ИГРАЛНА ЗАЛА

- Ооо, хайде.
СЪблякох елечето и останах само по потинк. Смигнаха на Ния.
- За разсейване на противника.
Станах и се приближих до момчетата.
- Здравейте момчета, искате ли да поиграем с вас? Аз и моята приятелка сме леко отегчени, какво ще кажете.
Обърнах се и им показах Ния, която се приближаваше леко усмихната. Дойде до мен и я прегърнах, като очаквах отговора на хлапетата.

Отидох при нея и вкарах някаква сладникава усмивка. Толкова нетипична за мен, но те не го знаеха. И двете си бяхме красавици. Момчетата се спогледаха ехидно и веднага приеха.
-Добре, мацки. Да си го направим по-интересно. Ако ние спечелим искаме от вас още тук да ни направите стриптиз. Навити ли сте?
Обърнах се към Анита, погледнах я сладострастно. Щом ще си играем, ще ги накарам да си глътнат граматиката. Погалих бузата й с показалец и го пуснах надолу по врата и деколтето.
-Какво ще кажеш мила? Съгласна ли си?
Умна е, веднага разбра замисъла ми и май и допадаше.

Така да бъде... Тази Ния, хитруша.
- Съгласна съм, мила. Но какво ще получим ние, ако спечелим? Скъпа, някакви предложения?
Спуснах ръка по рамото и цялата ръка, изглеждахме доста интимни, играта ми харесваше. Усмихнах се лкео перверзно....

-Хммм... - положих ръка на брадичката си. Нямах никакво желание да ги гледам тея голи, но ми допадна идеята да ги изложа. - Такива хубави момчета сте. Ако ние спечелим ние искаме стриптиз...
Пуснах Ани, отидох до единият и положих пръст на панталоните му.
-...Цялостен...без никакви...задръжки...
Говорех бавно, леко шепнещо. Младока пред мен почна да се поти. Малко се замислиха, но прекалено голямата им гордост не им позволяваше да си помислят, че е възможно да загубят. Съгласиха се настървени. Застанахме на позиция. Спогледахме се леко изпод вежди с Анита и почнахме играта.

Застанахме аз на нападение, тя на защита. Бях по добра в нападението и на Ния нямаше да има кой знае колко игра с топчето.
- Хайде момчета вие пуснете топчето.
Пуснаха го и си мислеха, че ще сме лесни. Но не ме познаваха. Внимателно обръщах ирачите и не допусках топчето да стигне до Ния. Засмях се леко и вкарах първия гол.
- Нееее, как успя русокоске?
- Още веднъж кажеш ли ми така, ще е лошо..
Пуснаха второто и то влезе още по-лесно, по простата причина, че бях се навела напред и момчето вместо топчето гледаше бюста ми.
- Съсредоточи се, не харесвам лесни мишени.
Усмихнах му се сладко. Изпуснах едно тошче и то отиде към Ния, но тя не се остави. Вдигнах играчите ми и я оставих да си върши работата. Няколко бързи топчета и тя изчисти директно с вратаря в другата врата. Обърнахме се една срещу друга и плеснахе ръце.
- Идеално, моето момиче.
- Хайде стига дайет да играем, това че имахте късмет до сега, нищо не означава.
- Добре, добре.
Пуснаха четвъртото и се усещаше как се изнервят. Завъртяха цялостно няколко пъти и се скарах.
- Без въртене момчета, иначе не се брой. Честна игра и точка.
Вкарах го без проблем. Следващите четири пак ги вкарахме с общи усилия с Ния. Харесваше ми да смазвам надути пуяци. Около нас се бе образувала доста голяма групичка. Забавляваха се не по-малко от нас.
Деветото топче го изпуснахме и те вкараха.
- Е, няма значение, Хайде последното топче.
Стана ожесточена битка. Постоянно се разменяха ролите, те нападат, ние защитаваме и обратното. Накрая с един силен тласък го вкарах и това беше
- 9 на 1, момчета, давайте. Ния какво ще кажеш?

