Фитнесът

-Да, даже повече отколкото трябва.Никого не съм обичал повече, отколкото обичам теб.
Свалих си ръцете, дори не застанах в защитна позиция.Просто чаках да видя нейната реакция.

Думите му звъннаха в главата ми. Защо? С какво го бях заслужила? Не можех да издържам на емоцията и да потушавам повече чувствата си. Колко по-лесно бе да мразиш, да не ти пука за никой. Защо сега не е така. Сълзи потекоха по лицето ми. Ако сега се обърна и продължа с атаките, той ще види как плача, а аз не искам това. Не искам да вижда слабата ми страна. Но усетих, че е време да знае истината, даже без да се налага да ме удря. Стоях така с гръб към него, с наведена глава и заговорих глухо:
-Тази любов ще те убие...
Изкривих устата си, стисках зъби защото сълзите напираха още повече.
-Майка ми беше вещица, Вал. Разбираш ли? Вещица! И въпреки това толкова много я обичах. Гледах как я изгарят на кладата като някой престъпник. Имаше дарба, но нямаше по-добър човек от нея. А тя! Тя знаеше, че това ще стане. Знаеше, но не направи нищо. Просто стоеше там и прие съдбата си.
Сълзите течаха по бузите ми и падаха на ринга, като образуваха малки локвички. Беше ми трудно да говоря, но продължих:
-Аз също знам какво ще стане....Вал, мога да виждам бъдещето...моето, твоето, на хора които не познавам и никога не съм виждала. Просто докато вървя виждам какво ще стане. Не знам кога или къде, само откъси от бъдещ момент. Най-силни са виденията докато спя. Понякога...като онази нощ губя и кръв както видя. Ужасно е-да виждаш нечия съдба, без да можеш да я промениш...
Отидох до въжетата и ги стиснах. Още бях с гръб към него. Не знаех как реагира на всичко това, не смеех да го погледна:
-Затова те отбягвам, затова ме е страх, че ще те изгубя. Защото видях твоето. Вече знам моето. Знам, че ще умра, знам и как, но чак наскоро видях, че ти ще умреш заедно с мен...и заради мен...За това трябва да стоиш далеч от мен. Защото не мога да си позволя да те пожертвам....
Млъкнах, нямаше какво повече да кажа. Отворих очите си, минах през въжетата и закрачих към вратата.
-Научих всичко каквото исках....както и ти...
Казах това и излезнах. Оставих го сам с мислите си. Сигурно имаше много да мисли. Сега вече знаеше и нямаше да се учудя ако не ме потърсеше никога повече. Щеше много да ме боли, но го предпочитах пред това да не успее да изпълни мечтата си заради мен.

Стоях вцепенен от тези разкрития.Страх ли ме е от смъртта - НЕ! Никога не съм се страхувал от нея.Не бих и могъл.Ако прекарам целия си живот в страх от смъртта, това не би било живот.Готов съм да дам живота си за нея.Ще рискувам, ако ще да умра.Все някога ще умра, рано или късно.По-добре рано и щастлив, отколкото дълъг живот и нещастен.
Запътих се към стаята си и попътя щях да размишлявам, какво да правя.Не е никак просто, но какво да се прави.Ако беше прекалено лесно, нямаше да е интересно.