Хотел "Белисима"

- Добро утро... – каза Колин и премигна. Беше му се сторило че вампирката измънка неговото име. И той точно това си помисли – че му се е сторило, не че го е чул. Стояха така и не знаеха какво да направят. Неловка ситуация. Изведнъж се сетиха за какво са в този хотел и се размърдаха.

- Работа ни чака.

Локър се изправи и Ния се отлепи от него. Станаха, започнаха да се оправят, отидоха до банята да си измият лицата и зъбите, шегуваха се и се пръскаха с вода. Като малки деца. После се редуваха за душа. Предстоеше им внедряване в кабарето. Може би щяха да пазаруват за някои по-забележителни рокли. Ния изгони асасина от спалнята за да облече подходяща дреха. Локър мърмореше нещо под нос и чакаше зад вратата.

Облякох един дълъг бял копринен панталон и една лилава блуза с оголени рамене. На врата си вързах летен копринен бял шал, сплетох косата си на рибена кост, обух едни бели обувки с малък ток, взех една чанта в тон и бях готова. Излязох при Колин. Той също беше готов. Закусихме набързо, запалихме цигари и тръгнахме от хотела.
-Вчера видях един доста елитен магазин за дрехи не много далеч от тук. Мисля, че там ще намеря това което търся.
С това заключихме вратата и потеглихме.

Затворих вратата след себе си без да я заключвам. Без това нямаше кой да влезе. Метнах чантите на леглото, а аз самата се настаних на дивана. Взех лист и хартия и почнах да пиша текста на песента за довечера. Беше идеална. След това написах и нотите на мелодията, за да я дам на оркестъра да я изучи за час-два. Нямаше да са ми нужни много репетиции - една, две най-много. Танцът си го бях измислила. Изрепетирах го веднъж. Получи се добре. Нямаше какво повече да върша. Вързах косата си на кок както още си беше на плитка. Отидох в банята и си напълних ваната догоре с много топла вода и много пяна. Съблякох се и влезнах в нея. Не потапях главата си, за да не се развали плитката. Извадих краката си и ги облегнах на парапета на ваната. Цялата останала част от тялото ми бе покрита с пяна. Само краката ми бяха на парапета - голи, мокри и разкрачени. Реших да стоя така докато не стане време да тръгвам към кабарето.
Гледах в тавана. Беше огледален. Гледах в него и от време на време прокарвах ръка през белега си в близост до интимните ми части. Само като се сетя как си го направих ми идеше да повърна.
Не спирах да мисля за него. Толкова се дразнех на себе си. Какво ми причиняваше? Какво правеше с мозъка ми? Обсебваше ли го? Прииска ми се да го убия. Ако го убия мъченията ще спрат. Ще престана да мисля за него. Ще престана да искам някакви неща, които не съм искала от никой от години. А преди това съм ги искала само от един единствен човек. Повтарях си, че това е само илюзия. Повтарях си, че като се приберем Вал ще е там. Той ме обичаше, нали? Беше ми го казал. До някъде и ми го показа. Тогава защо вместо да мисля за него мисля за най-неподходящият човек?
Тези мисли не напускаха умът ми. Извиках ядосано, но това не промени нещата. Просто продължавах да гледам в огледалото отгоре ми с безизразният си поглед. Ненавиждах се....
След час, може би два, не знам и аз почнах да се вкисвам в тая вода. Това нямаше да се отрази добре на кожата ми затова станах и излязох от ваната. Източих водата, а аз самата си взех душ да махна пяната. Пак без косата. Къдриците ще ми трябват като пусна плитката. Загърнах се с една средна по дължина кърпа и влезнах в апартамента. Колин още го нямаше. По-добре! Взех книгата си и седнах на дивана както си бях по кърпа - ту да почета малко, ту да изсъхна. Имах още достатъчно време до кабарето.

