КАТЕДРАЛАТА

Това е най-обширната зала в учебният център. Тя е разделена на две части- в краят e разположен малък параклис за молитви и изповеди. Останалата част е празна, подготвена за приемното изпитание на новодошлите. Единствените предмети са маса със стол и всевъзможни оръжия по стената. Това съчетание на духовно и материално е странно, но точно затова е създадена Катедралата- за да изпита достойнството на всеки, както пред учителите, така и пред бога.

Когато преминах не без усилия, се оказа една закътана долина, в която имаше голямо имение с нещо подобно на бойна кула на входа.
Когато пристъпих входа на сданието, търсещ убежище, разбрах, че това всъщност беше катедрала използвана някога от хората да се кланят на боговете им, дали още го правеха...
След обстоен оглед с окото на опитен снайперист се провикнах:
- Ехо има ли някой тук?

-Какво си се развикал, все едно си у дома си?-чу женски, злобен глас, идващ откъм вратата.
Мъжът се обърна и видя пред себе си ниска чернокоса жена със студен поглед и един висок мъж с лилава коса и стройно тяло. Тези двамата бяха най-колоритните персонажи, които бе виждал някога. Красавицата го пронизваше с очите си:
-Кой....какво си ти и защо си тук?-продължи тя. - Е? Слушам!

- Сър, Милейди... Ъъъъъ... Какво съм - незнам, човек или сянка... незнам. Казвам се капитан Нероу, номер 45181967, 148ма сухопътна дивизия за специални операции изпратена на черната планета ИСР за да установи контакт с местното население. За съжаление нямахме голям успех и се завръщам само аз. Ако корабният дневник е правилен на Земята са изминали близо 1000 години от тръгването ми, причината е в пътуването със светлинна скорост. Бях насочен насам от едно почти разлагащо се същество на 3-4 дни път от тук пеша, в една местност покрита от месоядна жълто-зеленикава трева. Съществото каза, че тук мога да намеря отговори които търся - а именно какво съм - човек или сянка, и мога ли да си върна човешлкия облик или всичко в загубено вече... Смирено моля за вашата помощ в начинанието ми, аз съм снайперист 7ми ранг, най-големият когато заминах, не пропускам цел на 3 километра, но може би сте забелязали по оборудването ми, ако мога да съм ви полезен с уменията си - съм на ваше разположение. Мисля, че се раздрънках прекалено много...
Застинах в очакване на техния отговор.

Докато мъжът го слушаше внимателно, жената всеки момент щеше да изгуби търпение. Сви вежди ядосано и след като "сянката" свърши бе неен ред:
-Какво? Ти бъзикаш ли се с нас? 1000 години.
Тя тръгна към него със заплашителна бързина и свити юмруци. Грабна снайпера от рамото му и го загледа. След известно оглеждане очите й се разшириха очудено. Тя го погледна, после и спътникът си:
-По дяволите! Не лъже! Това тук е стар модел. Не се произвеждат от няколко века.
Върна му оръжието и почна да обикаля около него като хишник.
- 7-ми ранг, а? Добре човеко-сянка, ще те приемем в нашето общество ако успееш да ме уцелиш.
С тези думи тя го изтласка няколко крачки напред. Когато Нероу се обърня, тя не беше там. В следващият миг усети дъхът й по врата си.
-Хайде, капитане, покажи ни какво можеш.
Жената почна да бяга из залата с такава скорост, че войникът едвам можеше да я проследи с поглед. Време бе да покаже качествата си.

