ИГРАЛНА ЗАЛА

Допих последната си глътка от скоча, когато тя каза да отидем до музикалната зала.
- Навита съм. - Казах с усмивка. - Барман, дай още един скоч с лед и после си търси чашата в музикалната зала.
- Ама, не знам дали е разрешено да давам извън залата.
- Не ми пука дай ми.
- Добре, ти си береш грижите после.
Даде ми скоча и хванах чашата.
- Хайде, Ния, да се омитаме от тука, май тука скоро ще ни линчуват. - Усмихнах и се сладко и я изчаках да тръгне.

Огледах се и тогава забелязах, че май беше права. Някои ни гледаха на кръв, други сепнато, трети се подхилкваха. Дръпнах шапката си малко надолу и станах:
-Тръгваме! - подхвърлих още една банкнота на бармана за новата чаша - Ето, ти да се почерпиш.
Излезнахме от залата преди да е станало тупаница. Не, че нещо, но после не ми се даваха обяснения за труповете.

Влязох и веднага се запътих към бара. Седнах и си поръчах сок. Огледах се наоколо, но не видях познати хора. Всички се забавляваха, смееха се. Да питам бармана за вампирката не беше уместно – ако каже нещо на мен значи и тя ще разбере че съм разпитвал. Стоях си така замислен за бурната реакция на Ния и въобще за странното й държане. Явно много обичаше Вал. Доколкото го познавам той е от този тип хора, които знаят какво да искат от жените. Щом синекоската му го бе дала, значи има и добра страна. Е, както каза тя, сигурно не съм заслужил да я видя. Както не бях заслужил да знам името й. Дали бях прекалено наивен? Да се опитам да се сприятеля с вампир? Всеки крие нещо, има врагове, страх и гняв стягат хората. Но може би това беше нужно за да се сплотим всички и да направим нещо. На сегашния етап съюзници ми бяха само Роза и Вал. Да се науча да гледам през очите на другите... да, това трябваше да направя. Може би изобщо не трябваше да говоря за Валак пред Ния. Имах някои въпроси като например кога успяха да станат любовници? Но после си спомних за Бека и факта че ние също станахме и то за няколко дни.

Барманът нещо се беше зазяпал в мен. Погледнах го с бялото на окото и си станах, разходих се из залата. Чаках приятелят си да се появи, но той го нямаше и бе станало вече доста късно. Добре – утре на бистра глава щях да събирам информация. Излязох си и се запътих към стаята си.

Дойдох тук. Мислех да си почина добре днес и през нощта. Чакаше ни дълъг път, но преди това щях да пийна нещо. Нещо силно.
Отидох на бара и си поръчах джин с тоник. Този път Коки не посмя да се направи на интересен. Даде ми пиенето кротко и послушно. Аз взех чашата и седнах на едно кресло. Излегнах се и се заслушах в музиката със затворени очи. Разни хора минаваха покрай мен, но не забелязвах никой, просто си стоях със затворени очи и от време на време си пийвах. След час и нещо когато пиенето ми беше свършило и усетих, че ако остана още малко тук ще заспя, станах, платих си и излязох.

Дойдоха до тук или по-скоро Чад дойде носейки Анита на ръце и я положи на едно от креслата. Като цяло в този час нямаше много хора. Той отиде на бара и потупа приятелски бармана:
-Как е брато? Дай ми една чаша мляко с какао и парче боровинкова торта за госпожичката на масата и една минерална вода с кафе за мен.
-Готов си брат.
Коки приготви поръчката и я поднесе на приятелят си.
-Значи ти ходиш с тази кукличка, а? Защо всички готини момичета тук са заети?... -измрънка той като гледаше жално.
-Я стига. Точно ти не можеш да се оплачеш от мацки.
-Ееее.... -доволно вдигна рамене барманчето.
-Айде пич до скоро.
Коки му кимна, Чад взе нещата и отиде до русокоска:
-Хапвай слънчице. Сладкото ще те посъживи малко. Май те поизцедих повече отколкото трябваше, ха ха ха...

Това определено не ми хареса... Замислих се за всички, който слагаха етикета "ходим" и после се прощаваха с жовота си. Е, не бяха малко. Станах от креслото и застанах до него и му прошепнах:
- Този път ти се разминава, но следващия може и да не ти се размине.
И в следващия миг бях до вратата и му помахах леко и излязох.