КАТЕДРАЛАТА

-Всички това ме питат.Аз съм Валак един от оцелелите след последното нападение на демоните над Омония.Тук съм да търся сила ,да стана велик воин.Разбрах че тук са едни от най-добрите учители в света и дойдох да получа малко знания от тях.Надявам се да бъдат благосклонни и да ме обучат на всичко ,което знаят.
-Вал ,внимавай ,този изглежда доста опасен и усещам силата му!

- Влизай вътре да видим, колко си добър и дали заслужаваш да те учим.
Валак последва Гридор вътре в сградата.
- Ако те научим, ще ни служиш ли? И какво мислиш да правиш със силата която би могъл да придобиеш?
Гридор говореше спокойно, почти ледено. Той се приближи и заоглежда оръжията по стената. Взимаше едни и връщаше други. Беше замислен докато чакаше отговора на Валак.

-С тази сила ще се боря срещу злото и неправдата.Бих ви се издължил ,бих ви помогнал с нещо ,но да ви служа...Хммм ,не съм слуга ,просто може би ще съдействам.
Може би този отговор нямаше да се хареса на учителя ,но си имам принципи и държа на тях.Мал'Ганис ме гледаше с недоумение и просто седеше и мълчеше ,явно нещо го тревожеше ,но какво...

Гридор се обърна и Валак видя, че държеше един меч, който бе доста дълък и изгеждаше тежък, а той го държеше все едно е много лек.
- Отоговорът ти не ме задоволява особенно. Но да да видим, дали можеш да излезеш жив, и ще се разберем за отплатата която ще заплатиш.
Той се спусна към Валак, без капчица милост. Валак трябваше да се отбранява много прецизно за да може да оживее и да остане в имението.







/ Описваш защита и контратака, и ме оставяш аз да преценя дали е сполучлива. /

Докато се обърна и Гридор бягаше към мен.
-Искаш ли помощ - ме попита Мал'Ганис
-НЕ!Сам ще се оправя
Изпитващия някак си се разконцентрира, може би защото си говорех сам, но това не беше така, просто така си мислише той.
Забави се малко, но не спря атаката.Извадих меча си и вече бях готов.Успях да блокирам няколко негови атаки, но бяха доста силни и нещо рамото ми изпука.Започнах да се съмнявам в себе си и тогава се сетих какво ми беше казал осиновителя ми.
-"Никога не се съмнявай в себе си, иначе си мъртъв.Някой ден меча ми "Рагнарок" ще е твой, а той черпи сила от волята на притежателя си".
Бях се нахъсал, както изведнъж се защитавах, започнах аз да атакувам.След 3 опит да го нараня меча се запали.За миг си помислих, че аз го направих, но това беше просто заблуда ,мага се намеси.Засилих се за довършителен удър, но той отново го блокира.На това се и надявах - да го задържа да не може нито да мръдне ,нито да атакува и просто от огъня да се откаже

Гридор никак не се учуди от огъня. Изтласка Валак с един малко по-силен тласък на меча и той прелетя близо 10 метра преди да се спре в стената.
- Добър опит, но можеш още, според мен. А Демонът, който носиш има потенциал. Ставай и се отбранявай.
Гридор щракна с пръсти и мечът на Валак угасна, задушен от магията на Гридор. Той пак се спусна към него. Бе спокоен като буца лед. Очакваше повече от новака.





/ Хайде пак. /

-Казах ти да не се месиш ,сам ще се оправя.
-Помислих, че имаш нужда от мен - отвърна мага.
-Прекалено много мислиш.
-Поне един от нас трябва да мисли, не мислиш ли?!
-Млъкни!
Концентрирах се.Явно, че бях подценил опонента ми.Той предвижда всички мои действия, като по учебник.Все пак трябва да е по-силен от мен ,че да може да ме научи на нещо.Реших да поипровизирам.Изкарах самодоволната усмивка и се засилих към него.Забих си меча в земята и с ръце се изтласках и му забих ритник.Извадих меча от земята и чаках неговата ответна реакция.