/Опиши опита си да я застреляш, но остави резултата на мен/

Ха сега де, да я уцеля каза, та тя не знае ли, че с тази пушка, това разстояние е смъртоносно... Най-малкото някои крайник ще хвръкне... Но щом, желае, а и аз трябва да разбера...
По-дяволите... от много време не съм стрелял... кажи речи няколко века - както самата тя каза...
Свалих пушката, и я прегледах, позабърсах прахта от цевта, която се бе натрупала докато идвах насам, заредих един патрон и се приготвих.
Показатели: Вятър 0 - в закрито помещение сме; Мишена - среден размер; Осветеност - слаба; Траектория на мишената - непостоянна; Скорост на мишената - висока;
Изведнъж усетих и нещо друго, можех да виждам ясно мишената въпреки скоростта с която се дишеже, явно това бе придобивка от сенчестата ми страна. Сенките на планетата ИСР бяха изключително бързи, но движенията им изключително точни. Следователно те виждаха всичко ясно, от там трябва и аз да съм придобил това свойство - дано и рефлекса ми се окаже толкова бърз колкото зрението.
Изчаквах удобен момент, момент в който движението на мишената ще е сравнително прдвидимо, основно правило в снайперизма е да чакаш - имаш един единствен изстрел и не трябва да го пропиляваш.
По всичко изглеждаше, че жената няма да се умори скоро, но аз чаках момента в който... Точно тогава тя зави по една дълга права между един парапет отделящ стената с оръжията и голямата непокрита площ. Дали нарочно ми даваше възможност не знаех а и нямах време да мисля. Насочих пушката в края на правата и зачаках, в момента в който тя се придвижи на подходящото растояние натиснах спусъка - отекна изстрел...
Миг по късно оглушителен трясък прониза ушите ми и ми причини болка - по-дяволите, акустиката в тези помещения беше убийствена.

Куршумът полетя...Жената се спря и се приближи до Нероу. На рамото й имаше едвам забележима реска, от която даже не течеше кръв. Тя не изпитваше болка, да не говорим, че изобщо не беше изморена.
-Имаш много да учиш войниче. Приет си. Аз съм Милена, а това е Гридор. - посочи мъжът в другия край на залата, който на негов ред вдигна плавно ръка за поздрав.
-Отивай се настанявай в имението, а утре ела в атлетиум. Потърси Майкъл Старкс, той ще те научи на точна стрелба.
С това Милена се отправи към любимият си, който се наслаждаваше на хищните й движения. След секунди залата бе празна.

/Нероу пиши в Личните покои как се настаняваш/

По пътя на логиката Катедралата трябваше да е голяма зала. Намерих я лесно. Наистина внушителна. И празна. Все пак се чувствах наблюдаван и усещането беше ненатрапливо – по скоро дискретно. Застанах в средата на залата и зачаках - реших да не викам в такова място.

- Добър ден. Дочух, че търсите обучение и сте специалист с меч. Казвам се Гридор, това е Милена. Ние сме... да кажем управителите на Имението. Попаднали сте на правилното място, оства да разберем дали сте правилният човек.
Мъжът който каза това изглеждаше меко казано странно, да не говорим за миньончето до него. Сякаш току що бяха прилючили някаква колосална битка, но дишането им беше твърде равномерно, само външният вид даваше бегли отблясъци от това което е ставало преди малко.
- За да установим дали сте подходящ, ще ви подложим на изпитание т.е. аз ще ви подложа на изпитание.
Първото което искам да направите е да изрежете моя образ от едната и образа на Милена от другата страна на тази ябълка, като използвате този дълъг меч с едната ръка. Времето ви е 3 минути, а и трябва да го сторите посредством огледало. Ние стоим тук, пред вас, вие гледате ябълката в огледалото и действате. Ако се справите подобаващо, ще преминем нататък. Времето започва да тече, от момента на първата резка.

/ Опиши хода си и остави решението на мен. /

Да изрежа образите им? На ябълка? С меч? Огледало? Добро предизвикателство. Аз съм самоук художник, /и в реалния живот/ но да рисувам с дълъг меч върху ябълка… По принцип рисуването и боравенето с меч имаха много общо. Чувал съм че можеш да съдиш за умението на самурая по това как рисува йероглифи. Е аз бях добър и в двете, поне според предишния ми учител.

Взех меча. Концентрирах се и погледнах в огледалото. Те двамата застанаха неподвижно, сложиха на лицата си хитри усмивки тип Мона Лиза и се спогледаха, но после станаха съвсем безизразни.

