БЕЗСМЪРТНИТЕ ПЕЩЕРИ

vankata_r написа:

За малко да се пребия по стълбите, явно новите ми очи имаха старите недостатъци. Следващият път ще питам Арида кога ще мога да ги изключвам за да ползвам предимствата на сенчестата си страна. Интересно място е подземието. Идеално за сянка. Има много много места в които да се скриеш и да останеш незабелязан за никого... дори и за опитните. Минах покрай стена покрита с разни древни надписи а след нея се откри галерия пълна с оръжия. Щеше ми се да я поразгледам но... предният път не завърши добре, нека не рискуваме.
След кратко лутане намерих двама младежи в едната от стаичките.
- Добър ден, капитан Нероу търси Миньон... ъъъъ.. не знам малкото фи име - по дяволите пак изфъфлих, не съм се оправил напълно.

Нероу видя един мъж седнал на маса положил глава на китката си, гледащ с безразличие друг който леко се клатеше и пееше
"Frère Jacques, frère Jacques,
Dormez-vous? Dormez-vous?
Sonnez les matines! Sonnez les matines!
Din, dan, don. Din, dan, don."
Когато Нероу заговори той се обърна и с един скок се озова при него.
-Аааа, mon ami, добре дошъл, очаквах те. Франсоа съм, Франсоа. Какво ти е на говора момче? Не си тукашен ли? Няма значение - махна той с ръка.
Представяше си го малко по-плашещ, но всъщност не беше по-различен от него, освен цвета де.
-И така да започваме. Искаш да развиеш сенчестите си умения, а ? Добре. Кажи ми човече, знаеш ли какво е черна магия и как се използва?

crazyfille написа:

-Казвам се Евгения Мариовска и търся Айвън Сергеевич, това трябва да си ти предполагам. Изглежда ще съм ти ученичка Айвън. Ха честито!

- Хммм, ученичка казваш, ако те е пратил шефа добре, ще се учим тогава. Виждам и подушвам, че не ти е чужд вампиризма дете мое. Разкажи ми малко повече какво си правила, кога се роди и към какво се стремиш. Учила ли си с някого, на какво те е научил. Нека започнем от азбуката а с изреченията ще продължим когато си готова.
- Виж как съдбата ни посреща братко, не е ли забавно... - лек кикот се разнесе от устата на Саша. Аз съм Саша, ще ви оставя да си бъбрете с Айвън, но само говорене нали - Саша намигна на брат си и с лек подскок се изниза от нишата в стената.
- Прости държанието на сестра ми, тя обича да се забавлява. Разкажи ми за себе си...
Седнах и зачаках разказа на момичето, беше ми интересно как толкова прелестна девойка се е оказала от другата страна на кръвната бариера и най-вече на какво я е научил създателят и...

poli_dreamz написа:

-Аааа, mon ami, добре дошъл, очаквах те. Франсоа съм, Франсоа. Какво ти е на говора момче? Не си тукашен ли? Няма значение - махна той с ръка.
Представяше си го малко по-плашещ, но всъщност не беше по-различен от него, освен цвета де.
-И така да започваме. Искаш да развиеш сенчестите си умения, а ? Добре. Кажи ми човече, знаеш ли какво е черна магия и как се използва?

- Добър ден сър, аз съм капитан Нероу. Познанията ми по черна магия са само теоретични. Доколкто ми е известно това е древно учение занимаващо се с промяна съдбата на хората чрез заклинания и ритуали. Древните използвали това умение най-вече за лоши цели - успявали да накарат хората да се самоубият, чрез принасяне на човешки жертви черпели огромни сили, подарявали лош късмет на другите... общо взето нищо хубаво. Незнам сега какво разбирате под черна магия, но честно казано за мен това е много долно и подло нещо... Да нямаш смелостта да се изправиш срещу противника си а да му правиш заклинания с които да му бъркаш в ума... блах...

