БЕЗСМЪРТНИТЕ ПЕЩЕРИ

- Интересен избор. Но да видим дали ще можеш. Искам да накараш съзнанието си да повярва, че формата на тялото ти е такова, като на змията. Извикай в ума си образът на змията и как би изглеждала ти ако си змията. Обвий цялото си тяло в магия и енергия, но внимавай, бавно и постепенно действай за да не объркаш нещо и да не умреш, защото я има тази възможност.

-Чудесно. Да започваме.
Облегнах се на стената и отпуснах тялото си. Отдадох се на лека медитация, избистрих мозъкът си и след 10-тина минути се чувствах лека и безтегловна като перце. Извиках образа на мамбата и тя се появи в съзнанието ми. Познавах структурата й повече от добре, даже идеално. Отпуснах магията си на максимум и я застопорих в ходилата. Черната мъгла беше много, но аз не съм обикновен вампир. Вярвам в способностите си и ще дам всичко от себе си. Макар, че магията е много тя ме слушаше. успявах да я контролирам, а на свой ред и аз я слушах. Бяхме се превърнали в едно - материя и дух. Трябваше да правя всичко бавно и внимателно. Няма да бързам, имам цялото време на света. Почнах да си представям как бих изглеждала като тази страхотна змия.
Средната й дължина е около 2,0 — 2,5 метра но достига и до 4,5м. Почнах да прокарвам магията си леко по глезените. Съвсем бавно и съсредоточено. Провокирах умът си и почнах да си представям как тялото ми се свива на широчина и се издължава. Енергията ми се покачваше малко по малко. Със всеки тласък нагоре и заповядвах, не карах я тя самата да повярва, че тена ми става тъмен. Мозъкът ми почна да работи в момента в който енергията почна да се изкачва нагоре и изпращаше ясни команди, чрез мозъчните вълни. Подплатявах ги с магия и те насочваха тялото ми към промяната. Кожата ми почваше да се изменя, на нейно място се появяваха матово жълтеникаво-зелени люспи. Другия вариант е да са тъмно сиви, но аз избрах тези. Енергията продължаваше да се качва нагоре, вече беше стигнала до кръста, а аз бях изключително концентрирана. Не исках да сбъркам някъде, но в същото време се чувствах спокойна, не напрягах тялото и съзнанието си, за да не стане обратната реакция. Дишах равномерно, сърцето ми биеше с нормална скорост.
Почнах да се замислям и за вътрешността. Черният дим проникна в цялата ми същност. Сърцето ми изтласкваше магия с всеки удари и тя проникваше в кръвоносните съдове и мускулите. Почнах да създавам отровата. Мъчех се да създам тази нервотоксична течност. насочих се към устата и си представих как тя трябва да стане черна, от там идва и името й. Почнах да изменям зъбите си. Почнах да ги смалявам до минимум. Всичко това продължи може би час, но още не бях свършила. Вече цялото ми тяло бе обгърнато от магията, която попиваше и я променяше малко по малко, без да я напряга. В момента, в който почувствах някакъв дискомфорт спирах, почивах си няколко минути и продължавах. Сега бе време за движението на тялото. Представих си как нападам жертвата. Извих се дъговидно и нападах бързо балансирайки върху задната третина на тялото си. Опитах се леко да издуя шията си като на Кобра.
Бях готова. Всичко това бе толкова реално. Можех да усетя промяната и мощта в себе си с всяка клетка от същността си. Бях толкова пленена, нямах грам съмнение, че съм се превърнала в това изумително същество. Всичко работеше на макс- мозък, енергия, вяра. Оставаше само да отворя очи и да видя резултата. Дадох всичко от себе си и вярвах, че съм успяла. Бавно вдигнах клепачите си...

Ния отвори клепачите си и се видя, като извита черна мамба висока около 2 м. Забеляза Айвън да седи малко настрани от нея с усмивка на уста.
- Браво, много добре се справи като за първи път. Малко бавно, но с времето и практиката ще свикнеш.
Тя видя как той се превърна в сивкаво-синя мъгла за по-малко от секунда, поседя така минута и се материализира пак.
- Сега искам да видим как ще се справиш с връщането на формата си. Давай.

