Кабаре "Сладкопойна птичка"

Кабарето е затъмнено. Тук се забавляват най-богатите от най-богатите. Алкохола е марков, жените са подбрани по талант и визия, сцената е голяма. Работи всеки ден, а всеки Петък и Събота има живо шоу с гостуващи певци и певици.

Отворих голямата тапицирана врата и двамата влязохме в доста обширното кабаре. Също така беше и доста затъмнено. Даже и през деня. Попитах бармана къде мога да намеря собственика и той ми посочи една крайна маса в дъното на залата. На нея стоеше един шишкав възрастен мъж около петдесетте, червендалест, с рижа коса и дълги мустаци, същият цвят. Броеше парите от оборота си и от време на време "изцвилваше" с доволна усмивка. От бармана разбрах, че се казва Луйджи Бароса. Колоритен образ беше. Ако не бяха хубавите му дрехи едва ли някой би предположил, че държи такъв елитен клуб. Приближихме се до него и аз попитах:
-Луйджи Бароса?
Той се обърна и ме погледна. Очите му се разшириха.
-Добър ден! Казвам се Сарагина Винченцо. Може ли да ми отделите няколко минути от времето си?
Мъжът примляска мазно, мазно. Даже не ми се мислеше какво му се върти в главата докато ме гледа.

- Колкото са ви необходими, мадам. Заповядайте на моята маса. С какво мога да съм ви полезен? – попита дебелака

Тонът му беше учтив и весел, но си личеше че е похотлив. Колин и Ния се настаниха. Асасинът беше решил да остави вампирката да говори, не искаше да изглежда сякаш е собственост на мениджъра си, която само пее, а той да говори и урежда. Усмихна се леко за поздрав и погледна към ученичката си.

-Благодаря. -казах и се усмихнах чаровно. Още го умеех. -Виждате ли аз съм певица. Това е мениджъра ми Маурио - посочих Колин. - Обикалям из страната и правя представления. Сега сме тук и разбрах, че вашето кабаре е най-хубавото и престижно в града. Нали разбирате, че за ценител на изкуството като мен ще е срамота ако ви подмина. Та дошла съм при вас да ви попитам бихте ли приели тази вечер да играя на вашата сцена. Би било голяма чест за мен.
Ласкаех го, но не се мазнех, за да не се усети. С такива хора трябва да се прибягва внимателно, с вкус, но без да се прекалява.

- О! Ама разбира се, мадам стига да ви одобрим може да пеете при нас! Има свободно място за 23 часа вечерта. Преди вас ще има други певци. Такаа... – каза Бароса и потри ръце – А сега – да ви преслушаме! След мен!

Шишкото стана и се затътри навътре в помещението. Мина през една завеса и продължи по коридор с няколко стаи – гримьорни, съблекални... Стигнаха до една зала пригодена за студио. Там имаше няколко души, явно отговарящи за озвучението. Бароса се разпореди:

- Така момчета, представям ви... – той щракна с пръсти, не можеше да се сети – Представям ви... тази красива дама, която иска да пее в нашето кабаре. Сара... Сарагина Винченцо! – сети се най-накрая.

- Мадам ще ни изпеете ли нещо, за да покажете гласовите си данни? – дебелакът говореше с престорена приповдигнатост. Дразнеше.

Последвахме го и той ни отведе в едно импровизирано студио. Колин застана до него и озвучителите, а аз на свой ред отидох в тази част от студиото, което бе за пеене. Огледах се и намерих една китара. Взех я и се върнах при микрофона като го махнах, защото пространството бе малко и нямаше да ми бъде нужен.
-Готова съм! - предупредих и мъжете срещу мен кимнаха.
Замислих се какво по-точно да изпълня. В главата ми се преплитаха песни и мелодии една след друга. Изведнъж ме озари спомена от снощи. Как Колин ме носеше на ръце, дъжда, мъката, тръпката, всичко. Потреперих само при мисълта. Погледнах го и нещо ми стана. В умът ми почна да се реди текст, просто нахлу на момента и думите почнаха да се свързват в лирики. Настроих китарата и почнах да свиря измислена мелодия, която реших, че ще се свърже добре с думите. Незнайно защо затворих очи и почнах да пея:

- Падащият дъжд се разтапя на сухият асфалт
Аз студено хващам ръката, която изгаря от треска
Без да виждам сълзите
Вървя превръщайки всеки в жертва
В резултат на това даже те предадох.