- Схващаш за какво става на въпрос. - Каза Гридор и се изтръска от ритника.
Засили се без усилие към Валак и го отблъсна. Преценяваше добра атаките и отбраната. Видя потенциал в него. Отблъсна го по-грубо и счупи дясната му ръка. Валак не можеше вече да я използва. Той падна по гръб и не можеше да вдигне мечът си.
- Влизаш, мини през лечебницата и после се настани, учители ще са ти Евенстийл и Ред. От време на време ще проверявам напредъкът ти. Сега отивай в лечебницата.

Стигнах до добре познатата ми Катедрала.Тук се бях бил с Гридор, но този пък не чаках него, а Милена.Исках тя да ми е учител.Тя е силна, има хъс и не би ме жалила, даже би била по-строга към мен.Какво повече бих могъл да искам.Седнах на земята и я чаках докато се появи.

След време Милена се появи в катедралата. Двамата с Гридор винаги знаеха кога има някой тук. За нейно учудване това не бе поредният кандидат, а самият Валак Аум. Когато го видя дребната жена веднага се намръщи, отиде до него и го попита строго:
-И какво търсиш ти тук, ако смея да попитам? Едва ли си дошъл да се молиш.

Видях я, все така яростна и това ми харесва.Ако искам да я привлека за учител ще трябва да действам като нея.Извадих си меча и се засилих срещу нея.
-Искам да ме обучаваш, да стана твой ученик и да се гордееш с мен.Искам да ме унижаваш, да ме тъпчеш, но да стана най-добрия.
Замахнах меча към нея, не да я нараня, а да покажа, че съм сериозен.

Докато Вал се засилваше към нея, Милена просто вдигна едната си вежда. В момента, в който замахна тя с лекота и за няма и секунда се наведе, като избегна острието. В следващият момент се завъртя и изрита младока с такава сила в корема, че той излетя и се заби в стената, като откърти част от мазилката. Няколко ножа също паднаха върху главата му, но не го нараниха, защото бяха с калъф.
-И таз добра! - каза Милена докато се приближаваше към него - Да обучавам любовникът на Евгения. Това е прекалено! Не ми пука колко е сециална, нямам й доверие, за разлика от мъжа ми.
Милена стигна до Вал, хвана го за гърлото и го повдигна във въздуха. Това си беше плашещо имайки предвид разликата в телосложението между двамата.
-Щом нямам доверие на нея, защо трябва да имам на теб, при положение, че я чукаш редовно?
По-сурово лице момчето не беше виждал. Колкото и хубава да бе, страхът, който тази жена вселяваше в другите бе огромен. Очите й съзираха през всеки и сега съзираха през него. Въпреки всичко тя му даваше шанс сам да й отговори.

Ето че пак ядох пердах.Не им ли писна да ме бият постоянно.
-Доверието се гради с времето, ако не ми дадеш шанс няма как да разбереш.
Трябва да я убедя да стане мой учител.
-Дай ми шанс, направи тренировките за мен още по-трудни.Мъчи ме повече ако трябва, но искам да ми станеш учител.Ако искаш ме мрази, презирай ме, но бъди мой учител, аз ще ти променя мнението за себе си.
Бях искрен и се надявах това да ми помогне.

Захвата около гърлото му ставаше все по силен, а веждите на жената все по-намръщени.
-Силни думи за човек, който се опита да ми отреже главата. Кажи ми защо искаш аз да те обучавам? Мисля, че Евенстийл си разбира от работата повече от добре.

Става ми все по-трудно да дишам и говоря.Беше ядосана много.
-От теб мога да науча много повече.Той си разбира от работата, но смятам, че бих придобил повече сила от теб.Силна си и спонтанна, а и не ти пука от мнението на другите.А и така, както не ме харесваш, на тренировките би ме тормозила много повече и би ми давала по-трудни изпитания отколкото на другите, а аз и това искам.Да ме третираш по-зле от останалите.Надявам се да удовлетвориш желанието ми.
Всичко, което казах, го мислех от сърце.Нуждая се от нея, като учител.