Двамата асасини се спогледаха учудени.
-Вие едновремешните хора сте били много странни. - каза седналият.
Франсоа се засмя и почна да обикаля около залата като обясняваше:
-При нас няма вуду магии и прочие. Слушай сега Нероу. Черната магия в наши дни е нещо, което всеки съдържа в себе си - кой бяла, кой черна, но втората е по-често срещана. Възниква поради смешение на различните раси след онзи взрив, за който се говори. Съществата, които са проникнали в нашата планета, с времето са ни дарили с тази магия. Това е тип енергия, която стой заключена във всеки един от нас, до деня, в който я отключим. Тази енергия ни помага по-бързо да усвоим нещата, да подсилим тялото и уменията си. Тя не е по-различна от бяла, просто е по-силна и....ами как да кажа може да се отплеснеш с нея - засмя се той. - Точно затова хората трябва да се научат да я контролират, за да не стане така, че тя да ги контролира. Стига толкова теория. Ти не би трябвало да я притежаваш имайки предвид, че си роден преди тя да се е образувала, но пък си имал сблъсък с онези противни същества, така че може и да си я придобил от тях. Така, седни на земята и се концентрирай. Порови в себе си, намери запечатана си черна енергия и я освободи, когато успееш, ще потренираме върху контрола й.

/Опиши търсенето, намирането, освобождаване, ефекта./

Admin написа:

crazyfille написа:

-Казвам се Евгения Мариовска и търся Айвън Сергеевич, това трябва да си ти предполагам. Изглежда ще съм ти ученичка Айвън. Ха честито!

- Хммм, ученичка казваш, ако те е пратил шефа добре, ще се учим тогава. Виждам и подушвам, че не ти е чужд вампиризма дете мое. Разкажи ми малко повече какво си правила, кога се роди и към какво се стремиш. Учила ли си с някого, на какво те е научил. Нека започнем от азбуката а с изреченията ще продължим когато си готова.
- Виж как съдбата ни посреща братко, не е ли забавно... - лек кикот се разнесе от устата на Саша. Аз съм Саша, ще ви оставя да си бъбрете с Айвън, но само говорене нали - Саша намигна на брат си и с лек подскок се изниза от нишата в стената.
- Прости държанието на сестра ми, тя обича да се забавлява. Разкажи ми за себе си...
Седнах и зачаках разказа на момичето, беше ми интересно как толкова прелестна девойка се е оказала от другата страна на кръвната бариера и най-вече на какво я е научил създателят и...

Аха да! Ясно, тя - неизживяно детство, той - пффф КОНТЕ! Страшен късмет имам.
-Много въпроси задавате. - леко намръщено казах - учил ме е вашият "приятел" Николас Заргин. Живях с него откакто ме направи такава - посочих се - Родих се преди малко повече от 100 години. Ако не ме лъже паметта изглеждам на около 22-23 години. Какво съм правила е лично, а към какво се стремя... - да ви изтрепя всичките, е не го казах, но ми се искаше - ...Нямам мечти за бъдещето, живея за момента. Това достатъчна информация ли ви е? Не обичам да говоря за себе си.

- Щом е така, да приключим разговора и да приемем, че сме научили каквото искате. От тук нататък нещата са във ваши ръце.
Щом малката не желае да се учи - аз няма да я карам. При положение, че няма амбиции за себе си - аз ли да и ги изграждам. След като произнесох последните си думи се обърнах и се запътих към изхода на подземието, има неща които трябва да се свършат, явно новодошлата не желае да бъде инструмент...

Тоя пък какво се правеше.
-Ало, г-н Вампир, казах че не искам да споделям за живота си, а не че не искам да се уча. Има разлика. Нали знаете стари уроци - нови техники. Не ми се правете на възпитател, това не е детска градина, нали?
Той се спря с гръб към мен.
-Е ще се учим ли?