Но знаеш, че може да се променим
Ще остана така винаги с теб докато изгубя вярата си,
Искам да сънувам същите сънища.

Повтарящите се дни ни поглъщат повече и повече
Даже и онова нарисувано място от онзи ден
Дъждовната нощ никога не спира своя плач
Нощта плаче,плаче....

Падащият дъжд
Се пропи с мириса на земята и вятъра
Свързани с половин сърца
Лицето ми се отразява в локвата

Това добре ли е?
Има само един отговор
Това е резултат от раждането в агония
Моля те не ме питай повече
Ако се обвиня, че чувствата ми са малко по-сигурни?
Винаги се представям за жертвата.

Вървя и подплатявам лицемерието си даже и когато се смеем
Дъждът отмива всичко
Истината е, че плаках в деня, в който ми каза, че всичко свърши
Фалшивата ми усмивка се разтапя

Продължавам да се съмнявам
Продължавам да се притеснявам
Защото мисля, че мога да се науча да бъда силна
Продължавам да се съмнявам
Продължавам да се притеснявам
Докато не се смеем заедно за отминалите дни.

Безкрайният спомен
Държа в дъха си
Затварям очи и се изпарявам
Помня този ден
Силно стисках ръката ти
Молих се на утрото

Повтарящите се дни ни поглъщат повече и повече
Даже и онова нарисувано място от онзи ден
Дъждовната нощ никога не спира своя плач
Нощта плаче,плаче....

Ръката ми свиреше и не можеше да се спре. Когато това стана бавно отворих очи и усетих, че са навлажнени. Първият човек, който погледнах бе Локър. Не спирах да го гледам с полуотворена уста. Нещо ставаше в душата ми. Болеше ме. Болеше ме много. Стоях така и чаках някаква реакция, но осъзнах, че в момента изобщо не ме интересуваше нищо друго освен...освен...

/Това е песента https://www.youtube.com/watch?v=fXyJ2BvDb1U /

Колин изглеждаше... възхитен. По лицето му имаше блага усмивка. След това той се ухили до ушите и се обърна към дебеланкото:

- Това е моето момиче! – влезе в ролята си на мениджър.

Отделно какви ли не мисли се завъртяха в главата на асасина, като каза това. Той ги пропъди за да не изпдне в делириум.

Бароса ръкомахаше възторжено. Изглеждаше превъзбуден.

- Забележително! Уникално! Аз... приета сте. Можете да пеете още днес както казах! Чудесно... Чудесно...

Шефът сложи ръка на рамото на Локър и се заприказваха за парите. След това подхвърли през рамо:

- Можете да дойдете довечера малко по-рано да се гримирате. Излизате на сцена в 23 часа. След малко ще освободя мениджъра ви, мадам.

С това те се върнаха на масата в кабарето и Ния видя как Локър вадеше душичката на Бароса. Щяха да паднат добри пари. Е, заслужаваше си.

Те се отдалечиха. Една сълза потече по бузата ми и падна като остави своят белег на дървеният под. Избърсах я бързо. Отдъхнах си, че Колин не забеляза нищо по време на изпълнението ми, нито след това. Оставих инструмента на място и се запътих към бара. Седнах на един от високите столове и се обърнах към бармана:
-Едно голямо уиски, моля. Чисто.
Той ми го поднесе. Запалих цигара и вдишах жадно като изпуснах дима на вълни. Отпих от алкохола и погледнах към двамата мъже на масата, които правеха бизнес. Единият мазен, похотлив, зачервен шишко, а другият с изправена стойка, студена красота, толкова умен, толкова силен, толкова....толкова....Толкова не издържах да го гледам. Обърнах се към бара, чувствах, че сълзите пак ще потекат. Отпих отново от стъклената чаша и загледах вглъбено в една точка. Защо душата толкова ме болеше?
-Безкрайният спомен
Държа в дъха си
Затварям очи и се изпарявам
Повторих глухо на себе си. И затворих очите си. Но не се изпарих. Защо не се изпарих? Толкова много ли исках? Пак погледнах към Локър, който се усмихваше на Луйджи. Дали наистина можем да се променим? Въздъхнах като изкарах и струйка дим.
-Естествено, че не можем.... -казах пак на себе си и се обърнах с гръб към тях. Повече нямаше да го погледна.

