РИНЕСТ

Камите се отблъскваха от тялото му. Някои от тях се разтапяха, но това бе началото. Нямаше да се размине само с едни ножове. Ред нагря ръцете си и почна да мята неспираща лава към мага.
-Отбий това!
Лавата беше дебела, с голям диаметър и свръхвисока температура. Мал трябваше да се постарае със защитата на тялото си, иначе щеше да стане на изгоряла пръчка.

-Добре.
Концентрирах се и изчаках лавата да се приближи.Контролирах енергията си.Не мога нищо да направя освен, като ме настигне да абсорбирам температурата и енергията й.Нищо не можех да направя с този щит.Ако ме затрупа ще се вкамени и край.Това беше всичко.Лавата стигна до краката ми, до тялото ми, изпънах ръцете си и създавах огнена вихрушка чрез тях.Тялото ми е, като проводник.Взимах енергията и я провеждах и накрая изкарвах през ръцете.Усещах, как тази сила минава през мен.Беше велико.

Ред се учуди. Интересен опит. Почти успя да я пресече. Само последните две три хвърляния го дизбалансираха и го бутнаха на земята като леко обгориха краката му. Мага отиде до падналият такъв и му подаде ръка:
-Много добре.
Когато го изправи се замисли дали да го тормози още, но реши да пробва за последно щита му.
-Сега, нека те пробвам от близко разстояние.
Ред не пускаше ръката на Мал.
-Хайде, приятелю. Искам да направиш щита си още по0силен от преди. Направи го и ще те тествам за последно днес.

Беше уникално близо до мен.Трябваше да преценям кога и къде ще ме удари за да изпратя повече енергия на това място.Трябваше да съм максимално концентриран.Обвих тялото си с огън.Усещах как енергията ми обикаля по цялото тяло.
Гледах Ред и се чудех кога ще атакива.
-Готов съм, може да започваме.
Първите няколко атаки ги отблъснах бях уверен в себе си.Явно метода ми действаше.

-Добре.
Ред го хвана отново за горящата ръка и загря своята собствена. От нея заизлиза огън, който се прокара по лакътя на Мал, по рамото и се разрасна по цялото тяло. Неговият огън бе атакуван от този на Ред, който бе 100 пъти по-силен и унищожителен, ако не и повече.
-Когато спра не искам да съм видял нито една рана. Използвай щита си.
Огъня стана още по-голям. Нямаше незасегната част или гънка от тялото на мага, която да не гореше.

Трябва отново да поемам силата, която излъчва и да я насоча към щита си този път.Бях пълен с енергия и доста концентриран.Огъна обви тялото ми.Насочих по-голямата част от енергията си към ръката ми.Беше я хванал доста здраво, а аз трябваше само да издържа.Щита ми беше там максимално силен.Бях уверен в себе си и това ми даваше допълнително сила.
Огъна му беше прекалено силен.Няма да се предам.Трябва да стана по-силен заради младия хлапак.
Това ми даде допълнително мотивация и вътрешна сила.Огнения щит стана с ярко син пламак.Беше по-силен от всякога.Усещах енергията как протича през цялото ми тяло и как се бори с енергията на Ред.Доста се озорвах да го задържа, но за него това не беше никакъв проблем.Атакуваше ме без да влага особено голяма сила.Затова е един от най-добрите, а аз съм негов ученик.

Ред поддържаше огъня повече от половин час - стабилен, равномерен и не най-силният му, но за сега става. След 45 минути го пусна и заоглежда много внимателно тялото му. На някои места се бяха получили зачервявания, но разцепени части нямаше.
-Доволен съм, Мал. Добре се справи. Какво ще кажеш да приключваме тук. Не искам да се напрягаш, използва доста енергия.
Ред му се усмихна приятелски.

/Мал получава Огнен Щит - защита-3; сила-2; опит-3/

-И аз си мисля, че е време за почивка.Довиждане.
Запътих се към вратата.Замислих се къде да отида.Запътих се право към книгата.Усещах собствения си дом.А където е тя, там е и Вал.