Изгледах ги от главата до петите. Обърнах се и обхванах с поглед публиката.
-Хора, искате ли малко гола кожа?
Всички в един тон извикаха "Да"
Обърнах се към момчетата и с нагъл поглед и тон казах:
-Искам боксерките ви.
преди да се усетят с Анита бяхме аз зад единият, тя пред другият и ги разсъбличахме. Хванах якето на единия и го дръпнах надолу. Анита вече сваляше тениската на брюнета. За две минути ги оставихме само по гащи, даже и чорапите им взехме. Застанахме една до друга с лице към тях. Обърнах се към новата си дружка:
-Готова?
Тя кимна. Хванахме боксерките на всеки един от тях и клекнахме като ги дръпнахме надолу. Наоколо се разнесоха свиркания и овации. Изправихме се. Въртях си слипчетата на момкото на малкият си пръст.
-Готин пакет!
Те се хванаха за слабините в опит да се прикрият. С мацката се смеехме като за световно. Те се опитваха да си върнат дрехите, но нямаше да им позволим. Грабнахме всичко набързо, хванах Анита за ръката и бързо избягахме през вратата. Върнах се за малко, само подавайки главата си:
-О, момчета, какво си мислите, че сме толкова гадни ли? Няма да ви оставим без нищо. Ето заповядайте.
Хвърлих им два чорапа на земята и изчезнах. Още се чуваха подигравките към двамата.

Влязохме и огледах внимателно. Няколко човека ни дигнаха чаши в поздрав и ние им се ухилихме щастливо. Отидохме до бара.
- Хей, сладур, елечето ми при теб ли е ?
- Ооо, пакостниците се завърнаха. Да тука е, да ти го дам ли или пак ще пакостите.
- Хахах, дай ми го и пак от ликьора, че много ми хареса.
Той ми го подаде с хлапашка физиономия.
- Заповядай, само ти го пиеш. А за твоята любима какво ще е ?
- Е, любима, питаха те нещо..
Гледах Ния с щастливо блеснали очи. Този ден бе исторически щастлив. Просто идеален.

Погледнах я. Беше толкова щастлива. Аз ли я карах да се чувства така? Странно....Но момичето почваше да ми харесва все повече. Дали е възможно да имам приятелка? Никога не съм имала, не знам какво е, но ми харесва. Погледнах бармата:
-Ще пия от същото. Да го видим тоя ликьор.
-Както кажеш.
Взехме бутилката, две чаши и почнахме да пием, както си бяхме на бара.
-Трябва да призная, че вкуса не е лош. Не е толкова сладникав като останалите. Орехите предават интересен трепет на небцето.

Облегнах се на бара и се замислих за секунда, колко се радвам да стана с нея приятелка, добра приятелка. Винаги съм се държала на страни от такива отношения, по простата причина, че хората умират лесно и живеят малко.
- Ммм, да, той е един от любимите ми.
Заслушах се и осъзнах, че е станало много тихо в залата. Обърнах се и видях, че всички мъже са ни зяпнали с отворени уста.
- Хахаха, момчета, затворете си устата, ще лапнете някоя муха. Хахах. - Обърнах се към Ния. - Тези май не са виждали готини момичета скоро, а? Хахаха.
Изпихме си чашите, като се смеехме и налях отново.
- Наздраве, за нас, красавиците. Хахахаха.
Поднесох чашата си към нея да се чукнем и да направим шоуто пак на макс.

-За нас да е. - засмях се.
Сетих се за Вал и за лошото му състояние. Реших после да отида да го видя и колкото мога да облекча мъките му. Сетих се, че той обича уиски, затова поръчах една бутилка за после. Докато Анита пиеше забелязах отново татуировката й. В сравнение с моята си беше голяма. А и ми стана интересно защо е избрала дракон. Моят ин-ян знам защо си го бях направила, но дракон?
-Ани, разкажи ми за татуировката си. Как реши да е точно дракон?

- Ооо, дракона ли? Аххх. Стара история, но щом искаш, ще ти кажа. Преди много години, бях в Китай. Там един астролог ми прави календар, за съжаление трябваше да го убия след това. Та той ми каза много и интересни работи, който след години се сбъднаха и продължават да се сбъдват, но както и да е. Каза ми, че някой ден ще срещна истински бял дракон, който ще ми се подчинява. И за това си я направих, все още го чакам. Не мисля да умирам преди да го намеря. Когато си го направих се появиха и звездите на скулите ми. Тях не съм си ги правила. Татуйровчика бе много озадачен, защото не ме боля докато ми я правеше. И като свърши засия и сега от време на време сияе леко.
Ето разказах и най-голямата си тайна, на никой не бях казвала. Не би могло да ми се навреди, но колкото по-малко хора знаят, толкова по добре.
- Нали няма да казваш на никой? Не ми се иска да си играя със спомените ти.
- Хей, красавице, интересна история. Ще се хареса на клиентите. - Каза в същото време барманът и аз се обърнах към него. Загледах го проницателно и пуснах умението си в действие.
- Нищо не си чул, забрави за нашия малак разговор. Отиди в другия край на бара и донеси още една бутилка от ликьора. Нищо не си разбрал, нали?
- Да. - Обърна се и отиде да донесе бутилката.
Обърнах се към Ния.
- Ехххх, много се разприказвах.
Надигнах чашата и я пресуших на един дъх. Сипах последното, което бе в бутилката и тъкмо бармана донесе втората.
- Нали бе казал, че има само една? - Усмихнах му се лъчезарно.
- Е, красавице, за теб винаги ще се намери.
Беше забравил всичко. Добре.

