СЕНЧЕСТИТЕ ПЕЩЕРИ

Този лабиринт от отделни подземия е реконструиран за тренировките на учениците клас Асасин. Те са просторни, светли, факлите тук са много повече. Пълни са с различни хладни оръжия и малко огнестрелни. Подходящи са както за силови тренировки, така и за изкуството на изчезването и бързината. Франсоа Миньон и Колин Локър си поделят всичко. Често може да се види как двамата се джавкат, но дойде ли време за работа в екип, те са най-добрите.

Влязохме в отделния сектор за асасините и много ми хареса, бе просторно и светло. Отдръпнах се от Миньон и казах с весел глас.
- Какво ще ме научите, учителю?
Бе забавно, но трябваше да започна да уча..

Миньон изкара още една карта от ръкава си и почна да я върти. Беше дама пика. Локър го нямаше още. Е гати мързела. Както и да е. Погледна Анита.
-Първо ми кажи повече за себе си, освен че си дампир, това си личи от километри, и какво можеш.

- Хах, малко хора могат да познаят какво съм.. Какво мога? Нищо?! Затова съм тука, да ме научите на всичко.
Не беше нужно да му казвам малката си тайна, за сега. Усмихнах му се.
- Искам да стана професионален убиец, за сега това е желанието ми. Не обичам да ми е скучно и затова съм тука, да си разнообразя живота. И до сега съм убивала, но по старомодния и скучен начин. Живяла съм много и навсякъде. Колко се разприказвах, аххх, какъв нож. - погледа ми падна на един красиво извит нож, който приличаше на моите. - Обожавам ножове, този какъв се води?
Обърнах се към Миньон с блеснал поглед, малко неща ме вълнуваха толкова много и едно от бях бяха ножовете.

Миньон взе ножа - извит, с йероглифи на него, беше от Йордания. Локър го беше донесъл след убийството на тогавашният принц.
-Би ли искала да се научиш да боравиш с ножове на професионално ниво?
Франсоа замахна и коса от краищата на момичето падна на земята. Замахът беше толкова бърз, че Анита даже не видя как ръката му се движи. Все едно беше невидима.

- Хъмм, да искам, но без да е нужно да ми режеш косата, харесвам си я.
Не обичах някой да ми подкъсява косата без мое разрешение. Ножът си го биваше и умението бе добро. Исках да го знам, но без да ми пипа косата повече...

миньон и го подхвърли и Анита го хвана.
-Направи ми едно показно във въздуха. Искам да видя движенията ти.
Французина седна на един стол и вдигна краката си на масата.
-А и, без магия. - подметна той докато въртеше картата.

- Йей, едно от любимите ми.
Подхвърлих ножа във въздуха и без да трепна до хванах за острието, завъртях го в пръстите си без да се порежа или да го изпусна. Хвърлих го на горе с дясната и го хванах с лявата. Върнах го в дясната и продължих да го въртя. Това бе една от любимите ми игри. Похвърлях до и го хващах хем за острието хем за дръжката.
- Хмм, но май дръжката е малко по-тежка от колкото трябва, ако не се лъжа.....

-Не знам, не съм забелязал. На мен ми е добре. Това размятане не е зле. Я ела близо до мен.
Анита го послуша и застана срещу него. Както си беше с вдигнати крака на масата, Франсоа взе една дървена лъжица от рафта зад себе си и я насочи към нея.
-Даже и най-острият нож няма да може да победи обикновено дърво, ако не се използва правилно. Искам да ме нападнеш с ножа, цели се само в ръката и лъжицата. Искам да се пробваш да я разрежеш или да я отбиеш. Аles, mademoiselle!

Щом е казал, усмихнах му се сладко. И за секунда изучих дървото, видях му цепнатините и вдлъбнатините. Съпротивлението на дървото, наистина е голямо спрямо острието, но аз се прицелих в конкретните няколко точки, където трябва да е по уязвимо. Замахнах един-два пъти и докоснах лъжицата само с върхът на ножа и успях да нанеса няколко деруги, които след секунда тръгнах да ги уголемя и да направя на парченца лъжицата, която дъжеше.

