Градината

Разрезът на Валак беше толкова прецизен, че за един миг колоната застина. След това, понеже имаше наклон на разреза, тя взе да се килва. Приготвих се. Стиснах меча на Валак и насочих волята и енергията към острието. Пламъците се изригнаха. Когато меча срещна падащата колона стана нещо неочаквано. Последва малка експлозия и се разхвърчаха отломки. Колоната се покри с огнени цепнатини. Меча мина през нея, а тя се сгромоляса и се разпадна на малки нажежени късове. Парчетиите се разхвърчаха и трябваше да се отдръпна бързо, за да не се нараня. Това стана прекалено лесно. Сякаш самия меч го пожела, не бях само аз виновен. Аз очаквах само да разрежа камъка, не да го раздробя така. Стоях с широко отворени очи и глуповата усмивка, гледах двамата мъже. Ама че работа. Страхотна магия!

Евенстийл беше повече от доволен. Още нещо, което го изненада приятно е че тези момчета имаха бяла магия. Такава се срещаше сравнително рядко. Повечето хора са с черни души или са станали с такива поради някакви причини, но тяхната бе чиста. Като неговата и като тази на гилдмайстора.
-Браво, мъже. Мисля, че ви стига толкова за днес. Починете си и тренирайте новооткритата енергия. С това Лорда си тръгна. Имаше малко работа.

/Веско - Бяла Магия и Сила първо ниво - атака-5, сила-10, опит-10/
/Даката- Бяла Магия и Сила първо ниво- атака-7, сила-10, опит-10/

Бях горд от себе си а и от Валак. Успяхме да отключим магията си и то с разменени мечове. Сменихме си обратно оръжията и той хукна нанякъде, смънка нещо за довиждане и направо изхвърча. Мда... така се тича само след момиче. Зачудих се коя ли бе тя?

Отново ме обзеха мрачни мисли. Реших да се разсея малко като послушам музика. Бях разбрал за някаква Музикална зала. Запътих се натам.

Стигнахме до градина.Отначало никой не видях.Бях прекалено изморен.Извадих меча и го забих в земята и се подпрях.Едвам седях на краката си.Покрай който и да мина все ми взима енергията, големи хищници са.Застанах мирно и взех да чакам учителя.

Хмм, странно. Събеседникът ми изглеждаше уморен, а аз бях свеж като краставичка. Любопоитството напираше в мен, исках да го питам за тази дама дето му беше взела акъла. Щях да го направя след тренировката. Може би първо трябваше да поприказваме за по-общи неща. Евенстийл скоро щеше да дойде. Направих няколко крачки встрани и извадих меча си. Правех отмерени движения и в същото време попитах Валак:

- Та... Отколко години тренираш с меч?

-Oт както се помня, като малко лапе бях оръженосец,а като станах на 8 започнах да уча основите на защитата.Бях един от най-добрите в околността и сега смятам да стана един от най-добрите в света.
Усмихнах му се доволно и продължих с почивката.Чаках учителя да дойде.Но никакъв го нямаше
-Ами ти?

Продължих с упражнението си.

- Аз съм тренирал с различни оръжия някъде осем години. За това време усвоих умения, които другите придобиват за 20 години. Предишният ми учител каза, че това е дарбата ми. След това дойдох тук, само за да разбера, че още съм зелен. Много зелен.
Спрях на място и поставих меча си в ножницата. Време беше за тъжната част от разговора.

- Манастирът където се обучавах беше разрушен. Обитателите му – избити. Някакви изчадия се пръкнаха от ада и пометоха всичко. В опита си да спася малкото което бе останало от учителите ми, загубих и едно момиче. Сега съм тук и имам мотивазия – отмъщението. Ще напредвам с тази мисъл поне докато реша, че има и по важни неща. Ами теб? Какво те доведе насам?

