БЕЗСМЪРТНИТЕ ПЕЩЕРИ

Айвън наблюдаваше напредъкът на Ния и бе доволен. Но тя се спъна на 249-тата, когато трябваше да смени с най-тежките пак.
- Добре се справи. - Той се приближи до нея и я изправи. - Почини 10 минути и пак. Този път само 200. Имаш добър подход.





/ Хайде пак. Този път пак голям пост и накрая си успяла. И изчакваш. /

Починах си както ме посъветва. Малко се бях поизпотила, но поне бях с къса пола и късо бюстие, та не ми беше много жега.
Време беше за втори опит. Сложих пак най-малките. Схемата ми бе такава - 50 обиколки с тях, 50 с по-големите и 100 с най-големите.
Тръгнах. Отпуснах пак само аурата. Сега ми бе по-лесно от предният път. Тя се нагнезди по продължението на гръбначният ми стълб, по очертанията на кръста и тръгна надолу по жилите на краката. Подсилих ги и забързах. Така изминах обиколките без проблем. Спрях, сложих следващите и затичах. Почнах да отпускам и енергията си, която последва пътя на аурата и двете се комбинираха, препокриха се един вид. От това тялото ми се съживи допълнително и от самосебе си забърза. Крачките ми бяха умерени, стъпвах леко, без да се напрягам. Така изминах и тези 50. Останаха и последните 100. Сложих тежестите и почнах. Айдеее магията на мах. Отпуснах я цялата, тя се обви около мен и освен вече запълнените нишки обхвана и всичко останало - глава, врат, торс, крака. Положих част от нея и в ходилата, направих си тип обувка от нея, която ми позволяваше възглавничките да не ме болят при бягането. Дишах умерено, през устата, като поемах чрез диафрагмата. Това дишане правеше чудеса. Чувстваш тялото си леко, все едно нищо не може да го докосне. Амбицирах се двойно, не тройно и засилих още повече. Бягах -20, 30, 60, 70. 80 обиколи. Не ми оставаха още много. Напрегнах всяка една част от мускулатурата си. Енергията протичаше през вените ми и силата и бързината идваше отвътре навън, а не просто някакъв външен слой, който няма да издържи дълго. Тичах толкова бързо, че ми се струваше, че ще направя вятър от сцеплението. Останаха ми само още 10 обиколки и определено нямаше да се предам сега.

Ния направи последните 10 обиколки успешно и спря.
- Браво! Това бе добро сега искам да хванеш Тифа.
При споменаването на това име АЙвън щракна с пръсти и едно момиче, което си оправяше ръкавицата на дясната ръка.

- Много бързо ме извикахте, учителю! нямах време да се оправя.
- Съжалявам, Тифа. Това е Евгения, новата ми ученичка. искам да потичате малко. тя ще те гони и не искам да се оставяш лесно, чу ли? Тръгвай.
Тифа погледна Ния и и се усмихна.
- Сорка, няма да те оставя да ме хванеш лесно. Хайде Ния да те видя колко си бърза.
С тези си думи Тифа се изстреля напред и излезе от залата. Беше и тясна.
- Ахх, младост. Хайде след нея. Иначе никога няма да я хванеш.

Повдигнах рамене в лукава усмивка и се изстрелях след нея. Тъкмо бях загряла, ходилата ми горяха бясно в магия и аура в едно. Не я виждах, но я подуших и тръгнах по струйката аромат. Бях без железата и сега се чувствах като ракета, която всеки момент ще изхвърчи в небето. Енергията загряваше цялото ми тяло и го караше да се движи по-бързо и по-бързо. След малко видях гърба й. Беше бърза, но нямаше да й отстъпя. Бягах с голяма скорост, но правех малки крачки, за да не се спъна някъде. От сместа и собствената ми скорост, след краката ми се носеше пушилка. Бяхме на една ръка разстояние, оставаше да я протегна и да я хвана. Така и направих протегнах ръка, за да я хвана за рамото...

Тифа се обърна да я види през рамо и само се засмя. Секунда преди Ния да я хване тя само засили леко крачка и продължи на пред.
- Още е рано да ме хванеш, хайде Ния, само загряхме. - Чу се лекия глас на Тифа в който се прокрадваше смях и пак се изгуби от погледа на Ния.

