СТАЯ 7

-Може да ти е станало студено без мен, хаха. Станах преди малко. А и между другото, нито дума на никой за кифлите. Не е като да си имаме бурета пълни с кръв, ако ме разбираш...
Чад й намигна.
-Какво ще кажеш днес аз да ти избера тоалета?
Изпи чая и отиде до гардероба й. Избра едни къси бели панталонки с голяма катарама, бежов потник с гол гръб, който се връзва за кръста и врата, така че да открива напълно татуировката й, поредните високи обувки и една миниатюрна аксесоарна шапчица за косата.
-Е какво ще кажеш? Доволна ли си от избора ми или не ме бива за ПР?

- Стават.
Станах и облякох дрехите, който ми избра.
- Но само шапката не ми харесва. Не знам въобще за какво съм си я купила. Но мога да те оставя ти да ми измислиш прическата за днес? Какво ще кажеш?

-Да я унищожим тогава.
Мъжа стисна шапката и тя се превърна в прах.
-Хаха, ще ме пробваш като стилист, а? Само да не мрънкаш ако те скубя.
Анита седна на стола, а Чад застана зад нея и почна да мъдри. Понякога повдигаше вежда и я оглеждаше, размахваше ръка тип мека китка и се шегуваше като изтъняваше гласът си:
-О, да госпожице, имате много хубава коса. Толкова е здрава и лъскава. Какво използвате - яйчен шампоан?
Хващаше цялата й коса с пръсти, повдигаше я и после я разпръсваше на всички страни.
-Да, да, краищата са хубави, няма нито един нацъфтял. Да видите само другите ми клиентки, срам и позор.
Чад се забавляваше и почна да действа. Хвана я на конска опашка, от нея направи кок, който захвана с няколко фиби. От средата на кока остави да пада останалата част от косата. Така стигаше малко под раменете. Подаде й огледало.
-И сега ако кажеш, че не ме бива, не знам.

Всичко това много ме забавляваше. Едва се спрях да не се разхила.
- Да, добре е.
Станах си се приближих до него. Бях си обула обувките, но пак бях по-ниска. Ех...
- Жалко само за шапчицата, някой ден можеше и да ми хрумне да я сложа, знае ли се? Ха-ха-ха. А сега?
Да, найстинина, сега какво щеше да е.... накой дали знае?

-Ако дойде този ден ще ти купя нова. Даже две, хаха. Сега...
Чад я хвана за дупето и я вдигна на кръста си. Целуна я страстно.
-После....
Целуна я и леко я захапа за врата и го осмука.
-И след това...
Гризна я закачливо по носа и пак я целуна. Пусна я на земята и се отправи към вратата.
-Но след всичко това ще трябва да тръгвам. Имам работа. Теб ще те оставя да се дооправиш и мисля, че също има къде да си, нали?
Видя леко разочарованото й изражение, върна се, целуна я по челото и прошепна:
-Спокойно, това не значи, че няма да те потърся повече. Но няма да е днес. Работата ми е извън провинцията. До утре вечер най-късно ще съм се върнал.

- Мммм, добре, така да бъде. Ела когато можеш.
Не знам, защо не исках да си тръгва, но нямаше да съм някоя малка хленчеща женичка. Надигнах и докоснах леко устните му с мойте и го гледах как излезе. Седнах на леглото, стоях така не повече от 5 монути и станах. Намерих едно елече и го облякох и излязох. Нямаше да седя и да бездействам и да го чакам, като някоя отчаяна жена. Бях изпълнена с енергия, запътих се да видя какво ще ме научи Саша днеска.

Запалих цигара и тръгнах по коридорите. Стаята на Анита беше седма, нали? Да, така беше. Не след дълго стигнах до нея. Не бяхме далеч една от друга. Дърпах от фаса си и се чудех какво да й кажа, как да я предупредя. Исках да я предпазя от всичко това, макар че не знам защо точно. Предполагам, че ми беше симпатична. Всъщност тя е единственият човек тук, в чието присъствие се чувствам комфортно. Ето, че стигнах. Вратата беше отворена, а от стаята излизаше един червенокос мъж. Тръгна към мен. Когато се изравнихме погледите ни се засякоха. Времето сякаш спря и всичко се случваше на забавен каданс. Изпитах странно чувство на тревога. Подмина ме, но продължихме да се гледаме още няколко секунди. Пронизваше ме изпитателно с очи. Обърнах се и видях Анита. Тъкмо излизаше. Изглеждаше щастлива.
-Здравей. Имаш ли свободно време да си поговорим малко?