-Знам какво ти е, и моя град беше унищожен.Всички познати загинах, а аз бях един от малкото оцелели.Дойдох тук да търся сила, с която да избавя света от злите изчадия.Искам света да бъде по-добър,а не всяка вечер хората да си лягат със страх.Това бе моята мечта.
Нещо ми ставаше, даже ми беше трудно да говоря.Къде ми отиде цялата енергия.Нямах никаква информация.Просто си седях и почивах докато дойде Евенстийл.

Новият ми приятел изглеждаше някак отпаднал. Гледах го как се подпира на големия си меч и клепачите му натежаваха. Но въпреки видимата си умора беше дошъл да тренира. Усетих някаква непреклонна упоритост в него, клоняща към безумност даже. Силен дух. Само дано да не припадне на тренировката. Опитах се да разведря разговора. Бях оставил тази тема за после, но учителят се бавеше и реших да я отворя.

- И ти ли забелязваш, че учителите тук постоянно се държат някак хладно. Изключение правят само Гридор и Евенстийл. Тази Милена... в музикалната зала те нарече будала. И коя е тази Мариовска? Ще споделиш ли?

Нещо ми се струваше че питам твърде много. Все пак изчаках отговор.

-Всички тук са студени, ти си един от малкото.А за учителите имам късмет - само на добряци попадам.Явно имам огромен късмет.
Милена може да казва, каквото си иска.Има право и да ме мисли за най-деградиралия човек, това си е нейно мнение и не е мой проблем.А за Мариовска, ами какво да ти кажа, от както дойдох имам леки премеждия с нея.А каква е тази прословута книга, бих могъл да ти помогна с нещо ако мога, можеш да разчиташ на мен.

Евенстийл дойде и завари учениците си. Пак бяха заедно. Добре така да е.
-Добър ден, момчета. С какво искате да се занимаваме днес?

-Бих искал да си доразвия контрола на вътрешната енергия.Да си подобря умението.
Тъй като нямах енергия щеше да се окаже голямо предизвикателство.Щеше да е доста трудно, но това не ме спираше.

-В това състояние? Няма да стане.
Евенстийл тупна една торба на земята пълна с дървени мечове. Извади два от тях, единия остави на почвата, а другия положи на рамото си.
-Днес момчета ще тренираме вашата издръжливост.
Елфа отиде до Валак, заведе го до две здрави дървета и свирна. За няма и минута дойде едно момче близо 16-17 годишно. То погледна дърветата и по един клон от всяко растение се раздвижи, обхвана китките на Валак и ги стисна. Клоните се оказаха изключително здрави и гъвкави и колкото и да се опитваше, момчето не можа да ги счупи или да се измъкне.
-С този дървен меч - обясняваше Лорда - ще те удрям по гърба 100 пъти. После още 100 и ако още не си припаднал от болка ще продължа докато не се счупи в тялото ти. Същото ще се случи и с теб, мили Вескин. Сега, знам, че това ви звучи садистично, но така ще тренирате тялото, умът и енергията си. Вал първите 100 удара искам да търпиш само на физическа основа. Следващите 100 ще вкараш и мозъкът си в действие. А после, до счупването на оръжието ще се опиташ да използваш така желаната ти енергия.
Евенстийл зае позиция, вдигна меча и попита:
-Готово ли си, момчето ми?

-Винаги съм готов.
Усмихнах му се доволно.Ето че това беше моето изпитание.По-лесно от колкото си мислих.Знаех няколко шашми за намаляване на болката.Пияния човек не го боли, когато пада, защото е отпуснат,а когато човек си стяга мускулите изпитва по-голяма болка.Дори не се напрягах.
-Може да започнеш и не се притеснявай да удряш по-силно.
Ако удряше по-силно - шанса да се счупи меча е по-голям, но за сметка на това болката би била по-голяма.Изглеждах самоуверен, но всъщност не беше така.Нещо ме тревожише и ме дърпаше на зад.