И тогава влезе той. Беше по боксерки, наметнал хавлия на рамото си. Носеше бръснарските си принадлежности. Излизаше от спалнята. Локър Мина през хола без въобще да се притеснява, влезна си в бянята, след точно четирисет минути излезе мокър, гол, само по хавлия. Мускулестото му тяло лъскаше на светлината от прозорците. След като се избърса той облече само бельото си. Седна на отсрещния стол и се втренчи в Ния. Погледът му беше иргив и дяволит. После го смени с ледът, който обичайно излъчваше. Постоя така няколко минути. След това изсумтя и заговори:

- Знаещ, ли... Държиш се особено този ден. Не, че въобще се държиш нормално, но сега е още по-различно. Извинявай за тангото в магазина, не знам какво ми стана. Но ти ме провокира... Благодаря, че не ме удари. – той намекваше, че благодари за целувката - Струва ми се, че има нещо което искаш да ми кажеш. Така ли е? Може би и аз имам какво да ти кажа...

Всичко това изглеждаше много подозрително. Какво по дяволите искаше да каже с тези думи?

Колин влезе по боксерки.
-Какво по дяволитееееее..... -извиках уплашено като скокнах на дивана и изпуснах книгата си. -Кога това копеле се появи тук?
Той влезе в банята. Сърцето ми биеше бясно. Как не съм го усетила? Толкова се учудих, че чак забравих да отида да се преоблека докато е в банята, а само стоях и се пулех с ококорени очи. След близо 40 минути излезе, преоблече се.....само по бельо и седна срещу мен. По челото ми се стече сълзичка, а едното ми око трептеше все едно бях героиня от някое аниме. Още малко и очаквах да ми текне кръв от носа от възбуда. Разтърсих глава и прогоних тези сладострастни мисли.
- Знаеш ли... Държиш се особено този ден. Не, че въобще се държиш нормално, но сега е още по-различно. Извинявай за тангото в магазина, не знам какво ми стана. Но ти ме провокира... Благодаря, че не ме удари. Струва ми се, че има нещо което искаш да ми кажеш. Така ли е? Може би и аз имам какво да ти кажа...
Каза той. Ха, обясняваше се като ученичка. Наблюдавах го и гърлото ми пресъхваше.
-На мен ли ми се струва или тук е горещо. -казах като махах с ръка в лицето си, за да се разхладя. После се сепнах. Ама какво? Горещо? Беше всичко друго, но не и горещо. И все пак изгарях, беше ми много много топло. Чак не можех да издържам да стоя повече тук близо до него. Усещах как почвам да губя самообладание, много бързо. Ако прекарах и още 2 минути в неговото присъствие не знам какво щеше да ме обхване. Не, не, не мога да си го позволя. Събрах всичките си сили и се изправих, сякаш това бе най-трудното нещо за мен. Оставих книгата на масичката и тръгнах към спалнята като го подминах, без да се обръщам към него.
-Нещо се бъркаш. -казах с възможно най-леденият си тон и продължих към вратата на спалнята.

Ния премигна и когато отвори очи, Колин беше пред нея, запречваше й пътя. Според него тя беше права, нямаше нищо за говорене. Той усещаше нейното желание, беше го усетил в магазина, не можеше да греши.

Мускулестите му ръце я хванаха за раменете, той я придърпа към себе си. Целувката беше чувствена, страстна и дълга. Ръцете му бяха на гърба й, притискаха я до тялото му. Той прокара едната си ръка през косите й. Дотук с обясненията. Нещата бяха излязли тотално извън контрол, но, по дяволите, беше толкова... правилно решение. Поне за него. Не искаше да мисли, да осъжда, да се бие... просто искаше й да даде нещо което не бе давал на никой вече толкова години – малко нежност. Това му се стори най-близкото до душата на човек. За това се живееше. Другото беше плява и прах в очите.

