КАБИНЕТЪТ

Той е обширен, но мрачен като повечето присъстващи. Всички мебели са от масивно тополово дърво. Преобладават кафявите и бежавите цветове. Всеки член на съвета има отделно кресло. Тук се провеждат всички заседания и дискусии между тях.

Решението ми беше да попитам дали учителите могат да ми помогнат в пътуването до разрушения манастир. Щях да им обясня положението и важността на въпроса.

Бях пред масивната врата на кабинета. Почуках три пъти и зачаках отговор.

-Влез! - се чу строго отвътре.
Вескин влезе и видя Милена застанала зад едно бюро, да разлиства разни записки. Беше с очила и съсредоточено записваше някакви цифри. Повдигна глава и изпитателно го прониза. Свали очилата и подпря брадичка на китката си.
-А ти кой беше?
При този въпрос самураят се стесни.
-А да.... Мъжът с ябълката. Какво те води тук?

Все пак се сети. Всъщност това с ябълката беше по идея на Гридор, и особено втората ябълка. Не знам защо мистериозният учител ме нарисува прегърнал неговата половинка... Опит да подразни мен или нея, или просто несъзнателно показа, че я ревнува от всеки срещнат и затова нарисува това, от което се опасява... Безпочвен страх според мен... Както и да е. Заговорих:

- Тук съм за да говоря за нещо важно. Предишният ми учител – Ин-Яо, който сега е мъртъв, лежи в гората близо до разрушения манастир на Драконовото Крило. Там се обучавах осем години.

После й разказах за нападението, как съм се измъкнал, за учебника и най трудното за обяснение – сънят, в който стария учител ми съобщи къде е тялото му и какво пази то за мен.

- Моля ви, имам нужда от помощта ви. Там може все още да е опасно. Може ли да организираме поход до Тибет и в гората южно от манастира да намерим и погребем стария ми учител? Ще вземем ключа за учебника. Учебникът ще е от полза за всички веднага щом разгадаем кода, на който е написан.

Милена слушаше внимателно. След като спря се засмя. Не можеше да прецени дали смехът й е подигравателен или истеричен, но Сентинел се притесни.
-Искаш да ми кажеш, да организирам хората си, да зарежат всичко тук и да тръгнат на поход заради един труп и някаква си книга.
След смеха тя го стрелна злобно:
-Как си го мислиш това, момче? Тук си от два дена и вече искаш да ходиш на мисия.
Тя замълча за малко, явно замислена.
-Ще направим така. Трябва да тренираш при Евенстийл, нали? Давам ти един човек от неговите ученици. Той ще реши кой и двамата заминавате.
Тя бръкна в бюрото, извади една кесия и му я подметна:
-Тук има златни монети, за всеки случай. Да сте се върнали до две седмици. А сега изчезвай.
Вескин хвана кесията и стана.
-А и още нещо. Помни, че си ми длъжник за тази услуга.
Милена сложи очилата отново и продължи с работата си.

Усетих силна нотка неприязън от нейна страна. Е, добре, тя явно си имаше причини. Това, което ми позволи да направя все пак беше нещо. Не смеех да искам повече. Явно в това имение за да се сближиш с учителите трябваше да стопиш доста ледове. Де да беше всичко толкова лесно както с малката елфка Роза... Хвърлих парите й обратно на масата и отговорих:

- На път за Чехия пътувах с кервани. Платиха ми добре за охраната, която им осигурих. Техните пари ще ми стигнат. Връщам вашите. Исках само да знаете, че аз много обичах и уважавах стария си учител. Това е най малкото, което мога да направя за него. Щом не ви интересува неговият учебник – добре. Все пак ще ви го покажа като взема ключа. Стига да пожелаете. Благодаря за разбирането. Да, длъжник съм ви. Довиждане.

След това се запътих към вратата. Тръгнах към градината да търся елфския учител.

Милена прибра кесията и загледа отиващият си мъж. Сентинел а..... Интересен човек. Ако оцелее и се върне здрав може и да се позаинтересува от него...професионално.

