МУЗИКАЛНА ЗАЛА

Тя е просторна и уютна. Има всякакви инструменти и един стар джубокс, който бог знае, от къде и от кого е намерен и запазен. Тук всеки може да посвири или просто да послуша малко музика. В единият край е направен кръгъл дансинг.

Мотах се напред назад близо час. Беше само следобед, чудех се какво да правя толкова време и се сетих, че вчера минах покрай музикална стая. Това ще ми хареса. Влязох и останах приятно изненадана. Има всякакви инструменти от тамбура до роял. Някой се е постарал доста да ги запази. А и този джубокс. До колкото знам такива е имало преди взрива. Отидох до едно бяло пиано и седнах. Нямаше никой. Изпуках пръстите си и засвирих. Музиката, която сътворявах бе леко напрегната и тежка, но аз не обичам лигави работи. Всеки звук се вливаше в същността ми и ме съживяваше. Малко неща успяваха да ме карат да се чувствам жива...твърде малко.


/ Измислих си, че свиря това, само че само на пиано https://www.youtube.com/watch?v=Pa33P9A5iHs /

Обикалях много време и ми се причу пиано. Тръгнах към звукът и намерих някаква музикална стая. На едно пиано седеше една девойка и свиреше. Заоглеждах обстановката и внимавах да не преча на момичето. Музиката ми харесваше и ме подсети за една песен. Но се сдържах да не затананикам. Седях и наблюдавах.

-Хареса ли ти представлението? - казах сухо когато приключих.
Нямаше как да не я усетя, аурата й се носеше наоколо, а и този аромат на рози. Претенциозно цвете, дали и тя е такава? Обърнах се към нея плавно и с безизразен поглед. Когато я зърнах очите ми се разшириха. Това е тя! Момичето от видението. Стана по-бързо отколкото очаквах. Видях я едва преди час. Това не е добре. Естествено не показах по какъвто и да е начин учудването ми. Не я засягаха проблемните ми "дарби". Никой не го засягаше. Имаше сиви очи...като моите.

- Да, разбира се. Свириш изключително добре.
Усмихнах и се мило. Очите и и я издадоха. Бях я изненадала с нещо, но щом и тя ще мълчи и аз ще мълча. Приближих се спокойно към нея.
- Ти свири пред мен, вярно аз се натрапих, но искаш ли и аз нещо да ти посвиря? Искам да се реванширам, като се натрапих.
Интересен бе факта, че бяхме с еднакви очи. Явно и доста от интересите ни се припокриваха, от това което виждах.
- О. извинявай, не ти се представих. Аз съм Анита, приятно ми е да се запознаем. - Протегнах ръка на пред да се здрависаме. Да видим. Аз май говорех прекалено много, но аз съм си така, когато видя интересна личност.

Чак когато се приближи разбрах, че тя е дампир - полувампир, получовек. Те са рядкост. Когато протегна ръката си ми идеше да я изблъскам. Не обичам чужд допир, само че момичето ми се стори добронамерено, държеше се спокойно и мило. По принцип това никога не е имало значение, но незнайно защо този път не се отдръпнах. Поех ръката й и я стиснах, беше топла и нежна. След здрависването се отдръпнах към края на пейката на пианото и й направих място да седне. Музикант е, това ми хареса.
-Заповядай! - посочих й свободното място и зачаках да видя какво ще изсвири. Малката може и да си я бива.

Когато пое ръката ми, много се зарадвах. Отдръпна се да ми направи място и аз седнах.
- Да видим дали ще ти хареса.
Сложих дланите си на клавишите и засвирих първоначално бавно, докато свикна с това пиано и после продължих по смело. Даже леко припявах.


/ Свиря това : https://www.youtube.com/watch?v=2EtA4Ky2lwk /

Слушах я със затворени очи и с лека усмивка. Когато свърши я погледнах. Погледът ми не показваше злоба този път...май, не знам дали съм способна да гледам някой нормално, освен ако не играя роля, но в момента не играех.
-Хареса ми...Имаш хубав глас Анита.
А! Чак сега се сетих, че аз не се бях представила.
-Май забравих да кажа името си. Казвам се Ния. Тук съм от няколко дена и вече ми иде да избия повечето с които се запознах.
Засмях се, за да й покажа, че се шегувам. А дали беше така...?
-Ти от кога имаш удоволствието да си част от това толкова "благородно общество" ?
Не можах да се сдържа да не им се подиграя. За сега никой не заслужаваше симпатиите ми...освен може би тя.

