СТАЯ 13

Стаята е единична. Разполага с баня, легло, двукрил гардероб, маса, шкаф и прозорец. Ако ученикът иска може да дообзавежда стаята си по личният си вкус.

Избрах си този номер. 13 е любимото ми число, добре, че не е заета, че иначе щеше да стане меле. Бива си я стаичката. Най-необходимите неща - баня, легло, шкафове, прозорец с гледка към градината и най-важното- няма съквартиранти. Слава на архитекта, съквартирантите са....проблемни.
Първото нещо, което направих е да подредя багажа си. Запълних част от гардероба с дрехите си, саите прибрах в шкафа, а китарата облегнах на срещуположната стена. Измъкнах се от дрехите си и влезнах в банята. Хванах косата си на кок и се потопих в топлата вана, която си приготвих. Няма нищо по-хубаво от успокояваща вана. Стоях така близо час в размисли. Какво ли ще стане утре. Какъв ли ще е вампира, който ще ме обучава. Този лилавия малко ми лазеше по нервите, но няма нищо. И неговото време ще дойде.
Станах и се наметнах с една кърпа. Хммм, не беше от най-дългите. Няма значение, нали съм си сама. Облякох нощницата си и се тръшнах на леглото. Заспах почти моментално, изморена от дългият път.

Събудих се към девет сутринта. Станах и без много да му мисля се измих, облякох се с дънки, скъсани на колената и една бяла тениска. Както казах, обичам да ми е комфортно. Взех саите за всеки случай и излезнах. Да видим какво ще измисли днес този Гридор или как беше там.

Влезнах в стаята си, но имаше нещо различно. Аха! Поднос с храна и кана. Приближих се. Печено пиле с ориз и салата. Екстри! Мерси, но не мерси. Няма да се възползвам, поне не и днес. Вампирите ядем рядко. Отворих прозореца, забелязах едно куче да шари в двора, изсвирих и му хвърлих храната.
-Дерзай, хахах!
Погледнах към каната. Аромата прониза ноздрите ми. Взех я и я изпих на един дъх. Мммм, прясна кръв. Ето това нямаше да го откажа. Нямаше как да не се замисля от къде набавяха така нужната ми течност, но няма значение, стига от време на време да ме чака по една такава каничка. След "вечерята" се оттеглих в банята за близо час и си легнах. Естествено не заспах веднага. Сигурно се минаха едно два часа. Ноща мина бурно. Сънувах поредните кървища и убийства. Беше нещо като прием, имаше много хора, които се веселяха. И после всичко стана тъмно, чу се женски писък и труповете започнаха да падат като листа. Събудих се обляна в пот. Сефте... Мразех всичко това, не стига, че ежедневието ми е пълно с такива работи, ами сега обзеха и нощите ми. Станах, изкъпах се и се облякох в черен еластичен панталон - тип клин, черни маратонки и сив потник. Косата си сплетох. Днес трябваше да ме разпределят. Помотах се още малко в стаята си, доподредих багажа си и излязох. Време беше за среща с г-н Лилав.

Прибрах се и дирекшън в банята. Все пак се бях въргаляла по земята докато Айвън се опитваше да ми докара хрема. Изкъпах се с хладка вода. Докато съхнех си дооправих стаята. Подредих всичките си дрехи, махнах чаршафите и сложих моите - черни, сатенени. Нещо се бях разшетала. След като оправих и подредих всичко легнах. Заспах след час-час и нещо, както винаги.

