ИГРАЛНА ЗАЛА

Тя е огромна. Пода и стените са на черно-бели квадрати. Вкарана е хазартна нотка в интериора. Осветлението идва от многобройните вградени лампички на огледалният таван. В залата се помещават най-различни игри - билярд, джаги, маси за шах, табла и игра с карти. В единият край се намира голям бар, където винаги има напитки и лакомства. Мебелите са съчетали старинното и модерното в едно. Реставрирани барокови маси, а около тях модерни, удобни единични кресла и меки дивани. Тук членовете могат да играят помежду си или просто да изпият по кафе.

Докато обикалях да разуча, какво интересно има из града, попаднах на любимото ми място.Игрална зала + кръчма в едно.Какво повече би могъл да иска човек, като мен да прави през свободното си време.Видях една билярдна маса.Настаних се на нея и извиках моя съпътственик, да направим една игра.
-Охооо ,билярд - каза, очудващо весело мага.
-"Охооо, ти знаеш какво е това"?!
-Тази игра аз съм я създал, синко.
-Добре тогава, ти разбиваш.
-За мен беше чест да те бия.
Мага с един удър вкара всички топки, без черната.А със следващия удър вкара и нея.
-Видя ли ,че те разбих направо.
-Аз отивам да пия ,ти ако искаш си играй.
Отидох на бара и си поръчах 2 големи уискита.Поседях малко и гледах, как моя другар бие всички на билярд.Беше по-щастлив от всякога...

Докато Вал седеше на бара и наблюдаваше другаря си до него се доближи едно момиче.
- Здравей, нов си тука? Не съм те виждала преди. Още от вратата те забелязах. - Тя се хвърли на вратът му и го прегърна. - Аз съм Алис. А ти как се казваш, сладур? Искаш ли да се опознаем довечера в моята стая?
Алис не спираше да го гледа сладострастно в очите. Беше и харесал, а тя не бе от търпеливите и винаги действаше стремглаво.

-Хмммм, здравей, аз съм Валак.Приятно ми е да се запознаем, но ме се ли притесняваш от мен.Може да съм някакъв престъпник, а ти така да ме викаш в твоята стая да се опознаем.

Интересно, може да е капан.Така да ме вика без капка притеснение, а не изглеждаше да е с някакви сили ,че да може да се защити.Верния ми помощник седеше и отново гледаше сеир.

- Хахахаха. Готино име. Хайде ела, не мисля че си толкова опасен колкото се правиш.
Алис не го пускаше, притисна се по-близо до него за да усети извивките и.

-Съжалявам, но предпочитам да си пия пиенето, сам!Имах тежък ден и благодаря за разбирането.

Обикалях имението, за да запомня всичко и попаднах на някаква зала където имаше доста шум. Влезнах и видях, че е тип клуб, ако може да се нарече така с всевъзможни игри. Хммм като съм тук поне да изпия една бира и после ще ходя да тренирам. Отидох до бара и си поръчах бира. Беше пивка и студена - точно както я обичах. Жадно отпих. До мен имаше някакъв младок, някъде на моите години, оп на моите човешки години, а някаква малка пикла му се обясняваше.
"-Здравей, нов си тука? Не съм те виждала преди. Още от вратата те забелязах. - Тя се хвърли на вратът му и го прегърна. - Аз съм Алис. А ти как се казваш, сладур? Искаш ли да се опознаем довечера в моята стая?
-Хмммм, здравей, аз съм Валак.Приятно ми е да се запознаем, но ме се ли притесняваш от мен.Може да съм някакъв престъпник, а ти така да ме викаш в твоята стая да се опознаем.
- Хахахаха. Готино име. Хайде ела, не мисля че си толкова опасен колкото се правиш.
-Съжалявам, но предпочитам да си пия пиенето, сам!Имах тежък ден и благодаря за разбирането."
Пиклата продължаваше да му се натиска като малка курвичка и да мрънка. На момчето видимо му беше неприятно, а оная не се отказваше. Почна и мен да ме дразни, не мога да си пия бирата на спокойствие.
Взех бутилката в едната ръка и тръгнах да ги подминавам. Когато се изравних с нея я хванах за потника със свободната си ръка и я изтласках на няколко крачки пред мен:
-Разкарай се уличницо! Не виждаш ли, че не си желана? - погледът ми бе повече от смъртоносен. Малко й трябваше, за да се прости с мизерният си животец. Тръгна нещо да ми се репчи. По дяволите тези деца не си знаят интереса. Хванах я за гърлото приближих я към себе си и се озъбих. Искарах вампирските си зъби и заплашително и просъсках:
-Давай още малко в този дух и ще се превърнеш в обяда ми.
Малката се уплаши и се изтръгна от захвата ми. Наруга ме, каза, че ще ми го върне тъпкано и излезе от залата. Хората ме гледаха, някои учудено, на други им бе забавно. Момъка си беше изциклил очите. Продължих напред и седнах на едно от креслата да си допия биричката.