Настъпи тишина. Реших да не се впускам в детайли а да очертая основните черти доколкото е възможно – скули, очи, нос, уста, коса. Не бих се справил достатъчно добре с молив на лист, камо ли по начина, по който ме накараха да го направя – и двамата бяха изключително трудни за рисуване. Трите минути минаваха като часове. Не бях доволен от себе си имайки предвид самокритичността ми. Годините концентрация и медитация все пак поеха контрола. Усещах ръката си и меча като нейно продължение. Линиите станаха по-точни. Сега вече бях по-доволен от резултата, но притеснението дали ще го одобрят не се изпари нито за миг. Може би ако имах повече време… Времето изтече. Отдръпнах се в очакване на мнението им.

- Така така, Милена - приличаш ми на разрязана ябълка - хахаха се изтръгна от гърдите ми. Дотук с шегите, нека ти покажа как се прави.
Извадих втора ябълка от джоба си и застанах срещу огледалото с меч в ръка. Накарах самурая да застане до Милена и започнах. За по-малок от минута ябълката се въртеше с бясна скорост задвижвана само от меча, когато спрях та се търкули в краката на самурая. След като замръзна на мястото си всички виждахме идеално изваяните черти на малката сладка милена в прегръдките на зверски ухиления самурай.
Погледа на Милена не беше никак приятен за срещщане.
- Ето така се борави с дълъг меч! Мисля, че е редно да изядеш ябълката преди Милена да изяде нас. За новак се справи сравнително добре. Имали сме къде къде по-лоши случаи. Време е да преминем към второ и финално изпитание. Имаш 3 опита от по 30 секунди. Целта ти е да свалиш меча от ръцете ми. Ти ще използваш дълък меч за две ръце, а аз късият. - в този момент Гридор извади един малък меч с изящно тъмно острие.
Когато си готов можеш да започнеш, Милена ще засича по 30 секунди всеки път. На нейното СТОП! спираш. След всеки опит аз ще оценя уменията ти и ще те насочвам.
Когато си готов...
Гридор застана в защитна позиция с насочено напред острие, очакваше първата атака на самурая.
/ Опиши първия си опит, изполвай уменията които си научил от преди, опиши атаката си, защитата ми остави на мен, оценакта е моя /

Когато подцениш противника, наполовина си загубил битката. Ясно осъзнавах че Гридор ме взима за мезе. По движенията му разбирах че е по-опитен отколкото изглежда. Аз нямаше да го подценя, очаквах той да подцени мен.

Направих началното движение Небе – Земя от Кендо-то. Нещо като зловещ поздрав пред битка. Въртяхме се в кръг няколко секунди. След това аз нападнах светкавично – директна атака. Той блокира удара ми, както очаквах. Използвах момента когато остриетата се срещнаха и направих усукващо движение. Целта ми беше да докосна ръката му с острието на меча си, което щеше да го накара да го изпусне.

- СТОП! - прозуча от устата на Милена.
Първият рунд приключи. Мечът на самурая лежеше на земята а на ръката му имаше тънка червена ивица - само драскотина. Усукващото движение с което се опита да ме накра да изпусна меча си се оказа погрешен ход за него. Моят меч е прекалено къс за осукване, в момента в който завъртя ръката си, острието ми се насочи напред и удари с известна доза сила предпазителя на дръжката му. От вибрациите на удара острието падна от ръката му, а аз с преценен удар оставих малък знак за спомен.
- Бъди по-изобретателен страннико. Тези движения се учат още от децата на самураите докато си играят с пръчки. Оценка 2 от 10. Трябва ти по-голям усет. Давам ти 5 минути почивка. Успокой ума си, не мисли за самата атака, а за твоите движения. Концентрирай се. Очаквам втората ти атака.