Какво по....? Как? Той? Обърнах се към нея:
-Ти...ти...изтри му спомените!!!!
Е това вече не го бях виждала. Ама, че дарба. А най-странното бе, че не беше пипала моите. Малеее и като се замисля по-добре, защото щях да забравя, че съм видяла смъртта й....евентуалната вече. Надявам се да не се случи сега след като се намесих.
-Ох, това дойде малко неочаквано....но тайната ти остава скрита с мен.
Изпих чашата на екс. Тя ми сподели тайната си, даже ми я показа. Чудех се дали и аз да й разкрия моята. До някъде ми се искаше, но....неее не бях готова за това все още. И тогава го реших. Тя щеше да разбере тайната ми, щях да й я кажа, но не сега. След време щях да й я споделя, но до тогава ще направя така, че пророчеството да не се сбъдне. Налях си в чашата и се чукнахме:
-Е наздраве за интересната ти дарба. Използвай я мъдро, хаха...
Пийнахме, полафихме и май стана доста късно.
-Анита, май е време да се прибираме. Днес ми беше много забавно, определено няма да е за последен път. Утре обаче ще е хубаво да тренираме, хаха.

- Хаха, да се надявам, така да е. Да права си, стана късно, но май ще отида да по-тренирам малко.
Облякох си елечето и взех бутилката.
- Хайде да се махаме.
Обърнах се и излязох, мислех да мина да оставя бутилката в стаята ми и да отида тренирам.

Влязох и много хора започнаха да ми отправят замислени погледи. Подминах всички и отидох на бара.
- Кажи ми, че имаш ирландско кафе!
- Ей сега ще ти го направя. - Каза бармана.
Докато чаках огледах всички в залата, бяха малко, май бе още ранна сутрин.
- Заповядай.
- Мерси.
Взех си кафето и седнах на една маса малко по-настрани от останалите. Отпих малко от кафето и ми стана много приятно. Бармана бе сложил от хубавото уиски и то ме сгря много хубаво. Отпуснах се в креслото и зареях поглед по тавана, като от време на време си пиех от чашата.

Франсоа влезе в залата, въртеше карта вале спатия в ръката си. Отиде до бара и се облегна на него. Поръча си чаша червено вино и отпи с наслада. Заприказваха се нещо с бармана и от време на време се смееха. Беше в добро настроение. Докато всеки си гледаше кефа, една муха прелетя пред лицето на французина. Той замаха с ръце и малката животинка отлетя докато накрая не кацна на масата на Анита. Франсоа стрелна един поглед към насекомото, завъртя картата между пръстите си и я изстреля с бясна скорост. Тя се заби в телцето на мухата и я разполови на две. Мъжът се обърна и продължи да пие виното си.
-Пич, това професионално изкривение ли е? - попита го смаян бармана.
-Може да се каже, mon ami. Може да се каже....

В един момент някаква карта се заби в масата. В първия момент се стреснах.
- Йей, това се вика мерник. - казах по скоро на себе си, но знам че и мъжът който я хвърли ме чу. - Ще е интересно да се науча на това.

Франсоа се обърна към възклицанието. В момента в който се обърна малкото жени в залата почнаха да точат лиги по него и да въздишат. Беше свикнал и не му направи особено впечатление. На масата стоеше симпатично девойче, не я беше забелязал до сега. Стори му се позната от някъде. Беше я виждал някъде, но къде. А сети се. Щракна с пръсти и извика:
-Аааа, ти си мишката на Саша, хаха. Ето къде съм те виждал. Претърколихте се в нашата пещера онзи ден, носеше някаква сладка разперена поличка. Виждам не те е изяла.
Миньон се смееше и говореше на висок тон, всички го слушаха. Той си е безцеремонен, не го прави нарочно или за да привлича внимание. Просто си прави каквото си иска, когато си поиска.