Милена се втренчи в очите му и почна да съзира през тях. Момчето имаше чувството, че черни й зеници, които се сливаха с ириса го поглъщаха. Тя стисна зъби и почти изръмжа:
-Би трябвало да ти прекърша пилешкото вратле.
Тя стисна още повече. Вал почна да се задушава много, ноктите му драскаха ръката й. След минута Милена отпусна захвата и го пусна. Младока се строполи на земята като чувал с картофи и жадно си пое въздух. Хвана се за гърлото и забеляза, че по него са останали следи от леки изгаряния. Какво му беше направила? А на какво още бе способна? Нима наистина е толкова могъща. Да! Не случайно я наричаха "Малкият Дявол". Милена беше най-опасната жена живяла някога. Обучена е специално от създателят на тази общност - баща й Морган Абсолют, чийто портрет стоеше окачен на стълбището в коридорите. А съпругът на тази жена бе най-силният мъж след Абсолют. За да се достигне тяхното ниво не стигаха и 10 живота. Сега перкото идваше тук и заявяваше, че иска да стане най-добрият. Има много хляб да яде, за да придобие даже и 1/10 от техният опит и сила. Нужен бе труд, старание, търпение и ген. Ген, който той не притежаваше. Милена се зачуди дали другите неща ще са достатъчни.
Докато вървеше към меча му, тя си мислеше дали да не се съгласи. Малкият е куражлия, трябва да му се признае. Но все пак е влюбен в нея. Милена прочете това в очите му веднага. Влюбен е в нея повече отколкото трябва и това може да е проблем. Да обучава любимият на жената, за която се смята, че може да я достигне, даже и да я надмине след време? Дали е добра идея? Хах, наивната Мариовска даже не знае какъв е потенциалът й, но все някога ще разбере. И тогава може да се обърне срещу тях, ако не го е направила вече. Ако перкото стане силен ще им е по-лесно. От друга страна това, което Милена прочете в очите му бе искреност, доброта, решителност да се бори срещу неправдата.
Тя стигна до оръжието му и го вдигна. Прокара длан по острието и съвсем леко се поряза. После погледна към Валак като му подхвърли меча и той го хвана.
-Ако ще си ми ученик, това няма да ти трябва за известно време. Ще почнем от началото. Не си мисли, че даже и при най-доброто ми обучение ще ме достигнеш някога, или някой от учителите тук. Нахъсан си, това ми харесва. Това е единствената причина заради която приемам. Някакви последни главозамайващи думи преди да почнем?

Moга да кажа само едно:
-Благодаря ви, готов съм да започнем.
Наистина бях готов, успях да я убедя, а това никак не е малко.Какво ли щеше да ми измисли?Очаквах с нетърпение да разбера.

-Добре тогава. Седни в поза лотус и почвай да медитираш.
Милена забеляза очуденият му поглед. Приближи се и седна срещу него в конкретната поза, със скръстени крака:
-Не ме гледай така. Казах, почвай да медитираш! Искам да избистриш умът си и да достигнеш ниво на силна чувствителност. Айде!
Тя стоеше и го наблюдаваше. Искаше да види процеса на сливането между тяло и дух, който Валак трябваше да достигне.

Седнах на земята и си кръстосах краката.Поставих си меча под коленете, а лактите си ги подпрях на тях.Затворих очи и се концентрирах.Не мисля за нищо в този момент, съзнанието ми е празно.Даже спрях да усещам болката на врата, която Милена ми причини.Да не мисля е доста лесно занимание за мен, но трябва да се свържа с духа си.Този дух май е вътрешната ми енергия.Насочих я да обвие тялото ми и меча, който седеше на краката ми.

