Градината

Трябваше да му се признае – не му липсва изобретателност. Струята от меча му ме разконцентрира, а последвалата атака с рамо ме накара да отстъпя за да запазя равновесие. Мечовете ни, които вяха още кръстосани започнаха да се стържат един в друг докато ги изтегляхме. Вместо да се освободя от хвата и да почнем наново, аз се приближих и направих усукващо движение с оръжието си, както ме бе учил Гридор на изпита ми. Целех се в китката, за да обезоръжа противника си.

Елфа наблюдаваше с интерес учениците си. Вескин малко се разконцентрира, но задържа офанзивата. Новака го изненада приятно. Сега очакваше да види как ще блокира удара към китката.

/Като го блокираш Дака, го нападни отново, а от теб Веско искам подробна защита и пак атака към Даката. После също подробна защита и от Дан и ще усвоите това, което искам/

Опонента ми не отстъпи.Очаквах нещо съвсем различно, но и аз няма да отстъпя.В друга ситуация бих подскочил назад да се измъкна и да си организирам атаката.Реших отново да ипровизирам.Беше се засилил към китката ми на дясната ръка.Пуснах меча с едната ръка и го държах само с лявата, но беше доста тежък за една ръка.Нямах никакво време за реакция, трябваше да действам бързо, иначе загубата ми беше сигурна.Присвих леко колената си и се изтласках направо в него.Блъснах го доста силно.Този път вече се надявах да отстъпи, всичко зависише от него.

Валак успя да ми изкара малко въздух. Усещах спортна злоба у него. Ако и аз не отсъпвах сигурно щеше да ме блъска така до утре. Използвах дадената ми инерция, разперих ръце и с Ходене по Вятър прелетях няколко метра назад далеч от обсега му. Листата от земята се надигнаха и полетяха наоколо – беше малко призрачно това умение. Бе ми казано да не атакувам затова просто застанах в отбранителна позизия, направих познатото движение Небе – Земя от кендото за поздрав и зачаках следващата му нахъсана атака. На лицето ми се появи лека усмивка.

Очите на Евенстийл се разшириха. Той сви юмруците си и светкавично се озова до Вескин:
-От къде знаеш това умение?
Нямаше нужда от отговор, той знаеше. Племенницата му го е научила. Защо ли е решила да го направи, това е запазено движение на елфите. Лорда успя да овладее емоциите си. Мъката му бе голяма, но той бе професионалист и нямаше да покаже това.
Обърна се и се запъти към старото си място.
-Така, сега ще променим малко нещата. Аум нападни Сентинел само с едно единствено движение. Вескин защити се само с едно единствено движение. Не с повече от едно.

Отново хванах "рагнарок" с двете си ръце и се концентрирах.Видях го да се усмихва, беше самодоволен.И аз направих, като него.Надявах се да го объркам.Концентрирах се.Раздвижих си крайниците и се подготвих за атака.Засилих се към него.Забих си меча в земята, направих крачка напред и го извадих с всичката енергия, която ми беше останала.Парчета от земята се засилиха към опонента ми.На тази атака ме беше научил пастрока ми.Надявам се в тази ситуация да успее да ми помогне.Всичко зависише от тази атака...

Хм, отвърна на приятелската ми усмивка. Страхотна атака. Земята се надигаше и парчета летяха към мен. Направих странично салто и се завъртях около оста си във въздуха, отстраних се от пътя на големите парчета, а докато се въртях с меча си се опитах да блокирам останалите. Бях се превърнал на свистящ фъртун, трябваше да отбия доста от тях. Бях максимално концентриран, виждах всяка отломка как лети към мен и преценявах как да наглася оръжието си. Изненада ме магията в този негов меч – силна наистина.

Вески отби всички големи парчета, а тези които не успя бяха прекалено малки, че да го наранят. Елфа плесна с ръце и двамата останаха на място.
-Добре момчета, стига толкова с това умение. Доволен съм, виждам потенциал и в двама ви. Сега искате ли да продължите с нещо друго?

