Хотел "Белисима"

- Хъм, честно не знам. Не съм го виждала от налко дена. Пък и не ми пука. - Алис се засмя леко и стана. - Сега стани и се изкъпи. Трябва да се научиш на медитация от приятелката ти в имението, може да ти помогне. Направи малка сценка на Колин. Да гледам как го шамароса много ми хареса. Оттърси се от неудобството и ще се видим в имението. Надявам се, че ще успееш да се справиш? Ти си силно момиче не се оставяй на тривиални неща. Хайде, чао кара.
Алис се изпари от погледа на Ния, така както се и появи. Сега трябваше сама да се справя.

Изправих се и се облегнах на стената докато водата падаше по мен. Пуснах я до максимум и глътнах малко от нея. Начобурках устата си сякаш исках да премахна неприятният вкус от кръвта на Фортуна, макар и да зная, че изобщо не ми беше неприятен докато я пиех. След пет минути спрях душа и излезнах. Отидох в спалнята, подминах Колин и се тръшнах на леглото по корем както си бях с мократа рокля. Чаршафите почнаха да се напояват с водата, но изобщо не ми пукаше. Обърнах глава към терасата така че да не го гледам. Факта, че не ми каза предварително, че се познава с жертвата бе за мен лична обида. Ако ще се работи като екип се работи като екип - без тайни относно задачата. Той ме използваше защото е знаел, че мафиота няма да ми откаже, а накрая най-самодоволно си показа лицето, за да се наслади на отмъщението си или каквото е там. Само че аз трябваше да целувам копелето, аз трябваше да му гукам, върху мен трябваше да оставя отпечатъците си, а господинът от другата ми страна накрая се появи все едно цялата заслуга е била негова. Намръщих се. Даже не исках да го гледам.