Ния усети нечий нежен допир на раменете си. Локър беше зад нея и гледаше през рамото й.

- Успяхме! Сега всичко е в твоите ръце. Много се гордея с теб.

Той я потупа по гърба и седна до нея. Поръча си скоч и запали цигара. Колин се беше вживял в ролята си на мениджър и сега направо се държеше все едно са работили с вампирката от години. Тя не можеше да го познае. Приказваше с бармана, усмихваше се на гостите. Истински актьор. Само когато погледна към нея с ледения си поглед можееше да е спокойна, че това все още си е Колин Локър – този толкова безсърдечен и хладнокръвен убиец...

Самият Колин се намираше в интересно положение. Какво беше това? Онези искри в магазина... Какви ти искри, та тя го целуна повече от минута. Сега той не можеше да разбере какво бе направил. И защо. Беше действал като колежанин на бал. Дръзко и страстно. И, разбира се, към най-неподходящото момиче. Той вече беше игнорирал мисълта, че възможна връзка бе невъзможна. Сега искаше да разбере повече. Повече за тази дама до него. И то не защото Милена го бе накарала, а защото той така искаше. Искаше да бъде по-близък с нея? Това нямаше обяснение, но той и не го търсеше. Сега всичко беше наопаки.

Топлата длан на асасина кацна на ръката на Ния. Той я погледна и заговори:

- Хей... Добре ли си? – изглеждаше наистина загрижен

Ръката ми потръпна при допира и аз бързо я дръпнах от неговата, все едно ме е ужилила пчела. Стана ми лошо само като ме докосна. Гадеше ми се от него. И то не защото ми беше неприятен, а точно обратното. Усещах как малко по малко почвам да изгарям, да го желая, да искам да ме докосва, да искам да го докосвам. Но не можеше. Беше напълно забранено и невъзможно....
-Нищо ми няма! -казах с леден глас. Погледът ми беше безизразен. Обърнах се към чашата си, взех я и я изпих на един дъх. Тропнах я на бара, оставих една банкнота, взех цигарата си, обърнах се и слезнах от стола.
-Тръгвам! Изморена съм, а и трябва да се приготвя за довечера.
Лъжа....Каква лъжа само. Вече почти си бях измислила песен и танц. Да не говорим, че изобщо не бях уморена. Просто не исках да стоя близо до него защото рискувах да изгубя контрол. Не можех да си го позволя.
Взех чантата си и торбата с дрехите и се отправих към изхода като се сбогувах с Бароса за сега и допушвах цигарата си.

Локър не бързаше. Даде й преднина около двайсет метра и също стана, запъти се към хотела. Струваше му се, че тя не е сигурна в това което иска. А той искаше да й помогне. Беше много любопитен за развръзката на нещата. Вече не гледаше медальона си. Беше глътнал капчици радост от всички мигове с тази негова ученичка и старото желание се разгоря пак... Желание за обвързаност, топли отношения, нежно докосване... Струваше му се, че е кукла на конци. Че е извън контрол. Ах, от колко време не се бе чувствал толкова... добре. Сега вече правилата не важаха. Нямаше вярно или грешно решение. Беше само „искам”. А когато Колин искаше нещо, обикновено го получаваше. Щеше да има борба.