/Веско - получаваш Защита; сила- 5; подвижност-10; атака-5, опит-10/
/Дака- получаваш Защита, сила-10, подвижност-7, атака-5, опит-10/

-Да, аз бих желал,но първо да стисна ръката на моя опонент.Добър двубой беше.

Усмихнах се и поех ръката му. Стиснахме ги здраво.

- Убеден съм, че ще има още добри двубои. Ти се биеш със сърце. Хубав магически меч. Предлагам ти да избереш с какво да продължим понеже си най-млад. Запознай се с Хаяте – моят сокол.

В отговор птицата долетя на най-близкия клон, изкрещя и се огледа. Май се перчеше.

Изглеждаше доста приятен човек, тука рядко се срещат добри хора, а и нови приятели никога не са излишни.
-Хубав сокол ,моя помощник го няма тук, има важна задача.Предлагам на учителя да избере какво да правим.Все пак той ни наблюдава и ни знае слабите места.

Така си беше. Евенстийл се замисли.
-Я ми дайте мечовете си.
Те се подчиниха. Лорда ги взе и им ги размени. Сега Вескин държеше рагнарока, а Вал дългия здрав меч на опонента си.
-Така, лесно е за един мечмайстор да се бие със собственото си оръжие. По-трудно е да има същият ефект с всеки останал тип стомана. Искам да усетите непознатите ви мечове. Да станат част от вас, размахайте ги малко, свикнете с тях и после ще продължим.

/опишете опознаването на мечовете, първо да пише Даката, а след него Веско/

Взех му меча - беше прекалено лек за мен.Бях свикнал с тежки оръжия да се бия, такива с които с един замах да съборя стена.Размахах го малко и усетих, че мога да го контролирам и с една ръка.Направих няколко пробни замаха, скороста беше удивително по-бърза.Можех да го контролирам еднакво умело, както и с лявата, така и с дясната ръка.Дори и да го държах с двете си ръце, замаха ми беше със същата сила, просто се измарях по-бързо.Но дори и да се изморя, бих могъл да си сменя ръката.Меча беше много добра изработка.Беше доста по-лесен за използване, от колкото моя меч.Може би имах предимство и все пак ,не точно.Моя меч не може да се счупи никога ,докато за този не знам.

Чуждото оръжие натежа в ръцете ми. Изящно изработен дълъг меч за две ръце. Острието беше инкрустирано със стилизирана плетеница /както е на рисунката/. Красиво. Имаше нещо друго. Усетих нещо смътно – дали беше магията, вплетена в това оръжие? Чувствах го сякаш меча има собствено съзнание. Не ми беше удобен, не бях свикнал с толкова тежест. Като го размахах усещах допълнителната инерция. Този меч беше за опустошителни атаки, дори да го блокираш може да те отблъсне назад или да счупи оръжието ти. Аз не се притеснявах за моят меч в ръцета на Валак, той бе издържал стотици години на какви ли не изпитания. Все пак щях да внимавам. Въпреки голямата тежест на неговия меч аз усетих че е идеално балансиран. Размахах го няколко пъти, пробвах заучени движения. С повече сила в ръцете скоростта бе задоволителна. Но атаките трябваше да са прецизни поради тежестта и инерцията.

Погледнах Валак.

- Този меч има ли си име? Моят е Последна Песен.

Така де, да запознаем и мечовете както сме почнали...

-Toва е "Рагнарок" меча на опустушението и разрухата.В миналото е имал лоша слава, но пастрока ми реши да промени това, като го използва само срещу изчадия на злото.След смъртта му, той стана моя собственост.Аз бях единственния му син.Заклех се да го използвам само за добро и така ще направя.В него се крие огромна мощ, която трябва да съхранявам да не попадне в лоши ръце.Използвал съм множество мечове, но този ми пасва най-добре.Сливаме идеално, като живота и смъртта сме, не можем един без друг.