След известно лутане най-накрая намерих въпросният кабинет. Наврях носът си във вратата и подуших. Да, вътре е! Почуках и влезнах без да чакам разрешение. Вътре стоеше Гридор зад едно бюро, а до прозореца имаше една малка женица със злобно изражение. Хареса ми, мой тип човек. Сигурно това е Милена. Доста се говореше за нея. Слухове...мразех ги, измисляха ги хора без работа...каква загуба на време...
Застанах пред г-н Лилав с ръце зад гърба и заговорих:
-Добър ден! И сега какво следва?

Добър ден - казах аз и отново обходих с поглед стегнатото и тяло - трябва да определим с какво ще се занимавате напред. Както успяхме да установим имате заложби и сте научили това онова. Сега е време да усъвършенствате уменията си. Моето предложение е да започнете с тренировки при Айвън Сергеевич, да се запознаете с уменията на нашият представител от вашият вид и ако е нужно да ви научи на нови техники.
Можете да го намерите в Атлетиум-а или в Подземието, зависи с какво се е захванал. След като той провери и усъвършенства знанията ви, предполагам ще искате да се усъвършенствате в бой с остри предмети. Имаме учители и за това, но за тях по-късно.
Ако нямате възражения или въпроси моля подпишете тази бланка за настаняване и потърсете бъдещият си учител.

Девойчето стоеше мирно и слушаше, явно недоволство се изписваше по лицето и от време на време. Има характер... Да видим ще успеем ли да го моделираме за да получим добър боец за Каузата.

До тук добре, но този май не ме слушаше онзи ден.
-Добре! Освен при вампира искам да тренирам и при асасините ви. Не след това, а заедно с това. Няма да ми пречи да тренирам две неща, ако се притеснявате, че ще ми дойде в повече.
Наведох се и подписах бланката. Докато още бях с облегнати лакти на бюрото, вдигнах глава и го погледнах изпитателно.
-Е, имаме ли сделка?
Погледът ми беше строг, въпросителен и си личеше, че не няма да приема не за отговор.

- Оставям решението на Айвън, той ще прецени най-добре след като разбере доколко навътре си със силите на вампирите. Успех.
Прибрах бланката в една папка и погледнах момичето което излизаше през вратата.

Обиколих на всякъде.Търсих го под дърво и камък този Евънстийл.Надявах се да получа някаква информация тук.

Гридор влезе в кабинета и видя момчето, което прие преди време.
- Какво търсиш тук? Още ти е рано за мисия не мислиш ли? Ако търсиш някой от учителите то Евънстийл е в градината, а Ред е в Ринеста. Хайде махай се.

След минути бях пред масивната врата. Почуках и влязох. Надявяах се Милена да е там, носих й учебника както беше пожелала.

-Влез! - се чу от стаята и Вескин послуша командата.
Милена стоеше на бюрото с очила и четеше една бяла книга. Когато го видя, затвори книгата и свали очилата.
-Сентинел! За какво си дошъл?
Тя му посочи стола пред нея като покана да седне.

Пристъпих към бюрото и поставих учебника заедно с ключа отгоре.

- Това е учебникът на стария ми учител. Казахте че искате да го погледнете. Написан е с код. Надявам се да има някои тук който да помогне за разгадаването му... Също се надявам да има какво да се научи от него.

След това седнах в стола и чаках да чуя отговора.

Милена отвори учебника и зачете. Сложи даже и очилата си. Почна да прелиства страница след страница. След 10-тина минути го затвори, свали очилата и подпря чело на пръстите си, като въздъхна.
-В учебника са написани различни видове бойни изкуства както и различни умения. Лошото Сентинел е, че всяко едно от тях ни е добре познато. Ето тук например. - Тя отвори на една от страниците- Стилът на орловият нокът! Ред е майстор на него. А това - заледяване! Виктория ще научи всеки на много повече стига да съдържа необходимият ген. Даже учебникът не е толкова пълен.
Тя заклати глава:
-Този учебник може би е много за манастира и последователите му, но за нас е обучение от 3-то ниво, а ние сме къде къде на по-високо.
Тя затвори книгата и я остави пред Вескин.
-Съжалявам, но от цялата ти мисия си е заслужавало само заравянето на учителят ти. Заради това заравяне обаче, загубата бе прекалено голяма. Елфите са едни от малкото миролюбиви същества и сега те нямат кралица. Едва ли трябва да ти казвам, че Роза, колкото и надарена не е готова за това. И няма да е в близките 10 години.