Завъртане на пета и светкавичен скок като десния ми крак беше насочен към лявото и коляно. Ако успеех щеше да лежи в лечебницата, ако се отместеше следваха още изненади. Идеята да подразниш някого преди да атакуваш винаги е вършила работа, опонента губи концентрация и става по-достъпна мишена...
/опиши защита и контраатака/

В момента, в който скочи сетивата ми се изостриха моментално. Присвих очите си - тип котешки винаги правех така, когато се биех с някой, все едно показвах злобата си. Тъкмо щеше да ме удари в крака когато светкавично бързо се изместих точно с две крачки надясно и леко се наведох до нивото на торсът му. Разминах се на косъм. Трябва да му се признае бърз е. Докато се измествах отпуснах цялата си енергия, която премина през всяка част на тялото ми. Събрах почти всичко в дясната си ръка, свих юмрук и замахнах с доста голяма сила да го ударя в хълбока.

Бърза, но не достатъчно. В момента в който ме избегна се завъртях около крака си и застанах зад нея. Кракът стъпил на земята ми беше упора а другият се зажъртя около неиния. Така полу4еният ключ беше идеален за поваляне, само че не напред, а назад. Хванах я през гърлото и с нея заедно полетяхме назад. Видях, че се готви да нанесе удар с ръката си. Фокусирах енергията си и я насочих срещу нейната в ръката. Ръката и подскочи като от пружинка, механично се отмести в обратната посока на тази от която идваше, а аз вече се изплъзвах изпод нея, като се готвех да я оставя да падне.
/бием се/

poli_dreamz написа:

Ти не би трябвало да я притежаваш имайки предвид, че си роден преди тя да се е образувала, но пък си имал сблъсък с онези противни същества, така че може и да си я придобил от тях. Така, седни на земята и се концентрирай. Порови в себе си, намери запечатана си черна енергия и я освободи, когато успееш, ще потренираме върху контрола й.

/Опиши търсенето, намирането, освобождаване, ефекта./

- По мое време на това му викаха чакра и ми е много добре познато... като теория. няколко пъти съм опитвал но не ми е оставало време да се науча да я контролирам.
Застанах неподвижно сприбрани крака и ръце в молитвена поза пред гърдите ми. Затворих очи и започнах да се концентрирам. Насочих усилията си към изключване на сетивата. Само така мога да постигна пълен контрол над съзнаниевто си. Първо спрях да чувам, после да мърдам новите си очи, накрая оставих тялото ми без да усеща телесната температура. Съзнанието ми взе да става безоблачно. Усещах енергията която твче през тялото си. В началото започнах да се опитвам да я контролирам но тя си отиваше където си поиска, тогава промених стртатегията.
Насочих концентрацията си към прочистване и овладяане на каналите по които течеше енергията. След като всичко влезе в норми, започнах да се опитвам да се фокусирам... Мислех да насоча енергията към краката си и да се опитам да левитирам, но после реших че в ръцете ще е по-добре. Насочих потока към ръцете си... Минута след минуте, притисках каналите от другите части на тялото докато ръцете ми не започнаха да се изпълват с циркулираща енергия.
Отворих очи, ръцете ми трептяха а около тях забелязах ясно сияние. Незнам дали учителят ми го забелязваше или беше резултат от сенчестата ми страна но то беше там...

Admin написа:

Ръката и подскочи като от пружинка, механично се отмести в обратната посока на тази от която идваше, а аз вече се изплъзвах изпод нея, като се готвех да я оставя да падне.
/бием се/

Хах, за малко си помислих, че ще се направи на джентълмен и ще ме остави да падна върху него. Да, ама не. Е щом е така и аз пък няма да падна. Да видим кой е по-инат. Слава на природата, че ме е направила гъвкава. При падането извих тялото си в мост, вдигнах крака и се преобърнах като се приземих стабилно на ръце, единият си крак изтеглих в напад, а другият остана свит за упора. Изтласках енергията и силата си в ръцете, като те поеха тежестта ми, надигнах се леко и с изтегленият понечих да направя подсечка на господина пред мен.

poli_dreamz написа:

Отворих очи, ръцете ми трептяха а около тях забелязах ясно сияние. Незнам дали учителят ми го забелязваше или беше резултат от сенчестата ми страна но то беше там...