Стигнахме до кабарето. Дадох на Колин да кара колата ми, за да изглеждаме подобаващо, а и после щеше да му трябва, за да се върне в хотела. Аз имах за цел да се прибера с кой знае....лимузина може би, хахаха. Влезнахме в затъмненото заведение. Осветлението бе от мали лампички на тавана които сменяха цвета си от тъмно син на тъмно червен. Имаше доста хора, почти всички места бяха заети. Някакви момичета вече пееха. "Мениджърът" ми се отправи към бара, а аз отидох зад колисите. Когато Бароса ме видя изпадна в екстаз. Не се отлепяше от мен. Отидох при оркестъра и им дадох музиката за песента ми.
-Ето, момчета! Сигурна съм, че ще я научите бързо.
-Няма проблеми, красавицо.
Почнаха да свирят. Изрепетирахме 2-3 пъти песента. След което се обърнах към помошника на Бароса.
-Знам, че това, което ще искам е леко казано странно, но дали ще е възможно да ми донесете пясък? Много пясък, да покрие цялата сцена. Ще бъде ли възможно?
Той доста се учуди и размишлява над молбата ми няколко минути. Накрая ме погледна и каза:
-Не знам какво си намислила, но усещам, че ще е добро. След половин час ще имаш целият пясък на Италия.
Засмя се и отиде да свърши поръчката ми. Аз на свой ред ссе отправих към гримьорната. Преоблякох се в кабаретният тоалет. Онзи с късите панталонки, бюстието, ботушите и жартиера. Пуснах косата си. Сега тя бе на къдрици. Гримирах се в черно червени сенки, подчертах очите си с очна линия, съвсем лек руж, червило. Най-силно бяха изразени очите ми...естествено. Загрях, разпях се и бях готова. Тръгнах пак зад колисите. Сега имаше още повече хора. Надзърнах изодзад и заогледах хората. Добре, че имам изострените сетива на вампирите, можех да фокусирам всеки. Колин беше седнал на един стол почти в края на бара, така че лицето му да не се вижда, а и да може да наблюдава всички. Хитро. Ето я и жертвата....Така де....Симпатяга е. Поне няма да ми е неприятно да го свалям. И все пак нещо ми подсказваше, че няма и да ми е много приятно имайки предвид чувствата към Ко.....предвид чувтвата към Кол....предвид...беше ми трудно дори да си представя, че между нас има нещо. И чувства? Та ние сме убийци.
-Не можем да се променим.... -прошепнах на себе си.
Не, не ми се мисли за това сега. Сега не му е времето. Сега трябва да се съсредоточа. Върнах се обратно при момчетата и почнахме да си правим лаф докато стане време. Върна се и помошника с пясъка.
-Евала! Не вярвах, че ще се справиш. Сега единственото, което остава е...
Отидох и взех едно музикално сито. Бях готова. Изсипахме пясъка на цялата сцена. Времето беше дошло. Бароса се приготвяше да излезне пред колисите и да ме представи. Взех един стол, поставих го в дъното на сцената седнах на него, поставих ситото на земята от дясната ми страна и зачаках.

Сцената на кабарето беше въртяща. Състоеше се от три отделни сцени, които можеха да се сменят и аранжират по вкуса на групите. Сега бароса беше излязъл отпред, с микрофон в ръка. Ния видя Локър в най-далечния ъгъл на помещението, там в сянката, така че лицето му едвам се виждаше. Типично за професионален убиец. Класика. Той седеше замислен, облегнат назад, с цирага в ръка. Около неговата маса нямаше никой.

С приповдигнат тон Бароса радостно обяви.

- А сега, дами и господа, скъпи приятели... На вашето внимание – една неотразима наша сънародничка, дошла специално да озари нашето скромно кабаре... представам ви... Сарагина Винченцо!

Той направи тържествен жест с ръка. Сцената се завъртя, светлините се смениха. Ния беше в стола си. Всички бяха готови да започнат. Лоренцо Фортуна, заобиколен от пищни красавици и бодигардове седеше на VIP сепарето с чаша шампанско в ръка и гледаше с любопитство.

Бях навела главата си. Лицето ми се скриваше от падащите къдрици. Съвсем лека светлина отразяваше сцената. Аз вдигнах бавно глава и погледнах предизвикателно публиката.
-И така малки италиански дяволчета искате да научите за любовта? Сарагина ще ви каже. Ако искате да направите една жена щастлива, разчитайте на това, с което сте родени....защото то е в кръвта ви.
Музиката започна. Погледът ми обхождаше всички гости от мъжки пол, като често го застопорявах върху привлекателната си жертва. От време на време гледах и към Колин.