/ Опиши втората си атака (забележка: не описвай моите движения )/

Ахх. Все пак той не ме подцени. Въпреки, че беше млад, умението му бе несравнимо. Трябваше ми доста по-хитър ход за да успея. Изчистих съзнанието си. Ефикасността е по-добра от красивите движения. Реших да използвам предимството на дългия си меч. Изпълних лъжливо движение, после направих промушващ удар, който нямаше за цел да го нарани, а просто да избие меча от ръката му по подобен начин на това, което той ми приложи. След като го достигнех аз просто щях да го перна силно по ръката. Моят меч щеше да стигне преди неговия. Не се замислих този път, идеята дойде инстинктивно.

- Бърза реакция, този път не ти бяха нужни 30 секунди. Движението беше добро, но ти липсва точност. Следващият път когато прилагаш подобно движение се цели в китката а не в меча, така ще имаш по-голяма успеваемост. Вземи си въздух, изчисти съзнанието си и остави инстинкта на животно да те води. Освободи дракона в себе си и дай максимума на наученото. Аз оставам в същата позиция. За последният ти опит не слагам правила или ограничения. Действай както желаеш - целата е ясна - моят меч на земята. Дерзай...

/ опиши подробно последия си опит /

Така. Добре.
Първото нещо, което ми дойде наум беше масирана атака от яростни удари, но не безразсъдна, а подплатена с умението ми да нанасям прецизни поражения. Не знам колко добър очакваше да бъда, но определено трябваше да вдигна летвата за последния опит. Уменията които имам ми помогнаха в пътешествието с последния керван на път за Чехия, когато група от около 30 главорези се опитаха да ни избият и плячкосат караваните. Накълцах поне 16 от тях. Останалото беше за другите от охраната. Като си спомних битката, адреналина ми се вдигна.

Вдигнах меча и направих превъртане, последвано от още две. Когато добих голяма инерция и се придвижих опасно близо, направих Мрежа на Смъртта – движение с меча което наподобява хикс или осморка. Основните удари в това движение са два – един отляво и един отдясно. При успешен блок първият удар отхвърля оръжието на противника назад и нагоре, а втория удар от другата страна става почти невъзможен за блокиране. Нямах намерение да съсичам Гридор (не че щях да успея – умея да преценявам силите си), а щях да насоча силата на втория удар към китката му, както ме посъветва той.

- Дам, последния ти опит заслужи моеъто внимание. Добре измислена стратегия но ти трябва малко повечко опит. Когато нападаш с инерция е много важно да прецениеш силата си - нито повече, нито по-малко! В случая жаждата ти за успех те изстреля малко по-силно отколкото трябваше, едно бързо завъртане око собствената си ос и... както сам видя ти струваше падане на земята. Много добре знаеш какво означава това в една реална битка. Определено има хляб в тебе. До момента в който аз ще започна да те обучавам, запомни едно - отпусни въображението си без да се притесняваш. Спри да се наблюдаваш и дай всичко от себе си, когато Колин Локърприключи с тебе, нивото ти ще е много над текущото, тогава ако преценя ще те обучавам аз.
Заповядай в личните покои да се знастаниш. Използвай оставащото време от деня за почивка и избистряне на ума. Ще откриеш Колин в подземието. Там ще те учи как да разпределяш силата си.

/ Избери си стая в личните покои и когато си готов заповядай в подземието /

Влезнах в просторната зала и моментално усетих нечия аура. Толкова е силна, че може да припадна без проблем. Притежателят й явно е нещо изключително силно и ме наблюдава. Не мога да преценя точно от къде, но го усещам близо. Интересно, вместо да я прикрие, той видимо я излъчва, сякаш иска да разбера, че е тук. Погледнах към параклиса. Побиха ме тръпки. Кога за последно съм се молела? Даже не мога да си спомня. Докато чаках тайнственият наблюдател да се покаже, отидох до стената и започнах да разглеждам оръжията. Красота!