Тя се опита да нанесе удари. Бяха точно изчислени, но не добре изпълнени. Само с две превъртания на лъжицата Франсоа изби ножа от ръцете й и той падна на земята. И всичките тези движения идваха само от китката.
-Ударите ти са или прекалено силни или прекалено слаби. Виждам че си наблюдателна, знаеш къде дървото ще е по-податливо, но само до там.
Той стана и застана централно към нея.
-Вземи ножа и ми покажи бавно като само маркираш къде точно и как мислиш, че трябва да нанесеш удар.

- Добре.
Наведох се и взех ножа. С роклята бе малко зор, но се справих. Застанах пред него и направих както преди малко. Но този път само с китката като него. Леко, внимателно и спокойно. Маркирах точките където дървото бе с цепка и след това му показах, къде с цялото острие и леко дръпване към мен, къде само с върхът на ножът, и къде натискът да е по-голям и къде по-малък. Гледах движенията да не са прекалено резки и безцелни. След като свърших отпуснах ръка да тялото ми и го погледнах в очите.
- Така ли, мосю?

-Oui! Сега искам да направиш абсолютно същите движения, но бързо, като премериш силата, която ти е нужна. Ако ги направиш правилно, би трябвало да разцепиш лъжицата в основата на дръжката. Пробвай, мила.
Франсоа пак изкара лъжицата напред, но веднъж замахнеше ли щеше да я прибере навътре. Нямаше да е толкова лесно все пак. Използването на оръжия е дълга процедура, за която се изискваха много търпение, практика и точност. Нямаше да стане за ден-два. По принцип на обикновените хора им трябват години. Той самият се обучаваше от 4 годишен. Миньон мислеше, че малката ще има напредък и някой ден ще достигне едно прилично ниво. Сега бе първият й истински урок.

- Добре.
Внимателно се подготвих, започвах от началото и без да използвам никаква магия, което си бе странно за мен. Магията искаше да се включи, просто я усещах в мен, но я възпрях. Не исках да се изложа. Заманах и движенията идваха само от китката, тъй като го правех за втори път беше по-лесно. Знаех, че той може да ме победи само с лъжицата.. Може би съм живяла повече от него, но той го е тренирал много повече от мен. Трябва да го попитам на колко е години. Пак се отплеснах и леко свих вежди. Движенията бяха с добре премерена сила, нито прекалено силно, нито прекалено леко. Тичната дозировка бе леко трудно да я направя, но да се надявам, че съм се справила.

Въпреки че Франсоа леко придърпа лъжицата към себе си, Анита успя да я сцепи точно под издълбаната част. Учителят беше доволен. Той хвърли негодният вече прибор и взе от стената един нож, къс, същата дължина като този, който държеше момичето.
-Сега ще видим как се биеш с нож на близко разстояние.
Миньон взе едни белезници и закопча своята лява ръка за лявата на Анита. В свободните си ръце те държаха оръжията.
-Както виждаш това го правя, за да не се отдалечаваме на повече от две крачки един от друг. Време е за атака и защита.
Веднага след като свърши изречението си Франсоа замахна бързо към главата на блондинката. Тя трябваше да избегне атаката колкото се може по-бързо. Нямаше повече от секунда време.

/Опиши защитата си и после атаката към него, без магия/

Наведох се назад и отбягнах ръката му. Така да бъде. Обърнах ножа инстинктивно, захванах го така, че острието да е назад към лакътя, а острото да е на вънка. Малко бе трудно с вързана ръка, но не се поколебах. Отстъпих една крачка и обтегнах лявата ръка към мен. Замахнах с дясната към неговата дясна за да избия ножът. Нямах много движение, но тука не се нуждаеш от излишни движения, а едно точно и определено свършваше работа.