Събудих се по-късно от обикновено. Странно, тази нощ спах спокойно, без сънища, без видения. Рядко се случваше да имам нормална нощ. Това ме зарадва изключително много защото си бях отпочинала и се чувствах свежа като краставичка. Отидох в банята и се измих. Облякох се в къса черна кожена пола, леко разперена, за да не ми е стегната, а да позволява свободни движения. Ботушите стигаха до колената, но бяха с плоска подметка. Като цяло съм си висока и рядко слагам токчета. Избрах си тъмночервено бюстие, късо обхващащо гръдният кош Наметнах едно кожено яке, с ръкави дълги до лактите, а дължина като на бюстието. Така коремът и кръста оставаха голи, имам повече от хубаво тяло и не се притеснявам да го показвам. Сложих кожените ръкавици, косата хванах на долна странична опашка със шнола, която само я захващаше, без да я стяга. Мисля да пообиколя наоколо преди да ходя на тренировки. Излезох от стаята си.

Влезнах в стаята си. Днес май щях да пропусна уроците, минаваше обяд. Затворих вратата и се облегнах. Още се смеех на изражението на Вал. Сладък е така е, но все пак е просто човек. Поредният, който ако допусна до себе си ще се възползва и ще ме прецака. Можех да го убия без проблем, но има и други начини да накараш някой да страда. Смъртта е най-лесното. До някъде съжалих, че се изгаврих така с него, но той искаше точно каквото очаквах - поредният секс с някоя яка мадама и нищо друго. Колко такива съм виждала.

Пратих Мал да обиколи всички стаи, докато не я намеря.Бях обсебен.Накрая той я намери - стая номер 13.Мал ме попита:
-Какво ще и кажеш?
-Не знам?!
-Типично в твой стил.А какво ще правиш?
-Ще разбия вратата и ще импровизирам.
-Не е ли по-добре да почукаш?
-Този път ще те послушам.
И почуках на вратата и почаках малко...

Кой по дяволите може да е? Прислугата не идваше ли вечер? Всъщност никога не съм ги засичала, значи идват докато нас ни няма, а това е през деня. Обърнах се и отворих вратата. Моментално се сепнах, устата ми бе полуотворена.
-Вал! - учудено възкликнах - Как? Какво?
Разтърсих глава и се съвзех от първоначалната изненада:
-Какво правиш тук по дяволите?
Ръцете ми вече бяха стиснати в юмруци.

Очевидно не беше очарована от моето присъствие.
-Нося ти шнолата, не се притеснявай аз се махам.
Обърнах гръб и потеглих към моята стая, не бях желан.Приглътнах си чувствата и продължих.

Ето, че вече стигнахме.Пуснах я пред врата и тя отключи.Обърна се към мен и веднага я целунах.Сграбчих я леко и я качих на близката маса.

Хванах го за блузата и буквално я разкъсах. Карай има си още. Торсът му бе толкова стегнат. Нямаше нито една излишна тлъстинка, нито един мускул в повече или по-малко. Просто идеален. Прокарах ръце по гърбът му и оставих следи. Целувах го без да спирам. Луната продължаваше да ми влияе. Знаех какво следва, знаех, че не искам да го правя, но беше време. Беше пълнолуние - времето когато всички зверове "озверяват". Облизах врата му и го захапах. Зъбите пробиха кожата и стигнаха с лекота до месото. Нарочно не го ухапах в артерията иначе щеше да умре. Мястото беше на безопасно разстояние. Отпих няколко глътки. О, небеса и кръвта му е сладка като самият него. Той не можеше да проумее какво става. Усещаш, че го боли и почва да отпада, затова се и спрях. Ако беше някой друг до сега да е източен и да лежи мъртъв на пода. Но в момента в който изкарах зъбите си облизах раната. Тя леко почна да се затваря. Вал падна в безсъзнание в ръцете ми. Повдигнах го и го сложих на леглото. Съблякох го и легнах до него. Сложих единият си крак върху него, едната си ръка също и заспах.
На сутринта се събудих в същата поза. Вал още спеше. Нормално, все пак го бях изцедила физически. Станах и отидох в банята. Пуснах душа и влезнах под топлата струя. Уникалното усещане сякаш цялата мръсотия пада от тялото ти. Докато свърша с душа Вал би трябвало да се събуди, може и по-рано даже. Гледах да го щадя и да не пия много.

