СТАЯ 7

- Не, добре ме събуди. Не трябваше да заспивам, два дена подред, не е хубаво. - Подпрях ръка на коляното си, а главата на ръката. - Някой хора ми припомниха неща, който се опитвам да забравя, но няма значение.. Какво е станало с твоята "любов"? Да не сте се скарали? Искаш ли ликьор? Нали си отмъкнах една бутилка.
Станах и извадих бутилката.
- Но ще трябва да пием от нея, нямам чаши.
Седнах пак на леглото. Отворих я и отпих голяма глътка и и подадох шишето с въпросителна физиономия.

Взех бутилката и отпих една голяма глътка. Имаше период, в който оталявах мъката си с чашката. Почти всяка вечер се напивах в някоя кръчма, но привличах голямо внимание и след това всички посетители трябваше да се простят с живота си. Сега мога да се владея, държа много на алкохол и от време на време си позволявам своеволия.
-Скарали е леко казано. Направо се изпотрепахме - казах със смях, като й посочих цепнатата ми устна, която беше почнала да заздравява. - По-лошото или може би по-доброто и аз не знам вече, е че ми се обясниха в любов. За близо 140 години това ми се случва за втори път. Да ти кажа сега даже е по-плашещо от предишния път. Но поне едно хубаво нещо излезе от цялата ситуация - набих Вал - пак се засмях - и той реши, че ще стане наййййй-силният човек на света, хаха...

- Хаха, аз не помня кога последно ми се обясниха, не чакай, мммм, никога. Точно така. - Усмихнах и се и взех пак бутилката, отпих няколко глътки. - Дано си го подредила по-добре. Радвай се, че поне двама те обичат.
Замислих се за момент.
- Такааа.. сега какво ще правим? Някакви предложения?

-Хаха, е единият е мъртъв от доста време, но ще видим какво ще се получи.
И аз се замислих какво да правим. Кипях от енергия и бях готова на всичко, стига да не е свързано с пиене.
-Миналият път се налагах, мисля че сега е твой ред.
Усмихнах й се:
-Нещо специално искаш ли да правиш? Да ти помогна с нещо или някакви идеи за деня?

- Хах, поне не си живяла сама прекалено много. Така.
Станах и се приближих до гардероба.
- Ще ми помогнеш ли да се облека? И после да излезем малко?
Извадих един корсаж който имаше прекалено много връзки на гърбът и определено се нуждаех от помощ да го облека и една пола която една скриваше дупето ми. Всичко това бе черно, без нищо по тях.
- Е как мислиш?

-Аммм - повдигнах рамене - Харесват ми!
Така си беше, харесвах корсети. Полата бе малко по-късичка от тези които аз имах, но няма нищо. По принцип не бях по полите и роклите. Ходих си развлачено и се чувствах добре в късите си панталони и шапката. Станах, хванах връзките на корсета, който вече беше облекла и почнах да ги връзвам. Докато правех това гледах драконът и забелязах, че зениците му леко светят, сякаш ме гледат. Пред очите ми се появи само за секунда един истински бял дракон със сребърни люспи и изчезна. Зави ми се съвсем леко свят, но разтърсих глава и се оправих. Довърших връзката и я погледнах като се усмихнах:
-Сладурско! Е къде ти се ходи, моме?

Придърпах едни от обувките и седнах да ги обуя. Бяха по високи, почти до коленете.
- Хъмм, къде тука може да се изпросетее по ефективно според теб?
Започнах да връзвам връзките на обувките и като свърших, станах.
- Само секунда да се сплета.
Дръпнах косата си на лявото ми рамо и я сплетох. Вързах я отдолу и вече бях готова.
- Готова съм, на къде сега?
Принципно нямах претенции къде да ходим, където кажеше все ставаше.

-Към игралната зала!
Казах и тръгнахме. Да видим какво ще правим там. Поне там има всичко и простеенето винаги е приоритет номер едно.

Той стигна до вратата и натисна дръжката. Беше заключено, но това не бе проблем. Врътна пръстите си по особен начин, които леко заблестяха и ключалката се отключи. Открехна вратата и влезе в празната стая. На масата имаше оставена бутилка орехов ликьор, а прозорецът бе отворен. Той извади това, което искаше и се загледа за известно време в алените цветчета. Постави червената роза, която тъкмо е почнала да разцъфва на оправеното легло и излезе.

Влязох си в стаята и се запътих директно към леглото. Исках да помедитирам преди да се оправя. Щом стигнах до него се ококорих, има роза на него. Засмях се, имаше само един човек, който да я остави. Усмихнах се и я вдигнах, помирисах я и се успокоих от всичко до сега. Колко малко ми трябва, нали? Седнах на леглото и събух обувките. Легнах и поставих розата до глевата ми. Затворих очи и се отпуснах, след няколко минути вече бях в дълбока медитация. Оправох си нервите, така да се каже. СЛед близо 2-3 часа се изправих и се заех с нещата, който бях намислила. Преместих розата на масата и отпих пак от бутилката. Вкусът бе все така хубав, нищо, че бях забравила да я затворя и прибера. Сега точно това направих. После дъблякох се и влязох в банята да се изкъпя. Излязох от там по хавлия и извах последния останал пакет в куфарите. Седнах на леглото по турски и го отворих. Извадих всички прнадледностти за растите, който щях да си направя. Внимателно започнах да си разресвам косата, това отне близо 1 час, да му се не види. Продължих, като отделях малки кичури и ги разделях на две и ги овивах един в друг и добавях специалното лепило, задържах ги всяко едно по около 10-15 минути за да съм сигурна, че няма да се разпаднат. Това ми отне около 6-7 часа и накрая бях скапана. Истана само бритонът ми и два кичура малко по-дълги около него, не направени. Отидох до огледалото и останах доволна от резултата, който видях. Усмихнах се и се запътих към гардероба. Отворих го и се зачудих какво да облека. Накрая се спрях на един бял потник без щампи и едни бели дънки срязани в коленете, облякох се и извадих едни бели обувки за да е всичко в тон. Вече бях готова и седнах на леглото, пак се отпуснах в медитация за десетина минути да се оттърся от уморрата от правенето на косата ми и бях вече свежа. Станах и хванах два от по долните кичури от двете страни на вратът ми и ги завързах назад да придържат косата ми. Бе станала малко по-тежка, но не за първи път се правех така и бях свикнала. Пооправих малко и излязох, май беше време за тренировки.

Влязох в стаята си и намерих една кана с кръв на масата. Е, гаврата с някой нямаше да стане... Отидох и взех каната и я изпих на един дъх. Малко покапа по брадичката ми и ми хареса. Въздъхнах доволна и оставих каната на масата. Влязох в банята да се изкъпя и като излязох се зачудих какво да правя. Ния май я няма никъде, че нея срещнах по коридорите. Сложих си банския и облякох едни къси гащи и потник и двете бели. Мислех първо да мина през фитнеса и после да поплувам.

Някъде по средата на пътя до залата за обучение се сетих, че исках да покажа на учителя ми ножовете ми. Намерих едно елече подходящо да сложа на гърбът ножовете. Облякох го затъкнах ги и злязох пак.