Анита замахна към ножа. Ударът й бе добре преценен, силата също, но просто Франсоа бе единият от двамата най-добри. Със съвсем малко изместване на пръстите той избегна ножа й и я хвана за ръката, като я завъртя пред него. Изви лакътя й зад гърба и я притисна в стената, като натискаше главата й със свободната си ръка.
-Хайде отново, cherie!
Пусна я и двамата пак застанаха един срещу друг. Франсоа я погледна сериозно и заповяда:
-Нападай!

Отърсих се. Това си бе гадно. Обхванах ножа по-силно и дигнах ръка пред мен. Щом ще си играем номера, така да бъде. Десния крак го дръпнах малко назад и се подготвих. Бях си намислила да му извъртя едно мръсно номерче. Това, че бях дребна си бе плюс от където и да го погледнеш. Усмихнах му се леко злобно и нападнах. Мислех да го накарам да си дигне ръката на горе и после преди да се усети да се шмугна под лявата му ръка и да му извия неговата ръка назад и с другата ръка да му сложа една лека деруга на вратлето, според мен ще му е много секси с нея. Без колебание започнах да изпълнявам плана си. Държах лявата си ръка по-стегната за да не ме изненада втори път, а с дясната нападах по неговата.

Планът на Анита се изпълни почти перфектно. Когато тя замахна, Франсоа инстинктивно повдигна ножа, за да направи блокада, но малкото момиче се шмугна под белезниците и изви тялото си така, че сега тя бе зад него и държеше лявата му ръка зад гърба. С дясната ръка понечи да го пореже по гърлото. На косъм от кожата му Франсоа блокира ножа й с неговият. Няколко секунди забавяне и острието щеше да се забие в гръкляна му. Той отблъсна оръжието й и то падна на земята. В следващият момент се наведе и я вдигна на гърба си, като я преметна и тя падна на земята по гръб. Заради белезниците французинът падна върху нея. Анита дишаше очистено, двамата се гледаха няколко секунди в очите без да мърдат. След тези секунди Франсоа стана и я вдигна към себе си. Взе ключа за белезниците и ги отключи. Върна ножовете на място и я погледна доволен:
-Добре се справи като за първи път срещу мен. Не умря и даже се размина без драскотина. Това рядко се случва. Естествено знаеш, че ще трябва доста да се постараеш още.
Миньон се поизтупа малко и прибоди нормалният си леко завеян поглед:
-Bien, искаш ли да продължим с нещо друго или ти стига за днес?

/Боравене с нож 1во ниво; атака-5; сила-7; защита-5; подвижност-5, опит-7/

- Ахх, но разбира се, трябва да продължим. Поне още една тренировка или някое умение, което искате да ме научите. Още е рано за медитация, има много време.
Изтупах се внимателно.
- Жалко за роклята ми, сигурно е много мръсна, после трябва да я изпера... - Погледнах го. Сега на какво ще ме научите, мосю?
Не ми се мислеше за преди малко, когато бе върху мен, за съжаление, когато някой стане обект на желанието ми ставам леко нахална и перверзна, за сега мисля, че Чад ми стига, ако се върне при мен, разбира се....

Франсоа почна да крачи със широки крачки. Така приличаше на щраус. Особен човек бе този мъж, никога не можеше да разбереш какво се мъдри в главата му.
-Така....така.... -мислеше той. - Трябва да те науча рано или късно да изчезваш във сянките, за това ще ти е необходима черна магия. Покажи ми я, така де колко е голяма. Искам да видя потенциала на черната ти енергия. Ales, изкарай я на повърхността - каза той като замахна нагоре ръце усмихвайки се.

