КАТЕДРАЛАТА

Кракът на Милена щеше да бъде блокиран от лакътя на Валак, но малко преди това тя усети целта му, сви коляното си и го избегна на косъм, като удари другата ръка. Той залитна малко назад, но успя да задържи крака й така, че удара беше сравнително лек. Жената се усмихна лукаво и до някъде доволно:
-Изправи се!
Той я послуша и вече бяха лице в лице. Милена плесна с ръце и в залата стана тъмно като гроб.
-Отвори очи, продължаваме! Осланяй се на интуицията и сетивата си.
Момъкът не можеше да види къде е жената, а гласът й се чуваше от всички страни. Колкото и да се въртеше не можеше да прецени къде е. Не му оставаше нищо освен да чака нейният ход. И той не закъсня. От горният ляв ъгъл на катедралата светкавично полетяха 4 куная. Валак трябваше да ги усети и да ги избегне преди да са го пронизали.

/Опиши опита си да ги избегнеш, слънчо /

Не я усещах да е стъпила на земята, сякаш я нямаше в залата.Изведнъж усетих нещо да прорязва въздуха.Летеше бързо към мен.Малко е, сигурно са някакви ножови или ками.Точно четери са.Единия ще се забие право в сърцето ми, а другите 3 летят ще минат около мен.Ако се опитам да избягам единия, ще се набуча на някой друг.Кръстосах си ръцете на гърдите и чаках да се забие в ръцете ми.Това е най-доброто решение в тази ситуация.

3-те куная се разминаха на милиметри от кожата му, а 4-тия се заби в дланите му, но не можа да стигне до сърцето защото беше малък. От някъде се чу гласа на Милена:
-Не, не, не! - звучеше плашещо и злокобно - Отбегни ги, не искам нито един да се забие в тялото ти, иначе собственоръчно ще ти пронижа черепа.
Само след секунда нови 5 куная летяха към младежа и не идваха от една страна, а от четирите стени на залата и една от тавана. Към Валак летяха малки ножчета, които го заобикаляха и той трябваше да ги избегне по някакъв начин без да може да ги вижда, а само да ги чува и да ги усеща.

/Последен опит и приключваме. Опитай се да ги Избегнеш. Позволявам ти да опишеш как избягваш 3, последните 2 аз ще реша дали успяваш/

Леко ме боли ръката.Извадих куная от дланта си и го стиснах здраво.Още няколко се запътиха към мен от различни посоки.Трябва да импровизирам.Подскочих на зад да избегна няколкото, които се бяха засилили право към мен и остана да избегна другите.Замахнах с куная, който ми беше в ръката с цел да ги блокирам, но това май отново щеше да е провал.Едвали щеше да е доволна, затова го хвърлих на земята.Останалите кунаи бяха доста близо до мен и нямаше време за мислене.Усещах тяхната скорост и траектория.Опитах се да направя шпагат, може би тогава щях да ги избегна.

Валак се разтегна на земята и кунайте се разминаха от краката му на косъм. Изведнъж залата пак се освети, а от прозорците се виждаше луната. Милена отиде до момчето и почна да го разглежда. Освен раната на ръката друга нямаше. Единият кунай беше разпорил панталона му, но до там.
-Добре! Свършихме за днес. Късно е. Отивай да почиваш и се върни когато искаш. Постигнахме нещо с теб тази вечер, Аум. Научихме те да използваш сетивата си.
Милена щракна с пръсти и изчезна за секунда. Валак остана сам.

/Получаваш 6-то чувство; интелект-7; защита-5; подвижност-10, опит-7/

Реших да го кажа въпреки, че не беше в залата.
-Благодаря.
Успях и съм доволен от себе си.Запътих се към стаята ми.Излязох от зала.