Валак достигна нужната медитация. Жената го остави да поддържа това състояние към 15 минути.
-Валак как ме чуваш? Чуваш ме по-добре от преди нали?
Милена повдигна ръката си и със светкавична скорост замахна с изпънати пръсти на милиметър от ухото на Аум. Той забеляза, че звукът от движението е по-силен и очистен от както го е чувал до сега.
-Почувства разликата, нали?
Нямаше нужда от отговор, Милена идеално знаеше на какво е способен човек в това състояние. Но тя както и най-силните бойци бяха способни на това постоянно. Валак също щеше да се научи на това.
-Избистри още повече съзнанието си. Слей се с природата. Изостри сетивата си - обоняние, слух, поглед, допир. Почваме да тренираме шестото ти чувство.
Тя вдигна ръка и го плесна по бузата. Валак усети, че удара предстои, но не можа да реагира.
-Това трябва да се поправи. Ще удрям едно след друго. Искам чрез отключените ти сетива да блокираш атаките. Почувствай вятъра от сцеплението когато замахвам. Чуй шума. Усети приближаването на кожата ми. Достигни това положение и ми кажи когато си готов, за да започваме.

Чувах всичко около мен перфектно, усещах всичко.Усещах как дъха ми я обгръща.Беше доста близко до мен.Сякаш я виждах със затворени очи.Усещах при всяко нейно движение как въздуха в залата се размества.Можех да преценя какво ще направи.Бях готов, но не бих я подценил.Концентрирах се още повече.Усещах земата под мен.При всеки замах тя концентрира тежестта си върху десния крак.А когато застане нормално, тежестта е и на двата крака.Вече бих могъл да преценя кога ще удари и да се опитам да се защитя.

-Готов ли си?
Вал поклати глава.
-Започваме. Дръж очите си затворени. Повярвай на сетивата си.
Милена пак изпъна пръстите си, повдигна длан и замахна към гърлото на Аум. Ако успее да отбегне атаката това ще е първата стъпка. Ако не успее ще се сбогува с живота си.

/опиши опита си да избегнеш или да блокираш ръката й, но дали си успял, остави на мен да преценя/

Усетих как се подготви за удъра, нейния замах е доста рязък и въздуха в залата се раздвижи.Това го усетих без проблем.Тръгна да замахва към мен, насочи тежеста си към единия крак.Усещах как се движи въздуха и знаех къде точно ще ме удари.Всичко сякаш е забавено, става по-бавно.Имах повече време за реакция.Отпуснах се назад, така че да падна по гръб.По-добре сам да се ударя леко, отколкото тя да ми прекърши врата.Ако я блокирам с ръката си, може и през нея да мине.Това е най-добрия вариант за избягване на удъра.Няма какво друго да направя.

Валак падна назад и избегна пръстите й на косъм. Тя бързо прибра ръката си, а момчето се изправи в изходна позиция. Но с един успех нищо нямаше да свърши. Тя се подпря на ръце, вдигна десният си крак и замахна към главата му. Всичко стана почти светкавично. Валак почна добре, сега трябваше да продължи в същият дух.

/продължаваме, пак със затворени очи/

Усетих я, че се готви за нова атака.Стоеше на един крак.Цялата и тежест оказваше натиск върху земята на малка площ.Не мога да избегна удъра, освен ако не блокирам.Усещах как крака и прорязва въздуха в стаята.Ще ме удари по главата.Вдигнах си ръката пред лицето, а на другата ръка насочих лакътя напред.Ако ме удари то поне с лакътя да намаля силата на удъра и тъй, като е най-здравата част от тялото, би трябвало и нея да я заболи, но едва ли.А другата ръка я вдигнах просто да се предпазя ако не уцели лакътя ми, което е много вероятно, тъй като е все пак учител.Нямам никаква друга опция за блокиране.Насочих аурата си към ръцете, те трябва да устоят на удъра.Енергията ги обви и я използвах, като щит.