Този бе красив, но май си предпочитах Чад, е, знае ли се? Усмихнах му се сладко.
- Дам, така си беше. Да, наистина не ме изяде, за което съм и благодарна.
Последвах примера му и си говорех високи, не ми дремеше, че всички ни слушат, а жените започнаха да ми хвърлят гадни погледи, само защото си говорех с него. Май щеше да стане интересно.
- А вие господине, може ли да ми кажете името си? Интересен сте ми, за сега.
Не ми се искаше да кокетнича с него, но жените ме принуждаваха, обожавах да съм център на женска завист и омраза.

-Ахааааа, интересен съм й бил.
Барманът се засмя. Знаеше колко интересен е Франсоа на всички.
-Аз, mademoiselle, съм г-н Франсоа Миньон!
Асасинът я гледаше с любопитство. Нисичка, стегнато телце, хубава коса. Не е точно негов тип, но все пак беше жена и то сладка жена. Кой знае.... Така или иначе сърцето му е заето, но това не значи, че не може да се забавлява през другото време. Без това онази дяволица не иска да зареже мъжа си заради него. Какво толкова намира в тази лилава тиква?...Усети се, че се отплесва.
-А вие коя сте?

- Интересен и хубав смях, г-н Миньон, аз съм Анита Блейк.
Станах и отидох до него. С обувките си бях почти на нивото на рамото му. Подадох ръка.
- Приятно ми е, вие трябва да сте един от учителите ми, нали?
Накклоних леко глава, пусто му и злоба, колко бе забавна, просто усещах как гърбът ми да пари от убийствените погледи на завистниците ми. Вътрешно се смеех невъздържано и знаех, че очите ми ме издават, колко ми е смешно, и как огънчетата на смеха гряха в тях.

Мъжът забеляза реакцията на представителките на нежния пол, забеляза и пламъка в очите на миньончето. Това му хареса и лека лукава усмивка се появи на лицето му. Пое ръката й, като я стисна леко и я попита:
-Как така аз трябва да съм ти учител? Да не би да съм пропуснал нещо? - той се замисли - Последните дни се мотах наляво-надясно, Милена може да не ме е предупредила.

Зацепи, колко забавно.
- Може и да е пропуснала, на мен ми каза, че вие ще ме подготвяте за асасин.
Исках да се смея истерично, мозъкът ми блокира и вече не можех да се сетя какво да говоря.

-Тъй ли? Да тръгваме тогава!
Франсоа я хвана през кръста и двамата се насочиха към изхода. Жените продължаваха да ги гледат злобно. Не знаеше от какво са недоволни. Някой от тях са минавали през покоите му вече, какво повече искат? Жени! Не можеше да ги разбере. Двамата излезнаха и тръгнаха към подземията.

Уууу, дойдохме си на думата.Шумотевица и пиячка, каква по-добра обстановка за четене.Това че някой обича на тишина да чете, не означава, че и аз обичам така.Запътих се към бара.
-Две големи уискита от по-ментеливото и минерална вода с много лед.
Отворих първата книга.Боже мили, 900 страници, а шрифта беше уникално малък.Главата ми е на 3см от страницата и пак едвам виждам.Изпих едното уиски на екс, да си пооправя зрението и продължих да чета.
Чета, чета, но много ми дойде това четене.Изпих и другата чаша.
-Барман, още 2 големи.
Продължих да чета.Мал се появи.
-Какво правиш?-каза той.
-Опитвам се да чета.
-Не ти ли е трудно в тази обстановка?!
-Хич даже.
-Тези книги, които си взел мога да ти ги обясня, чел съм ги и знам за какво става въпрос.
-Не благодаря, имам доста време за губене и не бързам за никъде.
-Духовете и демонологията са моите специалности.
-Ами тези твойте огнени работи
-Те впоследствие се наложи да ги изучавам.
-Защо?!
-Заключиха ми душата и силите в тази книга, която носиш.Преди бях силен демонолог, но след като ми махнаха силите се наложи да използвам не дотолкова развитите си умения.
-Благодаря за сълзливата история, вече можеш да ме оставиш да чета,
-Проблем нямаш.
Продължих с четенете и пиенето естествено.Едното без другото не може или поне днес не може.

Барманът му сипваше едно след друго и го гледаше изпод вежди. Такъв си беше той - любопитен. Такава му бе и работата - да дава пиячка, да сваля мадами и да разбира и разпространява пръв клюките. Той си наля една чаша, приближи се до вал и отпи:
-Абе, пич. Ти от къде си ми познат? Идвал ли си тук друг път?