Стана ми доста интересно.Реших да отида да и благодаря, но някак си се притеснявах да не направи същото и на мен.Реших да рискувам.Отидох на бара, взех 2 чаши и бутилка уиски.Приблежих се към дамата, краката ми трепереха, чудно, та аз не се страхувам от нищо, а може би беше някаква друга причината.Не знам.Отидох при нея и казах.
-Бих желал да ви почерпя едно-две питиета ,нещо против?

Погледнах го с крайчеца на окото си. А аз си мислех, че моята коса е странен цвят. Така де рядко се срещат синекоси жени. Ама тоя ме биеше - черна, а отпред бяла. Иначе е симпатяга.
-Дай я! - протегнах ръка без да се обръщам към него. Той ми подаде бутилката и загледах етикета. - 20 годишно. Имаш вкус. Сядай!
Ако не беше уискито едва ли щях да го поканя. Изпих бирата на екс.

-Aaaaaм ,здравей.Аз съм Валек, но ми викат Вал.Не е хубаво да се пие сам ,а никой не познавам от тук освен ония особняк ,дето се кефи на билярд, а той не пие и не е добра компания за разговори.Би ли споделила твоето име?Ще ми окежеш ли тази чест.Прости ми, че малко прекалявам с бърборенето.

-Ния! И съм свикнала да съм сама, не ми прави голямо впечатление.
Наля в чашите и се чукнахме.
-Ха наздраве!
Отпих, оставих чашата на масата и го загледах:
-И сега какво? Спасих те от курвентината и дойде да ми благодариш ли?

-Имаш доста странен речник за една дама.И да, хем да ти благодаря, хем да се запозная с някой, с когото да мога да си кажа едно наздраве и да не се опита да ме убие.Май им е навик на местните да те атакуват и да се правят на разсеяни.Ти какви търсиш в това недрожелюбно място?

-Дама!!!! Аз!!! Хахаха! Момче аз съм всичко друго, но не и изискана. Тези времена отминаха отдавна. Казвам каквото си искам и на който си поискам.
Отпих пак.
-Тук съм по същата причина по която и ти. Да се уча.
Е добре де излъгах. Сефте....Няма да тръгна да дрънкам наляво и надясно, че търся убиеца на бившия ми и ако разбера, че е някой от тея идиоти ще стане меле и половина. Лъжех си наред, но го правих изключително добре.
-Колкото до убийствата, от къде си сигурен, че и аз няма да се опитам да ти видя сметката?
Казах това съвсем спокойно, все едно е най-нормалното нещо, но точно това спокойствие беше плашещото.

Изхаках останалото от бутилката на екс и отидох за още една.
-Опитай се, щом се мислиш за голяма гъзарка, а ако кажа, че аз съм убиеца.Ще ме убиеш ли, имаш ли смелост да се пробваш.
Давай, действай.Усмихнах се пренебрежително и чаках нейната ответна реакция.