Засмях се с цяло гърло.
- Охх, ще ме умориш с тези чупки. Охх. Добре да видим.
Затворих очи и се опитах да намеря от къде имах магия в мен, там трябва да се намира и тази тази черна енергия в мен. Представих си "мен", като едно пространство цялото осеяно с врати, кой по-цветни, кой по-тъмни. Отворих няколко и зад всяка имаше някой спомен. Обикалях близо половин час и намирах само емоции и лека енергия от научените неща през годините. Спрях се и се съсредоточих. Затворих очи вътре в мен и оставих интуицията ми да ме води. Обходих много места и накрая ме доведе до една малка врата. Седнах на земята и започнах да я оглеждам, бе малка не по-висока от четиридесет сантиметра и широка около двадесет. Имаше гравиран дракон на нея, на който светеха очите в червено, много странно. Опитах се да я отворя и не ми се отдаде. Не се и учудих. Стоях и я изучавах и тогава забелязах, че опашката на дракона бе леко изкривена не на където трябва. Прокарах ръка по гравюрата и усетих затопляне. Изправих опашката на дракона и вратата се отвори. Наведох се и се загледах в това което бе вътре. Изгелждаше на шкаф в който имаше само една статуя на дракон. Посегнах да го взема и когато го докоснах все едно всичко около мен стана черно и аз пропаднах в някаква бездна. Чувах отчетливо един глас.
- Намери ме, най-накрая. Не се съпротивлявай и аз ще ти дам всичко, довери ми се.
Така и направих. Оставих се и изведнъж стреснато отворих очи. Звездите на скулите ми пулсираха и леко сияеха.
- Мисля, че намерих нещо, но какво? Не знам.
Пулсирането не беше неприятно, даже напротив. Усещах цялото си тяло да трепери от новия прилив на енергия. Но до къде се стелеше тя? Някой дали някога ще узнае?

-Много добре, Анита, много добре. Намери я, а сега искам да я изкараш, искам и аз да видя чернилката, която ще излезе от тялото ти.
Миньон очакваше внимателно да види точно колко е голяма магията на момичето. Неговата бе толкова голяма и силна, че можеше да погълне цялото имение, че и повече. Да видим колко щеше да е нейната.

Кимнах замислена, да я освободя? Но как? Просто се оставих чувството да ме обземе и се отърсих от всичко. Усетих как ме обгръща като плащ и цялата тази таена енергия просто се изля от цялото ми тяло наоколо, Не смеех да отворя очи, не исках да се разочаровам, ако е малко и недостатъчно. Започнах да усещам нещата около мен по-ясно и отчетливо. Просто стоях и оставих всичко да се излее на вънка, необработена и девствена сила, отприщена след толкова време чакане, на мен, да я открия.

Черният дим почна да излиза от тялото на Анита и да я обгръща. Въпреки, че често е използвала магия си личеше, че до сега не я е изкарвала цялата. Тя почна да се разраства и черният дим достигна на 5-6 стъпки от трупът на момичето. Не беше малко, но съвсем не достатъчно за убиец. Трябваше тази магия да стане повече, по-стабилна и по-силна. Франсоа я доближи, когато мина през дима се закашля. Значи поне малко имаше ефект над другите. Той я хвана за раменете и я накара да отвори очите си.
-Анита, погледни ме. Виждаш ли това около теб. Трябва да го направиш повече. Разбирам, че ти си дампир, а не вампир и затова ти е по-трудно, но ще ти се наложи да се помъчиш. Вече си намерила източника на енергията си. Сега искам да вникнеш пак в него и без да прибираш вече изкараната да го накараш да изработва още и още. Изработи толкова, че да запълниш цялата пещера. Концентрирай се, подчини източната точка на волята си, вкарай всичката си сила в това и ще успееш да помпаш магия постоянно без да се изразходва. Но внимавай да не се претовариш. Пробвай се момиче. Аз ще стоя тук и ще те държа, ако нещо се обърка ще реагирам преди да си се наранила.
Той я стискаше здраво за раменете, без да я наранява. Истинските вампири, чистокръвни или създадени вече знаеха как да използват магията си. Сега бе времето тя да не им отстъпва и нейната полу енергия да стане цяла.