-Добре, тогава. Разчитай само на тялото си.
Елфа хвана здраво меча и го удари с умерена сила. Всеки следващ удар ставаше все по-силен и по-силен. В ръцете на Евенстийл даже и картонен меч нямаше да се счупи, ако той не пожелае. Удар след удар Вал стискаше зъби. Гърбът му поемаше болката и почваше да се насинява. от време на време слюнки излизаха от устата му, а челото му се потеше. Евенстийл беше на 50-тия удар, когато почна да забързва и усилва още повече замаха.

/опиши как поемаш ударите, как разполагаш тялото си, за да посрещне болката, мисли и т.н Дали си издържал до края ще преценя аз. Не използвай умствена нагласа за този пост/

Болката беше от хубавата.Една такава остра и пронизваща.Само де очите ми не изкочиха.Реших да се изправя, изтеглих си леко рамената на зад.Промених си леко стойката, така че да удря друга мускулна група, а там където е удрял да си починат.
Усмихнах се леко небрежно и му казах:
-Само толкова ли можеш.
Исках да се нахъсам, че да успея да стигна до края.Това ми подейства леко ободряващо.Стиснах зъби и продължих да броя неговите удъри.

Евенстийл се усмихна. На боец от неговото ниво не му влияеха такива хапливи забележки, за да се уж ядоса. Продължаваше да си удря и то доста силно.
-97,98,99,100...
Спря. Първата част беше приключила. След днес Вал нямаше да може да си лежи на гърба поне няколко дена, но няма нищо. Така се придобива характер и силен дух. Лорда го остави да си почине 5 минути, отново хвана дървото и се приготви:
-Сега се опитай да изгониш болката както с физиката, така и с мозъкът си. Успокой го, избистри го, опитай се да контролираш чувствата си. Започваме.
Застана пред него и почна да го налага по корема и гърдите. Ударите бяха двойно по-силни от преди, а болката огромна заради по-нежната част на тялото. Още при първия удар Вал изплю кръв.

/Пак по същия начин, но сега вкарай и интелекта в действие/

Този удър ме изненада.Не ме щади и това ми харесва.Ето че това е истински изпитание за мен.Болката е доста силна и края не е никак близо.Даже е прекалено далеч.Сетих се за една техника, когато той замахне да ме удря и меча му приближи корема ми, леко се присвивах и се изтеглях до колкото ми бе възможно в тази ситуация.Имаше доста голяма разлика, но това не ми помагаше особено.
-Каквото и да става ,бих искал да не спираш да ме удряш.
Хич не ми беше лесно.Наведох главата си напред и се опитвах да си мисля за нещо хубаво, което да ме разсея.Мислих си за изминалите дни.Върнах се малко в миналото.Това ми помогна още повече.Усещах отново прерязващата болка, но не ми правише особено впечатление.Психическата болка беше по-силна от физическата.Сетих се за премеждията ми с Ния и това доста ме разсея, заболя ме отвътре, но ми помогна да продължа.

След 60-тия удар Валак почна да плюе голямо количество кръв. Лорда не знаеше какво прави, но не му помагаше много. Това не го накара да спре, просто заговори:
-Синко, концентрирай се повече. Изчисти съзнанието си от абсолютно всичко. Не мисли за нищо - нито за хубаво, нито за лошо. Просто чрез мозъка обеди тялото си, че болката не съществува, че е само илюзия.

/давай пак, вкарай малко медитация ако искаш, в този ред няма да издържиш още много/

Meжду удърите се сетих за една от бурните нощи с Ния.Усетих как ми стана очудващо хубаво.Взех да плюя по-малко кръв, може би причината беше, че ми беше станал.Беше ми толкова хубаво на душата, бях щастлив, бях забравил, че Евенстийл ме удря.Бях на седмото небе.Живота е прекрасен, красота.Сърцето ми бие неуморно и силно.Заредих се отново с енергия ,но не знаех дали тази енергия е за изпита или за нещо друго.