-Бъди италианец!
Бъди италианец!
Рискувай и се опитай да откраднеш огнена целувка.
Бъди италианец!
Бъди италианец!
Когато ме прегръщаш
Не само ме придържай
А хвани това!

Положих ръце на бюста си и се наведох напред. Корсета откриваше голяма част от гърдите ми, а панталонките описваха формите ми. Станах и сложих единият си крак на стола.

-Моля те бъди нежен
Сантиментален
Дари бузата ми с милувка!
Но бъди дързък
и безсърдечен
Когато ме щипеш
ощипи ме където има мръвка.

Бъди певец
Бъди любовник
Откъсни цветето сега
преди момента да отлети.
Бъди италианец!
Бъди италианец!
Живей така, все едно е за последно

Паднах в пясъка почнах да го изсипвам по себе си, после взех ситото и почнах танц с него. После станах, хванах стола и тръгнах с него напред.

-Бъди певец
Бъди любовник
Откъсни цветето сега
преди момента да отлети.
Бъди италианец!
Бъди италианец!
Живей така, все едно е за последно.

/ https://www.youtube.com/watch?v=foqgaD6-ERI това е песента и танца/

Качих се на стола и там завърших песента. Осветлението изгасна, сцената се завъртя и аз се озовах пак зад кулисите. Музикантите ме поздравиха, сега оставаше да разбера дали е било достатъчно да привлече вниманието на мафиотчето. Отидох в съблекалнята. Свалих тези дрехи и облякох черната рокля, високите диамантени обувки, хванах косата си със шнола, като част от нея падаше свободно. Пооправих малко гримът си и след 20-тина минути отидох в кабаретната част. Вече нови момичета танцуваха. Аз подминах хората, като доста от тях ме проследяваха с поглед и ми се усмихваха. Забелязах Колин, хвърлих му един бърз поглед и седнах на бара. Поръчах си бяло вино. Взех чашата, обърнах се към хората така, че да мога да виждам всеки и скръстих крака, така че още повече се откриваха. Фиксирах Фортуна, който беше на една маса разстояние от мен. Трябваше да го привлека по някакъв начин. Първото, което ми хрумна бе да извадя цигара. Понечих да я запаля, но се направих, че запалката ми не работи. Въздъхнах силно и високо проговорих:
-Няма ли да се намери поне един кавалер, на това място, да ми услужи с огънче?
Изглеждах като мома в беда, чакаща своят спасител на бял кон.

Лоренцо, красавеца видя шанса си. Пренебрегна мадамите в скута си сякаш бяха нищо и се запъти към бара, последван от две горили. Извади скъпа сребърна запалка и я поднесе към Ния. Запали цирагата й и я фиксира с галантен поглед.

- Бих казал, че ме впечатлихте с изпълнението си, мадам. А посланието от песента... мисля да се вслушам в него. Един танц?

От мафиота лъхаше изисканост и чар. Беше изключително магнетичен. Човек би предположил, че е някой интелектуалец, художник или музукант. И то добър.

Той се имаше за много опитен с жените. А погледът който певицата му бе хвърлила не беше случаен. Той беше забелязал че по време на изпънението също го бе гледала така. Не можеше да се лъже – тази жена го харесваше. Е, нормално. Но и той я бе харесал, а това беше по-важно. Само да се съгласи и ще види на какво е способен майсторът на танца Фортуна. Каква романтика!

Повдигнах предизвикателно едната си вежда. Изражението ми казваше "Виж ти".
-Благодаря! Значи все още има кавалери.
Запалих и дръпнах от цигарата. Личеше си, че е галантен. Истина си казвам за момент да се изпусна да погледна към Колин. Чудех се как ли е, как ли се чувства, но се сдържах. Сигурна съм, че и той знае важността на положението. Отпих от виното и приех:
-Добре, нека видим какво сте научили от песента ми.
Усмихнах му се и хванах ръката му, като отидохме на дансинга. Положих дланите си на раменете си и го оставих да води. До тук добре.