- Хей, здравей. Разбира се, че имам време за теб.
Не знам, но май изглеждаше притеснена.
- Надявам се няма да ме убиеш.
Леко ме погледна стрестнато и аз я гушнах през раменете.
- Сорка, просто исках да го направя, сега вътре в стаята ли искаш да влезем или друго си си наумила?

-Ти избирай. Път на по-възрастните както се казва, хаха.
Май беше по-голяма от мен. Поне така преценявам по татуировката й. За сега няма да й казвам нищо конкретно. Не мога просто да й изцепа -"мацко ще умреш в скоро време". Ще гледам да подготвя почвата първо. придадох си по-спокоен вид и зачаках да видим какво ще избере.

- Влизай тогава, пък за възраста.. май си правя... по мойте изчисления от преди нялколко дни трябва да съм на 350.... представяш ли си? Хахах.
Влязохме и ме досмеша.
- Малко е разхвърляно, но няма да се притесняаш. Избери си каде да седнеш.
Изчаках я да се настани, добре, че изядох всички кифлички, че не ми се даваха обяснения..

Влезох. Беше си налепила разни плакати по стените. Сладурско! Това пък какво е? Чаршаф на черепи! Хаха, още по-сладурско! Че си беше разхвърляно, разхвърляно беше и май се досещах защо. Че то как да не се досетиш, с онзи излизащ от стаята й и тази огромна усмивка на лицето й.
-Интересен интериор си вмъкнала.
Седнах на стола до масата.
-350?! Ще е чудо ако доживея и до 200.
Засмях се. Обичах да иронизирам собствената си смърт.
-Е, как си ти? Почна ли да свикваш с обстановката вече?

- Миличка не говори така и не предизвиквай съдбата. Аз съм добре, какво говоря, даже много добре... спах почти цяла сутрин, а аз принципно не спя много. И е много рядко да спя... Иначе свиквам, тази Саша е много интересен образ, така да се каже. Ми ти? Какво те мъчи? недей увърта, разбирам го по лицето ти, колкото и да се опитваш да го скриеш.
Седнах на леглото и я загледах. Найстина нещо я мъчеше...

Усмихнах й се. Мило наистина, но аз вече знаех съдбата си.
-Ахааа, възможно ли е причината за сънят ти да е симпатягата, който си тръгна от тук преди малко? На мен нищо ми няма. Е, добре де малко проблеми с един мъж...по скоро с двама ако броим и магът му, ама ще се оправя. Стига да не е толкова настоятелен.
Трябваше да измисля нещо, което да доближи причината за тревога.

- Хахахха, наистина Чад е виновен... Какво да се прави.. мъже... не можеш с тях, и без тях, пак лошо.. хахаха.. Та така.. Ако искаш запали, няма да има проблем, миришрш на цигари, пък и рядко зтварям прозореца..
Усмихнах и се. Кк да изтръгна истината? Тя лъжеше, не мъжът или двама ли са... не те я притесняваха...
- Ако искаш можеш да споделиш мъката си от мъжете, ще те изслушам.

Запалих и жадно дръпнах. Изкарах голямо кръгче от дим.
-Какво да ти кажа. Той твърди, че е луд по мен. Дава си живота за мен и ако искам мога да го убия, а когато изпълних желанието му....мм до някъде...се разсърди, хаха. Не можеш да ги разбереш.
Млъкнах, за да си опъна отново.
-Чад, а? Изглежда симпатичен. Какво знаеш за него? Как се държи с теб?
Трябваше да посъбера малко информация за този човек. Нещо не е в ред с него.

- Така си е .. Не можеш да ги разбереш.. За чад, какво да ти кажа? Забавен е и много страстен, хаха, не го познавам добре впрочем.... Даже мога да кажа, че въобще не го позначам, твърди, че е учител тука и сега отиде не знам и аз къде.. Дразни ме и после е добричак... Но за последните 150 години не се бе намерил някой който да ме заинтересува, а Чад го направи за два дена... Ох много се разприказвах, а знам че ти искаш да говориш.
Свих десния си крак под левия и се настаних по-удобно. Говорех прекалено, но нямах какво да крия.. а тя криеше нещо и започвах да се притеснявам..