Когато ми препречи пътя се намръщих. Свих юмрукът си за удар и тъкмо щях да замахна когато последва най-неочакваното нещо. Той ме хвана и преди да се усетя вече ме притискаше до себе си. За момент успях да се отскубна от него.
-Какво правиш?.... -бе единственото, което успях да прошепна преди езикът му да заглуши думите ми.
Чувствах, че сърцето ми ще се пръсне, ако той произнесеше дори и един неуместен звук, а ако се засмееше - щях да умра. Чувствах - съвсем физически - че целият ми живот се е стеснил до една точка, която би могла да бъде или край или начало на разширяващ се лъч. Стискаше ме силно, така че да не мога да избягам от него, но без да ме наранява. Целувките му бяха толкова страстни и дълбоки. Не исках да се поддавам. Повтарях си, че това е грешно. Че не може да е той, че не трябва. Опитах се да спра, но не можех. Желанието в мен надделяваше здравия ми разум. Мислите за разликата в годините, за последствията, за нещата, които ме спираха да направя това изчезнаха. Те бяха грубо изместени от желанието за плътско удоволствие, което кипеше във вените ми, желанието да видя този мъж гол и да ми причини всички малки болежки, на които беше способен. Исках го, умирах за него, а не трябваше да го правя.
В следващият момент затворих очи и се отпуснах в обятията му. Той усети как тялото ми се примирява и освободи захвата си. Ръцете ми паднаха на раменете му и аз ги обвих около врата му. Хванах го за лицето и за момент, само за момент го отделих от себе си. Загледах го в очите. Какво точно изпитваше към мен? Какво изпитвах аз? Подлудяваше ме само с поглед. Имах нужда да го усетя до себе си. Странно нали? Аз и той. Кой би могъл да предположи. Този отделен миг ми се стори цяла вечност. Не можех да чакам повече. Впих устните си в неговите и погълнах дъхът му жадно. Зарових пръсти в косата му, а той ме хвана за таза, повдигна ме и краката ми обвиха кръста му. Не го пусках даже и за част от секундата....

За момент Ния усети че се движат – по скоро летяха във въздуха. След секунди бяха на леглото в спалнята, Колин целуваше шията й. Лявата му ръка погали нежно едната гърда. Той продължаваше с целувките надолу – гърдите, корема, пъпа... горещи като ръжен целувки. Не можеше да издържа повече. Тя бе под него, той отново се насочи към лицето й. Устните им се сляха в момента, в който проникна в нея. Целуваше шията й и напираше нежно, тласък след тласък. Отначало бавно, после забързваше. Топли вълни обляха телата им. По едно време се завъртяха, бяха легнали на една страна, вплетени в дивата си страст, после тя беше отгоре. Колин се остави в ръцете й. Гледаше я право в очите... едни незабравими очи.

Единственото, което ме спря да изстена силно, когато влезе в мен, бе че заглуши викът ми с целувката си. Все едно изгаряше вътрешностите ми. Беше толкова възбуден. Наслаждавах се на докосването му, на милувките му, все едно съм ги чакала хилядолетия. Прокарвах ръцете си по гърба му и му оставях следи. По едно време сменихме позите и аз се оказах отгоре. Контролът щеше да бъде мой и мислех да го изцедя. Хванах кокът и за миг го отвързах и развалих плитката. Косата ми изпопада на гърба и раменете ми като тъмни сини вълни. Плавно почнах да местя тазът си напред, назад, нагоре и надолу. Проникванията бяха от дълбоки по дълбоки. От време на време забързвах и тогава той хващаше кръста ми и поемаше също инициатива за по-голям ефект. Това ме подлудяваше и караше тялото ми да се извива, до там че хванах решетките на леглото над главите ни и ги стиснах толкова силно, че още малко щях да ги счупя. Пот от възбуда се свличаше по тялото ми. Не спирах да дишам шумно, да стена. Положих длани на гърдите му, наведох се и прокарах език по продължението на целият му торс и завърших на сгъвката на гърлото. Захапах врата му като му оставих синина, но не пуснах вампирските си зъби. Почнах да хапя брадичката му, раменете, ушите, устните. Сетне се изправих пак и лапнах десният му показалец като го изсмуквах. Той го вкарваше навътре и дразнеше езикът ми с него. Видях лукавата му усмивка. Очите ми пламнаха. Щом иска да си играем, ще си играем. Хванах китките му и грубо заклещих ръцете му странично от възглавницата. Не можеше да ги мърда или може би не искаше. Наведох глава и косата ми се изля на лицето му. Заметнах я и доближих устните си до неговите. Точно едни до други, но не съвсем. Не му давах да ги усети, при всеки опит в който повдигаше леко глава, за да ги стигне, аз повдигах моята още повече и той си оставаше само с желанието. Извадих езикът си и нежно минах с него по очертанията на устните му. После пак вдигнах глава, така че да не може да ме докосне и му се усмихнах нагло:
-Какво мислите да правите сега, г-н Локър?

