КАБИНЕТЪТ

Кабинетът беше пълен. Почти всички главни преподаватели бяха тук. Милена и Гридор стояха до прозореца и наблюдаваха идващите. Майкъл стоеше с вдигнати крака на бюрото и се оплакваше, че не му се занимава с това. Милена мина покрай него, хвана го за краката и ги бутна от масата, като го изгледа заплашително и строго. Не обичаше този лигльо. Миньон стоеше облегнат на отсрещната стена и гледаше някъде замислено. Всяка година правеха обзор на новите ученици и той беше свикнал. Никол скачаше наляво-надясно и се шегуваше с другите, като се преобразяваше в мишка и ги плашеше.
-Момиче, ако не престанеш ще те замразя.
Изчакаха още няколко минути и когато разбраха, че някои от тях не могат да дойдат, Милена ядосано се провикна:
-Къде е Локър? Някой знае ли? Трябваше да говорим с него за Мариовска.
-Няма какво да говорим. - измънка изпод носа си некромансерът, докато дъвчеше сламена клечка. -Аз казвам да я убием сега, докато не знае много. Даже бих изпълнил задачата с удоволствие. Ще я намушкам, ще и изкормя червата, ще и прекърша гръбнака... - очите на Зак засветиха лунатично и лиги потекоха от изкривената му злокобно уста.
-Няма да я убиваме! - каза студено и делово Гридор. -Тя има огромна дарба! Веднъж разбере ли истината ще стане част от нас.
-Да, да, да... - примляскваше некрото - Дарба...Може да вижда бъдещето, голямо юпииии...Тя е просто една вещица, която случайно е попаднала на правилния ебач. Нищо повече. - лениво отбеляза той.
Гилдмайсторът поклати глава и се обърна към Сергеевич:
-Ти какво мислиш, Айвън? Все пак я обучаваш.

Белокосият вампир огледа всички. Неговите обноски бяха на най-високо ниво сред присъстващите. Търпеливо изчака да замлъкне всяко бърборене и чак тогава заговори:

- Освен че е добър ученик, Мариовска не е глупава. В нея има хаос, но не е вятърничава. Заблудена е, но дава всичко за да получи отговори. Тя ще разбере кое е правилно когато научи нужното. Аз лично не бих я убил, Зак... и дори бих ти попречил да го сториш.

Айвън каза това съвсем спокойно, сякаш разказваше приспивна приказка на дете. Изгледа некромансера студено и се облегна на стола си.

-Бля, бля - измънка некрото и продължи да дъвче сламката си.
-Достатъчно с нея. Другото ново попълнение е Вескин Сентинел. - каза Милена -Като цяло обикновен човек, произлязъл от обикновено семейство.
-Произходът му може и да е обикновен - обади се Евенстийл, грациозно - Но се труди повече от всеки друг мой ученик. Той има голям потенциал и съм сигурен, че със старание и търпимост ще постигне много. Даже повече отколкото някой предполага.
Гридор одобрително поклати глава:
-На момчето му е нужен шанс. Това е! Другото зависи от него, а и има някакви наченки на магически сили в него. Малки са, но могат да се развият.
-Предполагам, че ще се запозная с персоната скоро време. - надменно каза мадам Виктория
-Най-вероятно.
Старкс плесна с ръце и възкликна:
-Добре, беше много забавно, но свършихме ли? Имам малко работа... - той се надигна да си ходи.
Милена го изгледа свирепо и той се вкочани.
-Сядай си на задника!
Против волята му тялото се подчини и тупна на стола.
-Преминаваме на Валак Аум. - продължи тя - Не мога да разбера какъв е проблема при него. Би трябвало вече да го е наследил, но няма и следа от гена. Изглежда като напълно обикновен човек, а не би трябвало да е така. Вече е достатъчно голям.
-Не, няма обърквация. - заговори гилдмайсторът -Неговата съдба е да стане велик.
-Като баща му?
-Да! Предполагам, че силите му ще излязат на повърхността в момент на някакъв голям емоционален и психически поврат. Момчето съдържа магията в себе си и тя е голяма. Колкото до магът му, Ред как мислиш, че му влияе той? Добре или?

Ред поглади брадичката си замислено.

- Спътникът на Аум... той му е като вътрешен глас. Когато той си помисли нещо хубаво, мага го контрира с нещо гадно. И обратно. Допълват се. Ако не прекарват времето в спорове могат да са много полезни. Великите хора умират сами. Мал’ Ганис му е нужен.

Пиромагът сам се зачуди на мъдростите които говори. Не беше присъщо за него чак толкова.

-Добре казано. Вал е малко завеян и не е пораснал напълно. Но иначе има хляб в него. - допълни го Лорда.
След няколко секундно мълчание Милена се обърна към Миньон:
-Франсоа, ти не си казал нищо откакто сме тук. Какво мислиш за всичко това?
Мъжът само повдигна раменете си. Чернокосата жена го изгледа с леко присвити очи:
-Може би защото до сега не стана дума за Анита Блейк. Кажи ми...как се справя тя?
Никой не усети намека на гилдмайсторката, но за французина той бе повече от ясен. Погледна я леко лукаво и отвърна:
-Справя се....задоволително....
Лицето на Милена се помрачи и любовникът й веднага го забеляза. Изгледа я изпитателно и не каза нищо повече.
-Анита е забавна играчка - обади се кокетно белокосата вампирка. -Много обичам да си играя с нея, а и е...вкусна... - усмихна се тя.
-Скъпа ти какво видя в нея като я погледна? Наистина ли ще намери онзи дракон?
-Да, ще го намери! И още повече - ще го подчини. Тогава ще стане почти непобедима. Ще стане могъща като нас. Би била добър съюзник.
-Ето това вече е интересна малка кукла. - каза със светещи очи Закари.
-Определено... - обади се пак убиеца като продължаваше да гледа жената изпод вежди.
След още 5 минути доуточнения съвета се разпусна.
-Най-накрая! - извика Старкс, скочи от стола и изчезна за секунда.
След него всички малко по малко се разотидоха. Последни излязоха Милена която мина покрай Миньон без даже да го погледне, а след нея закрачи бавно и самият той. Кабинетът остана празен.