- Моят меч преди принадлежеше на учителя ми Ин-Яо. Предавал се е от старите учители на най-добрите ученици от Манастира на Драконовото Крило. Изработен е преди триста години от най-добрия мечмайстор по онова време. Издържал е всичкото това време и е бил продължение на ръката за всеки усвоил уменията на Драконов Войн. Легендата разказва, че майсторът на този меч пеел докато работел. Като завършил оръжието, той легнал уморен и заспал, а на другия ден не се събудил. Затова кръстили меча Последна Песен – той бил последната творба на майстора.
Не знам за магически сили в него, но преди дни проби тежката броня на огнен демон от Тибет. А това си е постижение. Един ден ще отмъстя за всичката смърт които тези изчадия причиниха на мен и приятелите ми. Тези демони разрушиха манастира, в който учех. Доколкото знам само аз съм оцелял.

Когато Евенстийл чу за Тибет веднага промени темата:
-Добре момчета, разбрахте на какво са способни оръжията. Сега е време да ги изпробвате. Вал искам да отидеш до онази каменна колона - елфа посочи - и като абсорбираш силата и магията си да я разсечеш наполовина с един удар. Внимавай как ще подходиш с новия меч. Вескин искам да застанеш от другата страна на колоната и когато тя падне да разсечеш падащата половина също на две пак по същия начин.

/Знаете реда - Даката разрязва колоната, Вескин падащата част докато е още във въздуха. Подчертавам че колоната е широка колкото една боаба, значи не е от тесните. Давайте/

Застанах до колоната.Концентрирах се, хванах меча с две ръце и направих няколко пробни замаха.След като вече бях готов, събрах всичката сила в себе си, засилих се срещу колоната, за да има повече сила удъра ми и замахнах.Започнах да прекарвам меча през дебелата колона, но към средата меча спря и силата ми изчезна.Извадих меча и го забих в земята.
-Мамка му!!!- бях се провалил, свих си ръката на юмрук и ударих колоната с всичка сила и ръката ми се разкървави.Яроста в мен приливаше.Стария ми меч се заби в земята и не можеше да бъде изваден.Можеше да се контролира само, когато съм спокоен, а сега изобщо не бях.

Евенстийл се учуди.
-Момче, ти знаеш ли какво е магия. Бяла, черна...А ти Вескин, знаеш ли?
Тези двамата май не знаеха как да използват енергията си.

Сърцето все още ми биеше яростно.След като се посъвзех малко отговорих на въпроса на Евенстийл.
-Аз знам само как да използвам физическата си сила, никога не съм използвал магия.Никой не ме е обучавал и не знам как по-точно да я използвам.

Какво? Мечът на Валак, който аз държах се изскубна от ръката ми и се заби в земята. Не можех да го извадя по никакъв начин. Самият младеж беше извън кожата си от яд – явно не бе свикнал да се проваля. Явно между него и оръжието му имаше духовна или магическа връзка. А може би и двете...

Магия? Знаех нещичко за нея. Тя бе навсякъде след големия Катаклизъм станал на Земята преди седемстотин години.

- Ще кажа каквото аз знам. В света има енергии и сили които са отвъд разбиранията на обикновените хора. С подходящ метод – позиция на ръцете или пръстите, заклинание, визуализация на рунически символи, контрол над аурата и други, един магьосник може да промени материята, времето, пространството, може да комуникира от разстояние или да въздейства на природните стихии. Шаманите от Драконовото Крило използваха природна магия. Те предизвикаваха мълнии, вятър, дъжд, бури... Може би и аз щях да изуча тези техники, но както казах манастира беше разрушен - на другия ден след посвещаването ми като Драконов Войн. Според стария си учитeл аз имам силна връзка с Природните Сили, но не мога да ги контролирам все още...