- Сега мисля... да те отнеса надалеч.

Колин рязко надигна таза си и при това проникна още по-дълбоко. Освободи ръцете си и я завъртя грубо, така че той да е отгоре. Започна да напира с плавни движения, а дясната му ръка беше на лицето й – палецът му палаво докосваше устните и езикът й. След няколко минути му омръзна, хвана я с две ръце и я обърна с гръб към него в седнало положение. Извиха се назад и леко настрани. Локър забърза с движенията, изгаряше от първичните инстинкти, които сега се бяха отприщили без контрол. Ръцете му бяха хванали гърдите й. Тръпката беше неописуема, удоволствието нарастваше всеки миг.

Когато ме обърна имах чувството, че ще припадна от удоволствие. Рязките му, дълбоки движения ме пронизваха. Мачкаше гърдите ми и изобщо цялото ми тяло като пластелин. Стенанията ми почнаха да се превръщат в леки викове. Усещах, че тотално и напълно му принадлежа. Сигурно бях свършила за стотен път, а той изобщо не се изморяваше. Беше доста издръжлив, трябва да му се признае. Оставих се в неговите ръце. Моите собствени ги бях положила пред мен на леглото и от време на време стисках здраво чаршафа. След 10-тина минути повдигнах главата си почти до нивото на неговата. Той хвана косата ми и дръпна главата ми още по-назад към неговата. Захапа ме за врата. Това бе най-любимото ми и в същото време опасно нещо. Не трябваше да го прави. А може би трябваше. Това отприщи животното в мен. Очите ми светнаха дяволито, устата ми се изкриви в лунатична усмивка, която ако беше видял, имаше шанс да се уплаши.
Светкавично се обърнах като гъвкаво го оплетох с краката си. Единият увих около кръста му, а другият поставих на рамото му. Хванах го здраво за врата и буквално го блъснах в мен. Той проникна с голяма сила. Извиках силно от болка и удоволствие в същото време. Той хвана кракът на рамото ми, за да не падне от там и продължи в същият ритъм. Не издържах. Не бях изпитвала такова върховно преживяване не помня от кога. Не можех да отворя очите си, повдигах торсът си на горе, като изкривявах гърбът си като арка, а главата ми лежеше на леглото. По едно време Колин забърза много. Движенията му бяха рязки, леко груби. Усещах как членът му набъбва и пулсира. В следващият миг той свърши и от гърлата и на двамата се отскубнаха стенания. Пусна кракът ми и легна върху мен. Не можех да си поема въздух, на него също му беше трудно. Галех гърбът му и се опитвах да успокоя ритъма на сърцето си. Този забранен плод се оказа много по-сладък отколкото очаквах.

Колин спря за момент. Почина си известно време, после невъзмутимо обърна Ния кучешката и си продължи, сякаш едва сега започваше. В последвалият дълъг интервал от време те смениха много пози и съвсем се забравиха във вихъра на екстаза... Всичката болка и несигурност се отми, нямаше въпроси, нямаше и отговори. Вълна след вълна, върховното усещане заличаваше всяко съмнение, всеки страх. Правеха го сякаш са били двойка с години. Накрая лежаха бездиханни един до друг, преплели крайници, потни и без капка сили.