Изсъсках доволно. Мале, беше много яко усещане. Сега да се върна обратно. Трябваше да събера магията си в първоизточникът си, а това бе сърцето ми. Почнах да абсорбирам енергията си малко по-бързо, но пак внимателно. Абсорбирах я от главата към сърцето и от опашката към сърцето. Отпуснах тялото си, леко се наведох, за да мога като си върна човешкият лик да се озова клекнала, само за всеки случай, че ми се завие свят. Повиках мислено магията и тя почна да се събира. Представих си как люспите все едно се белят, как змията сменя кожата си и на нейно място вместо нова се появявам аз. Колкото по-надолу и съответно по-нагоре се движеше чернилката, толкова повече си представях собственото си тяло - всеки косъм на косата, всеки белег на крака, а те бяха 3-4. Събирах всичко внимателно и спокойно. Сърцето ми попиваше магията като гъба и я разстилаше в нормалната й форма по кръвта, така че да не се насища в него и да не го претоваря. Вътрешната част беше по същия начин. Мускулите се разшириха и приеха човешка форма, гръбнакът ми се появи, все едно се раждах сега и се оформях. Всички органи се появиха на мястото си. Добре, че не забравих някой, хаха. Отровата изчезна, а на нейно място се появи обикновена, безобидна слюнка.
След още няколко минути всичко животинско, освен същността ми де, изчезна и се озовах на земята подпряна на едното си коляно и едната си длан. Погледнах Айвън, изглеждаше доволен, да не кажа чак щастлив. Не мога да отрека, че и аз бях много доволна.
-Е, как е? Нищо не ми липсва нали? Някой крайник?
Оглеждах се като леко се смеех.

- Браво, браво. Сега ще ме извиниш, но имам работа с определени немирници. Ела след няколко дни и искам да се упражняваш в преобразяването.
Ния видя как Айвън просто щракна с пръст и се изпари от погледа и.







/ Получаваш Преобразяване В Змия; Атака - 10; Сила - 10; Интелект - 10; Защита - 10; Подвижност - 5; Опит - 10;/

Хах, този Сергеевич, не мога да го понасям, но защо тогава ми е симпатичен? Лудница, хаха! Станах, посъвзех се, чувствах се добре имайки предвид кръвозагубата от нощта. Излезнах, имах нужда от малко почивка, после щях да видя какво ще правя. Имам няколко идеи, все пак трябва да вървя по план.

Влязох тука да видя саша, дали ще и се занимава с мен. На мен лично не ми се искаше да се виждам с Миньон сега, и утре е ден, тогава ще отида при него. Когато стигнах една по-задънена пещера се спрях и се огледах, ще я изчакам тука. Отидох до една от стените и клекнах като опрях гръб на стената, колко ли ще чакам?

Не след дълго Анита чу пискливият глас на Сергеевич над главата си. Погледна нагоре и я видя залепена за тавана, косите й падаха надолу, а кръвясалите й очички се впиваха в дампирката.
-Здравей! Искаш да тренираш, а?
Саша скочи на земята като се превъртя във въздуха и се приземи с несравнима лекота.
-За какво си в настроение, или за какво не си? Настроението е много важно. - обясни вампирката като се тупаше с показалец по бузата. -Дам, дам. Много важно!

Станах и се отблъснах от стената.
- Добро появяване. - Усмихнах и се. Добър въпрос задаваше. - Настроена съм да уча, друго в момента не ме интересува.
Хванах един от по долните ми кичури и започнах да си играя с него без да я изпускам от поглед.

-Ахааааа..... -каза учителката с повдигната лява вежда и неопределено изражение.
Обърна се с гръб към Анита и тръгна да обикаля из пещерата. Искала да учи каквото и да е. Какво? Беше много изморена от правенето на косата си, че не й пукаше какво ще научи ли? Или изобщо не знаеше какво иска? Саша мразеше когато учениците й не знаеха какво искат. А за жалост това се случваше често, даже прекалено често. Повечето бяха тук просто така, без никаква цел, само за да станат уж "по-силни". Мислят си, че като имат вечен живот могат да се шляят и само да запълват Времето с присъствието си. Сергеевич мразеше такива вампири, къпеше се с кръвта им. Колко такива ученици беше убила? Вече не следеше бройката. Дали и малката зад нея е такава? Надяваше се, че не е. Беше й забавна. Ще е жалко ако трябва да я убие. Но това зависи изцяло от нея нали?
Саша реши за какво е в настроение. Щракна с пръсти и в ръцете й се появиха два остри ножа. Тя подхвърли единият на Анита без да се обръща и дампирката го улови сполучливо. Сетне се обърна към нея и с другият разряза ръката си близо до вената на китката. Кръвта почна да тече тъмна, много по-тъмна от обикновената човешка. Тя вдигна ръка към себе си и замахна с нея като опръска с кръвта си рамото на момичето. Кожата й почна да изгаря докато кръвта попиваше. Тя разяждаше рамото й. Колкото по-навътре навлизаше толкова повече месото се нараняваше, все едно го пекат на силен огън. Когато червената течност попи Анита видя раната, която й беше причинила. Бе средна големина. Щеше да мине с една доза кръв.
-На това му се вика Отровна Кръв. Само нашият вид е способен на нея, защото сме прокълнати. Става като отделиш част от собствената си кръв и я смесиш с черната си магия. Докато я смесваш трябва да вкараш колкото можеш повече омраза, негативизъм и подобни чувства, за да има по-голям ефект. Можеш да изпитваш омраза, нали?
Саша се втренчи в очите на Блейк.
-Дааа, така си и мислех. Значи не би трябвало да имаш проблем....предполагам. Ами...пробвай.
Жената седна на земята и протегна краката си към Анита. Явно беше, че ще трябва да го пробва върху нея. Саша обичаше това умение, често го използваше за мъчения и даже и за погубване на нечии живот, макар че тогава трябва да се отдели голямо количество кръв.

