Фитнесът

Тук всеки можеше да тренира самостоятелно, да вдига тежести или да прави спаринг с другите членове.

Влязах в една зала.Беше огромна и имаше всичко.Всякакви уреди, с които да тренираш всяка част от тялото си.
Засилих се към лежанката, но по пътя видях една боксова круша, завързана здраво с вериги.Видях на една масичка да има бинт.Откъснах малко и го омотах около ръцете си.Взех да блъскам крушата и реших да използвам новото си умение.Насочих всичката си енергия към крайниците на ръцете, направих един финален удър и откъснах крушата.Усмихнах се небрежно и продължих към лежанката.Реших с малко килограми да правя, силите ми трябваха,а и не исках да се контузя или да скъсам някой мускул или сухожилие.

По пътя за обратно усетих, че имам много насъбран негативизъм от последния ден и от днеска. Влезнах във фитнеса с една единствена цел - да блъскам. Да блъскам и да не спра докато не извадя целият гняв от себе си. Кожата на ръката ми беше почнала да се възстановява. Още близо час и нямаше да има следа от изгарянето. Отворих вратата. Беше затъмнено. Огледах се и забелязах, че няма осветителни тела. Само каквото влизаше от прозорците. То не бе много и ставаше ефект - сянка. Нямаше никой. Бях доста изтощена, че да усетя нечия аура. Отидох до една круша и видях, е съседната е на земята. Тогава долових шум. Погледнах напред, сянката ми пречеше. Тогава вкарах вампирските си очи в действие и видях, че един мъж прави коремни преси на лежанката. А...това е Вал. По дяволите, дано не ме е чул. Обърнах се и взех да се изнизвам по терлички - бавно и колкото се мога по-безшумно.

Усетих аромата на Ния.Надигнах се и видях нейната синя коса.Беше тръгнала да излиза.Тръгнах да бягам към нея, настигнах я и тя се обърна към мен.Сграбчих я за фанелата, надигнах я леко и я блъснах леко в стената и веднага я целунах.

За момент поех целувката му. Беше все едно ми даваше сили. Опиат. Тогава той без да иска прокара ръка по моята и по-точно по изгорената част. Това веднага ме върна в реалността. Това, което магът му искаше от мен и това което той искаше, бе невъзможно. Колкото и да премислях варианта за съня, нямаше как да ми е бръкнато в мозъка. За този тип прониквания е нужно човека да е на близко разстояние, а в стаята нямаше никой. Това означава, че даже и видението да грешеше за Ник, за Вал бе вярно. Знам, че аз ще умра някой ден. Това ми е ясно и съм готова да посрещна всяка опасност, но не искам да го завличам със себе си. Защо? Не знам. Да не би да почвам да го харесвам. Неее, невъзможно...нали?!
Когато се съвзех го отблъснах от себе си.
-Съжалявам, не знам дали си говорил с магът си или не, но всичко това тук - посочих ни - Това не е истинско. Трябва да ме забравиш.
Тръгнах към вратата.

-Стой, какво за Мал?Какво има?Какво става?Кажи какво те мъчи?Моля те?
Крещях незнайно защо.Просто усещах, че трябваше да разбера какво става.Мразех да съм в неведение.Имаше някаква причина да ме отбягва.Явно и тя се страхуваше от това.
-Кой те рани, кажи ми?Ако искаш веднага ще го убия, само ми кажи.Заради мен ли е?Аз ли съм виновен?Отговори ми моля те.

-Какво? Това? Това е нищо, до час няма да го има и не, не е заради теб. Част от тренировките.
Нямам намерение да му създавам проблеми с домашното духче.
-Мал, да видяхме се. Каза, че искаш да говориш с мен, че си заслепен от любов, ала ти бала.
Почнах да говоря подигравателно. Да, той трябва да ме намрази. Ако ме намрази ще му е по-лесно да ме изкара от съзнанието си.
-Но както сам ще разбереш това е просто едно детско увлечение, което много бързо ще премине. А и да ти кажа, този твой дух е много зле, опита се да се изяви като сватовник, ама не го бива в приказките. Сбогувахме се по-живо по здраво. Както и да е, оставям те да тренираш на спокойствие. Ще дойда когато мястото е празно.
Да Ния, точно така. Обиждай приятелят му, накарай го да си помисли, че изобщо не ти пука за тях. Нека се разочарова.