Колин седеше на леглото и гледаше с празен поглед напред. Отне му повече от пет минути да осъзнае че през последните три часа беше правил див, необуздан секс с вампирката, което беше в разрез с всякакви правила и норми. И най важното – беше най хубавото нещо което му се е случвало напоследък. Ния седеше до него със същия празен поглед. Кой знаеше какво й се върти в главата. Колин я погледна, усмихна се едва-едва и я бутна с едната си ръка да падне на леглото. Той остана така, запали цигара и се загледа в залязващото слънце.

- Сега пак трябва да се къпем... – отбеляза с насмешка

След известно лежане така въздъхнах. Най-накрая успях да събера сили за това иначе толкова просто нещо. Не знаех какво да мисля. В момента даже не можех да мисля.
-Да май си прав.
Повдигнах се. Завързах косата си на кок, за да не я намокря и да не се развалят къдриците и се загърнах с кърпата си. Станах и тръгнах към банята. На вратата на спалнята се спрях, обърнах се към него и го погледнах лукаво:
-Ако искаш можеш да дойдеш да се изкъпеш с мен.
След това тръгнах натам, без да изчакам отговорът му. Съмнявах се да откаже на предложението. Не знам какво ме обхваща. Сякаш не ми стигаше допирът му, а исках още и още.
Влезнах в банята и оставих вратата отворена след себе си. Нали очаквах да дойде всеки момент. Застанах пред мивката и за секунда се погледнах в огледалото. Прокарах ръка по лицето си, а после по корема си като я застопорих на мястото, където беше белега ми. Не махнах кърпата, не исках да го гледам.
В миг главата ме заболя силно. Заниците ми се свиха, а лицето ми пребледня. Пред очите ми се яви вече така познатото видение, в което Ник ме наръгва с нож няколко пъти. Но имаше нещо различно. Нещо не беше както трябва. Вал? Вал го нямаше. Сега на негово място беше застанал....Локър?...Как така? Защо Вал беше изместен от Колин? Последствията обаче бяха същите. Нож пак полетя към челото му и се заби в него. В следващият момент видението изчезна и на негово място се появи дървото, под което беше заровен Николас.
"-Няма спасение за теб" -се чу в главата ми и виденията изчезнаха.
Тялото ми трепереше, от челото ми течеше пот, не можех да стоя на краката си. Хванах се за мивката с едната си ръка, но не можах да се задържа. Паднах на земята на колене. Гледах в пода с полуотворена уста и премрежени очи. Главата продължаваше да ме боли. Пак се появи дървото, виждах се как ходя към него, после всичко изчезна.
Гърлото ми се сподави и се закашлях силно. Почнах да кашлям без да спра. От устата ми изтече кръв и падна в ръката ми, която бях положила на устата. Продължавах да кашлям, а кръвта се стичаше в дланта ми, преля я и потече по пода. Образува локва. След минута кашлицата спря. Гледах с празен, пуст поглед в локвата и се опитвах да спра треперенето на тялото си.

Локър чу кашлянето и забърза към банята. Влезе и видя Ния на земята. Кръвта й беше по пода. Той се надвеси над нея, обърна главата й към себе си.
-Какво ти е? Защо трепериш? Пак ли ще ми кажеш, че е от кръвното?
Той я хвана за раменете и я изправи, изми лицето й и я помъкна към спалнята. Положи я на леглото, седна до нея и погали челото й.
-Мисля, че трябва да си имаме повече доверие. Ще ми кажеш ли какво става с теб?
Локър не знаеше какво да мисли. Очакваше някакво обяснение и се надяваше, че след всичко случило се между тях, този път щеше да бъде искрена. Усещаше нарастващата си загриженост. Беше разбрал, че държи на нея повече отколкото предполага.