-Хахаха. Не се пали Вал. Това с пренебрежението няма да ме накара да ти скоча. Погледни всички в тази зала - посочих играещите - Всеки един от тях е убиец. Всеки един е отнемал живот. Ти и аз нито сме първите, нито последните.
Изпих уискито и станах. Отидох пред него и седнах в скута му. Доближих устни към ухото му и прошепнах:
-Но ти не затова дойде при мен, нали? Не, за да ме убиеш. Не...
Дъхът ми галеше врата му, а косата ми издаваше ароматът си на орхидея. Погледнах го в очите:
-Кажи какво искаш, Вал? Да ме убиеш? Да ми благодариш? Или нещо друго?
Впих устните си в неговите. Плътни и меки, усещаха всяка част от неговите. Езикът ми си прокара път и намери неговият. Бях обхванала врата му с едната си ръка и леко бях наклонила главата си, за да може усещането да е максимално силно и страстно. Отлепих устни от него и съблазнително прошепнах:
-Е, какво ще бъде?

Замислих се за 2 секунди, тези 2 секунди ми се сториха цяла вечност.Сякаш ме бе обладала.Беше ми доста трудно да мисля, затова реших да действам.Продължихме да се целуваме, сграпчих я за сочното дупе и станах и я понесох към моята стая.
Мал беше доста умен, сам се сети, че би ме улеснил доста, като отваря вратите.Аз бях зает и ми беше трудно да я нося и да се целуваме едновременно, поне беше слабичка.

Влязох в помещението. Голяма зала. Бях дошъл с една единствена цел – да се напия като казак. Спомних си как в Манастира на Драконовото крило поне веднъж в месеца се пиеше ракия. Сега се сетих, че ня бях изхарчил нито стотинка от парите по време на пътуването си. Бавно се приближих и седнах на големия бар. Хвърлих шепа монети и поръчах най-добрата ракия. Барманът ми наливаше, когато аз хванах бутилката и я издърпах от ръката му.

- Аз платих за повече. – казах студено и си налях.

Стоях там не знам колко часа. Чаша след чаша, погледа ми се замътваше. Даже не бях свалил качулката. От бутилката бе останала една четвърт. Болката като че ли намаля, но не изчезна. Просто сега можех да вдигна поглед от бара и да се огледам без да виждам спомените от скорощното минало. Не различавах лицата на хората. Те си се веселяха, играеха билярд, чудех се как им е толкова забавно. Не бях много адекватен, но май човека в робата биеше всички на билярдната маса и им взимаше парите. Забавно. Стоях си и им гледах сеира. Разсеях се малко.

Той влезе в залата величествен както винаги. Осанката му заличаваше всичко останало, всеки един член бе с поне една глава по-нисък от него. Отиде до бара и с поръча ром с кафе. Пое чашата и властно каза на бармана:
-За него никакъв алкохол повече!
Той грабна остатъка от бутилката на Вескин и я върна.
-Утре те искам на тренировка - изкъпан и свеж. - каза строго.
Евенстиил изпи коктейла си и излезе така, както дойде.

Като видях елфа моментното ми веселие изчезна. Нямаше смисъл да седя повече тук, явно нямаше да стане нищо интересно. Поогледах се и се надигнах залитайки. Отидох директно в стаята си.

Влязохме в така наречената игрална зала и ми хареса.
- Яко е тука, дай да видим какво предлага барът.
Запътих се към него и видях една джага, ооо после как ще си изнудя Ния да поиграем малко. Стигнахме бара и се облегнах на него и заговорих барманът.
- Хей, сладур, какви ликйори имаш?
- Здравейте, имам от вишни, череши, чгоди и, а имам и от орехи една бутилка, кое ще искаш?
- Ооо, дай ми бутилката с ореховия. - Обърнах се към Ния. - Ти какво ще искаш?
Взех бутилката и една чаша и я изчаках да си избере питие и маса.

