Когато ме целуна не се сдържах и го прегърнах. Исках го тук и сега, но вместо това трябваше да отправя тези желания към Фортуна. Когато ме пусна обаче погледът ми не показваше нищо. Не знам какво ми става. Въпреки всичко, което стана помежду ни се чувствах странно. Цялата ситуация беше странна. Може би защото прекалено много си приличахме. Не знам и не ми се мислеше.
-Нямам нужда от нищо. От теб искам само в момента, в който влезна в стаята му да засичаш половин час. Мине ли това време елеминирай всичките му гардове.
Запътих се към кабарето, като преди да излезна се обърнах и го погледнах сурово:
-Не мислиш, че ще се леша от вечерята си, нали?...
Не дочаках отговор, въпроса беше повече от реторичен. Фортуна щеше да умре, но по моя начин. Убит от вампир. Добър план, нали. Така никой няма да заподозре гости на хотела или пък някой наемник.
Оставих го сам с мислите си. Кой знае какво се върти в главата му. Върнах се при Лоренцо вече с чантата си и седнах.
-Е, ще тръгваме ли, чаровни господине.
Взех чашата си и изпих всичко. Нали щях да се държа като пияна. Това, което господинчето не знае е, че държа изключително много на алкохол. Нещо с което не се гордея. Все още имам онези горчиви пиянски спомени. Но сега ще се преструвам, че и малко ми е достатъчно, за да се нафиркам.
Индекс 
Пон Авг 23, 2010 5:54 pm
