РИНЕСТ

Ринест се намира в кулата на сградата. Тя е не много широка,каменна зала с носещи колони, но затова пък достатъчно висока. Пригодена е идеално за тренирането на природните стихии. Тук господари са Ред, Скай и Мадам Виктория.

Ето ,че е време и аз да се подложа на тренировки.Търсех учителя Ред.Стигнах до една зала, напомняше ми за годините, когато и аз бях млад - изпитваха ни в същите зали.Огледах се вътре дали има някого и видях едно момче.
-Добър ден, тук съм да намеря учителя Ред.Имате ли представа къде се намира?

- Говориш с него. А ти кой си?
Ред се облегна на стената и загледа новодошли.
- Ти май си дух или демон? Ако си второто, отказвам да те уча аз.

-Аз съм Мал'Ганис и съм дух.Пазител съм на една книга и дойдох тук да си подобря уменията и да защитавам един мой приятел.Разбрах, че си най-добрия пиро маг на света и се надявах да ми помогнеш.

- Благородно начинание. Да видим какво можеш за начало. Искам да знам какви са ти началните умения.










/ Опиши няколко основни неща да мога да се ориентирам какво да те уча. /

Мога да правя огнено кълбо и огнена стена.И пламъка им е вече по-силен.Със син цвят е вече.

- Добре. Щом искаш да помагаш, ще трябва да те науча на изцеряващ пламък, но той е по- нататък.
Ред се приближи към Мал'Ганис и го огледа внимателно.
- Да видим колко добре можеш да владееш пламъкът. Прави като мен.
Ред протегна ръка и сякаш дланта се увеличи и образува огромен юмрук. Бе висок около метър и половин и почти толкова широк. Обхвана един дървен стол, който седеше в дъното и го счупи, но без да обгаря дървото.





/ Направи опит да създадеш юмрук и остави на мен да преценя дали си се справил. /

Това беше доста интересно.Как ли го направи?Нямах си и ни най-малка представа.Концентрирах се ,поех си въздух, съсредоточих се тотално, нищо не може да ме разсее.Направих ,като него - протегнах си ръката ,свих си дланта на юмрук и насочих цялата си енергия към юмрука ми.Взе да се уголемява ,но не стана толкова голям, колкото неговия.Беше с по-нищожни размери, но това не ме притесняваше колкото - дали ще изгоря стола.Опитах се да материализирам огнения си юмрук.Опитах се да погълна температурата, която отделя.Имаше една маса до стола и се засилих нея да ударя.

Преди да успее да стигне до стола юмрука се разпадна.
- Какво те притеснява? Пак.






/ Хайде пак. Това е личен подход и не мога да ти помогна много. /

Лошо, първия опит - несполучлив, но сега трябва да се справя заради Вал.Не мога да се проваля.Знам, че имам нужната сила.Концентрирах се отново, този пък отново събрах всичката си останала енергия и я насочих към лявата си ръка.Юмрука се сформира.Пламъка беше син, но не трябваше да е син.Опитах се пак да погълна температурата и той отново стана с червен цвят.Изпратих още енергия докато не се доблежи до размера на учителя.И тогава замахнах да счупя масата.

Този път Мал успя и я достигна и счупи, но дървото леко започна да пуши.
- Става, но искам да се упражняваш. Зад онази колона има още 5 стола. Не искам да виждам пушещо дърво, разбра нали?






/ За сега получаваш Огнен юмрук; Атака - 10; Сила - 5; Защита - 10; Опит - 2; /

-Разбрано, учителю.
Отидох при столовите и ги наредих около мен.Трябаше да контролирам енергията и да използвам точното количество енергия.Изпънах ръката си и насочих отново оставащата си енергия към дланта си.Сформира се отново ограмния юмрук.Трябваше да го задържа и да не качвам много градусите.Юмрука приближи размерите на този на учителя и тогава изчаках още малко.Концентрирах се, намалих енергията, която използвам, но юмрука не намали размера си.Явно че бях близо до истината.Започнах да удрям столовите един след друг.

Първия и втория - пушеха, но останалите не.
- Пак е нещо. Но не съм доволен.
Ред щракна с пръсти и няколко прислужника изкараха отломките и вкараха нови.
- Отново. Този път 6. Важно е да знаеш как да контролираш силата на пламъка.

Бях сравнително доволен от себе си.Имах добър напредък, бях на прав път.Проблема беше, че доста малко енергия ми е останала, но предполагам че ще ми стигне.Използвах още по-малко количество енергия, а ръката ми ставаше все по-голяма и температурата не се усещаше.Очивиден напредък, явно за тази магия не трябва да се използва много енергия и това сигурно я прави доста добра.Бях готов да започна да удрям столовите и това и направих.Замахвах и ги събарях един след друг.