- Добър ден, аз съм Гридор. Очаквахме посетител, но не мисля, че сте точно Вие. С какво можем да Ви помогнем.
Разглеждах новодошлата с нескрит интерес. Правилни черти на лицето, изправена стойка, сравнително слабо телосложение. Синята коса даваше интересен примес в цялата впечатляваща картинка. Стойката на момичето изглеждаше позната - като човек, който се готви да нападне всеки момент. Но като, че ли нямаше да напада, защото разглеждаше лицето ми съвсем безкористно. Силното излъчване което носеше ме накара да се замисля. Има нещо много познато в това на пръв поглед нежно създание. По очите и се чете че е видяла много кръв през живота си. За добро или лошо бе стигналa тук, Никой не идва случайно тук. Трябва да разбера колкото се може повече.
- Какъв вятър ви довe в този закътан край на цветущата провинция. С какво можем да ви бъдем от полза - повторих аз въпроса си.

Мъжът пред мен беше доста интересен на външен вид. С тази сивкаво- лилава коса и високо телосложение, човек няма как да не го забележи. Погледът му се прокарваше по цялото ми тяло. Дали всички изучава толкова подробно. Направих няколко крачки, за да мога да го наблюдавам по-добре и заговорих:
-Името ми е Ния Мариовска...
Последва няколко секундна пауза.
- ... Тук съм по съвет на Николас Заргин.
Отначало мислех да излъжа, да се направя на някоя "wanna be" , но си дадох сметка, че искам да видя реакцията му при споменаването на Ник. И тя не закъсня. Едвам забележимо зениците му се разшириха при чуването на името.
-Трябва да го помните. Работел е за вас преди години.
Продължавах да наблюдавам мъжа.
-Той ми казваше, че ако искам да стана силна това е подходящото място и ето ме тук.
Е вече излъгах. Ник не можеше да понася никой от имението. Така и не ми каза защо. Време беше да влезна в роля. В крайна сметка няма просто да почна да го разпитвам за живота му тук и случайно дали знаят кой го е убил. Ако исках да разгадая истината, щеше да стане малко по малко.

- Николас Заргин, казваш. Сигурна ли си, че те праща за да се обучиш. Той самият е добър майстор, как е той между другото, не сме се виждали от много време. - цялата тази история не ми харесва, нещо в това момиче ме притеснява, притежава прекалено силно излъчване за да е тук само да се учи. Има още нещо покрито под аурата й, но какво е то...
Продължавах да гледам Ния с интерес. За доверен човек на Николас... не трябва да е човек. Та той се опълчи на нас и застана на тъмната страна, какво остава на нормален човек да повери къде е имението. Явно имам работа с вампир или върколак. Той беше близък и с двата рода пакостници. Мълчанието на девойката ме накара да заговоря пръв, явно подбираше думите в ума си.
- След като добър учител като Николас те е пратил тук, с какво можем да сме ти от полза. Какво не си научила от него - а ние можем да ти помогнем? За да влезеш в имението и да се обучаваш. ще трябва да преминеш тест за уменията си. - Въпреки, че имаше нещо мистериозно в това момиче, тя събуждаше странно любопитство в мен. Сякаш се запознавах с Милена отново... Млада, красива, дива....

Прекалено дълго се замислих как да подбера думите си. За да успея ще трябва да лъжа, но само наполовина, с други думи да запазя част от истината. Но що се отнася до това, какво е станало с Ник няма смисъл да премълчавам:
-Мъртъв е!- отсякох студено - Убиха го преди седем години. Издъхна в ръцете ми.
Въпреки, че изричах това толкова безразлично, вътрешно сърцето ми още се късаше при спомена. И как иначе, живях с този мъж и го обичах близо сто години.
-Затова съм тук. Не знам как съм оцеляла толкова време без него и за да не поемам повече рискове дойдох тук.
Глупости! Оцелявах си съвсем спокойно, но без това ще съм тук доста време, смятам да се възползвам и да извлека полза от престоя си. Човек винаги има какво да научи.
-Тест казвате? Добре, съгласна съм.
При тези думи отворих достатъчно уста, за да вижда зъбите ми и бавно и спокойно извадих четирите, които до сега бяха скрити.
-Както виждате, благодарение на Николас, съм вампир.
Е това вече го казах с лек неприязън. Не съм доволна от факта, че ми се отне правото на нормален, смъртен живот, но вече не ми пука, да става каквото ще.