Гледах в тавана с навлажнени очи. Тялото ми още трепереше, но малко по малко почваше да си възвръща контрола.
-Мисля, че трябва да си имаме повече доверие. Ще ми кажеш ли какво става с теб?
Погледнах го, изглеждаше притеснен. Защо се притесняваха все тези мъже? Не можеха ли просто да ме оставят на мира.
-Доверие.... -повторих със затруднение.
Обърнах се на страна с гръб към него. Не исках да вижда лицето ми. От очите ми потекоха няколко сълзи. Не исках да го лъжа, но не можех и да му кажа истината. Не мога да повторя тази грешка. Но знам, че няма да се примири без отговор.
-Това е "болестно състояние"....Само това мога да ти кажа. Моля те не ме разпитвай.
И не излъгах. Това наистина бе болест. Една жестока, неизлечима болест. Не можех да се отърва от нея и тя нямаше да ме напусне. Наложи ми се да свикна с нея още от дете.
-"Прокълнатите винаги ще са прокълнати"... - прошепнах на себе си.

Колин не беше доволен. Според него тя знаеше какво й е и то много добре. Беше му казано от Милена, че Ния може да вижда бъдещето на моменти, но това тук не приличаше на видение. По-скоро някакъв спазъм. Сега той беше до нея и я успокояваше. Дали пък не беше от чернилката, която Заргин бе влял в нея? Колин потръпна. Това изчадие... как въобще бе залъгал тази крехка душа, как го бе обикнала? Не му се мислеше за това. Той отиде с нея в банята, изкъпаха се – на Колин му хареса грижата за нея докато бяха под душа. Водата очисти спомените и малко от болката.

След това се подготвиха за предстоящото кабаре, Ния изрепетира песните си, избраха тоалет и уточниха плана. Трябваше да подейства.

/можеш да пишеш подробности около подготовката/

Колин уважи молбата ми и не ме разпитва повече. Личеше си, че е недоволен, но повече нямаше да разбере. Помогна ми да се изкъпя. Мразех това. Защо изобщо си помисли, че имам нужда от помощ. Цял живот съм се справяла сама с това. Но не ми се занимаваше да му обяснявам и да се караме затова изтърпях всички помощни процедури все едно съм някакъв инвалид. От една страна си беше мило, но аз не съм свикнала на мили неща. А и вече се бях оправила. Поне страничните ефекти от виденията не траеха много време. Освен ако не изгубя много кръв.
Оправихме се, облякохме се. Аз сложих едни панталони и копринена блуза, взех черната рокля и тоалета за представлението и тръгнахме.

Преди да се прибера измих останалата кръв по мен на една чешма в парка. Стигнах до луксозната сграда и си влезнах през централният вход, все едно нищо не се е случило. Прибрах се в стаята си и затворих спокойно вратата след себе си. Вървях със същият празен поглед, който се появи след като Лоренцо издъхна. Отидох в банята без да затварям вратата и пуснах душа. Свлякох се на земята както си бях с роклята под струята. Водата почна да отмива всичко. Откопчах диамантените обувка свалих ги и ги изритах в другия край на банята. Седях на земята, краката ми бяха свити в колената, облегната на стената и лице заровено в дланите ми. Водата мокреше цялото ми тяло и напояваше кадифеният плат на роклята. Прокарах пръсти през челото си, впих ги в косата и се заковях в тази позиция, гледаща пода.
-Защо.....се чувствам толкова....нормално.....
Нямах отговор на този въпрос. Кога забравих да ценя човешкият живот? Защо убивах все едно е най-естественото нещо на света? Даже не изпитвах угризения на съвестта. Никога....Чудовищно....Толкова чудовищно....

Колин си влезе в спалнята. Без въобще да се замисля за случилото се, той свали дрехите си и седна на леглото. Чакаше Ния да освободи банята.

