Станах от масата с малко замайване и се насочих към изхода, обърах се ис е поклоних, тъй като не можех да говоря. Насочихс е към стаята ми, трябваше да отмия потта от тялото си. Този път огъня не беше толкова силен и по кожата ми остана лепкава слуз в резултат на обилното потене. А и ако трябваше да чакам половин час, най-доброто място беше в стаята ми. Така щях да мога да селюбувам на новопостигната ми човешка част и в същото среме да се приготвя за тренировката.
След като мина около час и вече можех да произнасям членоразделно повечто думи, се насочих към фоайето. Не пропусках да се огледам във всяка повърхност за да се радвамна очите си.
Трябваше да намеря и този Миньон, каде ли ще е, мисля да видя в Атлетиума, ако не ще пристъпя към подземията, може би се крие там...
Индекс 
Съб Май 08, 2010 8:11 pm