Черният схващаше общо взето бързо. Почти успя да изкара магията си. Едва забележимо черно сияние заизлиза от ръката му. Франсоа беше доволно учуден.
-Добре, порови още малко. До тук добре, сега е момента да се концентрираш и да извикаш черната енергия. Когато ясно виждаш резултата я накарай да направи нещо. Застопори я в ръката си и я накарай да си промени формата. Контролирай я. Ales!

poli_dreamz написа:

.
-Добре, порови още малко. До тук добре, сега е момента да се концентрираш и да извикаш черната енергия. Когато ясно виждаш резултата я накарай да направи нещо. Застопори я в ръката си и я накарай да си промени формата. Контролирай я. Ales!

Тази задача не е толкова лесна, ще я накарам да мине в ръката ми, но да си промени формата, нека опитаме...
Концентрирах се и се отпуснах, накарах тялото ми да насочи енергията към дясната ми ръка, после към лявата. Трябваше да реша към коя от двете, тъй като енергията не беше никак малко...
Насочих се към лявата ръка, тя не беше толкова точна в движенията като дясната, но беше по-бърза. Как сега да променя формата и....
Започнах да правя резки движения с ръката напред назад, докато енергията се фокусира на пръстите ми... Продължих така, до момента в който си мислех, че нищо няма да стане. Не че ме обзе отчаяние, просто не знаех какво да правя още... Тогава като че ли енергията се откъсна от ръката ми и остана да виси във въздуха... над ръката... малко сияещо кълбо с много черна сърцевина... Гледах го и не вярвах, та това моята енергия ли е... Опасявах се да не припадна поради загуба на тези сили, но не усещах слабост....

crazyfille написа:

При падането извих тялото си в мост, вдигнах крака и се преобърнах като се приземих стабилно на ръце, единият си крак изтеглих в напад, а другият остана свит за упора. Изтласках енергията и силата си в ръцете, като те поеха тежестта ми, надигнах се леко и с изтегленият понечих да направя подсечка на господина пред мен.

Чудна стойка направи това девойче пред мене, точно като за мен.
Гледайки я как се опитва да ме подсече, реших да и скоча на врата - в буквалния смисъл. Отскочих с лекота от земята и се приземих на раменете и преди да успее да отреагира, постарах се тялото ми да придобие повечко тежест за да е и е прекалено лесно. Реших, че след като съм я притиснал с лице към земята - мога и да поседна върху нея, усещах как злобата и нарастваше и зъбките и се показваха... Така така, вървим в правилната посока...

vankata_r написа:

Започнах да правя резки движения с ръката напред назад, докато енергията се фокусира на пръстите ми... Продължих така, до момента в който си мислех, че нищо няма да стане. Не че ме обзе отчаяние, просто не знаех какво да правя още... Тогава като че ли енергията се откъсна от ръката ми и остана да виси във въздуха... над ръката... малко сияещо кълбо с много черна сърцевина... Гледах го и не вярвах, та това моята енергия ли е... Опасявах се да не припадна поради загуба на тези сили, но не усещах слабост....

Франсоа повдигна едната си вежда. Кълбо! Черната енергия по принцип изглежда като дим, а той я сви в кълбо. Докато Нероу съзерцаваше сферата един мини кунай премина през нея и я разпръсна. Видя намръщеното лице на учителят си пред него. Той направи две резки движения с ръце и целият се обви в чернилка. Тя се разрасна и обхвана цялата зала, че чак и по коридорите. Това ли е неговата магия - огромна е. Обхващаше всяка част от стаята, Нероу почна да се задушава. С още едно движение я събра цялата в дланта си и димът почна да се вие в най-различни форми, описваше картини.
-Ето така! Сега разбра ли какво искам - му каза Франсоа - Накарай я да се променя, превий я през тялото си като вълна. Хайде пак и без повече опасения.