- Интересно решение от негова страна, той предпочиташе върколаците за съюзници - с тях не се налагаше да се конкурира за кръвта... Тестът ще е много прост. Пред себе си имаш седем запалени свещи. С две движения на дясната си ръка и с едно на лявата ще трябва да изпишеш името си. Оръжията които можеш да ползваш са на стената - избери си. Аз ще остана неподвижен и ще оценя опита ти - покажи на какво те е научил Николас...
С този ход исках да разкрия способностите на момичето. Щом е била ученичка на един от висшия вампирски ешалон, значи трябва да може много - ако е имал време да я научи покрай забавленията с хубавото и тяло. По този начин ще се разкрие и целта на идването и тук...

/ опиши опита си - разсечи свещите така, че с трите удара да се получи Ния /

Интересно! Тестваше ме. Добре! Обърнах се и загледах оръжията на стената. Хубави са, но не. Съблякох шлифера и го пуснах на земята. При навеждането да взема саите си се откри татуировката на кръста ми- черно-бялото кълбо на ин ян, белият туш се разкапваше и излизаше от кръга, а черният цвят навлизаше в частта на белия. Под нея бе изписано "Regna terraе cantate Deo psallite Domino" Изкарах двете оръжия и застанах пред свещите. Ако разчитам само на ударите няма да я докарам далеч. Просто нямаше как да стане. В миг ме озари идея. Лукава усмивка се разля по лицето ми. Не съм спец, но разбирам това-онова от манипулация на сенки на неодушевени предмети. Затворих очи и се концентрирах. Спуснах се в съзнанието си и задействах черната си магия, която всеки вампир, а и не само вампир притежаваше. Започнах да се спускам надолу по течението на мисълта си, бях поела по правилния път, потъвах. Винаги ставаше така. Дишах дълбоко и бавно през носа си. Почти бях там, трябваше да потъна още малко. Вече я виждах черната бушуваща енергия. Зная, че мога да подчиня сянките на свещите. Протегнах ръка и почнах леко и бавно да си играя с тях. Те се движеха малко и описваха разни картини. Във всяка длан поставих по една сая и се приготвих. С първият замах паднаха първите две свещи, като едната беше разрязана по дължина, а другата с манипулацията на сянката й падна напречно и образуваха буквата "Н" . Забих лявата сая в земята. Време е за дясната ръка. По същият начин замахнах - третата свещ се разполови на две, едната част остана изправена, а втората чрез манипулацията се обърна в диагонал. Колкото до четвъртата тя просто падна непокътната и послужи за втората изправена чертичка на буквата "И". Оставаха три свещи и съответно най-трудната част. Отново замах - последната свещ падна изправена за основа на буквата, предпоследната разрязах на две, като едната част застана за ченгелчето. До тук лесно, но не съм толкова навътре в асасинските неща, че да успея да изкривя другата част и да я направя полукръг. И все пак това не ме отказа. При падането отпуснах още повече енергията и черната си магия и се съсредоточих. Ръката ми сякаш изкриви самата същност на сянката. Тя се сгърчи, сякаш я болеше. Всичко това от първият замах до сега ми отне няма и две минути. Въпросът бе дали ще падне в полукръг...

Интересно, момичето има заложби, не и липсва и въображение. Странно е да видиш вампир с татуировка, обикновено кожата им е прекалено здрава за да позволи игла да влезне, явно и е останала от преди това...
Движенията и бяха добре насочени, но имаше някакво тъмно лъчение от тях, явно използваше и тъмна магия... това не ми харесва, Николас се е постарал с това момиче...
- Добър ход Ния, но тази чернилка от ръцете ти, не ти ли пречи? Можеше да постъпиш и по друг начин... искаш ли да ми покажеш пак, без да ползваш чера магия? Подхода ти е правилен но... изпълнението... помисли над него...
Ако имаш нужда почини си. Действай по твое усмотрение.