Влязох в залата. Беше почти мрачна, с няколко колони. Таванът беше толкова висок, че чезнеше в мрака. В средата имаш нещо като голям басейн или кладенец, но беше тъмно и не виждах добре какво има в него. С леко повишен глас попитах тъмнината:

- Мадам Виктория? Има ли някой? Аз съм Вескин Сентинел, дойдох да се уча при вас...

-Разбира се, че си....
Вескин се огледа и видя в края на едната стена, зад кладенеца да стой жена в бяла рокля, със светло сини коси и същият цвят очи. Тя стоеше на леден трон със скръстени крака само в глезените и галеше една бяла роза. Жената го оглеждаше и явно мракът не й пречеше. Тя направи въртеливо движение с ръка и капаците на прозорците се отвориха. Светлината нахлу в кулата и сега мъжа успя да я види съвсем ясно. Изражението й бе високомерно, на аристократка, стойката също. Движенията й бяха точни и умерени. По дланите и розата имаше скреж, а устните й бяха почти безцветни. Жената откъсна цветче от розата и го заледи. Пусна го към земята и то се разби на милиони ледени прашинки.
-Чудех се кога ще дойдеш. Очаквах някой по....-представителен като за маг, а не войн. Но в днешно време всичко е възможно...
Последното беше повече монолог отколкото диалог. Виктория даже не гледаше към момъка докато му говореше, почти не сваляше очи от цветето.

Мда... бях като че ли подготвен за подобно отношение. Изглеждаше ми силна натура въпреки високомерието си.

- Да, войн съм. Но искам да овладея някой стихии. Комбинацията от меч и магия – нещо което лично на мен ми харесва. Когато ме посвещаваха за драконов войн шаманите ме обвързаха с Природните сили. Тяхната сила се е проявявала в някой мои трудни моменти – спасявала ме е. Но тогава нямах контрол над тях. Сега искам да опитам...

Без да помества поглед от розата Мадам Виктория му проговори.
- Похвално начинание имаш, доста амбициозно, надявам се само да не е болна амбиция. Първо можеш да ми кажеш в какво се е проявила дарбата ти с водата. - Докато говореше откъсна още едно листо от розата и го разби на парченца лед.

- Манастирът където започнах обучението си... беше нападнат. Огнени крилати войни изклаха всички. Трима от тях ме нападнаха. Бях спасен – превърнах ги на ледени статуи. Не мисля, че контролирах стихията, сякаш тя поиска така. Само взе енергията от мен и ме защити.

Погледнах. Тя си стоеше в ледения трон и сякаш не ме отразяваше. Гледаше в ръцете си, галеше цветето си. Не можех да отгатна какво си мисли, но поне се надявах да види потенциал в мен.

- Добре. Значи, водата те е избрала, а не ти нея. Това, по ми харесва.
Тя стана и се запъти към Вескин.
- Водата е подвижна и не предсказуема. Готов ли си да и отдадеш всичко? Защото за да мога да те уча, ще трябва да се подчиняваш на нея, а не тя на теб.
Докато говореше пак погледна към цветето и го заледи и пусна. То се разби на хиляди парченца лед и цветове от розата.

Да се подчиня на водата? Това ме озадачи, но не ми попречи да отговоря веднага.

- Аз обичам водата. Чувал сум че тя има памет и променя структурата си в зависимост от това което „чува” и „усеща”. Извора на живота. Да, мисля, че мога да отдам себе си на водата.

Бях искрен. Само се чудех какво ще ми коства, но това не ме интересуваше особено. Достатъчно хора трябваше да бъдат отмъстени – войните от манастира, учителите ми както и Бека. Имах нужда от водната стихия.

- Усещам искреността ти. Похвално. Сега, знаеш, че даже във въздуха има вода, искам да направиш кълбо над ръката си.
Тя протегна дясната си ръка леко напред и той видя как над нея от въздуха все едно се излече водата и формира кълбо, не по голямо от юмрукът му.