Гадно! Не обичам да ме притискат. Айвън си седна върху мен като първият пич, даже сигурно съм му удобна. Почнах да се ядосвам и инстинктивно изкарах зъби. Не мога да мърдам. Каква е тази сила. Проклятие! Как да се измъкна, по дяволите!. Тогава ми дойде идеята на ум. Ръцете ми бяха хванати пред мен, точно под гърдите с едната му длан, а другата натискаше главата ми. Извих главата си настрани и малко нагоре, сякаш се превивам и не мога да понасям болката от натиска. Мъжът усети дъхът ми по кожата си, а миг след това и зъбите ми. Те се забиха в китката на свободната му вече ръка. Стисках с цялата си сила на челюстта. Искаше да му пуснат кръв! Сега ще се погрижа за това.

crazyfille написа:

Те се забиха в китката на свободната му вече ръка. Стисках с цялата си сила на челюстта. Искаше да му пуснат кръв! Сега ще се погрижа за това.

Хаха, опита точно каквото предполагах - да ме захапе. Да ама не... тя, че кожата на вампирите е почти непробиваема, е така но... другото което стана е по-интересно. Тя се опита да забие зъбите си в ръката ми, но всъщност се получи нещо като одраскване, ако може така да се нарече, чистокръвните имат много предимства пред новородените вампири. Опита за захапка се оказа неуспешен а моята ръка се насочи към носа и. Искан да видя изражението на сладкото и лице когато забия двата си пръста в носа и... Точно там се и целих... Накрая успях... Изражението и беше задоволително.

Хъх.. този човек има години опит, аз как да се справя като него като тамън започвам...
Фокусирах се и се насочих към краката, този път беше по-лесно... Енергията се съсредоточи и започна да пулсира... Изглеждаше страховито, все едно си нахлузил обувки от някаква тъмно искряща материя. Загледах се в материята и се опитах да променя формата и. Е не стана, тя си стоеше като едно бледо сияние и толкова. Трябваше да се фокусирам повече. Погледнах къмсенчестата си страна... Ех... там има и други сили. Опрях се на скоростта. Засилих потока от енергия да се върти около краката ми, бързо, по-бързи, все по-бързо... Енергията започна да циркулира. Когато нещо се движи лесно може да го отклониш от пътя му, а ако се движи по-бъро - още по-лесно. За това засилих движението и се опитах да я повдигна. Естествено повдигнах и кракът си - рефлекс какво да правиш... Стъпих отново здраво на земята и се опитах да я издърпам нагоре, посоката на движение се измени и над пръстите ми се получи нещо като свещ. Изглеждаше сякаш пламъкът и се движи... В този момент спрях, защото се бях изморил много...

Франсоа го наблюдаваше много внимателно. Свещ?! Това бе по-представително и трудно в сравнение с...кълбото.
-Добре! Сега като разбра какво е черна магия ще почнем с нещо просто - сенки. Точно като за теб.
Мракът около Нероу се сгъсти и той виждаше само червените очи на учителят си. Той изплува от мрака и застана съвсем плътен и реален пред Нероу.
-Така, драги, чрез тази новооткрита вуду сила в тебе се опитай да контролираш сянката на неодушевен предмет. Ето на масата, на която е седнал Колин, например. Накарай я да ти се подчини, измени я, разтегни я, завържи я на фльонга ако искаш, все ми е тая, но я накарай да помръдне.
Французина го гледаше изпод вежда.
-А и още нещо, черньо. Повярвай повече в себе си, виждам как все се колебаеш. Покажи малко хъс по дяволите. Не ме разочаровай иначе те давам на Локър, а повярвай ми - не искаш той да те обучава.

/Получаваш контрол на тъмна магия, 3 атака, 2 интелект, 5 опит/

Admin написа:

[ Опита за захапка се оказа неуспешен а моята ръка се насочи към носа и. Исках да видя изражението на сладкото и лице когато забия двата си пръста в носа и... Точно там се и целих... Накрая успях... Изражението и беше задоволително.

Е това ме вбеси. Ще ми бърка в носа, а? Щом ще си правим номера, добре. Стиснах очи, поех си въздух и яката се издухах. Като махна пръстите си те бяха в сополи. Побеснях, наистина. Събрах цялата си сила в едно, усещах как циркулира в мускулите ми и я разлях равномерно. Както си беше върху мен положих длани на земята и направих лицева опора. По принцип съм 55-56 кила, ама си бях доста силничка. А и от тоя гняв адреналина ми се повиши та с малко повече усилия успях да го избутам, като при вдигането на главата си яростно я забих в ченето му. Би трябвало да е разбито. Той падна назад, а аз със светкавична скорост се обърнах, хванах ръката със сополите и понечих да му я навря в устата. Да му е сладко!

poli_dreamz написа:

-А и още нещо, черньо. Повярвай повече в себе си, виждам как все се колебаеш. Покажи малко хъс по дяволите. Не ме разочаровай иначе те давам на Локър, а повярвай ми - не искаш той да те обучава.