Проклетият Фортуна най накрая си го получи. На асасина винаги му се бе искало да види физиономията на мафиота в момента когато най накрая го спипа. Най-накрая няма кой да го поставя натясно, изнудвайки го и експлоатирайки го само защото знаеше за миналото му. Дори милена не знаеше че Колин върши мръсната работа на мафиота... или поне не показваше признаци че знае. Странно защо не се чувстваше доволен. Да. Няма такова нещо като сладко отмъщение. Сега оставаше да обясни на вампирката. Виж, това можеше да се окаже сложно. Или пък не...

Алис се появи в банята и точно до стената на вратата и се убеди, че Колин не я забеляза и с едно вдижение на ръката си , затвори вратата.
- Така, Ния погледни ме. Много лесно те отких и определено не ми харесва това което виждам. Проследих те и видях какво стана в парка, споко, няма да кажа нищо, но май имаш някакви притеснения? Не мислех да се намесвам, но усетих, че аурата ти нещо се промени преди малко. Та?

Вдигнах глава и я погледнах. Проследила ме е? Че те не знаеха ли, че сме на мисия? Би трябвало, но защо й е да идва до тук? Аурата ми се е променила?
-Какво имаш предвид с това, че се е променила?....Нещо не е....наред с мен ли?
Бях объркана от думите ми. Определено нещо ме притесняваше и знаех какво е. Въпросът е дали ще мога да го обясня с думи.

Алис седна на земята и се подпря на стената.
- Хъм, как да ти кажа... Впрочем, съвсем случайно те видях, трябва да си по наблюдателна, измъкнах са от тъпия ми братовчед и какво да видя, любимата му ученичка... Та, за аурата, бе сигурна не поколебима и изведнъж се промени... стана колебаеща се... нали знаеш, че аурата е отражение на по-силните ти чувства?
Алис се загледа очудено-питаща се в Ния.
- Ако не искаш да говориш, кажи и се омитам, а и не се притеснявай, Колин няма да ни чуе, обвих стените с малка магия да приглуша разговора.

Пак прокарах ръка по челото си.
-Колебаеща се, а....
Въздъхнах:
-Чувствала ли си някога....чувствала ли си, че гледаме на човешкият живот като на едно нищо? Това ме притесни днес - че постоянно убивам и убивам отново и отново и сякаш това е най-обикновеното нещо на света. Докато отнемам живот изпитвам наслада, а след това празнота. Абсолютно нищо и се чудя....кога...се превърнах в такова нещо. Може би е трудно за някой като вас да разбере, но за мен, която също съм била обикновена жена едно време....от всичко това не се чувствам по-жива и все пак не мога да спря да проливам кръв - невинна или не.

Алис въздъхна, осъна, че ще има много да се работи с момиччето. Намрави един жест с ръка и водата спря да върви.
- Още си млада, за това се чувстваш така. Ти взе част от емоциите на жертвата ти, това е една от причините. Трябва да се дистанцираш. Трябва да разбереш, че от това зависи съществуването ти. Ам... аз не съм се чувствала по този начин, за мен това поведение е съвсем нормално. Мисля, че имаш очаквания как трябва да се чувстваш и после когато това не се случи се притесняваш. Дистанцичта трябва да я отработиш....

-Да...май си права. Свикнала съм да съм сама. Сега съм заобиколена от някакви хора, предполагам това ме обърква до някъде. Ново е и не знам дали ще мога да се науча да живея с други. Но когато трябва да се върши работа ще съм непоколебима...надявам се.
Замълчах за малко. Осъзнах, че Алис може да е видяла не само как убивам онзи глупак, но и как се държахме с Колин един към друг след това. Ударих го, ядосах му се. Един ученик едва ли си позволява да се държи така с него и още повече едва ли ще му се размине. А на мен ми се размина. Чак ми стана неудобно имайки предвид, че първото ни запознанство беше заради.... Въздъхнах, погледнах я с празен поглед и тихо зададох въпросът:
-Как е Вал?
Не бях сигурна дали искам да получа отговор. Не знаех какви са отношенията ни сега. Всичко е доста объркано - Вал, Колин. Кой от двамата исках? Вътрешно знаех, но се страхувах от тази истина и не исках да си я призная.