-Nice....
Вдигах бавно двете си ръце с разперени пръсти. С това вдигах и магията си повече и повече. Споменах ли, че моята черна магия произлиза от сърцето. Гадно нали? За повечето хора това би било странно, даже плашещо. Не знам какво ми е направил Ник, когато ме е ухапал, но ми е доставил неспиращ източник на черна енергия. Добре, че мога да я използвам и манипулирам перфектно иначе до сега сърцето ми да се беше пръснало милиони пъти.
Така и направих, с всеки тласък на кръвта ми по нея се носеше чернилка, чернилка достатъчна да обгърне всичко около себе си.
Вдигнах енергията от краката до главата и обратно. Цялото ми тяло поглъщаше аурата и магията, абсолютно всяка гънка "плуваше" в това всевъзможно нещо. Засилих се още повече. Нахъсах се, животинското в мен се събуди. Обичах това усещане, бях като звяр, даже инстинктивно изкарах зъбите си. Хрумна ми още нещо - протегнах ръка и изпратих нишки черна енергия към момичето, когато я доближих толкова, че да я виждам. Нишките я обгърнаха за раменете и кръста. Заповядах им да я забавят колкото могат. Поне достатъчно, че да я хвана. Нов тласък на адреналин и борба за успех и бях готова. Когато бях близо до нея отскочих светкавично бързо от земята и се хвърлих върху нея. Дали ще успея, ще разбера сега.

На Тифа и харесваше тази игра, но тогава чу в главата си " Спри се, остави я да те хване, ако използва още необработена енергия в нея, ще стане лошо." И тя се подчини. Спря се и Ния бе на гърбът и.
- Посмей да ме захапеш и ще ти стъжня живота. Позволявам това само на Учителя. Сега слез. Добре се справи за новак.
В залата тъкмо влизаше Айвън.
- Браво Евгения. Някой ден може и да стигнеш Тифа. Сега я пусни, и тя има уроци да учи.
Тифа само изсумтя. Изчакваше да види реакцията на момичето. Не смееше да мръдне за да не я провокира. А не отговаряше за постъпките си когато я ядосат.


/ Получаваш : Скорост I Степен; Атака - 10; Сила - 5; Интелект - 5; Защита - 5; Подвижност - 10; Опит - 5; /

-Нямам намерение да те хапя. Не ми миришеш на вкусно. Това е инстинктивна реакция.
Слязох от нея. Айвън тъкмо идваше. Обърнах се към него:
-Да ходи. А ние да ходим да си взема саите.
Докато се върнем в нашата си пещера, ще си възвърна силите. Като цяло бях доволна от себе си.

След часове лутане без резултат ми остана накрая само да проверя подземията.Там я видях беше дори по-силна ,от колкото предполагах.В какво се беше забъркало клетото момче.Бях му обещал, че ще си свърша работата и това смятах да направя.
Колкото и да не исках, се налагаше.
-Ния, най-после те открих.Аз съм Мал'Ганис, защитник и помощник на Вал.Защо изчезна така?Той ме изпрати да те намеря.Ще дойдеш ли с мен да те заведа при него?Вал иска отговори и се надява да ги получи.

Тифа пак изсумтя и щракна с пръсти и се изпари.
Тогава влезе Мал'Ганис и каза :
- Ния, най-после те открих.Аз съм Мал'Ганис, защитник и помощник на
Вал.Защо изчезна така?Той ме изпрати да те намеря.Ще дойдеш ли с мен да
те заведа при него?Вал иска отговори и се надява да ги получи.
Айвън се обърна към него.
- Вижте какво господине. Не е възпитано да влизате по средата на урок и да говорите така. Първо трябва да питате за разрешение. - Той се обърна към Ния и си личеше, че е раздразнен от нахалността на новодошлия. - КОгато се разбереш с този господин те чакам в първата зала.
Айвън също щракна с пръсти и се изпари на малък черен облак пред двамата.

Спрях се в крачката си. Какво по дяволите правеше това подобие на дух тук. Просто го подминах докато казах:
-НЕ!
Погледа ми се измени не в студен, ами направо леден. Нямам намерение да си прекъсвам урока, заради духчето.
Спрях се за малко и без да се обръщам му изцепих сухо:
-Кажи на стопанина си, че е по-добре да не ме търси повече.
Продължих по пътя за първата пещера. Имах да си взимам саите.

-Искаш или не, идваш с мен.Преготви се за бой, тъкмо ще си направиш една малка тренировка, красавице.Или може би те е страх от един дух?!
Създадох огнена стена пред нея и приех нормална форма, поне дуелът да бъде честен.Отидох до нея хванах я за ухото и й казах:
-Момиченце аз съм поне 20 пъти по-възрастен от теб и е време да ме послушаш.Не си играй с момчето или ще съжаляваш.Той е твърде глупав, че да разбере това и е заслепен от теб.