Съвзех се малко.Всичко беше размазано, имах адско главоболие, беше ми толкова трудно да се осъзная.Не ми беше останала никаква енергия.Погледнах през близкия прозорец.Видях, че вече беше сутрин.Ния отново я няма до мен.Дали беше избягала отново.Видях Саите и да са поставени до мен.Взех един и се подпрах на него.Направих няколко успешни крачки.Чух някакъв шум да идва от банята.Опитах се да вървя на там.Отворих вратата и се сгромолясах на пода.Енергията ми изчезна.Не мога да се подпирам на меча.Нямах сила.

Обърнах се и веднага изтичах до него. Хванах главата му и я положих на скута ми. Галех го и разтривах челото, за да може кръвта да циркулира по-добре. Отидох и напълних ваната с топла вода, а после го положих вътре. След половин час почна да се свестява. Погледнах го.
-Съжалявам за това....Малко храна и силно кафе и ще си като нов. Знам, че нямам право да те хапя, но това съм аз. Просто едно чудовище. Казах ти, че около мен не е безопасно.
Бях искрена. Още от началото и вече си блъска главата заради мен. Не искам да го наранявам. В моменти като тези се мразя за това, което съм.

Посвестих се малко.Насочих малкото си енергия към главата.Успях да се концентрирам.Видях я, че доста съжалява за това.Нямах и намерение да се сърдя.Протегнах ръце и я дръпнах.Падна при мен във ваната.Сграпчих я с малкото ми останали сили.И я целунах.Прошепнах и на ухото:
-Прощавам ти.

Подлудяваше ме като ми шепне в ухото. Прегърнах го, а той галеше косата ми.
-Имаш късмет, че вече бях мокра, иначе лошо ти се пишеше.
Засмях се почти чаровно....???? Това не се е случвало не помня от кога. По принцип все се смея зловещо, лукаво, злобно и подобни. Положих глава на рамото му, прегърнах го през врата, а той продължаваше да ме гали.
-Сега какво ще правим? Т.е от тук нататък. Какво ще стане с нас?

Тя имаше някакво извратено чувство за хумор, но ми хареса.Гледах я и бях щастлив.Замислих се над нейния въпрос, но нямах отговор.Нямах си и ни най-малка представа.
-Tи защо бяхаш от мен?Бих искал да получа отговори.Имаш си причина и искам да знам каква е.

Да беее, защото сещаш ли се пич след време ша та килна, дъъъъ....
Чудя се ако му го бях казала как ли щеше да реагира.
-Виж, просто не съм свикнала, не по-скоро съм отвикнала от такова отношение. Единственият мъж, който съм обичала е мъртъв. Бях луда по него, но даже и в него не се влюбих веднага. А ти от първия ден ми казваш, че си обсебен. Уплаших се. Та дори не се познаваме.
Опитвах се да бъда максимално делова. Какво си казах като дойдох тук - за да успее планът ми лъжи, но само на половината. Тук си лъжех, но имаше и доза истина.

Беше донякъде права.Но реших да рискувам
-Аз не се страхувам от теб.Ако искаше да ме убиеш, имаше доста възможности и нямаше да ми помогнеш, когато паднах.
Не знам от какво се притесняваш, но мен не ме е страх, готов съм да посрешна всичко, което ми е подготвила съдбата, ще дам всичко от себе си да се справя и ако не успея то нека да умра.То поне бих бил щастлив, че съм направил опит.Ще умра с усмивка и доволен от себе си.

Аха, те всички така казват, ама опре ли ножа до гърлото и друга песен пеят. Както и да е. Няма да му казвам за дарбата си, нито пък за видението свързано с него. Не му трябва да знае. Нека си мисли, че просто не съм свикнала на връзка и това е. Спокойно продължих:
-Добре, тогава щом си толкова отворен. Да го караме по-леко. Няма да ти бягам, но не се и опитвай да ме озаптяваш или подчиняваш. Ако ще си с мен ще ме приемаш такава каквато съм. Имаме ли сделка.
Подадох ръката си да я здрависа ако е съгласен.