Усмихнах и се.
- Мерси за комплимента. Много интересно име имаш, не го казвам с лошо, да знаеш. Надявам се към мен да нямаш тези желания. Ха-Ха. Аз днеска пристигнах и преди малко бе попребиха, но съм вътре вече.
Правеше си шеги с останалите. Не ги познавах за да мога и аз, но тя определено ми харесваше.

-Охооо...
Сложих пръсти на клавишите и изсвирих така известният откъс "та да да дамммм" за подсилване на думите й.
-Първи вариант - изпитал те е г-н Лилав. Самото спокойствие и толковааа горд с чистата си бяла магия. Втори вариант - изпитала те е малката злобарка с намусената физиономия. Но като слушам, че са те пребили залагам на дребното изчадие.
Сложих лакът на пианото и поставих брадичката си на дланта.
-Е, познах ли?
Малката е сладур, май беше защитена от намеренията ми. Брех, размекнала съм се...

- Позна от втория път. Ха-Ха-ха. Но малко ми помогна, иначе сега нямаше да говорим. Това да си остане между нас. - Казах със тих глас. - Но май е време да се разотиваме. Трябва да медитирам и после да отивам да уча. Да знаеш нещо за някой си Саша и Франсоа? Това щели да бъдат учителите ми.
Беше красавица, но на години май бе по малка. Знае ли човек. В такива ситуации ме нервеше факта, че спрях да броя годините.

-Хммм нека помисля. За жалост тук и да отбягваш клюките, те те намират. За Франсоа съм чувала, че е голям женкар. Половината корпус припада по него. И да ти кажа - снижих гласът си - май не само жените.
За втори път се засмях, това не се е случвало от....абе от много време.
-Колкото до Саша, познавам я. Сестра на моят учител е - чистокръвна вампирка, има малки червени очички и лукава усмивка. Мисля, че няма да ти е лесно с нея, но ако си отваряш очите на четири ще се справиш.
Не изглежда от най-силните, но външният вид лъже. Сигурна съм, че е способна да убива и го е правила много пъти, значи едва ли ще има проблеми. Възможно е даже да се засечем на някои от тренировките при асасините.

- Мерси за помощта. Сега отивам да си оправя стаята. - Станах и се отправих към вратата. Спрях се пред нея и се обърнах. - Ако искаш пак да си поговорим аз съм в 7 стая. Чао.
Помахах и щастлива. че си намерих бъдеща приятелка, може би, и излязох.

Хъххх, това момиче....накара ме да се усмихна... Обърнах се към пияното положих пръсти на клавишите и засвирих песента, която тя изпя. Гласът ми се разнесе из стаята. Той е дълбок и леко дрезгав, точно като за рок. Свирих още близо половин час и събирах мислите си. Не са щастливи, даже са доста далеч от такива. Какво да се прави - съдба. Всеки си носи кръста.
Погледнах през прозореца, слънцето почваше да залязва и небосвода засия в златисто розов цвят. Станах и тръгнах към стаята си.

Влязох в музикалната стая и отидох до джубокса и огледах песните. Имаше няколко, който много ми харесаха. Подредих ги една след друга и полегнах на едно канапе да се наслаждавам на музиката.




/ Песните са : https://www.youtube.com/watch?v=xJzE1m9aELk ; https://www.youtube.com/watch?v=Ppoo1EJ-Vrc ; https://www.youtube.com/watch?v=H2jCbXiEQI4 ; https://www.youtube.com/watch?v=cUP3sUYq_zQ ; https://www.youtube.com/watch?v=OHs5cg5RIu8 ; https://www.youtube.com/watch?v=bbmNwSWndBE ; https://www.youtube.com/watch?v=EHd1zmYuKA0 /

Чад влезе в залата. Харесваше му. Музиката, която звучеше в момента също. Видя Анита излегната на едно канапе и остана доволно изненадан.
-И това ако не е момичето с целувката?
Вървеше усмихнат и седна до нея.
-Как си, красавице?

Както си слушах музиката влезе сладура от градината. Първоначално леко се изненада, че аз съм там. Интересно.
-И това ако не е момичето с целувката? - Каза той. И се приближи до канапето. Наблюдавах го под леко спуснати клепачи как се приближаваше. Харесваше ми походката му, какво му мислех на момчето....
Седна до мен, а аз даже не помръднах.
-Как си, красавице? - Пак попита.
Беше седнал до краката ми и аз най-нагло ги дигнах върху неговите.
- Вече идеално, а ти? Така и не си каза името.
Нямаше да кажа моето първа, нека бъде той пръв. Мъжете обичат, когато си мислят, че владеят карнавала. Да видим. Усмихнах му се сладко.