Нейните думи пронизаха сърцето ми мигновенно.Да ме бяха разрязали на две нямаше да почувствам толкова силна болка.Някаква част от мен умря.Бях като припариран.Гледах я как прави няколко крачки.Въпреки нейните думи тялото ми не ме слушаше.Засилих се към нея прегърнах я, но бях прекалено засилен и се засилихме към земята.Щях да падна върху нея, но не исках да я нараня затова, докато падахме се извъртях и тя беше върху мен.

Обърнах се за малко и пича се стовари върху мен. Или по-скоро аз върху него. Паднахме, челото ми се удари в неговата брадичка. Надигнах глава и съзрях очите му. В тях имаше болка и тъга. Наистина ли това исках? Не! Но дали това щеше да го предпази? Да! Имах ли избор тогава освен да го наранявам, само и само да го опазя жив. Когато го гледах виждах как той умира...от моята ръка. Буквално или не аз щях да го убия. Това накара тялото ми да потрепери. Кичури падаха и обгръщаха лицето му. Беше ме хванал за кръста и гърба и ме държеше здраво.
-Пусни ме. - изричах тези думи, но незабелязано се накланях към него.
Устните ми трепереха. Толкова исках да го вкуся, да го усетя. Не, не трябва.
-Пусни ме, Вал. - шепнех, беше ми трудно да говоря. Изгарях цялата и все повече го приближавах. надявах се да ме избута от себе си. Аз нямах сили да го направя. Но той също не го стори. Бяхме на един дъх разстояние. Мозъкът ми казваше да се махна сега, но всичко друго в мен крещеше. Целунах го против волята си, но се вкопчих за тази целувка както корабокрушенец за спасителен пояс. Толкова ми бе нужен. Мислено се молех да ме отблъсне.

Стиснах я много здраво.Не можех да я пуснах.Вкарах си ръцете под полата й и я хванах за дупето и продължих да я целувам.Тя беше като силен наркотик, а аз бях наркомана.Не можех без нея, щях да умра ако просто така ме остави, не мога да си позволя това.Изкарах ръцете си и ги прокарах по гръбчето й.Имаше толкова нежна кожа.Вдигнах бюстието и нагоре и й откопчак сутиена.Продължих с любовната игра.Прокарвах ръцете си по цялото и тяло и я масажирах леко.Беше прекрасно, като нея.Разкопчах и полата.Тя я дръпна надоло.Свалих си анцунга и боксерките и започнахме.Започнахме с леки и плавни движения, но е неудържима и действаше по-бързо от мен.Правише доста бързи и резки движения.Чувството беше невероятно.Докато се целувахме ме захапа за устната, беше доста интересно.Добави ми още по-големи вълнения.

Аз нали щях да се махам уж. Ама че работа. Как се стигна до тук? Явно просто не можех да се спра. Изпитвах нужда от него.
Когато проникна в мен изстенах почти недоловимо. Бях в легнало положение върху него и той галеше цялото ми тяло. Захапах устната му и леко я придърпах. Захапах го за врата, за раменете. Изобщо обичам да хапя, все пак съм вампир. Надигнах се и застанах в седнало положение. Почнах да движа тазът си напред назад. Ръцете ми се намираха на гърдите му и от време на време ги стисках. Той межеше, беше му топло, на мен още повече. Наведох се напред, хванах ръцете му в тип ключ пред главата му и почнах да се движа бързо. Излизах почти нацяло и влизах мощно. Стенех доста силно. Това го възбуждаше още повече. Колкото повече стене една жена, толкова по-добър е мъжът. След време отскубна ръцете си, хвана кръста ми, застопори ме малко по-нависоко и взе инициативата. Вникваше в мен с бързи и бавни движения. Сменяше ги постоянно. Сигурно бях свършила поне няколко пъти до сега. Изведнъж ме преобърна и се оказа върху мене.