Завъртях ножа из ръцете си докато я слушах, не обърнах внимание на ранта, не болеше кой знае колко, че да не мога да изтърпя. Омраза, ахх... Повечето пъти гледах да нямам чувсттва към никой и нищо, но разбира се има си и изключениня. Омразата към Смъртта е най-силно изразена в мен, принципно. Отне ми прекалено много за да не я мразя. Взех това чувство и го пропив във вените и кръвтта ми. Използвах магията и чувството което се избълваше от сърцето ми.
- Мадам, при мен може и да не се получи точно както трябва. Все пак не съм изцяло като Вас, и не съм сигурна, но ще опитам.
Казах и го с възможнон най-незаинтересования си глас. Имах си съмнения отностно това умение, но без да упитам, нищо не се знае. Излях целия си негативизъм и гняв, според мен това чувство пак е негативно. Усещах кръвтта ми по-гъста, като течеше из организма ми. Хванах стабилно дръжаката на ножа с дясната си ръка, а лявата я опънах напред. Стиснах юмрука си нялко пъти и вените на китката се поналяха с кръв и срязах на същото място като нея. Кръвтта потече и бе доста гъста. Замахнах и оплисках краката и . Сега оставаше да видим дали ще има ефект.

Кръвта опръска краката на учителката. Кожата почна да цвърчи и малко дим се вдигна. След минута Саша я избърса. Беше докарала кожата до сбръчкване. Само леко опарена. Прекалено недостатъчно. Саша се намръщи. Нима не изпитваше омраза? Невъзможно. Стана от земята и се приближи до Анита. Погледна я в сивите очи, повдигна ръката си и й зашлеви силен шамар с опакото на дланта си. Главата на момичето се обърна рязко на една страна. Имаше чувството, че ще се изтръгне от тялото й. Бузата й пулсираше болезнено.
-Мрази ме и ме нарани с тази омраза! - каза Сергеевич с пренебрежение.
Анита за първи път я виждаше сериозна, без онова детско лукаво държание. Погледът й бе плашещ. Тя се отдалечи на две крачки, за да има момичето повече място и отсечено допълни:
-Блейк! Без колебания.

Не знам дали това разпали омразата ми, но гневът ми определено. Обърнах глава и усещах как татусите на лицето ми пулсираха от бяс. На никой не позволявам да ме шамаросва. Кръвтта която се стичаше от ръката ми се сгъстяваше все повече и повече. Вливах гняв, омраза или каквото и да е там в сърцето си и то изпомпваше течността към прореза. Замахнах към нея с яден жест и се молех да я нараня възможно най-много. Нямаше колебание в желанието ми да я опека, буквално, в кравта ми. После трябваше да намеря да се нахраня с някой, боговете да са му на помощ. Тази мисъл пробяга в главата ми за секунда, но не се и задълбочих въобще. Исках да я нараня.

Кръвта полетя към лицето на вампирката. Тя вдигна ръка, за да поеме удара с нея и кръвта оплиска цялата й длан. Саша се усмихна дяволито. Поне нямаше колебание този път. До толкова, че бе готова да обезобрази лицето й. Кръвта почна да разяжда кожата й. Потъваше навътре и действаше на месото като киселина. След минута-две цялата длан на белокосата жена бе останала без покритие. Месото й се виждаше, окървавено, изгорено. Ако беше изсипала върху нея още повече кръв имаше вероятност да стигне даже и до кокалите. Саша гледаше негодната си ръка с някакво необяснимо удоволствие. В погледът й се четеше наслада. Това бе повече от зловещо.
-Много добре. Да си прокълнат моето момиче...има своите плюсове.
Само след минута Сергеевич възвърна обичайното си, добре познато държание. Тя се усмихна широко и гласът й пак стана леко писклив:
-Нещо друго искаш ли да научиш, миличка?
Тя вля магията си в ръката си и почна да заздравява кожата. Това естествено нямаше да има ефект за повечето хора, но за нея не бе проблем.