Стиснах и ръката.Надигнах се от ваната и отидох до нейния Сай.Взех го, хванах острието, така че да не ме пореже и й подадох дръжката.
-Давай, убий ме, готов съм да се жертвам за теб.Не ме е страх от смъртта, имам други страхове, но от смъртта никога не съм се страхувал.Никога не бих се опитал да те променя, харесах те такава каквато си, ако те променя, ще спра да те харесвам.
Убий ме, ако това ще е краят на проблемите ти?!
Надигнах врата си и затворех очи.

Хванах дръжката. Отдалечих се малко от него. Познавах саите си до толкова добре, по-добре от собствените си 5 пръста даже. Знаех как, с каква скорост и с каква сила да направя с тях каквото си искам. Замахнах бързо и плавно. На гърлото му се образува една тънка ивица. Бе само риска, една-две капки кръв потекоха, нищо повече, все едно да се порежеш с конец или тънък лист. Той отвори очи учудено. Май не го очакваше, а аз го погледнах повече от строго:
-Там е работата Валак. Аз не съм готова да се жертвам за теб и не искам никой да прави същото за мен. Да не съм чула подобни приказки от теб вече, ясно ли е.
Обърнах се и отидох да спра душа. Чувствах се все едно се карам на малко дете - наивно и готово да скочи с главата напред във всичко, без да мисли.

Бях леко разочарован.Излязох от стаята и без да кажа нищо и се запътих към моята стая.Изобщо не ми се занимаваше да си търся дрехите, тръгнах си без да си давам особено голям зор.

Върнах се в основната част на стаята. Усещах как все повече почвам да харесвам момчето, но той трябваше да се научи да бъде твърд, непоколебим и готов за всичко. Ако иска да е с мен ще му трябва много повече от една глупава доброта. Ще трябва да се превърне в силен, умен и готов да отнема живот мъж, за да не се притеснявам за него.
Изсуших се и отидох до гардероба. Облякох дълги, тесни, еластични, сивкави дънки, бели кецове и потник над пъпа. Татуировката на кръста ми се виждаше. Хванах косата си на конска опашка. Изведнъж се появи поредното видение - Анита лежеше на земята в някаква гора с разрязано гърло. Очите й бяха широко отворени, имаше множество синини, а кръвта се беше образувала като локва под тялото й.
Видението изчезна. Замая ми се главата, успях да се хвана за дръжката на стола и да се застопоря. Вече за втори път я виждам. Първия път всичко стана, много добре знаех, че и това ще се случи. Трябва да отида да я видя и да я предупредя...по някакъв начин. Съвзех се, взех оръжията и излезнах.

Прибрах се в стаята си и хлопнах силно вратата зад себе си. Бях побесняла. Хванах стола, вдигнах го и го запратих в стената. Счупи се на парчета. Ритах масата, удрях гардероба, бях готова да изпотроша всичко. Хванах се за главата и се извиках като се свих в полуклекнало положение.
-По дяволитееее....Защо ми се случи точно пред него. Защоооо...
Щях да си откъсна косата от яд и мъка. Ръцете ми трепереха. Не можех да понасям тази сила. Гледах нагоре и пак повиших тон, сякаш говорих на покойната ми майка.
-Доволна ли си? Не я искам, не я искам. Това е проклятие! Твоето проклятие! Защо трябваше да ми го предаваш?
Вдигнах юмрукът си и силно го забих в земята. Откъртих една плочка. Стоях така известно време. Защо ли се мъчех, без това няма да получа отговор. Въздъхнах, станах и се облякох с клин, маратонки и някаква тениска. Не можех да стоя повече затворена. Имах работа за вършене.