Ликьор, а! Интересен алкохол, но аз не го обичам, прекалено ми е сладникав. Обърнах се към бармана и си поръчах:
-Дай ми един кайзер и едно дълго кафе със захар и сметана.
Взехме си пиячката и седнахме на една от масите. От колоните звучеше "Highway to hell". Колко подходящо само. Около нас имаше много хора, които си правеха кефа. Тука винаги беше пълно.
-И така, разкажи ми нещо повече за себе си. От къде си, как е минал животът ти. Интересна си ми, искам да те опозная.
Брех не лъжех. Това момиче ми влияеше по добър начин. Weird!!!!!

Сипах си малко в чашата и отпих. Колко ми харесваш вкусът... чак настръхнах.
- Ммм, вече не зная от каде съм, мисля че това което някога е било Англия, и аз не знам. Прекарах живота си местейки се от място на място през 5-6 години и пеех по клубовете. Беше забавно, но после ми писна..... Едно и също, на уж различни места. Обиколила съм навсякаде, ще видя тука кога ще ми писне. хахаха. Ми ти? какво те доведе тук? Мен скуката...
Налях си пак и дигнах чаша в наздраве и пак отпих. Челюста ми се схвана от вкуса и бе толкова приятен.

-Отмъщението.
Казах си го съвсем спокойно, без капка притеснение. Даже се усмихнах лукаво.
-Добре, гледай да не се разчува. Родом съм от Трансилвания. Знам, знам. Ууу, Дракула, вампири навсякъде. Трябва да му се признае на пича. Евала, че е създал расата ни.
Отпих от бирата.
-Всъщност преди да стана вампир бях графиня с вещерски наклонности. Майка ми беше вещица, наследила съм една нейна дарба. Както й да е, нея я изгориха на кладата, въпреки, че бяхме аристократи. След години мъжът ми ме направи вампир. Уж трябвало да ме убие по поръчка на баща ми, но не могъл. Заколих баща си, по-голямата част от града и избягах с него. Общо взето е това. Вече съм сама, мъжът ми е мъртъв и довтасах тук да намеря убиецът му. Сигурна съм, че е някой от тук, но не знам кой точно.
Беше толкова забавно. Бях тук да ги убия, а точно те ме подготвяха за това.

- Хахахахаха, това си го бива. Споко, няма да кажа на никой. Това не е моя работа, така или иначе. Само недей ме убива и мен.... още съм млада и зелена... Хахаха.
Отпих голяма глътка от ликйора и въздъхнах.
- Всеки си има цел в жовота. Аз съм отегчена и сега искам да стана професионална убийца. И ми харесва мисълта. Иначе важното е да се забавляваме според мен. Играеш ли джага? Любима ми е .. Аз само да си питам.. към този Вал или както му бе името, че съм зле с имената.. обичаш ли го? Притесняваш се за него ... е?
Пак отпих и започнах да усещам как ме затопля алкохола. Харесваше ми така..

Ококорих се учудено.
-Да го обичам?!!!! Неееее...
Не, нали? Замислих се.
-Ох, не знам, харесвам го...мисля...но не мога да си позволя да го обикна. Аз съм си единак. А и проливам прекалено много кръв, че да го въвличам в тези работи. Но теб...теб няма даже да те ударя, хаха. Какво да ти кажа, имам си слаби места.
Засмях се и отпих. Погледнах към няколкото маси с джаги. Нямах против да врътнем една игра. Тогава погледа ми се спря на средната маса и изражението ми веднага придоби нормалната си лукавост.
-Анита...обичаш ли предизвикателствата?
Тя ме погледна учудена. Само и посочих с глава натам и видя, че на средната маса играят двама младежи, големи перковци. Правеха се на много добри, чак непобедими. Усмивка се прокрадна в крайчеца на устата ми:
-Какво ще кажеш? Да ги предизвикаме?
Малко гавра с някой сулио щеше да ми дойде повече от добре. А и щеше да е забавно да ги бием.