-Ясно. Тогава оставете колоната. После ще продължим. Да намериш енергията си не е толкова трудно колкото звучи. Става когато вникнете колкото се може по-дълбоко в съзнанието си, концентрирате се и се опитайте да я намерите. Тя е там някъде, господа. Трябва просто да я намерите и да я изкарате на повърхността. Опознайте тялото и мозъка си и ще я намерите. Когато това стане ще можете да правите много повече. Пробвайте.

/Давайте, опишете как намирате магията си и сами решете дали тя ще е бяла или черна. Даката първо, после Веско/

Вече съм спокоен.Хммм, на думи звучи лесно.Къде ли е моята енергия.Време е да поработя с главата си.Цял живот съм се бил със сърцето си, а не токова с главата.Значи в сърцето ми трябва да е енергията.Реших да извадя меча на Сентинел от колоната.Всигнах меча с двете си ръце, стиснах го здраво, затворих очи и се концентрирах.С всяка изминала секунда сърцето ми биеше по-силно.Усещах енергията да се запътва право към двете ми ръце и от ръцете ми отиваше право към върха на меча.Усещах меча, като част от мен.Сърцето ми все по-силно и по-силно бие.Ръцете ми се стегнаха.Отворих очи и видях около меча да има синьо заслепяващо сияние.Беше невероятно, никога не съм се чувствал по-силен.Мисля че бях готов да разполовя колоната.

Хммм, да опозная енергията си? Добре, ще опитам. Помня когато Бека ме учеше на Ходене по Вятър. Тогава усетих поток от енегрия, течащ през тялото ми. Потърсих този същия поток първо в съзнанието си, после в тялото и душата си. Не знам на кое ниво го усетих, може би беше комплексно. Почувствах го много смътно, но беше като водопад, който се изсипва отгоре ми. Живителна енергия която минаваше направо през мен, без да се спира. Когато затворих очи аз се опитах да погледна навътре и да видя... Нищо не видях... Само усещах потока. Поех си дълбоко въздух и опитах да изпадна в състояние на медитация.
Когато изчистих съзнанието си аз отново потърсих тази сила. И тогава стана нещо странно. Въпреки че бях със затворени очи, аз виждах Евенстийл и Валак пред мен. От тялото ми излизаха лъчи. От време на време навън от мен прескачаха миниатюрни протуберанси – подобно на слънчеви изригвания. Лъчите бяха виолетови, сини и бели. След това се смениха с жълти, огнени, после зелени... Като дъга. Погледнах меча на Валак и видях подобни лъчи, но бяха предимно огнени. Усетих как лъчите от тялото ми се променят в зависимост от волята и вярата ми. Можех да ги контролирам – значи можех да управлявам тази стихия.

Отворих очите си и пак се изненадах. Валак стоеше с меча ми, а от него излизаше ярко сияние! Приготвих се, издърпах неговия меч и се нагласих до колоната, нещо ми подсказваше, че този път ще успее. С новата си увереност аз си представих как Рагнарок се нажежава. Вкарах силна воля в това и имаше резултат - леки пламъчета заиграха около острието. Сякаш мечът отвръщаше и подсилваше магията по свое собствено желание. Сега беше ред на Валак.

Сентинел беше готов и двамата застанахме до колоната.Стиснах още по-здраво меча му и насочих силата.Меча блесна още по-сияйно.Усетих, че вече съм готов.Вече съм сигурен в себе си, нямаше как да не успея.Усмихнах се на Вескин и замахнах към колоната.Колкото повече се приближава меча към колоната, толкова повече усещах енергията в себе си и тази енергия се насочваше към меча.И ето, че прерязах колоната без никакъв проблем.Дори не усетих никакво съпротивление от нейна страна.Бях горд със себе си.След като прорязах колоната веднага отскочих назад да не преча на Сентинел.Вече беше негов ред.Остана да видя, какво ще направи той.