Мъжът имаше изискан стил. Танцуваха в ритъма на нежна и страстна песен, жестовете му бяха повече изящни отколкото предизвикателни. Завъртя певицата, сложи ръка на кръста й и я наведе, след това я придърпа, завъртя я настрани и се отдалечиха с протегнати ръце, като още се държаха. После той нежно я дръпна към себе си, тя се врътна и допря гръб в гърдите му. Той издебна момента и прошепна в ухото й:

- Невероятна си!

Не й остави време да мисли над това. Танцът продължи. Песента ставаше по-разгорещена. Те се разделиха, Лоренцо правеше наперени движения с ръцете си и я гледаше с игрив поглед.

Изчаках го да дойде до мен, вдигнах длан и хванах неговата. Направих една крачна напред към него, увих глезенът си около неговият и леко се наведох. После направих кръг около него като ръката ми галеше раменете му. Спрях се зад него и се вкопчих в гърба му. Ръцете ми се впиха за гърдите му, а главата ми лежеше на рамото му. Повдигнах леко бедрото си по неговото. Той го хвана, изви го леко настрани, обърна се към мен, положи ръка почти на задника ми и сам притисна кракът ми към него. После рязко наведе торсът ми назад, главата ми увисна, а музиката свърши. Той също се наведе и издиша по продължението на деколтето ми като едва едва го целуна, близо до гърлото.
Докато главата ми беше назад фиксирах Колин. За мен това не бе трудно имайки предвид, че съм вампир. Стоеше в края на залата, където лицето му почти не се осветяваше. Само лешниково кафявите му очи светеха на фона на останалата част от тялото му. Пушеше, отпиваше от една чаша кой знае какво и гледаше с леден поглед. Изражението му бе каменно. Не можах да доловя нито капка емоция. Хъх....Явно не му пречи факта, че други мъже ме докосват, целуват и какво ли още не. Не се учудих, но все пак...Както и да е. Какво очаквам от него, че ще ревнува ли? Да бе! Та това е Колин Локър, на него не му пука за никой.
Изправих се бавно като го задържах до себе си за още малко време. Трябваше да изглежда така, все едно го искам и то много. Е не беше много трудно да се преструвам. Трябва да му се признае - престъпник или не има стил и класа.
-Лол.... - казах най-накрая като го пуснах. - Не помня от кога не съм танцувала така. Наистина сте добър, г-не чието име не знам.
Усмихнах се закачливо.
-Е, ще ме почерпите ли едно питие или танцът ви стига?

Лоренцо се усмихна и я поведе към своето сепаре. Един от охранителите я провери за оръжия. Седнаха в средата, другите момичета се отстраниха, останаха само бодигардовете. Келнерът, назначен да обслужва само тази маса се приближи и чинно зачака поръчката.

- За мен ще е удоволствие да споделите масата ми, мадам. Искам да знаете, че съм изумен от вашата грация и глас. Танцът с пясъка... мисля че ме грабна.

Мафиотският бос изглеждаше искрен. В очите му се четеше любопиство. Той чакаше дамата да поръча първа.

Когато ме претърсиха ми стана толкова смешно. Че къде можех да скрия оръжие? В дълбокото деколте ли? Но както и да е, бяха длъжни да проверят.
-Благодаря. -обърнах се към сервитьора и поръчах -Дон Периньон, моля. Охладен.
Погледнах пак към Фортуна.
-Името ми е Сарагина Винченцо. Ще узная ли и вашето, както и с какво се занимавате. Ако трябва да бъда честна цялото това обръщение на "Вие" не ми допада. Предпочитам откритите взаимоотношения между хората.
Усмихнах се чаровно като го гледах прямо и искрено право в очите.

Той отпи от коктейла си и се усмихна.

- Да, аз също харесвам откритите хора. Казвам се Лоренцо Фортуна. За приятели съм само Лоренцо. Бизнесмен съм. Помагам на кмета и отговарям за охраната на града. Родом съм от тук – най хубавия град. А ти, Сарагина, откъде си?

Ния забеляза леките усмивчици по лицата на гардовете. Те уж не трябваше да показват емоции, но хей, кой да устои на нейния чар? Имаше искри в погледа на дългокосия симпатяга, с когото Ния танцува допреди малко. Дали не беше от алкохола? Не. По всичко личеше, че мафиота е захапал, но за тези хора като него се знаеше, че обичат да си играят с другите. Всеки един момент можеше да му писне, въпреки че сега не изглеждаше така.