/Юки получаваш Отровна Кръв; атака-5, интелект-10, опит-7/

Хъм, искаше ми се поне малко да и бе капнало на лицето. Ах, какво да се прави.
- Разбира се.
Загледах се в ръката си, която бе започнала малко да зараства. Бях спряла притока на кръв, но ядът в мен кипеше.
- Бих искала да знам как става телепортирането от едно място на друдо и дали имам възможност да се науча сега или трябва да напредна в обучението си?
Размърдах гърбът си, че започваше да гори дракона. Раздразнението ми май не му харесваше. Богове, започвах да мисля за татуса си като за живо същество.. Май се побърквах.

-Целиш се на високо, а?
Лунатична усмивка се прокара по лицето на Саша, а косата закриваше почти цялото й лице.
-За тази цел, малката, трябва изключително много тренировки, изчистен ум и изчистено съзнание. Да не говорим, че в сегашното си състояние на гняв си напълно неспособна да го направиш. Но ще те науча с времето. Ще почнем с нещо подобно.
Саша се озова в другият край на пещерата преди Анита да успее да мигне. Само след секунда се появи пак до нея, след още една се появи на тавана, а само след още една пак беше срещу момичето.
-Това, малката, се нарича Пренасяне. Не е трудно. Концентрираш се, представяш си как тялото ти светкавично се прехвърля от едно място на друго, ала ти бала, пуф и си готова. Хайде рип рип. Пренасяй се! -подкани я жената.

А кой бе виновен за раздразнението ми, а? Пф.
- Добре, мадам.
Опитах се да се концентрирам върху задачата и да не мисля за странични работи. Внимателно си поех въздух и го изпуснах и малко се успокойх. Рамото малко ме наболяваше, но не му обърнах внимание. Какво каза тя да си представя как се пренасям от едното място на другото, нали? Така. Отпуснах крайниците си и извиках образа в главата ми как стоя в другия край на залата. Оставих тялото ми да следва този образ, като внимателно обвих както обикновенно всичко в мен в магия за да може да се движи синхронизирано.

Анита почна да се пренася, но нещо стана и тялото й спря.
-Използвай повече магия, повече въображение и по-голяма концентрация. - обясни Саша -Опитай се да направиш връзка между себе си и мястото, на което искаш да отидеш. Не се опитвай да угодиш на пространството. Накарай го то да ти се подчини. Отново!
Учителката се облегна на стената и продължи да наблюдава ученичката си. Май тялото и духът й не бяха в синхрон.

Нещо се обърка. Спрях и се позачудих как да продължа.
- Добре, мадам, ще запомня.
Върнах се в началната си позиция и запонах от начало. Концентрирах се доста повече и внимателно се обвих всичко в мен по-силно с магия и пак извиках в съзнанието си образът, как седя в другия край на стаята. Свързах се със обстановката около мен и както тя каза, се опитах да подчиня пространството.. Усещах твърдостта на пода и леко застоялия въздух около мен. Слях се с всичко това и пак тръгнах напред.

-Едно...две...три... -преброи Саша и хоп, Анита се пренесе в другият край на пещерата. Озова се малко нестабилна, но бързо свикна с чувството. Все пак Саша си каза, че няма да я научи на телепортация докато това момиче не си изясни какво иска и ме постигне някакъв душевен баланс. За това умение трябва изключителна стабилнос.
-Добре справи се. А сега си ходи. Не ми се преподава повече днес.
Вампирката и обърна гръб и тръгна към изхода. На прага се спря и погледна момичето:
-Блейк. Ако си намислила да убиеш някой ученик, за да се нахраниш....Недей. Не само, че ще те изгонят, но и ще си платиш прескъпо. Чао-чао, мила.
С това тя излезе от пещерата и я остави сама.

/Пренасяне; атака-5, интелект-5, подвижност-5, опит-5/

/За кръвта имаш две възможности -или пишеш, че в стаята ти е оставена кана с кръв(веднъж седмично ще я получавате) или отиди в гората да ловуваш, ако искаш да ти е по-забавно, където ще се включа аз/

Останах гръмната от последното и изказване... не съм си помисляла да убивам някой. Обърнах се и излязох.