/Получаваш контрол на тъмна магия, 3 атака, 2 интелект, 5 опит/

- Ей мастър, чакай малко, дай поне въздух да си взема а. Аз едвам изкарах едно подобно на свещ нещо, ти ме караш сенки да местя. Ако можех всичко това, мислиш ли, че щях да дойда тук да се уча. Я ми разкажи малко, как се концентрираш, как управляваш силата си, тея работи, сещаш ли се... Да мога и аз да схвана нещо и да видим как ще се справя. Не мога от първия урок да стана експерт като тебе - сещаш ли се... Ако ще ме пращаш при друг - да идем да питам началството какво мисли по въпорса...

crazyfille написа:

А и от тоя гняв адреналина ми се повиши та с малко повече усилия успях да го избутам, като при вдигането на главата си яростно я забих в ченето му. Би трябвало да е разбито. Той падна назад, а аз със светкавична скорост се обърнах, хванах ръката със сополите и понечих да му я навря в устата. Да му е сладко!

Добър ход, започна да схваща за какво иде реч, но още малко и трябва. Както се опитваше да натика собствената ми ръка в устата ми, аз се наведох назад, опрях главата си в пода, прекарах единият си крак между нейните два и я преметнах над мене. За миг позата се смени, сега аз бях отгоре и, а моите пръсти бяха на сантиметри от езика и... И да ме ухапеше, нямаше да е кой знае какво, не е усвоила още това което я уча, така, че... да пробваме а... натиснах ръката си надолу...

Концентрирах аурата и енергията си в едно и с един замах я изтласках цялата към него. И да си бях получила сополките обратно, няма проблем, нали са си мои, ама не това бе целта. Отблъснах го на косъм преди да ме е докоснал с ръка и до толкова, колкото да се шмугна изпод него. Озовах се до него в легнало положение. Събрах цялата енергия и сила в дясната си ръка, стиснах юмрук, изправих торса и замахнах да го прасна в лицето.

vankata_r написа:

Не мога от първия урок да стана експерт като тебе - сещаш ли се... Ако ще ме пращаш при друг - да идем да питам началството какво мисли по въпорса...

Двамата убийци се спогледаха и се изсмяха звучно.
-Франсоа внимавай, черния имал хъс, може да ти скочи.
-Така е, така е, ще трябва да внимавам иначе ще ме изкаже на как го каза...началството хахаха.
За миг Миньон беше до Нероу и го стискаше за гушата. Изправи го във въздуха, а хватката ставаше все по-силна и по-силна.
-Така, чуй ме добре, пътешественико, не смей да ме заплашваш - нито мен, нито който и да е по-висшестоящ от теб. Знай си мястото. Ясно ли е? Това не ти е забавачница, че да се изказваме и да изпълняваме заповеди, сещаш ли се. Нещо си се объркал редник. Заповедите изпълнявате вие. Каквото ти кажа ще го правиш, иначе...
Захвата ставаше още по-силен, на Нероу му стана трудно да диша. Асасинът го пусна и той изтрополи на земята. След малко се изправи, а Миньон заобяснява:
-Как ще се концентрираш си е твоя работа, за всеки е различно. Концентрирай магията в себе си и я изпрати към сянката. Влей енергията си в нея и се опитай да я подчиниш, да разнищиш същността й. Повярвай на магията и себе си. Колкото до време, време нямаш. Ти си войник, би трябвало да знаеш, че в битка противника няма да ти даде шанса да си отдъхнеш. Започвай.
Нероу трябваше да спре да се размотава и да се вземе в ръце, ако не искаше и това да се превърне в битка.