Присвих очи.Първи признак, че щеше да стане нещо страшно.
-Ти...ме...докосна!
Казах го колкото на мен, толкова и на него. Зъбите ми се показаха - втори признак.
-Голяма грешка...
В следващият миг бързо вдигнах ръце и цялата се оплетох в черен дим - обожавам магията си, понякога я изпускам от контрол и тогава кръвта е повече отколкото трябва, но даже и това не ме притеснява. Освободих и аурата си, която се смеси с дима. Светкавично и мощно с още едно движение с ръцете назад, изтласках цялата тази смес към него. Тя го избута рязко и силно на няколко метра назад. Свих пръсти и стрелнах енергия във формата на малък нож към стената и тя се пръсна. На него нормални удари няма да му направят нищо, но магията ще. Сила се бие със сила, магия с магия. Погледнах го злобно и му казах:
-Не си играя с момчето ти. Не искам да имам нищо общо с него.
Продължих си по пътя. Да, не искам да имам каквото и да е с Вал. Колкото по-далеч от мен стой, толкова по-добре за него. Не искам да ми тежи на съвестта ако му се случи нещо заради мен.

Бях твърде интелегентен да се поддавам на гнева си.Най спокойно направих огнена бариера около нас.Беше по-силна от всякога, новия ми приятел ми действаше положително, даваше ми сила, както и аз на него.От хиляди години не съм имал приятел и не мислех да предавам единствения другар.Ще дам живота си за него.Дори и да умра, той ще разбере, че трябва да стои далеч от нея.Твърде голям инат е, че да се откаже.Здравият му разум не винаги е с него.Заслепен е от много неща, но това е нормално, той е млад и безразсъден, все пак е просто човек,а те не са много със всичкия си.
-Бих искал да поговорите с него, ако ли не, аз ще ви заведа при него.Другия вариант е да ме убиете.Няма да ви оставя да си тръгнете просто така без да му дадете никакво обяснение.Така че не ви оставям голям избор.Бийте се!Оставям първата атака на вас, мадам.

Приближавах се към него. Обхванах наново магията си и я въртях около себе си. Приемаше формата на турнадо, което вееше косите ми.
-Няма какво да му кажа. Трябва просто да ме забрави. Хората са толкова глупави.
Голяма част от магията ми премина в ръката и юмрукът ми. Засилих се и замахнах да го ударя в лицето. На милиметър от носа му се спрях, изненадващо приклекнах и с другата ръка го ударих под брадичката. Удара бе мощен и той полетя назад. Нямаше да се откаже, знам, че веднъж изправи ли се ще нападне. Ще съм готова за него.

Изправих се,Жалко, не мога да я убия, единствения ми "глупав" приятел би ме изоставил или по-лошо, да ме убие.Нищо не можех да направя.Нещо в мен оживя.Подсилих огнената бариера ,имах за какво да се бия.Стана прекалено силна.Пламъка стана син.Бях по-силен от всякога.И въпреки това нищо не можех да направя.Предпочитах тя да ме убие и той да се измъкне от нея, от колкото аз да убия нея и той да ме остави на произвола на съдбата.Бях в много лошо положение.Създадох още пламъци около нас (ако се погледнеха отгоре наподобяваха поредица древни символи).Целта ми беше да вляза в нейното подсъзнание и го направих.Разбрах ,какво я тревожи.Тя се притесняваше за него.
-Видях ти съня, скъпа.Проблема е един ,както знаеш тук има всякакви личности и съня ти, който си мислиш, че е поглед в бъдещето, ами какво да ти кажа не е.Не си ли се замисляла, че може някой да ти е влязъл в съня и да го е манипулирал.Разбрах че твоят Ник е мъртъв, а в съня ти е жив, това не е ли странно и другото, мен изобщо ме няма в съня ти, а аз съм защитника на Вал и съм готов на всичко, както виждаш, даже и да се бия с теб и да умра, което би било доста вероятно ако продължим битката.Усещам черната ти магия, доста по-силна е от моята, но бих останал ако не се вслушаш в думите ми.Ти решаваш и ти си контролираш съдбата, а не твоите сънища.

Замръзнах на място. Видял ми е съня???? Не може да бъде. Всъщност може. Но той грешеше.
-Тъпо копеленце. Не смей да ми говориш кое е истина и кое не е. - почнах да викам. -Какво ще ми говориш? Нищо не знаеш. Не знаеш живота ми, че да ми говориш какво виждам и какво не. Аз нямам нормални сънища. Тези...видения са ми от дете и изникват когато си искат.
Почнах да събирам болка и яд. Устните ми трепереха.
-Знаеш ли какво е да си вървиш по улицата и...и да видиш как някой умира. Някой, който даже не е пред теб. Просто да видиш как някой му пръска мозъка и той се разтича на земята. Знаеш ли какво е усещането почти всеки ден главата ти да пулсира до толкова, че имаш чувството, че ще полудееш.
Трябваше да се измъкна от тук. Погледнах го с безизразен поглед:
-Не смей да ми говориш кое е истина и кое не. Не знам какво ще стане, но знам че твоя приятел ще умре..заради мен. Така че просто трябва да стои далече от мен.
С това се обвих цялата с аурата и магията си и си направих нещо като щит. Обърнах се. Сега или никога. Засилих се и затичах към бариерата. Изкочих през нея, претърколих се на земята. От щита нямаше и следа, краищата на косата ми бяха изгорели, а на едната ми ръка имаше лека рана. Преди да може да реагира станах и избягах в пещерата при Айвън. Мага не ме последва. Срещата ни тук приключи.
Айвън ме чакаше. Лека се учуди като видя обгорената ми ръка.
-Съжалявам. Не питай. Е с какво продължаваме - казах все едно, че нищо не беше станало.