Светлината в помещението беше иделна нито твърде светло, нито твърде тъмно - очертаваха се всички извивки на тялото.Идеалната обстановка за едно такова преживяване.Обърнах я така, че аз да бъда от горе.Стисках я здраво за таза и след още няколко движения усетих огромно удовлетворение.Бях свършил в нея.Дори не се притесних от последствията, бях твърде "удовлетворен", даже прекалено доволен бях от случката.Прошепнах и тихо на ухото:
-Ами сега какво, пак ли ще ме оставиш?Поне ми кажи истината ,моля те.

-Какво ли? Де да знаех....
Говорех на пресекулки, докато се опитвах жадно да си поемам въздух. Вече не знам какво искам. От една страна да се махна от тук и никога повече да не го видя. От друга не исках тази нощ да свършва. А вече се бе смрачило. Лунната светлина винаги ми е влияела странно. Очите ми заблестяха. Плюсовете и минусите на вампиризма, какво да се прави. Погледнах го. Видях, че се стресна от заблестяването.
-Занеси ме в стаята ми.
Само това успях да кажа.

-По добре до твоята стая да отидем, че е по-близо.
Облякохме се и я прегърнах здраво и я понесох към стаята й.Поне вече знаех къде е.

Влезнах в залата, беше празна. Перфектно! Взех два чифта боксови ръкавици от по-леките и малки и се качих на боксовият ринг в средата на залата. Слънцето озаряваше помещението и бе достатъчно светло. Облегнах се на въжетата и зачаках появяването на Вал. В момента не мислех за нищо. Вниманието ми бе насочено единствено към вратата, която всеки момент щеше да се отвори.

Влязох в залата и я видях на боксовия ринг.Отидох при нея.
-Явно искаш да се пробваш, а?
Беше готова да си изкара всичкия гняв, но и аз съм готов.
-Ръкавици не ми трябват.
Отидох до въжетата и се подпрях.Хванах се здраво за тях.
-Вече съм готов, може да почваме.Удряй колкото искаш!
Готов съм да понеса всеки неин удър, но не мога да й посегна.

Гледах го право в очите. Без ръкавици, а? Малко нагло копеле. Добре, щом така иска. Отдалечих се от въжетата:
-Качи се на ринга!
Той ме послуша и застана срещу мен. Почнах да вървя в кръг около него като му обяснявах:
-Ето какви са правилата. Почваме спаринг - без магия, без енергия, само чиста физическа сила. При всеки мой удар ти задавам въпрос. Въпрос на който ти отговаряш честно и ясно. Всеки път когато ти ме удариш ме питаш по един въпрос и аз също ти отговарям без овъртания.
Погледнах го отново в очите. Почваше да се колебае, едва ли очакваше точно това.
-Един съвет, Вал. Удряй! Удряй, защото това ще е шансът ти да разбереш каквото искаш за мен.
Доближих го бавно, като застанах централно пред него.
-Разбра ли?
Не ми отговори, още осмилаше информацията, която му поднесох току що. Стиснах юмрукът си зад гърба ми:
-Приемам мълчанието ти за "ДА".
Преди да успее да реагира, замахнах и го ударих в чеюстта. Той залитна като се хвана за въжетата. Знам, че още не беше подготвен, но исках да му покажа, че изобщо не се шегувам и че също съм готова да поема неговите атаки. Все пак не съм някоя слабачка, че да не мога да се справя с няколко синини. Погледнах го с крайчеца на окото си докато той се изправяше и държеше брадичката си:
-Първи въпрос....И трябва да кажа, че това е нещо, което се чудя от деня в който се запознахме - На колко години точно си Валак Аум?

/Слънце, след като ми отговориш, спокойно можеш да пишеш как ти ме удряш и да зададеш въпросът си/

Раздвижих си малко челюстта, доста е сериозно, а и удърът й си го биваше.
-На 19 съм, слънчо.
Засилих се към нея и я блъснах леко с рамо и си забих ръката право в ребрата й.
-Защо се съмняваш в мен?

Когато ме удари в ребрата се свих и леко залитнах назад. След 5-6 крачки успях да се застопоря. Ударът си го биваше. Изправих се и го погледнах.
-19, а? Само 112 години по-малък от мен. Хах, почвам да се чувствам като педофилка.
Избърсах устата си и му отговорих:
-Съмнявам се в теб защото си човек. Хората са слаби и гледат да спасят собствената си кожа. Опасявам се, че някой ден може да ме предадеш. Не е нещо ново, не го казвам просто така, а от опит.
Засилих се към него, той ме очакваше и беше застанал в бойна позиция. Замахна да ме удари, аз клекнах бързо и докато се навеждах го ударих в хълбока. Веднага се отдръпнах на две крачки разстояние.
-Втори въпрос - защо ми даде кръвта си онази нощ?