-Хахаха, сега ако кажеш, че и масаж на ходилата искаш! Името ми е Чад, красавице. Чад Хамилтон.
Чад я погледна в очите с омайващ поглед.
-Сега е твой ред!

Надигнах се леко и носовете ни почти се докоснаха.
- Не, не искам масаж. - Нещо друго може би, добавих на ум. - Аз съм Анита. Анита Блейк.
Свалих краката си от неговите и станах. Беше спряла музиката, а това не ми се нравеше. Пуснах от начало песните, който бях заредила и се облегнах на джубокса.
- С какво се занимаваш в имението, Чад? Интересно име, събужда интереса ми. - И тялото ми, но не името, сладур, а тялото ти, си помислих и пак леко притворих очи. Не исках да прибързвам, а той бе първият събудил интереса ми от толкова много години, 100-150 май минаха от последната ми задявка, не мога да съм сигурна...

-С какво ли не. Хах е добре, ще ти кажа. На път съм да стана учител тук. Сега, сега, не се учудвай, нищо, че съм млад. Имам странната дарба да контролирам всичко каменно. Доста е забавно всъщност.
Той я гледаше нехайно, като цяло си беше такъв-леко отвеян.
-Жалко, че няма да си ми ученичка. Би било забавно. Но колкото до възбуждане на интерес и товето ми влияе по същия начин.
Чад се изправи, отиде до нея и я обгърна като сложи ръце на джубокса. Смени песните с една по-танцувална. Продължаваше да я гледа с този негов сладък поглед.
-Един танц?! - подаде ръка той.

Приятна тръпка мина през мен, когато ме обгърна да смени песента. Идваше ми да му скоча на вратът, но се спрях.
- Впрочем, добре е че няма да съм ти ученичка, защото това нямаше да е позволено между учител и ученичката му. - Хванах ръката му и се допрях до него. Усещането за тялото му беше много добро. Не се помръднах да танцувам. - Води ти.

Той я хвана за ръката, отскочи назад и я придърпа рязко към себе си. До толкова рязко, че телата им се удариха, точно в този момент той обхвана кръста й с другата си ръка и прошепна:
-Тук, мила...всичко е позволено...
След това я завъртя, отпусна захвата и я пусна леко назад. Приближи се до нея и я целуна по врата. Веднага след това я върна към себе си и почна да я води. танца бе тип латино страстен и бърз. Той знаеше как да се движи. Всеки допир беше преценен и гъделичкаше кожата. Анита също не отстъпваше откъм танцови умения. Гънките които правеше му допадаха доста. Когато песента беше към края, той хвана едното й бедро и го вдигна към хълбокът си, а другата се беше озовала на дупето й. Устните им бяха на един пръст разстояние, а дишането тежко.

Танцът много ми хареса. Края най-много. Прекарах ръце по гърбът му и усетих как потрепери. Впих устни в неговите. Не се сдържах. Ръцете ми бяха в косата му и леко я опъваха. Отдръпнах се.
- Много добър танцьор си. - Прошепнах в ухото му и леко го захапах. - А в други области дали си също толкова добър?
Притиснах се възможно най-близо до него. Телата ни бяха идеално слепени. Усещах неговото долепено до кожата ми. Всички гънки се сливаха на неговото и моето тяло. Освен всичко, май и възбудата му бе прекалено явна.

-Нека ти покажа - прошепна Чад и наведе глава да я целуне.
Точно когато щеше да докосне устните й един рус младок нахълта с гръм и трясък в залата и ги прекъсна.
-Йооо, човечеее, търся те из цялата сграда. Хайде идвай, Матю ще прави онова заклинание, за което се хванахме на бас.
Русият отиде при тях, хвана Чад за рамото и го задърпа смеейки се.
-Сори, кукло, ще ти го отнема за сега.
Чад само се обърна към Анита развеселен, вдигна рамене и каза:
-Момчета, какво да ги правиш, хахах?
Русокосия го издърпа от стаята, след секунда той показа главата си през вратата намигна й и каза:
-Ще те намеря по-късно.
С това изчезна.

- Хах, мъже. - Казах го като обида. - Така да бъде, да видим дали ще е същото като ме намери после.
Излязох от стаята раздразнена, мразех да ми взимат играчките...