Учител значи. Ще я разуча аз тази история. Даже знам как точно. Май е време да се разтършувам.
-Амиии не се притеснявай, споделяй. Не помня кога за последно съм споделяла каквото и да е с някой. Даже и с Вал почти не сме говорили. Малко като при теб, само дето той е наивен глупак. Мисли си, че всичко се постига с добри намерения. Горкият...
Хвърлих фаса през прозореца и запалих нова цигара. Днес май щеше да си отиде една кутийка. Не че ми беше неприятно да си говорим за нормални неща, даже напротив, харесваше ми, но трябваше вече да й кажа нещо за видението. Да я предпазя по някакъв начин, но как, какво. Не намирах подходящите думи. Вал беше лесен за лъжене - вярваше на всичко което чуе. Тя е умна, живяла е достатъчно и не пасе трева.
-Анита харесваш ли гори?
Харесваш ли гори? Това ли успя да измислиш бе, идиотко? Как си го изцепих само. Сега как да го направя да звучи логично? Няма, трябва да лъжа и мажа. Пуснах в действие най-искреният ми поглед, дано се хване.
-Така де, защото зад имението нали има гора. Вчера реших да я пообиколя и да ти кажа хич не е хубава. Даже е доста страшна. Да! Има някакви шумове все и разни създания. Доста се уплаших. Съветвам те да не ходиш там или поне не сама.
Провалих ли се? Май се провалих. Не ми беше най-убедителната игра.

- Хъммм. Аз съм градско чедо.. Не харесвам да ходя по диви места.. Прекалено много време съм седяла по тях и за сега съм доволна от градината.. ако ме пратят на мисия или подобно няма как да не отида, но ще го запомня. Благодаря ти за съвета.
Май друго искаше да каже, но щях да и повярвам да не ходя там.. може наистина да има опастност..
- Нещо друго искаш ли да си говорим? На мен ми се допи нещо.. Знаеш ли каде може тука да пийнем и да си до поприказваме?

Уфффф, хвана се, поне до някъде. За сега се успокоих. Номера със "толкова се уплаших" винаги върши работа. Днес след тренировките ще отида да я видя наистина тази гора. Като каза за пиене и на мен ми се отвори апетита.
-Има игрална зала. Там има и бар, може да отидем, без това е рано още.
Станах и се запътихме към залата.

/Пиши ти направо как влизаме там/

Влязох и прибрах бутилката в гардероба. Колко интересен ден. Усмихнах се на себе си. Взех ножовете и смених елека с другия пригоден за тях. Излязох и я видях да тропа на една то вратите, засмях се и се запътих към подземията.

Влязох и се отправих веднага в банята. Изкъпах се и излязох по хавлия. Отидох до гардероба и го отворих. Зачудих се какво да си облека. Намерих една ленена бяла рокля, цялата обсипана с черепи и кости. Извадих я и я сложих на леглото. Извадих едно бюстие и боксерки. Облякох ги и седнах на стола. Взех ножовете и започнах внимателно и методично да ги заострям с точилото, което имах. След 30 минути станах и облякох роклята. Обух си обувките, който пасваха идеално на роклята, бяха в същата шарка. Излязох. Бе нощ, но за хора като мен, който не спят. Нямаше особено значение.

Влязох и затворих вратата. Подпрях се на нея и се плъзнах на земята да седна. Богове, защо пак? Един и същ въпрос навсякъде, самотна, аз? Очите ми се насълзиха и сълзите потекоха по лицето ми. Не! Изтрих ядно лицето си и станах. Влязох в банята и с дрехите влезнах под душа. Съблякох се и оставих водата да отмие напрежението. Излязох и се увих е една хавлия. Взех дрехите и отидох до прозореца. Дръпнах завесите и ги изхвърлих на вънка. Не исках да я виждам тази рокля повече. Легнах на леглото и заспах моментално, явно съм била прекалено уморена.

Дойдох до тук и си наврях носа във вратата. Беше тихо, но усещах аромата й на рози. Повдигнах малко шапката, така че да се вижда лицето ми и почуках. Ако спи ще се събуди. Зачаках да ми отвори.

В просъница чух да се чука на вратата. Събудих се и седнах на леглото. Станах и отидох да видя кой е, отворих вратата и видях Ния.
- Ъъъ, здравей, ще влезеш нали? - Усмихнах и се, малко на сила, но какво да се прави. - Хайде.
Тя влезе и седна на стола. Затворих вратата и пак седнах на леглото. Придърпах се малко по към стената и се облегнах на нея.
- Как е? Какво те води насам? Май нещо е станало...?
Лицето и издаваше, че е плакала, опитала се е да го прикрие, но за човек който е силен по природа, емоциите и се четяха лесно.

-Любовни драми - усмихнах се на сила. - Съжалявам, че те събудих, още е рано и реших да видя как си. Какво става и ти май не си много в кондиция?
И на нея й имаше нещо, и определено не бе от това, че е сънена. На лицето й се четеше някаква умора, но не беше от тренировки.