Изправих се и си поех глътка въздух.Нещо ми беше замъглено.
-Защото ми пука за теб, и малко помощ не би била излишна.
Направих няколко бързи удъра и я оставих нарочно да ги блокира.Атакувах, а тя отстъва към въжетата.Прави точно това, което искам.Затиках я към въжетата и продължавах с удърите.Бързи леки удъри в ръцете й.Чаках удобен момент докато не направи грешка и развали блокадата си.Посегна да удари, но приклекнах и не уцели.Удобен момент за удър.Завъртях й един ъперк и се оттеглих назад.
-Защо винаги бягаш от мен?

Паднах на въжетата и се хванах за тях. Изплюх малко кръв, беше ми сцепил устната. Голям праз! Извъртях главата си към него, докато още се държах и го изгледах злобно.
-Защото ме е страх, че почвам да се влюбвам в теб.
Не исках да си го признавам, но бях казала, че няма да го лъжа. Рядко давах думата си, но ако го направя държа на нея.
Беше се отдалечил малко от мен, но не достатъчно. Стиснах здраво въжетата и изблъсках единият си крак, перфектно опънат и изправен. Той достигна до него и го удари централно в гърдите. Бях вложила голяма част от силата си и той падна по гръб. Застанах над него.
-Защо не ме оставиш както ти казах, както и духът ти ти каза, при положение, че знаеш че съм вампир и мога да ти навредя? Сигурна съм, че можеш да ме преживееш.

-Aко искаше да ми навредиш, досега да си го направила.Аз не се съмнявам в теб.
Усмихнах й се.Докато лежах все още на земята, тя беше прекалено близко до мен.Ритнах я в сгъвката на краката и тя падна на колене.Явно не го очакваше.Докато още не се беше подготвила да се защити я ударих в ченето.Изтеглих се бързо назад.
-Защо те е страх толкова?

Стоях така на колене и се подпрях на юмруци. Въпросът му се изстреля като куршум и се заби точно в сърцето ми. Стиснах очи, ръцете ми леко трепереха. Знаех отговора. Знаех го прекалено добре, а ми се искаше да не е така. Вече изгубих няколко любими хора - майка ми, омразният ми вече баща, Николас. Не исках да понасям още болка. Казах му го бавно и тихо.
-Защото...ще те изгубя....
Съвзех се. Бяхме далеч от свършване. Изпънах единият си крак и му направих подсечка. Той падна отново. Метнах се върху него, като стиснах торсът му с бедрата си и силно го ударих в бузата. Главата му падна на земята, а аз хванах ръцете му и ги приклещих с моите странично от главата му. Не можеше да мърда. Косата ми падаше на гърдите му.
-Защо си тук? И не ми казвай, че е защото искаш да направиш света по-добро място. Защо всъщност си тук? Каква е истинската цел на желанието ти за сила и мощ?

-Дойдох тук за да стана по-силен, а тази сила ми трябва за отмъщение.Искам да убия, корена на злото.Да отмъстя за родителите си и пастрока си.Те го заслужават.Ще избия всички демони.
Не мога да се мръдна на никъде.Надигнах си леко главата и я захапах леко за устната.

Захапа ме по цепнатата устна и малко кръв потече. Облизах я и бързо станах от него. Имаше още един-два въпроса, които ме интересуваха.
-Ставай!
Той стана и пак бяхме един срещу друг. И двамата се чудехме кой да нападне пръв. Накрая спрях да се чудя и действах. Направих въртеливо движение, с което се озовах зад него и го ритнах този път по леко в гърба. Не исках да го наранявам много. Той залитна на 4-5 крачки напред. Той се обърна, а аз още стоях с гръб към него. Чувствах как очите ми почват да се насълзяват. Проклета да съм ако му позволя да види как плача. Стисках леко треперещите си ръце:
-Влюбен ли си....в мен?
Молех се да каже не....сърцето ми щеше да се пръсне.