Този път Мал не подпали нито един стол.
- Браво! Това се искаше. Сега. Нещо много бързо остана без енергия. За да можеш да помагаш трябва да имаш повече издръжливост. Искам да се вгледаш в себе си и да намерих извора на енергията. Било душата, сърцето или нещо което само ти си разбираш, но трябва да имаш повече от това което показа сега. Давай.








/ Получаваш Контрол; Интелект - 5; Опит - 1; /

Аз сърце нямах, а за душа - та аз целия съм дух.Единственото нещо, което можеще да ми даде сили беше Вал и неговото приятелство.Трябва да стана силен заради него, да го защитавам.Той има нужда от мен.Очакват го доста лоши неща доколкото разбрах.Веднъж ми даде сила, надявам се и сега да стане.Вдигнах си ръката и тя се изпълни с огън.Колкото повече си мислех за него, толкова повече сила минаваше през мен.Събра се огромна огнена топка в ръката ми.Концентрирах се още повече и огъня стана изкрящо син.Бях събрал сили от нищото.Този обикновен човек ми даде огромни сили, без нищо да направи.Радвах се че той е е мой приятел и ще му помагам винаги.

- Добре. Но ако го поддържаш син, ще се изцедиш по-бързо. Внимавай много. Сега, да видим. Можеш ли да се запалиш целия? Да станеш на огън и нищо да не преминава през теб? Да видим. Аз не мога да ти помогна, това си е твой подход. Но внимавай, може да си дух, но огъня пак е опасен за теб. Давай.








/ Опиши опитът ти да станеш целия огън, но остави резултатът на мен. /

-Ще се опитам.
Никога не го бях правил, но въпреки това аз бях доста самоуверен.Казват ,че яростта изгаря.Време беше да опитам дали това твърдение е истина.Сетих се за нещо, което би ме изкарало извън релси - Ния да убие Вал.Бих изпаднал в сляпа ярост, единствения ми приятел да умре и ще търся отмъщение по най-болезнения начин за нея.Бях се ядосал много.Усещах енергията как тече през мен, това ми даде допълнителни сили.Започнах да я насочвам към крайниците си.Усещах силата, усещах нещо велико, без никаква енергия ,бях уникално силен.Продължавах да насочвам енергията си и чаках някакъв резултат.

Мал се подпали, но не по начина който искаше. Започна да го боли, нима бе възможно да го боли дух. Ред бе отегчен, щракна с пръсти и Мал угасна.
- Аз какво ти казах? По спокойно или за днес приклюваме? Ако ще те уча, не искам да се изпускаш и да се самонараняваш.






/ Хайде пак или ако искаш си тръгни. /

-Утре пак ще се видим учительо.Трябва ми малко време да се възстановя.
И излязох през вратата и се запътих към стаята да се срещна с Вал.

Ето, че влязох отново в тази зала.Бях готов за изпитанието.Застанах в единия край и чаках учителя да дойде.

Ред влезе и видя Мал да го чака. Малко се учуди, но му хареса тази негова изява да учи.
- Е готов ли си днеска за това което учехме вчера?

-Готов съм повече от всякога, учителю.
Днес имах енергия, бях си отпочинал.Надявах се да е, като юмрука и да се използва по-малко енергия.Предния път не беше много сполучлив.Опитвах се да стана човека факел.Изпратих малко количество от вътрешната си енергия към крайниците на тялото ми.Затворих очи и се концентрирах още повече.Не трябваше да използвам голямо количество от енергията си.Поех си дълбоко въздух и усетих как тялото ми се нагрява леко.

Тялото на Мал почна да се нагрява. Първо червено после пламъка почна да намалява в оранжево и накрая стана светло син. Сега трябваше да се провери става ли пламъка за защита или ще се разпръсне още преди да е започнал. Ред му даде нареждане да образува нещо като щит с цялото си тяло, пламака да стане като бронирана кожа върху него. Щеше да го изпита с три компонента, всеки следващ по-силен и опасен от предният. Ред взе 100 малки ножа и почна да ги хвърля по Мал със страшна скорост и сила.
-Отбий ги без да се нараниш. - бе единственото, което пиромагът каза.





/опиши как създаваш щита и как той поема ударите на ножовете. Не ги избягвай, отблъсквай ги/

Ето, че успях.Ръд тръгна да хвърля някакви ками към мен.Бях самоуверен и това ми стигаше.Успях да се самозапаля ,сега оставаше само да се задържа и да не изгасна.Гледах да използвам еднакво количество енергия и да не прекалявам, че би могло да стане, като миналия път.Затворих очи и се концентрирах.Усещах огъня около мен и ножевете как прелитат.Чувството ми беше доста странно.