-100...
Евенстийл спря. Валак се отпусна изтощен, държеше се само за клоните или по-скоро те го държаха. След 10 минути елфа го изправи отново.
-Време е за третата част. Знаеш какво да правиш. Пак 100 удара. Този път вкарай магията си, нали искаше да я тренираш? Това ще ти помогне. Вкарай я в действие, "облечи" тялото си с нея, образувай нещо като щит и се опитай да не чувстваш болка. Почваме.
Ударите започнаха отначало. Още 100 дълги дълги удара. Всеки един още по-болезнен от предишния. Сега силата му беше на макс. Сбор от миналите 200 удара. Време беше Вал да се помъчи и да събере силата си.

-Само още 100 ли?! Хахахаха, само толкова?! Давай, дай всичко от себе си.
Не знам какво ме накара да го кажа.Може би полудявах.Главата не ме слушаше.Надявах се това да ми вдъхне някакъв кураж.Но целия бях изцеден.Концентрирах се и насочих вътрешната си енергия към кожата ми.Опитах се да направя това което ми каза учителя.До сега не се бях опитвал да разтеля енергията си на толкова голямо пространство.Разтлях си енергията и реших, че ми трябва почивка и заспах въпреки болката.Надявах се този щит да ме пази и докато спя да го презареждам.Плана е добър ,но дали щеше да успее?

Евенстийл спря. Той спеше ли? Елфа се намръщи, отиде пред него и извика:
-Събуди сеееее....
Прасна го здравата с пръчката по главата. Вал се стовари по гъз и отвори очи ококорено. Клоните бяха счупени, на главата му се появи цицина. Ев погледна малкото момче, което веднага изпусна нови два клона и ги обви около ръцете и този път и около краката, като леко го повдигнаха във въздуха. Лорда го погледна строго:
-Заради това ударите ще почнат отначало. Нови 100.
С това почна да го налага като никога до преди - по корема, по гърба, по дупето, по краката, по ръцете.
-Пускай енергията.
Вескин стоеше отстрани и стреснато гледаше какво го очаква след малко.

/последен опит, не заспивай иначе се проваляш/

Няма как да издържа още 100 удъра.Останах без капчица енергия и тогава се сетих за "рагнарок".Той е магически и би отделил малко от силата си за мен.Свързах се с него ,та ние бяхме едно цяло, и тогава червена енергия заобгради тялото ми.А къде беше Мал'Ганис, другия ми верен приятел, това няма никакво значение, книгата му е в мен, а тя съхранява неговата енергия и той би споделил малко за приятеля си.Червената аура от меча ми обгради тялото ми, а след това и синя аура обгради тялото ми.Явно, че моя приятел ми помага, ето че си спази обещанието.Вече бях готов, усетих силата на тези могъщи предмети, а и учителя не ми забрани да използвам тяхната енергия.
-Ето, че вече съм готов да продължим.

Евенстийл продължи да го налага. Този път беше схванал за какво иде реч. Наби си го доволно, не го щадеше, а и преди малко му се ядоса. Наказанието си беше в ред на нещата. Когато и последният удар приключи, той завъртя меча няколко пъти в ръката си, стисна го като бухалка, засили се и го удари по-мощно отколкото Вал можеше да си представи. Същото го последва и в гърба. Отиде отново пред него, хвана по същия начин меча, отдели 1/8 от магията си, която протече по меча, замахна и го удари. Удара бе толкова силен, че Вал излетя на 10 метра назад, падайки на земята, изповръщайки всичко. Меча беше счупен. Елфа до доближи:
-Ако няма да приемаш тренировките на сериозно, по-добре се откажи още сега. Готов си, сега стой така и си почивай докато свърша с Вескин. Няма да ходиш никъде, а ще наблюдаваш. Сентинел твой ред е. Идвай тук.

/Вал получаваш издръжливост- 1во ниво; интелект-5; защита-10, късмет-1;опит-7/