Айвън знаеше всичко, но се направи на изненадан.
- Добре. Уреди всичко и повече никой няма да ни притеснява? Сега. Отиваш в края и се засилваш възможно най-добре. На метър преди стената стъпваш на нея и обвиваш стъпалата си в магия и енергия, така че да "залепнат" за стената. Давай.





/ Правиш засилката и опит да стъпиш на стената и оставяш на мен да преценя дали си се справила /

Странна личност си е намерил "младия глупак", но какво да се прави - приятел ми е и съм длъжен да му помогна.Вече имам нова цел - да стана по-силен от всякога и да укротя тази красавица.Да я науча на уважение към по-възрастните и мъдри хора.Много взе да си позволява.Време е да я превъзпитам.

Докато ходех към края вдишвах и издишвах, за да се успокоя. Нищо нямаше значение, нищо и никой. Обърнах се и малко се облегнах на стената да събера мислите си. Добре. Изчистих съзнанието си, засилих се и затичах. С всяка крачка отпусках магията си, която потече като река надолу по краката. Не оставаше още много. Пак създадох "обувката" около ходилата си, която залепна перфектно за кожата, че даже и за подметката на истинските ми обувки. Отскочих и стъпих на стената. Тогава направих връзка между мен и нея. Между тялото и материята. Отпуснах нишки енергия, които залепнаха за стената и се опитаха да ме застопорят. Протегнах ръка да извадя саите си...

И тогава връзката която Ния направи между кракът и стената се разпадна и тя падна по гръб.
- Не не. Не мисли за саите и как да ги стигнеш. Виж сега.
Ния погледна към Айвън както бе на земята и видя как той спокойно премина от земята към стената. Мина половината разстояния до тавана и се спря.
- Колкото по-спокойна, толкова по-добре. Пак.

Хмм, изправих се, нямаше смисъл да се засилвам на ново. Ако бях спокойна и без засилка щях да успея. Съсредоточих се и изпразних мозъка си от всичките негативни емоции от преди малко. Онзи нямаше да ми бърка в мозъка. Изпъдих всичко, концентрирах се максимално. Енергията пак се разля по ходилото и подметката. Не бързах, имах цялото време на света. Абсобрирах и разположих всичко върху няколко основни точки - възглавничките на пръстите, петата, очертанията на самите ходила и в центъра. Нещо като чакра контрола на нинджите. Умът ми бе бистър, бистър като водопад. После подсилих и цялото си тяло с магия за да не падна от тежестта. Краката ми леко се загряха и ми подсказаха, че са готови. Вдигнах крак и го положих на стената. Не мислех за нищо, бях спокойна и се чувствах лека като листо. Вдигнах и другият си крак в опит да се задържа...

Този път Ния се задържа.
- Браво, виждаш ли, че като си спокойна е по лесно. Сега направи няколко крачки и вземи саите. Но ще видим дали си се справила, последвай ме.
Айвън продължи към тавана и стъпи на него. Странното бе, че дрехите му явно не бяха чували за гравитация. Даже очилата му и куртката с която бе облечен не паднаха.





/ Последвай го, но остави на мен да преценя дали си се справила. /

Продължих първо с недоверие, но след няколко крачки усилих магията си и дообвих тялото си. Магията обви тялото и стана като втора кожа. Спокойствието продължаваше да цари в душата ми. Даже ми беше хубаво. Изпращах енергия от сърцето и мозъка към краката и се опитвах да го настигна. Взех саите и продължих. Даже и през ум не ми мина за провал. Както се казва с вярата идва успеха.

И наистина Ния се справи. Настигна Айвън и полата и не се свали към подът.
- Добре. Сега да видим как ще си с приземяването.
Докато казваше това Айвън падна и направи леко сало и се приземи на краката си.





/ Давай и остави мен да преценя дали си се справила или Айвън те е хванал. Искам хубав пост убедителен. /