалото го оставих на шишкото да се справи. Колин ме изгледа малко странно.
-Какво? -вдигнах учудено рамене все едно нищо не беше станало.
Той ми се усмихна мистериозно. Аз само се извърнах на другата страна като леко се усмихнах и му казах наполовина сериозно, наполовина закачливо:
-Просто карай, г-н Медичи!
Той настъпи педала и потеглихме.
-Виж сега, като стигнем хотела паркирай на отсрещната улица. Ще изчакаме "жертвата" да се появи и ти почвай да го следиш. Аз на свой ред ще отида да наема апартамент и ще почна да подготвям нещата. Когато се върнеш ще кажеш имената ни на рецепцията и се качвай направо при мен. Съгласен ли си?