Засмях се:
-Хаха, най-хубав. Тук не знам дали мога да се съглася, Лоренцо.
Положих брадичка на лакътя си и му се усмихнах като малко дете.
-Какво ще кажеш за Флоренция? Ето това вече може да се нарече подобие на Рай. От там съм аз. Но за моята професия е трудно да се задържиш на едно място. А и да си призная прави ми удоволствие да обикалям и да срещам такива възторжени реакции като таз вечерните. Това показва, че съм добра в работата си.
Келнерът донесе виното и ми наля. Отпих с удоволствие от виното. Бях си го заслужила, доста се потрудих на сцената.
-Сигурно е голяма отговорност да си в политиката. Честно казано не ти завиждам. Постоянно задачи, решения, гардове навсякъде. Остава ли ти време да се забавляваш?
Продължавах да се усмихвам чаровно. Всичко беше такава игра, но ми доставяше удоволствие.

Лоренцо грейна като слънце. Засмя се на свой ред.

- Отговорността е голяма да, но аз съм доволен да бъда полезен. Хората разчитат на мен. Харесва ми тяхната благодарност, това е нещо много ценно. Работата е тежка, но нали някой все трябва да я свърши...

Той се намести по-удобно и сложи ръката си на облегалката, по посока на Ния.

- Сега се забавлявам. Ходя веднъж-дваж седмично да разпусна някъде. Признавам, не очаквах да попадна на твоята компания, но нали затова живота е интересен. И след като ти си тук, бух искал да ти върна жеста – ако ти доскучее мога да те разведа с лимузината, ще отидем където кажеш. Аз ценя твоето изкуство и вярвам, че заслужаваш много повече от овации в тази зала, примерно. Ще се радвам да споделиш вечерта с мен.

Охооо, галантна покана за нещо повече от питие. Този си го биваше. Дали така омайваше всяка красавица, която срещне или сега случаят беше по-специален? Без значение... Рибата захапваше стръвта все повече.

Повдигнах доволно едната си вежда. Полезен дрънци. ХУбаво е, че си вярва все пак. И как да не е доволен? Кой знае колко пари минаваха през ръцете му. Реших да се направя, че съм захапала. В нормална ситуация изобщо нямаше да има шанс, но това бе изключение.
-Ще се радвам да споделя вечерта ти. Знам, че е доста бързо, но рядко се срещат мъже с класа като теб.
Положих ръката си на дланта му докато казах това и го погледнах с подканващ поглед. Наведох се към него и прошепнах:
-Какво ще кажеш да се махаме от тук? Само трябва да си взема нещата от съблекалнята и да се сбогувам с Бароса и съм твоя.
Очите ми искряха.
-Дай ми пет минути.
Станах и се запътих към съблекалнята. Точно преди да мина през завесите, които отделяха кабарето от задните стаи, се обърнах незабелязано. Лоренцо говореше нещо с бодигардовете си и не забеляза как стрелнах с подканващ поглед Колин. Това бе знак да дойде без никой да го види при мен и той напълно разбра какво очаквам от него. Отгърнах завесата и влезох навътре. Облегнах се на стената и зачаках г-н Студен да довтаса, за да оговорим плана.

Колин вече беше там и я гледаше с безмълвни очи.

- Чудесно се справяш. Продължавай така. Вечерта е ваша, забавлявай се. Накарай го той да поеме инициативата. Нека си мисли че те е спечелил със собствените си усилия. И нека се помъчи малко. Иначе може да те заподозре. Кажи му че си пила доста и малко страни от него. Харесва ми стилът ти.

Нямаше и следа от ревност. Колин беше ледено спокоен. Гледаше я така малко. После не се сдържа и я награби. Целувката беше дълга.

- Да приключваме с това. – каза след като я пусна. – Аз ще ви следя с колата. Накрая трябва да отидете в хотела. Знам, че не са ти нужни оръжия, но мога да ти дам гарота ако искаш, няма да я забележат. Ако имаш нужда от нещо, кажи.