Изправих се бавно. Не можех да повярвам. Значи всичко е било напразно. Бека можеше да е жива сега. Защо избързах? Пропилян живот за нищо... Взех безполезният вече учебник и се запътих към вратата.
- Съжалявам. – беше единственото което можах да кажа.

Не исках да виждам никого. Не исках да мисля за нищо. Бях съкрушен. Не знаех какво да правя. Точно в този момент единственото ми желание беше за мъст.

Тръгнах нанякъде, и аз не знам накъде. По-късно реших да се усамотя в градината.

Дойдох до тук без никой да ме забележи. Всъщност нямаше и как. Вече беше късно, нощта отдавна бе паднала и навън нямаше никой. Всички бяха в имението. Кои спяха, кои се забавляваха. Натиснах дръжката, но тя не поддаде. Явно заключваха нощем. Е, добре щом ще е така. Приближих пръст до ключалката и отпуснах малко магийка, която влезе в ключалката и отключи резето. Натиснах повторно бравата и вратата се отвори. Оставих претворено след мен, за всеки случай, ако някой дойде да мога да реагирам бързо. Огледах се, без да светвам лампата. Лунната светлина ми бе повече от достатъчна. Отидох до бюрото и почнах да ровя, като оставях всичко както си беше. Нямаше нищо, само някакви документации. А на мен ми трябваха досиетата на ученици и учители. Намерих връзка ключове и като се огледах видях един висок дървен шкаф с много поделения. Бас държа, че са за него. Отидох и проверих. Оказах се права, а щом са си направили труда да го заключат значи не е много безобиден. Пълен беше със жълти папки. Разлистих няколко и разбрах, че съм попаднала точно на това, което търся-досиетата. Почнах да търся. Разлиствах ги едно след едно. Имената не ми бяха познати. Търсех няколко определени. Вече бях на третото поделение когато видях първото ми нужно име - Чад Хамилтон. Да видим какво пише за бъдещият ни учител:
Години:23
Напредък:Опитен
Сили:Контрол на каменни повърхности
Надолу беше написана кратка автобиография и по-подробно описание на силите му. Биваше си го, но имаше някакви неточности, които ме притесняваха. Не пишеше нито рождена дата, нито нещо за родителите му. По принцип не е нещо несрещано, но ако си вампир или върколак или живял над 100 години. А той е човек и то млад. Би трябвало да се знае нещо за семейството му. Нещо ме притесняваше в този човек, макар и всичко да изглеждаше нормално на пръв поглед. След като изчетох всичко прибрах папката му и продължих да търся. Попаднах на досието на Анита, на Вал и даже на Вескин. Не съдържаха нещо, което вече не знаех. Освен това на Вескин - там се описваше най-общо първата му мисия, в която е загинала бъдеща наследница на елфският род. Явно за нея говореше по-рано. Жалко наистина, сигурно се чувства доста виновен. Продължих надолу към 4-тия рафт когато видях моето собствено. Отворих го-имаше моя снимка, както и на другите досиета и първоначална информация за силите и годините ми. По-надолу се описваше живота ми. От къде знаеха всичко това?...Милена!!! Мръсницата знаеше всичко за всеки. Удобно умение бих казала. Забелязах нещо, което обаче ме смути. Както и при Анита, така и при мен информацията за живота ни бе оскъдна. Нямаше и страница и почти нищо за живота ни като вампири. Това не бе случайно. Скриваха информация, която съм сигурна, че знаят. Въпросът е защо? Върнах и тази папка на място и отворих последният шкаф. Когато видях документите очите ми блеснаха. Папките бяха червени и на всяка една от пред пишеше "Топ Секретно". Разтършувах се. Тук бяха нещата за главните учители, смъртни случаи, мисии и прочие. Ако щях да намеря някаква информация за Ник, тя трябваше да е тук. Едно заглавие привлече вниманието ми, макар и да не беше точно това, което търсех - "Мистерия с липсващи ученици". Отворих я и почнах да чета:"През последните две години има необясними смъртни случаи или такива на изчезване на членове на гилдията, клас вампир. Причина-неизвестна."
Нататък бяха изброени жертвите и безследно изчезналите. Това беше много съмнително. Някой тук елиминираше вампирите. Пред очите ми се показа гледката, която видях преди дни, как Анита лежи мъртва в някаква гора. Дали има някаква връзка между двете неща?
Докато мислих за всичко това дочух стъпки, приближаващи се насам. Още бяха далеч, но скоро човекът щеше да дойде. Сепнах се, върнах колкото се може по-бързо папката и също толкова бързо прелиствах другите. Трябваше да я намеря. Очите ми шареха по заглавията и търсеха името Николас Заргин. Нищо...Нямаше нищо...Нито един документ не отговаряше. Това не само си беше тревожно, а направо плашещо. Защо не пазеха нищо за един от най-силните членове на гилдията. Пазеха какво ли не, данни за умрели и бивши членове. Той беше точно такъв, но не фигурираше никъде. Нещо определено не е наред.
Исках да продължа с ровенето, но стъпките почваха да стават заплашително близо. Затворих бързо шкафа, върнах ключа на място и тръгнах да затворя вратата, но в коридора видях нечия сянка и се спрях. Направих няколко крачки назад, отворих прозореца и секунда преди човека да влезе скочих. Изтласках магията си надолу и се приземих леко както ме научи Айвън. Вдигнах глава нагоре и видях как стаята светва. Който и да беше нямаше да разбера кой е и защо е тук, нито той щеше да разбере, че някой е влизал. Предполагам, че ще си помисли, че просто са забравили да заключат по-рано през деня. Без да рискувам хукнах към имението и се прибрах.

След минути бях пред масивната врата. Бях обзет от мрачни мисли относно това което Милена щеше да иска от мен. Предвид последната ми визита аз не очаквах да си бъбрим сладко. Можех само да гадая какво щеше да ме накара да правя. Така оплетен от съмнения и недоумение аз почуках и влязох.

Милена гледаше през прозореца...нещо.... Обърна се към Вескин и го подкани да седне. Той я послуша и зачака. След минута жената проговори:
-Имам една задача за теб. Не е мисия, ще свършиш до вечерта. Знам, че имаш минимален опит в стрелбата с лък, а за жалост най-добрите ми стрелци са заети, затова пращам теб в гората Шеридан. Намери представители на Комичка.
Милена му подаде една снимка и Вескин видя едно малко зелено птиче, не по-голямо от колибри с червени перца по крилата.
-Устреляй 4-5 и ми ги донеси. Перушината е нужна за една определена отвара. Зак не може да се занимае с това, защото приготвя останалите съставки. Това е свободен си!
Жената се обърна пак към прозореца и продължи да гледа напред.


/Пиши как се приготвяш и отиваш в гората и как търсиш птичките. Там очаквай включване от мен/

Странно. Наистина интересно. Пращаше ме в гората да стрелям малки птичета. Погледнах снимката още веднъж. Егати готиното пиле – как да го стреляш? Чак ме хвана жал. Но щях да свърша работата. Дано поне да стават за ядене тези зелени сладури. Едва ли...

Нещо не ми харесваше. Не знам, може просто да е мнителност но имах някакво смътно предчувствие... Не знам дали бе лошо или добро...

Минах през Евенстийл да взема лък. Беше класическа изработка – даже красив. Даде ми десет стрели. Аз за всеки случай взех и кунаите си. След това поех към гората.

Почуках и влязох в кабинета. Милена беше там, работеше върху някакви бумаги. Сложих торбата с птичетата в единия край на масата.

- Събрах птиците както наредихте. Дано да стане хубава отвара.

Каква точно смес приготвяха не ме интересуваше. Не ми бе работа да питам. Стоях малко в очакване да ми обърне внимание. След минута попитах:

- Ще искате ли нещо друго?

-Четири! - преброи Милена - Достатъчно са.
Тя бръкна в чекмеджето и извади от там една златна жълтица от едновремешните.
-Това е за труда ти, не ги връщай този път. Не са много, но за този тип услуга са достатъчни. Сега си свободен. Отиди си почини.

/Получаваш защита - 5; късмет - 1; опит - 3/

- Благодаря. – казах и прибрах монетата.

Излязох от кабинета и се запътих куцукайки към стаята си. Бях доволен от днешния ден, макар че още не беше свършил. Беше някъде към шест часа следобед и аз имах някакви смътни планове. Да намеря Вал? Да говоря с Мариовска? Да мина през лечебницата за глезена? Не знам. Първо към покоите ми за малко отдих.